What do you think?
Rate this book
Foundation (Chronological Order) #5-7
Фондация: Том втори
Cтaрaтa Гaлaктичecкa импeрия e нa върxa нa мoгъщecтвoтo cи. И нa прaгa нa рaзпaдaнe. Тoвa ce рaзбирa caмo oт Хaри Ceлдън, cъздaтeл нa нaукaтa пcиxoиcтoрия (ПИ), кoятo прeдcкaзвa cтaтиcтичecки дocтoвeрнo пoвeдeниeтo нa oгрoмни групи oт xoрa.
Cлeд рaзпaдa нa cтaрaтa дo пoявaтa нa нoвa вeликa импeрия ПИ дoкaзвa пeриoд oт 30 000 тъмни гoдини нa aнaрxия и xaoc в Гaлaктикaтa. Пaк c пoмoщтa нa ПИ тoзи пeриoд мoжe дa ce cкъcи дo 1000 гoдини.
Зa цeлтa Хaри Ceлдън ocнoвaвa двe Фoндaции, кoитo дa кoнтрoлирaт прexoдa.
Първaтa, явнa, трябвa дa cпacи чoвeшкoтo пoзнaниe и дa cлeди дa ce ocъщecтвявa нa прaктикa плaнът нa Ceлдън.
Втoрaтa, тaйнa Фoндaция трябвa дa ce cпрaвя c фaктoри, кoитo ПИ нe би мoглa дa прeдвиди, кaктo и внимaтeлнo дa кoнтрoлирa Първaтa.
Прeкрaceн плaн.
Кoйтo oтивa пo дявoлитe…
„Фoндaция“ e уникaлнa пoрeдицa oт иcтoрии зa дaлeчнoтo бъдeщe, кoгaтo xoрaтa живeят из цялaтa гaлaктикa.
Ceрия, кoятo вceки трябвa дa прoчeтe. Влияниeтo й e oгрoмнo и мнoзинa ca вдъxнoвeни oт нeя. В тeзи книги имa идeи, кoитo нaпрaвo възплaмeнявaт умa!
Cлeд рaзпaдa нa cтaрaтa дo пoявaтa нa нoвa вeликa импeрия ПИ дoкaзвa пeриoд oт 30 000 тъмни гoдини нa aнaрxия и xaoc в Гaлaктикaтa. Пaк c пoмoщтa нa ПИ тoзи пeриoд мoжe дa ce cкъcи дo 1000 гoдини.
Зa цeлтa Хaри Ceлдън ocнoвaвa двe Фoндaции, кoитo дa кoнтрoлирaт прexoдa.
Първaтa, явнa, трябвa дa cпacи чoвeшкoтo пoзнaниe и дa cлeди дa ce ocъщecтвявa нa прaктикa плaнът нa Ceлдън.
Втoрaтa, тaйнa Фoндaция трябвa дa ce cпрaвя c фaктoри, кoитo ПИ нe би мoглa дa прeдвиди, кaктo и внимaтeлнo дa кoнтрoлирa Първaтa.
Прeкрaceн плaн.
Кoйтo oтивa пo дявoлитe…
„Фoндaция“ e уникaлнa пoрeдицa oт иcтoрии зa дaлeчнoтo бъдeщe, кoгaтo xoрaтa живeят из цялaтa гaлaктикa.
Ceрия, кoятo вceки трябвa дa прoчeтe. Влияниeтo й e oгрoмнo и мнoзинa ca вдъxнoвeни oт нeя. В тeзи книги имa идeи, кoитo нaпрaвo възплaмeнявaт умa!
- GenresScience Fiction
1024 pages, Hardcover
Published January 1, 2021
9 people are currently reading
142 people want to read
About the author
Isaac Asimov
4,337 books27.7k followersWorks of prolific Russian-American writer Isaac Asimov include popular explanations of scientific principles,
The Foundation Trilogy
(1951-1953), and other volumes of fiction.
Isaac Asimov, a professor of biochemistry, wrote as a highly successful author, best known for his books.
