What do you think?
Rate this book
Дъжд
Едно бедно селско момче, сирак, е приютено от заможен и известен майстор на аби. Той му дава дом и го научава на занаят. По стечение на обстоятелствата главният герой се запознава и сприятелява с хора, оставили своите имена като участници в Априлското въстание, в бунта на офицерите русофили в Русчук, като строители на Нова България. Това ореол ли е, съдба или тегоба за един обикновен човек? Как се променяме с годините, със загубите и с обичта си. Какво са истинските приятели и докъде може да стигне предаността ни към тях? Дали, когато Христо постигне всичко, за което е мечтал, няма да се окаже, че е загубил много?
Това не е роман за Освобождението, нито за патриотизма, свързан с тази епоха. Това е разказ за обикновения човек, докоснат от свещената идея на Освобождението. За неговия житейски път, за ценностите и развитието му. За миналото му, за настоящето, за любовта и омразата. За всичко, което се случва в живота, за онова, което можем да си кажем, но премълчаваме, за раните и равносметките, за хората , които срещаме и които осветяват дните ни, или ни потапят в мрак.
Романът „Дъжд“ на Кармен Мишу ни пренася в епохата на Априлското въстание, Освобождението и годините след него. Историческите събития са представени през личните драми на участниците в тях. С особено внимание са отразени преживяванията на протагониста Христо Бобеков и неговото семейство, както и на реални революционни дейци от Габрово, Русе и други градове. Между тях особено ярко са описани образите на Цанко Дюстабанов и Стефан Стамболов. Художествените произведения имат тази особеност, че в тях фактите се представят по особен начин, без навсякъде и задължително да се спазва историческата истина. Кармен Мишу обаче е максимално правдива, когато описва събитията от голямата история и ежедневието на своите герои в онези решителни за съдбата на България времена. – Христо Матанов
Това не е роман за Освобождението, нито за патриотизма, свързан с тази епоха. Това е разказ за обикновения човек, докоснат от свещената идея на Освобождението. За неговия житейски път, за ценностите и развитието му. За миналото му, за настоящето, за любовта и омразата. За всичко, което се случва в живота, за онова, което можем да си кажем, но премълчаваме, за раните и равносметките, за хората , които срещаме и които осветяват дните ни, или ни потапят в мрак.
Романът „Дъжд“ на Кармен Мишу ни пренася в епохата на Априлското въстание, Освобождението и годините след него. Историческите събития са представени през личните драми на участниците в тях. С особено внимание са отразени преживяванията на протагониста Христо Бобеков и неговото семейство, както и на реални революционни дейци от Габрово, Русе и други градове. Между тях особено ярко са описани образите на Цанко Дюстабанов и Стефан Стамболов. Художествените произведения имат тази особеност, че в тях фактите се представят по особен начин, без навсякъде и задължително да се спазва историческата истина. Кармен Мишу обаче е максимално правдива, когато описва събитията от голямата история и ежедневието на своите герои в онези решителни за съдбата на България времена. – Христо Матанов
560 pages, Paperback
Published August 1, 2024
23 people are currently reading
202 people want to read
About the author
Кармен Мишу
5 books33 followersКармен Виктор Мишу-Бойчева e родена в гр. Видин. Там завършва Френска езикова гимназия и впоследствие медицина в Букурещ, Румъния. От 1996 г. до 2002 г. работи в Националния център по заразни и паразитни болести – гр. София като научен сътрудник ІІІ ст. в областта на епидемиологията. През 2009 г. завършва фармация в Констанца, Румъния.
Владее писмено и говоримо френски, румънски, английски и руски.
Името на нейното семейство по бащина линия е Мишас, но с течение на времето и според страната, става Мишу. Баба ѝ и дядо ѝ са етнически гърци, които емигрират в средата на тридесетте години на ХХ век в Румъния.
Владее писмено и говоримо френски, румънски, английски и руски.
