Едно бедно селско момче, сирак, е приютено от заможен и известен майстор на аби. Той му дава дом и го научава на занаят. По стечение на обстоятелствата главният герой се запознава и сприятелява с хора, оставили своите имена като участници в Априлското въстание, в бунта на офицерите русофили в Русчук, като строители на Нова България. Това ореол ли е, съдба или тегоба за един обикновен човек? Как се променяме с годините, със загубите и с обичта си. Какво са истинските приятели и докъде може да стигне предаността ни към тях? Дали, когато Христо постигне всичко, за което е мечтал, няма да се окаже, че е загубил много?
Това не е роман за Освобождението, нито за патриотизма, свързан с тази епоха. Това е разказ за обикновения човек, докоснат от свещената идея на Освобождението. За неговия житейски път, за ценностите и развитието му. За миналото му, за настоящето, за любовта и омразата. За всичко, което се случва в живота, за онова, което можем да си кажем, но премълчаваме, за раните и равносметките, за хората , които срещаме и които осветяват дните ни, или ни потапят в мрак.
Романът „Дъжд“ на Кармен Мишу ни пренася в епохата на Априлското въстание, Освобождението и годините след него. Историческите събития са представени през личните драми на участниците в тях. С особено внимание са отразени преживяванията на протагониста Христо Бобеков и неговото семейство, както и на реални революционни дейци от Габрово, Русе и други градове. Между тях особено ярко са описани образите на Цанко Дюстабанов и Стефан Стамболов. Художествените произведения имат тази особеност, че в тях фактите се представят по особен начин, без навсякъде и задължително да се спазва историческата истина. Кармен Мишу обаче е максимално правдива, когато описва събитията от голямата история и ежедневието на своите герои в онези решителни за съдбата на България времена. – Христо Матанов
Кармен Виктор Мишу-Бойчева e родена в гр. Видин. Там завършва Френска езикова гимназия и впоследствие медицина в Букурещ, Румъния. От 1996 г. до 2002 г. работи в Националния център по заразни и паразитни болести – гр. София като научен сътрудник ІІІ ст. в областта на епидемиологията. През 2009 г. завършва фармация в Констанца, Румъния. Владее писмено и говоримо френски, румънски, английски и руски. Името на нейното семейство по бащина линия е Мишас, но с течение на времето и според страната, става Мишу. Баба ѝ и дядо ѝ са етнически гърци, които емигрират в средата на тридесетте години на ХХ век в Румъния.
☁︎.*:・ "Дъжд", Кармен Мишу (или какво щеше да се случи, ако "Под игото" и "Тютюн" имаха литературно бебе)
☁︎.*:・ Избягал от пожарищата на изпепеленото си село, сирачето Христо застава на кръстопътя, за да спази последната повеля на майка си - да тръгне с първия човек, когото срещне, и да остави миналото зад гърба си. ☁︎.*:・ Друмищата го срещат с Уста Геласий Челингирски - майстор абаджия, който приема Христо под крилото си, в дома си, в дюкяна си, готов да го отгледа като храненик и да го научи на занаят. ☁︎.*:・ Христо расте под сянката на майсторовия син и свирепите му юмруци, а едничка утеха му е неговият верен приятел Цанко Дюстабанов. И чорбаджийската дъщеря Анастасия, в чиито тъмни недостижими очи Христо се влюбва безутешно. ☁︎.*:・ Империята обаче ври и кипи - българите отказват да търпят султанския ятаган и османският колос на глинени крака може би вече приближава закономерния си край. ☁︎.*:・ И скоро Христо ще бъде принуден да направи най-важния избор в живота си - на коя страна ще застане, готов ли е да жертва живота си в името на каузата, може ли да остави любовта и занаята си, за да изгори в огньовете на въстанието.
☁︎.*:・ Втора книга от Кармен Мишу, която чета и която окончателно затвърждава впечатленията ми за невероятната дарба с думите, която авторката притежава. ☁︎.*:・ Събитията около Априлското въстание и неспокойните години на млада България непосредствено след Освобождението оживяват с един увлекателен сюжет, красив стил на писане и прекрасни персонажи. ☁︎.*:・ Романът обаче не залита в патриотарщина - това не е роман, заклеймяващ турците или възвеличаващ българите, не е ода за националния героизъм, не е празно повторение на сюжетите от време на Възраждането. ☁︎.*:・ Това е историята на един обикновен човек, против волята си понесен от върхушката на историческото време, принуден да се бори за личното си щастие и свободата на родината си едновременно. ☁︎.*:・ Това е историята на няколко семейства, доказваща, че любовта понякога не е достатъчна, за да предотврати вътрешните бесове, разривите, трагедиите. ☁︎.*:・ Но това е и историята на България - млада и неразумна - единна на думи, разединена на дела.