Asimov, professor, generally considered of all time, edited more than five hundred books and ninety thousand letters and postcards. He published in nine of the ten major categories of the Dewey decimal classification but lacked only an entry in the category of philosophy (100).
People widely considered Asimov, a master of the genre alongside Robert Anson Heinlein and Arthur Charles Clarke as the "big three" during his lifetime. He later tied Galactic Empire and the Robot into the same universe as his most famous series to create a unified "future history" for his stories much like those that Heinlein pioneered and Cordwainer Smith and Poul Anderson previously produced. He penned "Nightfall," voted in 1964 as the best short story of all time; many persons still honor this title. He also produced well mysteries, fantasy, and a great quantity of nonfiction. Asimov used Paul French, the pen name, for the Lucky Starr, series of juvenile novels.
Most books of Asimov in a historical way go as far back to a time with possible question or concept at its simplest stage. He often provides and mentions well nationalities, birth, and death dates for persons and etymologies and pronunciation guides for technical terms. Guide to Science, the tripartite set Understanding Physics, and Chronology of Science and Discovery exemplify these books.
Asimov, a long-time member, reluctantly served as vice president of Mensa international and described some members of that organization as "brain-proud and aggressive about their IQs." He took more pleasure as president of the humanist association. The asteroid 5020 Asimov, the magazine Asimov's Science Fiction, an elementary school in Brooklyn in New York, and two different awards honor his name.
http://en.wikipedia.org/wiki/Isaac_As...
Isaac Asimov, a professor of biochemistry, wrote as a highly successful author, best known for his books.
Asimov, professor, generally considered of all time, edited more than five hundred books and ninety thousand letters and postcards. He published in nine of the ten major categories of the Dewey decimal classification but lacked only an entry in the category of philosophy (100).
People widely considered Asimov, a master of the genre alongside Robert Anson Heinlein and Arthur Charles Clarke as the "big three" during his lifetime. He later tied Galactic Empire and the Robot into the same universe as his most famous series to create a unified "future history" for his stories much like those that Heinlein pioneered and Cordwainer Smith and Poul Anderson previously produced. He penned "Nightfall," voted in 1964 as the best short story of all time; many persons still honor this title. He also produced well mysteries, fantasy, and a great quantity of nonfiction. Asimov used Paul French, the pen name, for the Lucky Starr, series of juvenile novels.
Most books of Asimov in a historical way go as far back to a time with possible question or concept at its simplest stage. He often provides and mentions well nationalities, birth, and death dates for persons and etymologies and pronunciation guides for technical terms. Guide to Science, the tripartite set Understanding Physics, and Chronology of Science and Discovery exemplify these books.
Asimov, a long-time member, reluctantly served as vice president of Mensa international and described some members of that organization as "brain-proud and aggressive about their IQs." He took more pleasure as president of the humanist association. The asteroid 5020 Asimov, the magazine Asimov's Science Fiction, an elementary school in Brooklyn in New York, and two different awards honor his name.
http://en.wikipedia.org/wiki/Isaac_As...
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
February 23, 2022
Какво ли може да означава мнението на един средностатистически читател за толкова грамадна класика като Фондация на Айзък Азимов? Вероятно нищо особено. Истинското признание за този обширен труд е фактът, че голяма част от съвременната фантастика черпи вдъхновението си от тези близо 2000 страници.
От гледната точка на съвременен читател през 2022 година, няма как да не бъда възхитена от факта, че първите редове са излезли изпод перото на Азимов през 40-те години на миналия век. 8 десетилетия по-късно някои от технологиите на Империята са се превърнали от фантастика в реалност. 8 десетилетия по-късно аксиомите на Психоисторията продължават на ръководят човечеството.
Фондация не е екшън разказ като Стар Трек, Старгейт или останалите фантастични серии. Фондацията е основата, върху която те стъпват, за да сътворят различните култури, да проследят възможните приятелства и сблъсъци, да противопоставят аспектите на човешкото. Фондацията говори за съдбата, неизбежността, предателствата, правото на избор и трансформацията, които са вечен мотив за нашия вид.