Името на нейното семейство по бащина линия е Мишас, но с течение на времето и според страната, става Мишу. Баба ѝ и дядо ѝ са етнически гърци, които емигрират в средата на тридесетте години на ХХ век в Румъния.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 27 of 27 reviews
February 11, 2026
☁︎.*:･ "Дъжд", Кармен Мишу
(или какво щеше да се случи, ако "Под игото" и "Тютюн" имаха литературно бебе)
☁︎.*:･ Избягал от пожарищата на изпепеленото си село, сирачето Христо застава на кръстопътя, за да спази последната повеля на майка си - да тръгне с първия човек, когото срещне, и да остави миналото зад гърба си.
☁︎.*:･ Друмищата го срещат с Уста Геласий Челингирски - майстор абаджия, който приема Христо под крилото си, в дома си, в дюкяна си, готов да го отгледа като храненик и да го научи на занаят.
☁︎.*:･ Христо расте под сянката на майсторовия син и свирепите му юмруци, а едничка утеха му е неговият верен приятел Цанко Дюстабанов. И чорбаджийската дъщеря Анастасия, в чиито тъмни недостижими очи Христо се влюбва безутешно.
☁︎.*:･ Империята обаче ври и кипи - българите отказват да търпят султанския ятаган и османският колос на глинени крака може би вече приближава закономерния си край.
☁︎.*:･ И скоро Христо ще бъде принуден да направи най-важния избор в живота си - на коя страна ще застане, готов ли е да жертва живота си в името на каузата, може ли да остави любовта и занаята си, за да изгори в огньовете на въстанието.
☁︎.*:･ Втора книга от Кармен Мишу, която чета и която окончателно затвърждава впечатленията ми за невероятната дарба с думите, която авторката притежава.
☁︎.*:･ Събитията около Априлското въстание и неспокойните години на млада България непосредствено след Освобождението оживяват с един увлекателен сюжет, красив стил на писане и прекрасни персонажи.
☁︎.*:･ Романът обаче не залита в патриотарщина - това не е роман, заклеймяващ турците или възвеличаващ българите, не е ода за националния героизъм, не е празно повторение на сюжетите от време на Възраждането.
☁︎.*:･ Това е историята на един обикновен човек, против волята си понесен от върхушката на историческото време, принуден да се бори за личното си щастие и свободата на родината си едновременно.
☁︎.*:･ Това е историята на няколко семейства, доказваща, че любовта понякога не е достатъчна, за да предотврати вътрешните бесове, разривите, трагедиите.
☁︎.*:･ Но това е и историята на България - млада и неразумна - единна на думи, разединена на дела.
☁︎.*:･ Христо е превъзходен персонаж, на когото съчувствах дори и в моментите, когато позволяваше на тъмнината в него да води постъпките му.
☁︎.*:･ Историята му не е типичната история на въстаник от времето на националноосвободителните борби - той е човекът от периферията, принуден да гледа как приятелите му увисват на бесилото, той е човекът, опитващ се да създаде семейство в размирните години на бунта, той е човекът, нагърбен с тежката задача да оцелее. Задача, оказва се, много по-тежка от това да загинеш.
☁︎.*:･ В този смисъл романът се отказва от патетиката - той говори за не толкова романтичната страна на въстанието: за пълната неготовност на българите, за завистта и подлостта на предателствата, за малките хора от междуредието на историята, опитващи се само да оцелеят.
☁︎.*:･ И за една красива любов - тази между Христо и Анастасия, разделени от етнос и социално положение, но със зъби и нокти борещи се срещу предразсъдъците, за да намерят пътя си един към друг.
☁︎.*:･ Чрез историята на тяхното семейство се разкрива и вторият основен пласт на романа - този на следосвобожденската действителност, белязана от политически размирици, крах на идеалите и тотално разочарование.
☁︎.*:･ Когато сирачето, отговарящо, че е никой, ничий, от никъде, се превръща в богатия фабрикант Христо Бобеков, младежката вяра в доброто бавно бива изместена от студени сметки в тежки кожени тефтери, а любовта полека се топи, превръщайки се в отчуждение.
