"Япония отдавна вече не е непозната земя за българския читател. Усилията на няколко поколения японисти направиха по-достъпна културата на тази далечна, но обичана от всички българи страна. Тук бих искал да спомена изследванията на Кирил Радев по граматика, на Нако Стефанов по икономика, на Мая Келиян в обсластта на социологията, на Светлана Иванова и Евгений Кандиларов по история, на Людмила Балабанова за кратките поетични форми, на Зоя Иванова за образованието. Японската литература достига до всички нас чрез чудесните преводи на Дора Барова, Цветана Кръстева, Дарин Тенев, Людмила Холодович, Вера Стефанова, Силвия Попова, Ружица Угринова и др.
Географската отдалеченост на Япония е предпазила българите от предразсъдъци и историческа обремененост. Както е известно, излизането на Япония от политиката на изолация през 1868г. е съпроводено от сключване на неравноправни договори, ограничаващи нейния суверенитет. Японците са изправени пред избора или да създадат силна армия, способна да сдържи външен натиск, или да се превърнат в поредната азиатска колкония на някоя от великите сили (това невинаги се отразява обективно в страните, наложили неравноправните договори).
Основната цел на книгата, която предлагам на вниманието на читателите, е да представи вярна картина на японската цивилизация от нейното зараждане до наши дни. Книгата е предназначена за широк кръг читатели - ученици, студенти и приятели на Япония.
Всички преводи от японски са направени от автора, а цитатите от Конфуций в главата за религиите са уточнени по книгата "Конфуций. Беседи и размисли". РАТА, 2006."
Братислав Иванов е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология, и преводач от японски език. Завършва специалността Японски език и литература в Московския държавен университет и специализира в Института за японски език към Японската фондация. През 2009 г. по предложение на японското правителство е удостоен от НВ император Акихито с Ордена на изгряващото слънце за приноси в изследванията на японския език и разпространението му в България.
„В японската култура високо се цени т.нар. мълчалива комуникация.“ :( :)
„Японците стриктно разграничават обикновения от учтивия стил в зависимост от социалния статус на събеседника. Ето защо, ако не сме преценили правилно с кой събеседник да използваме обикновени форми, това ще направи извънредно лошо впечатление и би могло да доведе до разрушаване на важни междуличностни отношения.“ :(
„Директният изказ е чужд на японската култура, особено ако става дума за отказ.“ :(
„В своето учение и в практиката си Буда винаги избягвал крайностите, тъй като разбирал, че възвеличаването на едно за сметка на друго в крайна сметка води до колапс на цялата система. Негов основен принцип бил да избягва както аскетизма, така и хедонизма. Целият му живот е образец на спокойствие, достойнство и сдържаност, т.е. на онова, което характеризира представата на будистите за средния път.“ :)
„В японския вариант на конфуцианството принципът за хуманност остава в сянката на чувството за дълг.“ :(
„Да се пренебрегне императивът на честта означава обричане на позор и презрение, а това в японските представи и до днес е по-лошо от смъртта. Позорът се измива със смърт, нарушаването на закона се изкупва със смърт. Ето защо пътят на самурая е пътят на смъртта.“ :(
„Разбира се, японците обичат живота не по-малко от другите народи, но най-високо в тяхната йерархия на ценностите е честта.“ :(
„Още от древността японците възприемат морето по-скоро като преграда срещу вражеските набези, отколкото като път към други народи и цивилизации.“ :( :)
„… подчертават, че в сравнение с останалите народи в японската култура по-ясно се разграничават сакралното от профанното, своето от чуждото, а също така, че японците са по-чувствителни към смяната на сезоните и имат много силно развито чувство за колективна солидарност.“ :) :(
„Привързаността им към групата се обяснява метафорично с полета на прелетните птици, които се държат заедно, защото отделянето от ятото е равносилно на смърт.“ :) :(
„Може да се каже, че след края на Втората световна война постепенно се изгражда нов образ на японската нация, в който отсъства агресивният политически компонент и се акцентира върху традициите, манталитета и ценностите.“ :) :) :)
„…не може да се отрече фактът, че днес японската масова култура формира вкусовете на младото поколение и на Изток, и на Запад. С особена сила това важи за аниме и манга. Личните ми наблюдения показват, че много българи започват да изучават японски език, за да разбират по-добре анимационните филми и комиксите. […] Своеобразна оценка на японската масова култура е станалият популярен напоследък израз, че тя е успяла да сключи съюз с глобализацията и по този начин си е осигурила присъствие в целия свят.“ ;)