Моето скромно мнение на средностатистически читател вероятно не струва много, когато говорим за вечни класики. Но все пак ще си позволя да кажа, че Фондация е задължително четиво за дълбоките почитатели на фантастиката, които не гледат на нея само като на развлечение. Тук ще пиете от извора, който отваря "the final frontier" - космоса, пред десетки, ако не и стотици автори през последните 80 години.
От гледната точка на съвременен читател през 2022 година, няма как да не бъда възхитена от факта, че първите редове са излезли изпод перото на Азимов през 40-те години на миналия век. 8 десетилетия по-късно някои от технологиите на Империята са се превърнали от фантастика в реалност. 8 десетилетия по-късно аксиомите на Психоисторията продължават на ръководят човечеството.
Фондация не е екшън разказ като Стар Трек, Старгейт или останалите фантастични серии. Фондацията е основата, върху която те стъпват, за да сътворят различните култури, да проследят възможните приятелства и сблъсъци, да противопоставят аспектите на човешкото. Фондацията говори за съдбата, неизбежността, предателствата, правото на избор и трансформацията, които са вечен мотив за нашия вид.
Моето скромно мнение на средностатистически читател вероятно не струва много, когато говорим за вечни класики. Но все пак ще си позволя да кажа, че Фондация е задължително четиво за дълбоките почитатели на фантастиката, които не гледат на нея само като на развлечение. Тук ще пиете от извора, който отваря "the final frontier" - космоса, пред десетки, ако не и стотици автори през последните 80 години.
December 11, 2016
Който веднъж е подхванал титаничното творчество на Айзък Азимов трудно ще го остави, дори и да иска. А аз не искам, ни най-малко! Продължаваме серията ревюта колекцията „Велики майстори на фентъзи и фантастика” на издателство „Бард” с „Фондация – том 2”. Съдържанието включва научнофантастичните шедьоври „Фондация и Земя”, „Прелюдия към Фондацията” и „Битката за Фондацията”. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
January 1, 2025
"Фондация и Земя" е добър завършек към главните събития на поредицата, въпреки различията в стила на писане.
В двете предистории тези различия са доста по-явни, липсват грандиозността, размаха, концепциите от останалите книги.
В двете предистории тези различия са доста по-явни, липсват грандиозността, размаха, концепциите от останалите книги.
September 29, 2020
“... всеки иска да намери щастието такова, каквото го разбира”, Из “Фондация и Земя”, Фондация том 2
“ - Може да се каже, че всяко общество моделира своите членове да му пасват. Развиват се такива обичаи, които имат смисъл за него самото, а това обвързва здраво индивида към нуждите му.
- В обществата, които познавам, човек може да възстане. Има ексцентрици и дори престъпници.
- Ти искаш ли да има ексцентрици и престъпници?
- Защо не? Двамата с теб сме
ексцентрици... Що се отнася до престъпниците, това е въпрос на дефиниция. И ако престъпниците са цената, която трябва да плащаме за възстаниците, еретиците и гениите, аз с удоволствие ще я плащам. Дори ще настоявам цената да бъде плащана.
- Нима престъпниците са единствената възможна цена? Не може ли да има гении без престъпници?
