Works of prolific Russian-American writer Isaac Asimov include popular explanations of scientific principles, The Foundation Trilogy (1951-1953), and other volumes of fiction.
Isaac Asimov, a professor of biochemistry, wrote as a highly successful author, best known for his books.
Asimov, professor, generally considered of all time, edited more than five hundred books and ninety thousand letters and postcards. He published in nine of the ten major categories of the Dewey decimal classification but lacked only an entry in the category of philosophy (100).
People widely considered Asimov, a master of the genre alongside Robert Anson Heinlein and Arthur Charles Clarke as the "big three" during his lifetime. He later tied Galactic Empire and the Robot into the same universe as his most famous series to create a unified "future history" for his stories much like those that Heinlein pioneered and Cordwainer Smith and Poul Anderson previously produced. He penned "Nightfall," voted in 1964 as the best short story of all time; many persons still honor this title. He also produced well mysteries, fantasy, and a great quantity of nonfiction. Asimov used Paul French, the pen name, for the Lucky Starr, series of juvenile novels.
Most books of Asimov in a historical way go as far back to a time with possible question or concept at its simplest stage. He often provides and mentions well nationalities, birth, and death dates for persons and etymologies and pronunciation guides for technical terms. Guide to Science, the tripartite set Understanding Physics, and Chronology of Science and Discovery exemplify these books.
Asimov, a long-time member, reluctantly served as vice president of Mensa international and described some members of that organization as "brain-proud and aggressive about their IQs." He took more pleasure as president of the humanist association. The asteroid 5020 Asimov, the magazine Asimov's Science Fiction, an elementary school in Brooklyn in New York, and two different awards honor his name.
“Фондацията”, “Фондация и империя” и “Втората Фондация” са написани през 50-те. “Острието на Фондацията” през 80-те.
Не знам какъв човек трябва да си за да запазиш ритъмът на това невероятно фантастично пътешествие 30 години след започването му! Поради тази причина ще оценя в цялост впечатленията си от романите максимално. Макар че първият роман дори с гениална идея ми тръгна бавно и тромаво, нещата се промениха доста след “Фондация и империя”. Последните два направо ми изпържиха мозъка. И нямам предвид че ги взех за броени дни. Бяха наистина страхотна партия шах отвсякъде. Поддържане на мистерия и конспирация. Игра на умове. Невероятно. Исках още от “Острието на Фондацията”, защото то беше наистина върхът на всичко и се надявам това “още повече” да намеря в следващият роман.
Имах нужда от този чист мисловен заряд, даден ми от въображението и таланта на Азимов. Този път няма да бавя продълженията. Втори том ме чака.
... близо половин година четене. Мисля, че това е рекордът ми по дисциплината "Флегмаво четене" 🙈 Аплодисменти 👏 Важното е, че си струваше! Всичко си струваше! Ако проявите желание за моите 5 ст. по темата, заповядайте - https://tinyurl.com/y44m473d
Измина точно седмица, откакто хванах първия том на “Фондация”-та в ръка. Само седмица, но преминала изцяло под знака на словата на великия Азимов. По стечение на обстоятелствата тези дни имах доста свободно време, от което се възползвах перфектно. Изчетох на един дъх, както се казва, всичките 2000 страници и сега съм щастлив, че имам тези прекрасни произведения.
Бързам да напиша тези думи, докато умът ми още рее се около Земята и тайната, която тя крие в протежението на всички части на романа. Ще разкажа накратко какво съдържат те. Правя това, защото не успях да намеря никъде това на български език, поправете ме, ако греша.
„Фондацията” на Айзък Азимов е едно от онези четива, които безспорно влизат във всеки списък със задължителни научнофантастични произведения. А „Фондация – том 1” от издателство „Бард” (под банера „Велики майстори на фентъзи и фантастика”) е колекция от четири заглавия от знаменития цикъл: „Фондацията”, „Фондация и империя”, „Втората фондация” и „Острието на фондацията”. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Азимов е Бог. И е онзи човешки Бог, който познава, разбира и разкрива човешката природа. За простосмъртните остава да мислят за смисълът на живота, Вселената и всичко останало..., както и за инертната сила на човешките маси, а също и за Човека като личност и сила. Не съм сигурна, че процесът за добиване на такава сплав е труд и на други автори, но ако ги има и те биха били "самите богове", а ние - хората, не трябва да спираме да се учим.
Тази книга я чета и препрочитам, тъй като тя ми дава интересни идеи и ключ към разбирането на определени модели.
Когато една система е на върха се оказва, че това е началото на нейното падение. Как да бъде омекотено това падение ? Как да се справим с предизвикателствата на това да се превъзнася миналото.
Защо, когато възникне авария сме по-склонни да затворим или да не използваме съответното съоръжение, вместо да обучим повече хора да работят с него.
Колко познато звучи сега за нашата конкретна ситуация.
Препоръчвам тази книга да е основна за четене на ръководители и политици.