☁︎.*:･ И все пак - читателят е склонен да прости, осъзнавайки огромната травма, която историята е нанесла на обикновения човек, заставила го да оцелява, а не да живее пълноценно.
☁︎.*:･ Един прекрасен роман, който на теория е исторически, но на практика е чисто човешки - силно интимна история, на която големите събития от края на XIX и началото на XX век служат за фон.
☁︎.*:･ История, която ще ви изведе от клишето за българското освобождение и ще ви завещае най-важното си послание - "Тъмнината е такова нещо, че изчезва само като я залееш с много светлина. Върви подир светлото."
(или какво щеше да се случи, ако "Под игото" и "Тютюн" имаха литературно бебе)
☁︎.*:･ Избягал от пожарищата на изпепеленото си село, сирачето Христо застава на кръстопътя, за да спази последната повеля на майка си - да тръгне с първия човек, когото срещне, и да остави миналото зад гърба си.
☁︎.*:･ Друмищата го срещат с Уста Геласий Челингирски - майстор абаджия, който приема Христо под крилото си, в дома си, в дюкяна си, готов да го отгледа като храненик и да го научи на занаят.
☁︎.*:･ Христо расте под сянката на майсторовия син и свирепите му юмруци, а едничка утеха му е неговият верен приятел Цанко Дюстабанов. И чорбаджийската дъщеря Анастасия, в чиито тъмни недостижими очи Христо се влюбва безутешно.
☁︎.*:･ Империята обаче ври и кипи - българите отказват да търпят султанския ятаган и османският колос на глинени крака може би вече приближава закономерния си край.
☁︎.*:･ И скоро Христо ще бъде принуден да направи най-важния избор в живота си - на коя страна ще застане, готов ли е да жертва живота си в името на каузата, може ли да остави любовта и занаята си, за да изгори в огньовете на въстанието.
☁︎.*:･ Втора книга от Кармен Мишу, която чета и която окончателно затвърждава впечатленията ми за невероятната дарба с думите, която авторката притежава.
☁︎.*:･ Събитията около Априлското въстание и неспокойните години на млада България непосредствено след Освобождението оживяват с един увлекателен сюжет, красив стил на писане и прекрасни персонажи.
☁︎.*:･ Романът обаче не залита в патриотарщина - това не е роман, заклеймяващ турците или възвеличаващ българите, не е ода за националния героизъм, не е празно повторение на сюжетите от време на Възраждането.
☁︎.*:･ Това е историята на един обикновен човек, против волята си понесен от върхушката на историческото време, принуден да се бори за личното си щастие и свободата на родината си едновременно.
☁︎.*:･ Това е историята на няколко семейства, доказваща, че любовта понякога не е достатъчна, за да предотврати вътрешните бесове, разривите, трагедиите.
☁︎.*:･ Но това е и историята на България - млада и неразумна - единна на думи, разединена на дела.
☁︎.*:･ Христо е превъзходен персонаж, на когото съчувствах дори и в моментите, когато позволяваше на тъмнината в него да води постъпките му.
☁︎.*:･ Историята му не е типичната история на въстаник от времето на националноосвободителните борби - той е човекът от периферията, принуден да гледа как приятелите му увисват на бесилото, той е човекът, опитващ се да създаде семейство в размирните години на бунта, той е човекът, нагърбен с тежката задача да оцелее. Задача, оказва се, много по-тежка от това да загинеш.
☁︎.*:･ В този смисъл романът се отказва от патетиката - той говори за не толкова романтичната страна на въстанието: за пълната неготовност на българите, за завистта и подлостта на предателствата, за малките хора от междуредието на историята, опитващи се само да оцелеят.
☁︎.*:･ И за една красива любов - тази между Христо и Анастасия, разделени от етнос и социално положение, но със зъби и нокти борещи се срещу предразсъдъците, за да намерят пътя си един към друг.
☁︎.*:･ Чрез историята на тяхното семейство се разкрива и вторият основен пласт на романа - този на следосвобожденската действителност, белязана от политически размирици, крах на идеалите и тотално разочарование.