- Не можеш да имаш гении и светци без хора, които силно се отклоняват от нормата, а не виждам как отклоненията биха могли да са само в едната посока. По-скоро би трябвало да съществува определена симетрия.” Из “Фондация и Земя”, Фондация т. 2
“... нека вместо да се терзаем със съставянето на резервни планове, да изчакаме и да видим какво ще стане.”, Тривайз, “Фондация и Земя”, Фондация т. 2
“В свободното общество безспорно съществува елемент на безпорядък, но това е цената, която човек плаща за възможността да въвежда новости и да предизвиква промени. Общо взето, разумна цена.... А в свободните светове, дори когато почти всички са на едно мнение, все ще се намерят хора, които не са съгласни с нещо. В някои случаи малцината може да са прави и ако са достатъчно умни, достатъчно ентусиазирани, достатъчно прави, накрая те печелят и стават герои на бъдещите епохи...”, Тривайз, “Фондация и Земя”, Фондация т. 2
“Никой фокусник не може да направи това, което те кара да вярваш, че прави.”, Тривайз, “Фондация и Земя”, Фондация т.2
“Човекът има съзнание и поведението му е достатъчно сложно, за да изглежда като плод на свободна воля.”, Пелорат, “Фондация и Земя”, Фондация т.2
“Съхраняваната енергия намира начин да изтече, независимо какво се прави, за да бъде задържана - още един аспект на всеобхватния и неумолим втори закон на термодинамиката.”, “Фондация и Земя”, Фондация т.2
“... но не съм готов и да приема, че щом като тоталната изолация е лоша, тоталното обединение непременно е добро.”, Тривайз, “Фондация и Земя”, Фондация т.2
“Когато толкова много се стараеш да скриеш нещо, значи, че има какво да се крие.”, Тривайз, “Фондация и Земя”, Фондация т.2
“Бедата с хората, които са като вързани за планетите си, е, че колкото и умът им да казва, че не е така, въображението им просто не може да възприеме истинската големина на Галактиката. Ние бихме могли да пътуваме цял живот и пак да не проникнем до по-голямата част от нея.”, Тривайз, “Фондация и Земя”, Фондация т.2
“Техниката винаги се основава на огъня, а във водата той е невъзможен.”, Тривайз, “Фондация и Земя”, Фондация т.2
“... ако хората повярват, ще действат въз основа на тази си вяра. Сумати предсказания са се превърнали във факти просто защото са повярвали в тях. Наричат ги “самоосъществяващи се пророчества”.”, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Живеем в тревожни времена и определено би си струвало труда да ги поуспокоим по начин, който няма да изисква нито пари, нито военни усилия - които пък в най-новата история са донесли твърде малко полза и много бели.”, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Колко е ужасна и вредна свръхспециализацията... Нарязва знанието на милиони късове и го оставя да кърви.”, Селдън, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Виждала съм много хора с високо положение, но все още не съм срещнала никого, дето да е щастлив. Статусът, изглежда, не иска да си седи мирно под теб, налага ти се непрекъснато да се бориш, за да не го загубиш.”, Дорс, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Ако не беше той... никога нямаше да науча как изглежда честността.”, Клеон Първи, Император, Из “Прелюдия към Фондацията”
“... когато имат успех, религиите проявяват тенденция да натрупват богатства, а това би могло да се прояви в сериозно изкривяване на икономическото развитие на дадено общество.”, Дорс, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Защо... толкова много хора прекарват дните си, без да се опитат да открият отговори на вечните въпроси (какво ти, дори без да се замислят за тях!)? Нима в живота има нещо по-вълнуващо от търсенето на отговори?” Селдън, Из “Прелюдия към Фондацията”
“В края на краищата има ли в живота някаква особена причина за бързане?”, Селдън, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Защото никога не сте имали случай да се заинтересувате от тия неща. Всичко това би могло да мине току под носа ви, без изобщо да надушите каквото и да било, просто защото то не засяга вас.” Амарил, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Лесно е да кажеш, че нещо е “много лошо”... Заявявате, че ни го одобрявате, от което автоматично ставате добър човек, и сетне можете да се захванете пак с вашата си работа и повече да не се сетите за него. Само че това е още по-лошо от “много лошо”. Това противоречи на всичко, дето е порядъчно и естествено. В края на краищата ние сме едни и същи - жълтокоси и чернокоси, високи и ниски, северняци, източняци, южняци, Външни... Всички ние - вие, аз и дори императорът - сме произлезли от хората на Земята, нали така?”, Амарил, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Хората, които живеят в едно сложно и коварно време, бленуват за предполагаемо простото и добродетелно минало. По един или друг начин това важи за всички общества, тъй като човек си въобразява , че неговото собствено е прекалено енигматично, независимо колко елементарно може да е то в действителност.”, Дорс, Из “Прелюдия към Фондацията”
