По-долу ще посочим основания за заглавието на предлаганата книга, което е възможно да прозвучи несериозно като за сериозен документален труд. Още повече че той се явява първата публикация от разклонения проект "Българското общество през втората половина на XX век", изследователски, но и образователен по замисъл. Той бе включен в програмите на департамента "История" на Новия български университет, а субсидиран от Националния дарителски фонд "13 века България", по-точно от партидата му за научни изследвания. Една важна част от работата се състои в издирване, събиране и ди-гитализиране на значителен масив от документи за възприетия период из Държавните архиви, не само от Централния, но и от провинциалните. Дял от масива вече е достъпен на сайта на НБУ* в обем от над 2100 листа. Работата по комплектуването му продължава, в нея участват млади историци по програма "История на социалните промени" към Департамента. През изтеклата есен на конференция в Созопол 40 студенти, магистри и докторанти обсъдиха своя опит, резултатите и перспективите на безусловно необходимото тяхно начинание. А изпълнението на цялостната ни задача има цел да обуслови изследванията за втората половина на миналия век. Предварително ясно е, че нашият проект няма как бързо да даде плодове поради относително закъснялата поява на млади изследвани по най-новата ни история. Както знаем, допреди 1989 този период беше от компетентността на Института за история на БКП, от чиито сътрудници само броени продължиха да го разработват в обичайната насока и след тази дата. Забави се и достъпът, обработката на материалите по него. Би трябвало да отбележим неохотата, отстраняването на колегията историци спрямо въпросния полувек - след него събитията протекоха в динамика с резки обрати, а това не е благоприятна обстановка за изследователство. Въпреки нея, както ще докаже друга част от проекта ни - библиографията на спонтанни съобщения, спомени, лични свидетелства и прочее за казаното време - те са изобилни, макар и често нелишени от пристрастие и други белези на разнопосочна преднамереност. Тъкмо затуй ността си тази библиография създава представа за атмосферата на прело- • ма и прехода. Нейното публикуване предстои непосредствено. Предлаганата книга принадлежи към трети клон на проекта ни: интервюта. Жанр, който набра сила тъкмо при демократичната промяна и дори зае самостойно място в нашата книжнина, а не само посредством медиите, по същество еднодневки. Причините за това са явни: едва през последните години историографията се обърна - не, а по-точно се върна към отделния човек, доскоро просто един от масовката. Помним кои дотогава се изказваха не от, а по-скоро под свое име, при което не тъкмо със свой глас. Днес гражданинът доби право на лично мнение. А на гражданите се иска да го чуят, за да го поддържат или оспорят. Но и в двата случая те опознават конкретен индивид, влизат в контакт с някого, създават си представа - топла или враждебна - с още едного съвременника.