☁︎.*:･ Когато сирачето, отговарящо, че е никой, ничий, от никъде, се превръща в богатия фабрикант Христо Бобеков, младежката вяра в доброто бавно бива изместена от студени сметки в тежки кожени тефтери, а любовта полека се топи, превръщайки се в отчуждение.
☁︎.*:･ И все пак - читателят е склонен да прости, осъзнавайки огромната травма, която историята е нанесла на обикновения човек, заставила го да оцелява, а не да живее пълноценно.
☁︎.*:･ Един прекрасен роман, който на теория е исторически, но на практика е чисто човешки - силно интимна история, на която големите събития от края на XIX и началото на XX век служат за фон.
☁︎.*:･ История, която ще ви изведе от клишето за българското освобождение и ще ви завещае най-важното си послание - "Тъмнината е такова нещо, че изчезва само като я залееш с много светлина. Върви подир светлото."
April 30, 2026
Много приятно съм изненадана от тази книга. Посегнах към нея само заради високите оценки в Сторител.
Мислех че ще е скучна историческа книга за периода преди и след Освобождението, но се оказа много по-дълбока, за един житейски път на самотата, борбеността, любовта, приятелството и принципите.
Мислех че ще е скучна историческа книга за периода преди и след Освобождението, но се оказа много по-дълбока, за един житейски път на самотата, борбеността, любовта, приятелството и принципите.
February 22, 2026
Несполучлив опит за исторически роман.
Ненужно драматичен, прекалено много
"обрати" и сюжетни линии. Сякаш гледах сериал от 5 сезона, сьбрани в 1. Давам и две звезди, защото, впреки изброеното, успях да я издържа до края.
Ненужно драматичен, прекалено много
"обрати" и сюжетни линии. Сякаш гледах сериал от 5 сезона, сьбрани в 1. Давам и две звезди, защото, впреки изброеното, успях да я издържа до края.
February 23, 2026
След "Земя на мъже" от Боян Боев, "Дъжд" на Кармен Мишу ми се стори още по - хубав и вълнуващ роман, ако имаше как бих дала повече от 5 ⭐!
Книгата е изключително увлекателна, възхитена съм от начина на писане на авторката и се ядосвам на себе си, че до сега не се бях срещала с нейна творба.
Който познава творчеството на Кармен Мишу, вероятно няма да остане изненадан от книгата, която ни връща в едни позабравени времена от миналото - България по време на Възраждането. Динамична история, боравеща си с факти, наситена с емоции. История за силата и непреклонността на духа , за борбата - личната и тази за общото благо! Не липсва и любовта, тя е разгърната по един прекрасен начин, преминава през различни етапи, има своите хубави и не до там моменти, тайни, лъжи, но устоява на времето въпреки всичко. Очаквах трагичен край, но останах приятно изненадана.
Обичам такива истории ❤️. Чудесно е, че има такива български автори! Препоръчвам на всеки българин да я прочете! Заслужава си!
Книгата е изключително увлекателна, възхитена съм от начина на писане на авторката и се ядосвам на себе си, че до сега не се бях срещала с нейна творба.
Който познава творчеството на Кармен Мишу, вероятно няма да остане изненадан от книгата, която ни връща в едни позабравени времена от миналото - България по време на Възраждането. Динамична история, боравеща си с факти, наситена с емоции. История за силата и непреклонността на духа , за борбата - личната и тази за общото благо! Не липсва и любовта, тя е разгърната по един прекрасен начин, преминава през различни етапи, има своите хубави и не до там моменти, тайни, лъжи, но устоява на времето въпреки всичко. Очаквах трагичен край, но останах приятно изненадана.
Обичам такива истории ❤️. Чудесно е, че има такива български автори! Препоръчвам на всеки българин да я прочете! Заслужава си!
August 27, 2024
Не роман, а библия на мъжката чест! Кармен Мишу е моя любима авторка, чаках тази книга с трепет!