“А в многолюдните тълпи по безкрайните оживени улици... хората могат да оцелеят психически ��амо като не си обръщат внимание един на друг. Очите се плъзгат встрани. Мозъците са затворени. Цари някакво изкуствено уиедининие, сакаш всеки се е загърнал в създадена от самия него кадифена мъгла.”, Селдън, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Ако винаги се отдръпваме от промяната с мисълта, че тя води към по-лошо, тогава изобщо няма надежда да се отървем от несправедливостта!”, Даван, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Емоциите... са мощен двигател на човешките действия, много по-мощен, отколкото самите хора предполагат, и ти трудно можеш да си представиш колко много може да бъде постигнато само с едно лекичко докосване... “, Данил, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Интуицията е едно странно за човешкия мозък изкуство да извлича правилния отговор от данни, които сами по себе си са непълни или дори може би подвеждащи”, Селдън, Из “Битката за Фондацията”
“Не е толкова важно какво е едно нещо, колкото какво мислят за него.”, Джоу-Джоу, Из “Битката за Фондацията”
“За да бъдеш философ, не ти трябва образование, а само пъргав ум и житейски опит.”, Селдън, Из “Битката за Фондацията”
“Само десет процента, ала те представлявали едно разпалено малцинство, което надделяло над безразличното малцинство...”, Селдън, Из “Битката за Фондацията”
“- ... Разработват се закона, вземат се решения, произнасят се реми. Въпреки това е трудно да размърдаш хората. Можеш колкото си щеш да проповядваш братство, ала никой не се чувства братски настроен... Казват, че искат да ги третират като равни, и правят всичко възможно да го постигнат, но ако им дадеш шанс, нямат никакво желание те да се отнасят към другите като към равни.
- ... да промениш умовете и сърцата на хората, е почти невъзможно... Достатъчно е да се опитваш и евентуално са отстраниш най-очебийните несправедливости.
- Белята е... че през по-голямата част от историята никой не е работил над този проблем. На пората е била давана възможност да се скапват в приятната игричка “Аз съм по-добър от теб” и сега тая мръсотия не е лесно да се разчисти. Ако позволим нещата да се следват естествения си ход и да се влошават в продължение на хиляди госини, не можем да се оплакваме, в случай че ни потрябват, да речем, сто години да ги оправим”, Рейч, Дорс и Селдън, Из “Битката за Фондацията”
“На обществените служители трябва да се плаща, за да бъдат честни - иначе те положително ще наваксат по друг начин неадекватните си заплати.”, Из “Битката за Фондацията”
“Не ти ли се е случвало да оставиш ума си да броди на свобода? Винаги ли държиш всичко на каишка?”, Намарти, Из “Битката за Фондацията”
“... ако еден човек е достатъчно изобретателен и решен да докаже нещо, може да намери всички аргументи, които иска - или поне всичко, което вярва, че представлява някакво доказателство.”, Илар, Из “Битката за Фондацията”
“Едно наместване тук означава разместване някъде другаде. Една тежест се нуждае от противотежест.”, Уонда, Из “Битката за Фондацията”
“ - Може да се каже, че всяко общество моделира своите членове да му пасват. Развиват се такива обичаи, които имат смисъл за него самото, а това обвързва здраво индивида към нуждите му.
- В обществата, които познавам, човек може да възстане. Има ексцентрици и дори престъпници.
- Ти искаш ли да има ексцентрици и престъпници?
- Защо не? Двамата с теб сме
ексцентрици... Що се отнася до престъпниците, това е въпрос на дефиниция. И ако престъпниците са цената, която трябва да плащаме за възстаниците, еретиците и гениите, аз с удоволствие ще я плащам. Дори ще настоявам цената да бъде плащана.
- Нима престъпниците са единствената възможна цена? Не може ли да има гении без престъпници?