“Интуицията, проницателността и прозрението, когато желаете да ги предизвикате, могат да бъдат третирани като емоции.”, Магнифико, “Фондация и Империя”, Айзък Азимов
“Човешкият мозък работи с нисък интензитет. Двадесет процента е обичайното ниво. Когато за момент се изкачи на по-висока степен, това се нарича прозрение, проницателност или интуиция... Това не изключва смъртоносен изход за... човек...”, пак там
“Всъщност хората са способни на много повече, но преди милион години с развитието на говора способността за пряк емоционален контакт е започнала да атрофира. ... Ала ние не се раждаме с неговата пълноценна употреба. ... трябва да възпитаваме сетивото, да го тренираме също като мускулите си. ”
“... вашите емоции ... са единствено рожби на средата ви и не трябва да се осъждат, а само да се променят.”
“... и надеждата, и опасението са слабости.”
“Безнадеждно глупав човек е онзи, който не съзнава, че е мъдър.”
“Помните, за да бъдете действително ефикасен, не е необходимо да държите съзнанието си под строга контролираща бариера... По-скоро човек трябва да култивира невинност, липса на чувство за превъзходство на собствената си личност, които не ви оставят какво да криете.”
“... най-очебийното място е най-малко подозрително”, из “втората фондация”
“Много по-изгодно е за тях да ни заблуждават, отколкото да си спират!”, пак там
“... неподходящата скромност може да бъде много опасна.”, Първи говорител, из “Острието на фондацията”
“... ако задълбаем прекалено силно върху някой проблем, сам си отрязваш възможността за победа. Защо просто не се отпуснеш... Неосъзнаващият проблема мозък, който няма да се мъчи от тежестта на концентрираното мислене, може да реши задачата и без твоето участие.”, Пелорат Янов, пак там
“Ако мислиш разсеяно за някого, когато същият този някой мисли разсеяно за теб, настъпва взаимно усилващо се стимулиране, което за броени секунди прави двете мисли насочени, решителни и, за голямо удобство, синхронни.”, пак там
“Всичко, което трябва да направиш, за да разбереш другите, е да се погледнеш по-внимателно... Покажи ми човек, който не познава другите, и аз ще ти кажа, че той си е изгради�� лъжлива представа за самия себе си - не че искам да те засегна.”, Голан Тривайз, Из “Острието на Фондацията”
“Само се престори, че ми вярва, тъй като иначе не му оставаше нищо друго освен да се обиди. А пък тъй като нищо нямаше да се промени, ако се беше обидил, щеше да се почувства унизен. И понеже не му се искаше, най-лесният начин бе да приеме думите ми.”
“За уважение е да знаеш кога истината може да ти свърши работа, тъй като нито една неистина не може да бъде представена със същата искреност. “Колкото лъжата е по-близка до истината, толкова е по-добра, а самата истина, когато тя може да бъде използвана, е най-добрата лъга.”, Гендибал, цитиращ Палвър, Из “ Острието на Фондацията”
Епични произведения, които обхващат многовековна история в строго политически взаимоотношения. Авторът представя висока прозорливост, като се има предвид, че първите три произведения са писани през 50-те години, а останалите около тридесет години по - късно! Доволен съм и препоръчвам за тези, които харесват научна фантастика.
Абсолютно задължително четиво в сферата на научната фантастика. Чете се бавно и трудно, но времето, което ще отделиш, си заслужава! Написаното в тази книга, имайки предвид колко е стара, е поразително, всичко е изпипано до последния детайл и е свързано с предходното по възможно най- хитрия начин! Самата история е написана красиво, макар и на моменти прекалено сложно. Мъдра, кара те да се замислиш за света, в който живееш, неговото място в...ми, в Галактиката. Самият сюжет е изпълнен с всевъзможни обрати, постоянно си в шок, постоянно научаваш нещо ново, винаги имаш въпроси! Яд ме е, че такива класики, такива майсторски произведения са ниглижирани от по- младото поколение, от моето поколение, което в по- голямата си част консумира само Букток книжки и не приема друго освен това, що е популярно в мрежите. В това няма нищо лошо, хубави книги има навсякъде и някои наистина заслужават да са популярни. Но, в името на Хари Селдън, рискувайте с книги и автори, които ви плашат, излезте от комфортната си зона и ще откриете Вселена, която не сте и подозирали, че съществува!!!
Прочетох първи том на "Фондацията", който включва "Фондацията", "Фондацията и империята", " Втората фондация" и "Острието на фондацията". Четох със затаен дъх и всеки следващ роман беше по-вълнуващ и интересен от предния. Минах през развитието на Първата Фондация на края на Галактиката на бедната планета Терминус. През развитието на "Плана на Селдан", за да стигна до митичната планета Гея в последния роман. Разгледах многократно столицата Трантор и живях с теничарите и менталистите. Поклон пред ГЕНИЯ на Айзък Азимов за неговия невероятен свят от бъдещето. Не бих могла да повярвам, че романите са създадени пре 50-70-те години на миналия век. Време, в което е нямало компютри, интернет и са били първите космически полети. Айзък Азимов за мен е пътешественик във времето, който е решил да ни подари знания от бъдещето! На всяка възраст е хубаво да се мечтае, а моя любим Азимов ни води смело в мечтите и бъдещето!
This entire review has been hidden because of spoilers.