Разказът проследява един живот, с всички пригодящи и изходящи хора в него, майка, баща, жена, деца, съдба! Животът на Христо, на който му се налага да оцелявам сам още от детска възраст, сам приучаващ себе си, кое е правилно и кое е зло в човешкото! Пробиващ сам пътя си в едни много смутни времена, открива любов, съратници , но с придобития инстинкт да оцелява, избира пътят му на успеха да е скромен и бавен!
Не искам да разкривам, не искам да повдигам завесата на историята, много е лична, много е болезнена и ме събра в своите страници! Благодаря за поднесената история, за болката и отрезвяването, които ми донесе! Благодаря за искреността в прозата, макар и болезнена! Покланям се пред Кармен Мишу, този роман е естествен и напълно очаквано продължение на творбите и! Ще запазя тази книга за моите синове, ще я дам и на моят баща , съпруг и свекър, повтарям се, история за мъжката чест, която е далеч постлана само с успехи, защото всеки успех има цена, и често тази цена не струва пари, а загуби на време и навременна любов към близките! Плаках и се възхищавах на историята!
Препоръчвам на всеки българин да купи тази книга и да я предаде на децата си, внуците си!
Разказът проследява един живот, с всички пригодящи и изходящи хора в него, майка, баща, жена, деца, съдба! Животът на Христо, на който му се налага да оцелявам сам още от детска възраст, сам приучаващ себе си, кое е правилно и кое е зло в човешкото! Пробиващ сам пътя си в едни много смутни времена, открива любов, съратници , но с придобития инстинкт да оцелява, избира пътят му на успеха да е скромен и бавен!
Не искам да разкривам, не искам да повдигам завесата на историята, много е лична, много е болезнена и ме събра в своите страници! Благодаря за поднесената история, за болката и отрезвяването, които ми донесе! Благодаря за искреността в прозата, макар и болезнена! Покланям се пред Кармен Мишу, този роман е естествен и напълно очаквано продължение на творбите и! Ще запазя тази книга за моите синове, ще я дам и на моят баща , съпруг и свекър, повтарям се, история за мъжката чест, която е далеч постлана само с успехи, защото всеки успех има цена, и често тази цена не струва пари, а загуби на време и навременна любов към близките! Плаках и се възхищавах на историята!
Препоръчвам на всеки българин да купи тази книга и да я предаде на децата си, внуците си!
April 10, 2026
Затварям последните страници на книгата изпълнена с разочарование. Предвид безкрайните положителни отзиви имах големи очаквания, които обаче не се оправдаваха. Не мога да отрека, че историята на Христо Бобев ме увлече, но редица неща не ми допаднаха, като започнем от някои неща в сюжета и героите. Още завръзката ми се стори твърде нереалистична дори и за художествена литература - любов между мюсюлманин, и то неслучаен (беше някакъв главатар), и християнка? Не изключвам вероятността да е имало подобни случаи в онези времена, но едва ли по начина, описан в книгата - твърде романтизирано и красиво (е, с некрасив финал де).
Смятам, че образът на детето Христо също не е достоверен - как едно дете ще пита майка си защо не е избягала от баща му - по-скоро тези разсъждения са присъщи за голям човек - по мое мнение.
По-нататък в сюжета не разбирам защо Христо трябваше да стане антагонист - от трудолюбив, устремен и обичащ в ранните си години да се превърне в безскрупулен убиец, търсейки отмъщение, в един покварен богаташ... Просто не проумявам защо образът му трябваше да претърпи тази трансформация - то е ясно, че идеята е да се покаже какво може да направи богатството с човека (или поне аз така го разбирам) но защо се питам.
Също така не ми допадна това толкова плътно оплитане на живота на фабриканта с реални исторически личности. Мисля, че когато се прави, трябва да е балансирано (за сравнение при Цончо Родев например - блестящо), докато тук ми идва вповече - първи приятели с Цанко Дюстабанов, след това и с Никола Обретенов.