- Не можеш да имаш гении и светци без хора, които силно се отклоняват от нормата, а не виждам как отклоненията биха могли да са само в едната посока. По-скоро би трябвало да съществува определена симетрия.” Из “Фондация и Земя”, Фондация т. 2
“... нека вместо да се терзаем със съставянето на резервни планове, да изчакаме и да видим какво ще стане.”, Тривайз, “Фондация и Земя”, Фондация т. 2
“В свободното общество безспорно съществува елемент на безпорядък, но това е цената, която човек плаща за възможността да въвежда новости и да предизвиква промени. Общо взето, разумна цена.... А в свободните светове, дори когато почти всички са на едно мнение, все ще се намерят хора, които не са съгласни с нещо. В някои случаи малцината може да са прави и ако са достатъчно умни, достатъчно ентусиазирани, достатъчно прави, накрая те печелят и стават герои на бъдещите епохи...”, Тривайз, “Фондация и Земя”, Фондация т. 2
“Никой фокусник не може да направи това, което те кара да вярваш, че прави.”, Тривайз, “Фондация и Земя”, Фондация т.2
“Човекът има съзнание и поведението му е достатъчно сложно, за да изглежда като плод на свободна воля.”, Пелорат, “Фондация и Земя”, Фондация т.2
“Съхраняваната енергия намира начин да изтече, независимо какво се прави, за да бъде задържана - още един аспект на всеобхватния и неумолим втори закон на термодинамиката.”, “Фондация и Земя”, Фондация т.2
“... но не съм готов и да приема, че щом като тоталната изолация е лоша, тоталното обединение непременно е добро.”, Тривайз, “Фондация и Земя”, Фондация т.2
“Когато толкова много се стараеш да скриеш нещо, значи, че има какво да се крие.”, Тривайз, “Фондация и Земя”, Фондация т.2
“Бедата с хората, които са като вързани за планетите си, е, че колкото и умът им да казва, че не е така, въображението им просто не може да възприеме истинската големина на Галактиката. Ние бихме могли да пътуваме цял живот и пак да не проникнем до по-голямата част от нея.”, Тривайз, “Фондация и Земя”, Фондация т.2
“Техниката винаги се основава на огъня, а във водата той е невъзможен.”, Тривайз, “Фондация и Земя”, Фондация т.2
“... ако хората повярват, ще действат въз основа на тази си вяра. Сумати предсказания са се превърнали във факти просто защото са повярвали в тях. Наричат ги “самоосъществяващи се пророчества”.”, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Живеем в тревожни времена и определено би си струвало труда да ги поуспокоим по начин, който няма да изисква нито пари, нито военни усилия - които пък в най-новата история са донесли твърде малко полза и много бели.”, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Колко е ужасна и вредна свръхспециализацията... Нарязва знанието на милиони късове и го оставя да кърви.”, Селдън, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Виждала съм много хора с високо положение, но все още не съм срещнала никого, дето да е щастлив. Статусът, изглежда, не иска да си седи мирно под теб, налага ти се непрекъснато да се бориш, за да не го загубиш.”, Дорс, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Ако не беше той... никога нямаше да науча как изглежда честността.”, Клеон Първи, Император, Из “Прелюдия към Фондацията”
“... когато имат успех, религиите проявяват тенденция да натрупват богатства, а това би могло да се прояви в сериозно изкривяване на икономическото развитие на дадено общество.”, Дорс, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Защо... толкова много хора прекарват дните си, без да се опитат да открият отговори на вечните въпроси (какво ти, дори без да се замислят за тях!)? Нима в живота има нещо по-вълнуващо от търсенето на отговори?” Селдън, Из “Прелюдия към Фондацията”
“В края на краищата има ли в живота някаква особена причина за бързане?”, Селдън, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Защото никога не сте имали случай да се заинтересувате от тия неща. Всичко това би могло да мине току под носа ви, без изобщо да надушите каквото и да било, просто защото то не засяга вас.” Амарил, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Лесно е да кажеш, че нещо е “много лошо”... Заявявате, че ни го одобрявате, от което автоматично ставате добър човек, и сетне можете да се захванете пак с вашата си работа и повече да не се сетите за него. Само че това е още по-лошо от “много лошо”. Това противоречи на всичко, дето е порядъчно и естествено. В края на краищата ние сме едни и същи - жълтокоси и чернокоси, високи и ниски, северняци, източняци, южняци, Външни... Всички ние - вие, аз и дори императорът - сме произлезли от хората на Земята, нали така?”, Амарил, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Хората, които живеят в едно сложно и коварно време, бленуват за предполагаемо простото и добродетелно минало. По един или друг начин това важи за всички общества, тъй като човек си въобразява , че неговото собствено е прекалено енигматично, независимо колко елементарно може да е то в действителност.”, Дорс, Из “Прелюдия към Фондацията”