☁︎.*:・ Христо е превъзходен персонаж, на когото съчувствах дори и в моментите, когато позволяваше на тъмнината в него да води постъпките му. ☁︎.*:・ Историята му не е типичната история на въстаник от времето на националноосвободителните борби - той е човекът от периферията, принуден да гледа как приятелите му увисват на бесилото, той е човекът, опитващ се да създаде семейство в размирните години на бунта, той е човекът, нагърбен с тежката задача да оцелее. Задача, оказва се, много по-тежка от това да загинеш. ☁︎.*:・ В този смисъл романът се отказва от патетиката - той говори за не толкова романтичната страна на въстанието: за пълната неготовност на българите, за завистта и подлостта на предателствата, за малките хора от междуредието на историята, опитващи се само да оцелеят. ☁︎.*:・ И за една красива любов - тази между Христо и Анастасия, разделени от етнос и социално положение, но със зъби и нокти борещи се срещу предразсъдъците, за да намерят пътя си един към друг. ☁︎.*:・ Чрез историята на тяхното семейство се разкрива и вторият основен пласт на романа - този на следосвобожденската действителност, белязана от политически размирици, крах на идеалите и тотално разочарование. ☁︎.*:・ Когато сирачето, отговарящо, че е никой, ничий, от никъде, се превръща в богатия фабрикант Христо Бобеков, младежката вяра в доброто бавно бива изместена от студени сметки в тежки кожени тефтери, а любовта полека се топи, превръщайки се в отчуждение. ☁︎.*:・ И все пак - читателят е склонен да прости, осъзнавайки огромната травма, която историята е нанесла на обикновения човек, заставила го да оцелява, а не да живее пълноценно. ☁︎.*:・ Един прекрасен роман, който на теория е исторически, но на практика е чисто човешки - силно интимна история, на която големите събития от края на XIX и началото на XX век служат за фон. ☁︎.*:・ История, която ще ви изведе от клишето за българското освобождение и ще ви завещае най-важното си послание - "Тъмнината е такова нещо, че изчезва само като я залееш с много светлина. Върви подир светлото."
Не роман, а библия на мъжката чест! Кармен Мишу е моя любима авторка, чаках тази книга с трепет!
Разказът проследява един живот, с всички пригодящи и изходящи хора в него, майка, баща, жена, деца, съдба! Животът на Христо, на който му се налага да оцелявам сам още от детска възраст, сам приучаващ себе си, кое е правилно и кое е зло в човешкото! Пробиващ сам пътя си в едни много смутни времена, открива любов, съратници , но с придобития инстинкт да оцелява, избира пътят му на успеха да е скромен и бавен! Не искам да разкривам, не искам да повдигам завесата на историята, много е лична, много е болезнена и ме събра в своите страници! Благодаря за поднесената история, за болката и отрезвяването, които ми донесе! Благодаря за искреността в прозата, макар и болезнена! Покланям се пред Кармен Мишу, този роман е естествен и напълно очаквано продължение на творбите и! Ще запазя тази книга за моите синове, ще я дам и на моят баща , съпруг и свекър, повтарям се, история за мъжката чест, която е далеч постлана само с успехи, защото всеки успех има цена, и често тази цена не струва пари, а загуби на време и навременна любов към близките! Плаках и се възхищавах на историята!
Препоръчвам на всеки българин да купи тази книга и да я предаде на децата си, внуците си!
След "Земя на мъже" от Боян Боев, "Дъжд" на Кармен Мишу ми се стори още по - хубав и вълнуващ роман, ако имаше как бих дала повече от 5 ⭐! Книгата е изключително увлекателна, възхитена съм от начина на писане на авторката и се ядосвам на себе си, че до сега не се бях срещала с нейна творба. Който познава творчеството на Кармен Мишу, вероятно няма да остане изненадан от книгата, която ни връща в едни позабравени времена от миналото - България по време на Възраждането. Динамична история, боравеща си с факти, наситена с емоции. История за силата и непреклонността на духа , за борбата - личната и тази за общото благо! Не липсва и любовта, тя е разгърната по един прекрасен начин, преминава през различни етапи, има своите хубави и не до там моменти, тайни, лъжи, но устоява на времето въпреки всичко. Очаквах трагичен край, но останах приятно изненадана.
Обичам такива истории ❤️. Чудесно е, че има такива български автори! Препоръчвам на всеки българин да я прочете! Заслужава си!
Каквото и да напиша е малко. Книга която те държи буден до късно. Адмирации за Кармен Муши. Няма нищо по свято от любовта минала през всичко ,честта на БЪЛГАРСКИТЕ МЪЖЕ ,обичта на майката!!!
This entire review has been hidden because of spoilers.
Това е третата книга на Кармен Мишу, която чета, и определено ми хареса. Написана е много увлекателно, подканвайки читателя да иска да прочете следващата, и следващата страница. Роман за човешкото извисяване (на героя Христо) над болката от загубата, болката от жестокото отношение, болката от трудните времена, породени от османското влияние у нас. Разбира се, роман и за една страхотна любов, която започва като невъзможна. Роман за силата на духа, непреклонността и борбата в името не само на личното, но и на общото.
Винаги се свързвам емоционално с героите на Кармен Мишу и винаги ме вълнуват нейните истории. А темите, които поставя в "Дъжд" бяха толкова сериозни и дълбоки, та в моя читателски клуб два часа не ни стигнаха да обсъдим всичко, което се бе породило като въпроси. Още от мнението ми за книгата чуйте тук - https://www.youtube.com/watch?v=-i_GC...
Харесвам Кармен Мишу,чела съм "Балканска сага" и "Нестинарка".Нямах никакви колебания и за "Дъжд".Отново невероятен разказ за трудния и достоен живот на един мъж,изстраданата му и неугасваща любов и всичко това на фона на значими събития от историята на България.Горещо препоръчвам !
Несполучлив опит за исторически роман. Ненужно драматичен, прекалено много "обрати" и сюжетни линии. Сякаш гледах сериал от 5 сезона, сьбрани в 1. Давам и две звезди, защото, впреки изброеното, успях да я издържа до края.
Една невероятна книга! Не исках да свършва :) Психологическите портрети са разгърнати умело и постепенно, историческите данни са представени запомнящо се и много увлекателно.