Нелогична и излишна ми се вижда намесата на темата за масонството и не на последно място изразните средства - твърдо съм убедена, че един мъж от края на 19. век няма да каже на жена си " Много си хубава, скъпа, този цвят ти отива", ако ще и самият цар да е - и то в сцената присъства и Никола Обретенов, забележете. Има и други подобни в речта на героите, съвсем не на място.
Финалът също ме разочарова - хубаво намериха се и буквално и преносно, след като се бяха губили толкова пъти, но защо трябваше и Анастасия да изостави синовете си?
И все пак има и неща, които ми допаднаха - това например, че научих малко повече за Цанко Дюстабанов, който за мен поне не беше толкова позната историческа личност. Също и това, че са отблелязани редица исторически събития, - Априлското въстание, Руско-турската война, Войнишкото въстание и много други. Виждаме и сложната политическа обстановка в следосвобожденска България заедно с всичките ѝ противоречия.
Със сигурност книгата си има своите позитиви, може би просто очакванията ми бяха твърде големи. Давам 3 звезди все пак и заради положения от авторката труд.
Смятам, че образът на детето Христо също не е достоверен - как едно дете ще пита майка си защо не е избягала от баща му - по-скоро тези разсъждения са присъщи за голям човек - по мое мнение.
По-нататък в сюжета не разбирам защо Христо трябваше да стане антагонист - от трудолюбив, устремен и обичащ в ранните си години да се превърне в безскрупулен убиец, търсейки отмъщение, в един покварен богаташ... Просто не проумявам защо образът му трябваше да претърпи тази трансформация - то е ясно, че идеята е да се покаже какво може да направи богатството с човека (или поне аз така го разбирам) но защо се питам.
Също така не ми допадна това толкова плътно оплитане на живота на фабриканта с реални исторически личности. Мисля, че когато се прави, трябва да е балансирано (за сравнение при Цончо Родев например - блестящо), докато тук ми идва вповече - първи приятели с Цанко Дюстабанов, след това и с Никола Обретенов.
Нелогична и излишна ми се вижда намесата на темата за масонството и не на последно място изразните средства - твърдо съм убедена, че един мъж от края на 19. век няма да каже на жена си " Много си хубава, скъпа, този цвят ти отива", ако ще и самият цар да е - и то в сцената присъства и Никола Обретенов, забележете. Има и други подобни в речта на героите, съвсем не на място.
Финалът също ме разочарова - хубаво намериха се и буквално и преносно, след като се бяха губили толкова пъти, но защо трябваше и Анастасия да изостави синовете си?
И все пак има и неща, които ми допаднаха - това например, че научих малко повече за Цанко Дюстабанов, който за мен поне не беше толкова позната историческа личност. Също и това, че са отблелязани редица исторически събития, - Априлското въстание, Руско-турската война, Войнишкото въстание и много други. Виждаме и сложната политическа обстановка в следосвобожденска България заедно с всичките ѝ противоречия.
Със сигурност книгата си има своите позитиви, може би просто очакванията ми бяха твърде големи. Давам 3 звезди все пак и заради положения от авторката труд.
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 28, 2025
Каквото и да напиша е малко.
Книга която те държи буден до късно.
Адмирации за Кармен Муши.
Няма нищо по свято от любовта минала през всичко ,честта на БЪЛГАРСКИТЕ МЪЖЕ ,обичта на майката!!!
Книга която те държи буден до късно.
Адмирации за Кармен Муши.
Няма нищо по свято от любовта минала през всичко ,честта на БЪЛГАРСКИТЕ МЪЖЕ ,обичта на майката!!!
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 5, 2025
Една невероятна книга! Не исках да свършва :) Психологическите портрети са разгърнати умело и постепенно, историческите данни са представени запомнящо се и много увлекателно.
March 3, 2026
Прекрасна книга! Неслучайно избрах да я прочета в началото на март, тъй като описаните в нея събития обхващат годините непосредствено преди и след Освобождението.