“А в многолюдните тълпи по безкрайните оживени улици... хората могат да оцелеят психически ��амо като не си обръщат внимание един на друг. Очите се плъзгат встрани. Мозъците са затворени. Цари някакво изкуствено уиедининие, сакаш всеки се е загърнал в създадена от самия него кадифена мъгла.”, Селдън, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Ако винаги се отдръпваме от промяната с мисълта, че тя води към по-лошо, тогава изобщо няма надежда да се отървем от несправедливостта!”, Даван, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Емоциите... са мощен двигател на човешките действия, много по-мощен, отколкото самите хора предполагат, и ти трудно можеш да си представиш колко много може да бъде постигнато само с едно лекичко докосване... “, Данил, Из “Прелюдия към Фондацията”
“Интуицията е едно странно за човешкия мозък изкуство да извлича правилния отговор от данни, които сами по себе си са непълни или дори може би подвеждащи”, Селдън, Из “Битката за Фондацията”
“Не е толкова важно какво е едно нещо, колкото какво мислят за него.”, Джоу-Джоу, Из “Битката за Фондацията”
“За да бъдеш философ, не ти трябва образование, а само пъргав ум и житейски опит.”, Селдън, Из “Битката за Фондацията”
“Само десет процента, ала те представлявали едно разпалено малцинство, което надделяло над безразличното малцинство...”, Селдън, Из “Битката за Фондацията”
“- ... Разработват се закона, вземат се решения, произнасят се реми. Въпреки това е трудно да размърдаш хората. Можеш колкото си щеш да проповядваш братство, ала никой не се чувства братски настроен... Казват, че искат да ги третират като равни, и правят всичко възможно да го постигнат, но ако им дадеш шанс, нямат никакво желание те да се отнасят към другите като към равни.
- ... да промениш умовете и сърцата на хората, е почти невъзможно... Достатъчно е да се опитваш и евентуално са отстраниш най-очебийните несправедливости.
- Белята е... че през по-голямата част от историята никой не е работил над този проблем. На пората е била давана възможност да се скапват в приятната игричка “Аз съм по-добър от теб” и сега тая мръсотия не е лесно да се разчисти. Ако позволим нещата да се следват естествения си ход и да се влошават в продължение на хиляди госини, не можем да се оплакваме, в случай че ни потрябват, да речем, сто години да ги оправим”, Рейч, Дорс и Селдън, Из “Битката за Фондацията”
“На обществените служители трябва да се плаща, за да бъдат честни - иначе те положително ще наваксат по друг начин неадекватните си заплати.”, Из “Битката за Фондацията”
“Не ти ли се е случвало да оставиш ума си да броди на свобода? Винаги ли държиш всичко на каишка?”, Намарти, Из “Битката за Фондацията”
“... ако еден човек е достатъчно изобретателен и решен да докаже нещо, може да намери всички аргументи, които иска - или поне всичко, което вярва, че представлява някакво доказателство.”, Илар, Из “Битката за Фондацията”
“Едно наместване тук означава разместване някъде другаде. Една тежест се нуждае от противотежест.”, Уонда, Из “Битката за Фондацията”
November 11, 2018
Каква борба! За жалост вторият том на литературния мастодонт, посветен на Селдъновата Фондация, дори не доближава блясъка на първия. Ще излъжа, ако кажа, че прочитането му ми достави каквото и да е удоволствие, отделно от това да затворя цикъла и да приключа поредицата. Липсваха размахът, грандиозните идеи, философията, политиката, религията... Четенето беше мъчително, не само защото втората част не изпълваше обещанията, дадени от първата, а и защото чисто концептуално двете са твърде далеч една от друга. По-скоро фокусирана върху междуличностните отношения между героите (което, нека бъдем честни, не е сред силните страни на Азимов) Фондация 2 се е опитала да доразвива идеи, които и така са достатъчно ясно изкристализирани и нямат нужда от повече внимание. На моменти писането е откровено слабо, наситено с повърхностен мелодраматизъм и наивно поднесени развръзки. Заключението ми в края на тези 1023 страници е, че зад тях липсва оригинална идея, която да ги осмисли и са за жалост най-незапомнящото се произведение на Азимов, което ми е попадало.
