Тамбос

by Liudmila Mindova, Людмила Миндова, Кирил Златков (Illustrator)

Тамбос е чувство при древните гърци. Чувство на вълнение и страх пред необяснимото. Чувство за божественото, което оставя този, който го изпитва, без думи. Чувство смесено и магнетично, което не подлежи на бързи и лесни описания. Чувство по своята природа дълбоко лирическо. Не е нужно да пътуваш до древна Гърция, за да изпиташ тамбос. Съвсем достатъчно е да оставиш вратата отворена. Това е тамбос – способност за изумление, дори когато, като в стих на Георги Рупчев, сме „уморени от чудото”. Способност за благодарност, дори когато всичко е изгубено. Тамбос.
Л. М.

Genres: Poetry, Bulgaria

84 pages, Paperback

First published May 1, 2014

About the author

Poet. Literary translator from Serbian, Croatian to Bulgarian.

Людмила Миндова е родена през 1974 в Русе. През 1998 г. завършва Славянска филология в Софийския университет, а през 2005 г. защитава дисертация върху хърватската барокова литература към Катедрата по славянски литератури на същия университет. Автор е на стихосбирката "Блус по никое време" (Сиела, 2010) и на монографията "Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма" (Алтера, 2011). В неин превод са публикувани книги на Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Симо Мраович, Миро Гавран и др.

Reviews

[Neva · Rating 5 out of 5]

Много ми харесва. Людмила показва как може да си умен, наблюдателен и чувствителен в среда като нашата и не само да не загинеш от това (както може да се очаква), но и да превърнеш белезите в нови хоризонти. Много ми харесва отношението към езика в тази книга (и към отсъствието му, когато от "звездички" се прави коледна елха например :), богатството на препратките, чистият й звук и милостивата точност (така и не разбрах защо точността обикновено е "безмилостна"... не е ли точността на желанието, на възражението и на техния израз най-висша форма на зачитане на другия?). Горещо препоръчвам.

[Иглика Дионисиева · Rating 4 out of 5]

Често поезията назовава неща, които с други средства са невъзможни за номиниране или изясняване. Книгата "Тамбос" и ни говори според този принцип, и остава встрани със своята особена необяснимост на стиховете в нея. Да, четенето на тази поезия предизвиква вълнение, но не и страх, а удивление пред категоричността, простотата, истинността. Внушения, експресия с много малко думи (или без думи, нали е "тамбос"). Някои стихове ни залюляват с рефренността си като блусове, други пък - така кратки, непоклатими, спартански - ги виждам, възприемам зрително - изсечени върху камък. Тази книга ме кара да свързвам в едно сърце и Европа, пудра захар и прах, релси и слънчеви зайчета. Затова ми е скъпа.