"Дъжд" разказва историята на Христо Бобеков, който с много труд и лишения успява да се издигне от сираче-хранениче в чужд дом до богат фабрикант и меценат, един от строителите на Съвременна България. Христо гори във всичко - в народоосвободителното движение, в любовта, в работата си. Той се влюбва в Анастасия, образована девойка от богато семейство, която се омъжва за него, въпреки волята на баща си. Дълги години обичта към нея и към семейството му е главната му движеща сила, ала подложени на тежки изпитания, двамата са принудени да правят компромиси с морални принципи и съвест и полека губят и себе си, и един друг.
В романа са включени като герои много исторически личности, а накои са използвани като прототипи на героите. Отделни благодарности за Цанко Дюстабанов, за когото няма как да не съм чела в учебниците по история, но за чийто живот и дело научих повече покрай тази книга. Образите на Христо и Анастасия са добре изградени и многопластови, ала за съжаление останалите герои, особено злодеите, ми се сториха малко хиперболизирани.
Това е първото произведение на тази авторка, което чета. Много ми допадна стила и, богатият език, оригиналните метафори. Това, което не ми допадна беше, че не е устояла на изкушението да събере героя си с всички бележити личности на епохата, да го направи свидетел и участник във всички значими събития, което според мен претоварва романа.
Оценявам романа емоционално, по удоволствието, което изпитах от него.
"Дъжд" разказва историята на Христо Бобеков, който с много труд и лишения успява да се издигне от сираче-хранениче в чужд дом до богат фабрикант и меценат, един от строителите на Съвременна България. Христо гори във всичко - в народоосвободителното движение, в любовта, в работата си. Той се влюбва в Анастасия, образована девойка от богато семейство, която се омъжва за него, въпреки волята на баща си. Дълги години обичта към нея и към семейството му е главната му движеща сила, ала подложени на тежки изпитания, двамата са принудени да правят компромиси с морални принципи и съвест и полека губят и себе си, и един друг.
В романа са включени като герои много исторически личности, а накои са използвани като прототипи на героите. Отделни благодарности за Цанко Дюстабанов, за когото няма как да не съм чела в учебниците по история, но за чийто живот и дело научих повече покрай тази книга. Образите на Христо и Анастасия са добре изградени и многопластови, ала за съжаление останалите герои, особено злодеите, ми се сториха малко хиперболизирани.
Това е първото произведение на тази авторка, което чета. Много ми допадна стила и, богатият език, оригиналните метафори. Това, което не ми допадна беше, че не е устояла на изкушението да събере героя си с всички бележити личности на епохата, да го направи свидетел и участник във всички значими събития, което според мен претоварва романа.
Оценявам романа емоционално, по удоволствието, което изпитах от него.
April 18, 2026
Прочетох „Дъжд“ на Кармен Мишу и се чудех как да напиша ревю за този роман. Това е една история за едно момче, сираче в душата си, което бива погълнато от травмите на миналото и на детството си и не успява да се освободи от тях в продължение на живота си. Това е книга и за цикъла на омразата, който ни преследва, докато не се освободим от него чрез любовта към близките си.
В крайна сметка любовта в тази книга надвива омразата и изчиства душите на прегрешилия Христо, като ситен лек дъжд, който измива прахоляка от улиците.
Романът е красив и написан с душевна дълбочина и прозорливост. Може да простим много малките грешки, като например, че в един от диалозите Христо Бобеков, преди да спомене къде отива, Геласий Челингарски вече знае дестинацията му, а именно Русчук.
Но така или иначе, като цяло това е една книга, която се чете леко и с голямо удоволствие.
Този роман е изключително актуален на днешната политическа обстановка. И това е нещото, което остана с мен, докато четях романа. Написан за събития, някои от които са се случили преди 150 години, и въпреки това се намираме във време, в което все още България не може да устои на външните геополитически процеси и да заяви своята позиция и самостоятелност. И това натъжава. Днес, в вечерта на поредните избори, тази книга някак си се чете доста трудно.