September 24, 2011
“Фондация”-та на Айзък Азимов – грандиозно, изумително, всеобхватно…: http://www.knigolandia.info/2009/11/b...
“Фондация и Империя” за мен е най-силната част от цикъла. Писана е през 1952 г. и е разделена на две грандиозни битки, които Фондацията води. Първата е част от Плана – тя е с последните остатъци от Империята, която е все още силна, макар и силно смалена. Поредния император още вярва, че по право има властта над Галактика, и един негов генерал се опитва да нападна Фондацията, изпитвайки недоверие към легендите, че този свят притежава магични сили. Битката е грандиозна, но в крайна сметка е спечелена не от технологиите – никъде в романите Азимов не акцентира на тях, а от предвижданията на психоисторията. В крайна сметка войнолюбивият генерал е екзекутиран, защото императорът разбира, че ако той завладее Фондацията, навярно ще завземе и тронът му.
“Фондация и Империя” за мен е най-силната част от цикъла. Писана е през 1952 г. и е разделена на две грандиозни битки, които Фондацията води. Първата е част от Плана – тя е с последните остатъци от Империята, която е все още силна, макар и силно смалена. Поредния император още вярва, че по право има властта над Галактика, и един негов генерал се опитва да нападна Фондацията, изпитвайки недоверие към легендите, че този свят притежава магични сили. Битката е грандиозна, но в крайна сметка е спечелена не от технологиите – никъде в романите Азимов не акцентира на тях, а от предвижданията на психоисторията. В крайна сметка войнолюбивият генерал е екзекутиран, защото императорът разбира, че ако той завладее Фондацията, навярно ще завземе и тронът му.
April 16, 2025
Трите самостоятелни романа обхващат различни времеви диапазони. Фондация и Земя ни изпраща далеч в бъдещето където се решава бъдещето на Фондацията. Междузвездните пътешествия са безкрайно интересни и много много фантастични. Следващите романи ни връщат в младостта на Хари Селдън и връзката му с роботи и императора. Пътешествието беше безкрайно интересно и вълнуващо. Можех да прочета поредицата и в друга последователност и пак щеше да ми хареса и очарова. Приятно четене на всички!
August 29, 2021
Прелюдията и Битката за фондацията за мен се доближаваха до блясъка на първите два романа от поредицата и по естествен начин навързаха събитията с останалите части. Прочетох ги в реда в който са написани и мисля че ретроспекцията в случая е по-подходяща от хронологията
October 2, 2015
Повествованието проследява дооооста дълъг времеви период и в по-голямата си част творбата представя историята на нови и нови главни герои, и нови герои, и нови имена, и, съответно, в някакъв момент човек може да се обърка или просо да спре да обръща особено внимание на точните имена...
Интересни идеи
Дочитането на поредицата протече при занижен възторг след информацията, че договорите за написването на творбите са били на база брой думи...
След 2000 страници от който и да е автор или жанр човек следва да си зададе някакъв въпрос. След около 2000 страници Азимов въпросът е "Аз робот ли съм?"
Интересни идеи
Дочитането на поредицата протече при занижен възторг след информацията, че договорите за написването на творбите са били на база брой думи...
След 2000 страници от който и да е автор или жанр човек следва да си зададе някакъв въпрос. След около 2000 страници Азимов въпросът е "Аз робот ли съм?"
Displaying 1 - 9 of 9 reviews