Бай Георги има тъжни рамене

by Камелия Кондова

Бай Георги



Бай Георги има тъжни рамене.
Но псува... и тъгата си изправя.
На гняв я сторва. И така расте,
че му е крива цялата държава.

Сами сме. И държавата съм аз.
Бай Георги става грозен и циничен.
„Млъкни ма, курво!” – извисява глас –
Да пукнеш!” А пък всъщност ме обича.

Бай Георги няма пътища назад.
Каквото е живял, го е подпалил.
И вече никой не го помни млад.
И той не помни. Помни само залез.

Сами сме – значи залезът съм аз.
Примигвам с бивши мигли на момиче.
„Иди си, залез! – извисява глас. –
Проклет да си!” А всъщност ме обича.

Бай Георги е до болка свечерен.
И сее клетви. И пониква троскот.
Дори да няма вече божи ден,
си има стара приказка със Господ.

Сами сме – значи Господът съм аз.
Той затова три пъти ме отрича.
„Да ти го... в Бога! – извисява глас. –
Презирам те!" А всъщност ме обича.

И се смалявам – от жена – в дете.
И вече нямам сили да се боря.
Любимият е с тъжни рамене.

Но нека за бай Георги си говорим.

72 pages, Paperback

First published January 1, 2014

About the author

Камелия Кондова е родена през 1969 г. в Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ "Св. св. Кирил и Меотодий", специалност българска филология. Работи в радио Добрич като журналист. Член е на съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: "Повод за живот" (1988), "Не и милост" (1990), "Как се обича художник" (1994) и "Тепърва ще се уча на живот" (1998). Отличавана е с Голямата награда на националния конкурс "Петя Дубарова", с Голямата награда на националния конкурс "Веселин Ханчев" (двукратно), с Първа награда на в. "Литературен глас" - Стара Загора, с Първа награда от националния конкурс "Петър Алипиев" (2003) и др.