В крайна сметка любовта в тази книга надвива омразата и изчиства душите на прегрешилия Христо, като ситен лек дъжд, който измива прахоляка от улиците.
Романът е красив и написан с душевна дълбочина и прозорливост. Може да простим много малките грешки, като например, че в един от диалозите Христо Бобеков, преди да спомене къде отива, Геласий Челингарски вече знае дестинацията му, а именно Русчук.
Но така или иначе, като цяло това е една книга, която се чете леко и с голямо удоволствие.
Този роман е изключително актуален на днешната политическа обстановка. И това е нещото, което остана с мен, докато четях романа. Написан за събития, някои от които са се случили преди 150 години, и въпреки това се намираме във време, в което все още България не може да устои на външните геополитически процеси и да заяви своята позиция и самостоятелност. И това натъжава. Днес, в вечерта на поредните избори, тази книга някак си се чете доста трудно.
This entire review has been hidden because of spoilers.
October 7, 2024
Това е третата книга на Кармен Мишу, която чета, и определено ми хареса. Написана е много увлекателно, подканвайки читателя да иска да прочете следващата, и следващата страница. Роман за човешкото извисяване (на героя Христо) над болката от загубата, болката от жестокото отношение, болката от трудните времена, породени от османското влияние у нас. Разбира се, роман и за една страхотна любов, която започва като невъзможна. Роман за силата на духа, непреклонността и борбата в името не само на личното, но и на общото.
September 1, 2024
Винаги се свързвам емоционално с героите на Кармен Мишу и винаги ме вълнуват нейните истории. А темите, които поставя в "Дъжд" бяха толкова сериозни и дълбоки, та в моя читателски клуб два часа не ни стигнаха да обсъдим всичко, което се бе породило като въпроси. Още от мнението ми за книгата чуйте тук - https://www.youtube.com/watch?v=-i_GC...
May 4, 2026
Ммм... с доста смесени чувства съм. В първата си крайност Христо беше за мен много нереалестичен като герой, барабар с всичките му преживелици. След това постепенно той премина в другата крайност, който преход аз не успях да разбера. Объркано ми беше, беше наивно, беше романтично, а накрая твърде мрачно. И не, не мога да съчувствам нито на Христо, нито на ��настасия.
This entire review has been hidden because of spoilers.
October 11, 2024
Харесвам Кармен Мишу,чела съм "Балканска сага" и "Нестинарка".Нямах никакви колебания и за "Дъжд".Отново невероятен разказ за трудния и достоен живот на един мъж,изстраданата му и неугасваща любов и всичко това на фона на значими събития от историята на България.Горещо препоръчвам !
January 20, 2025
4,5 ⭐️
July 9, 2025
„Дъжд“ е изповед – лична, тиха, красива. Книга, която напомня, че понякога дъждът е точно това, от което имаме нужда.
August 9, 2025
Стойностна книга, чудесни образи, прекрасен изказ, вълнуващ сюжет!
December 27, 2025
Прекрасна, от книгите, които четеш и забравяш за всичко около себе си.
January 6, 2026
Роман в истинския смисъл на думата.
Породи много въпроси за размисъл в мен.
Много много ми хареса ! ❤️❤️❤️
Породи много въпроси за размисъл в мен.
Много много ми хареса ! ❤️❤️❤️
February 3, 2026
Много харесвам Кармен Мишу, но тази книга нешо не беше моята или не ѝ беше момента...
February 7, 2026
Много ми хареса!
February 8, 2026
Задължителна
February 9, 2026
Възхитителна история, достойна за бъдеща класика. Финалът, обаче, беше напълно в българската традиция ненужно удавен в драма.
February 19, 2026
Прекрасен роман, който напомня за Под игото!
March 3, 2026
Великолепна книга, която оставя отпечатък в душата. Една история за човешките падения и изправяния, за любовта, предателството, болката и дъждът, който отмива всичко…
March 4, 2026
"Навън дъждът продължаваше да вали, отмивайки всички следи"
April 15, 2026
Уникална книга!!!
Displaying 1 - 27 of 27 reviews