Treće proleće

by Dragoslav Mihailović

„Niklo iz jedne rane pripovetke, Treće proleće se razgranalo u klasičan roman, čistih linija radnje, ubedljivih (i ponekad prepoznatljivih) likova i snažne etičke poente.

U Mihailovićevom opusu, Treće proleće je donekle izuzetak po urbanom ambijentu i dramatičnom ljubavnom zapletu.

Ovo delo dokazanog majstora srpske proze dočarava vreme političkih pritisaka u kulturi i pravosuđu, verbalnog delikta, disidenata i sveprisutne Udbe, prividnog izobilja i moralne oskudice u decenijama pred raspad Jugoslavije.

Sudbina junaka Trećeg proleća pokazuje kako ima sličnosti između načina na koji tuberkuloza razara čovekov organizam i načina na koji ambicije bez pokrića i konformizam razgrađuju njegovo unutrašnje biće.“ - Vladeta Janković

235 pages, Hardcover

First published January 1, 2002

About the author

Dragoslav Mihailović (Serbian Cyrillic: Драгослав Михаиловић) was a Serbian writer. He graduated in Yugoslav literature from the University of Belgrade in 1957 and was a member of the Serbian Academy of Sciences and Arts since 1981. In 1950 he was arrested and imprisoned during two years, most notably at Goli Otok.

Reviews

[Plamen Aragón · Rating 4 out of 5]

Разказ за червения терор в Югославия от края на ВСВ до смъртта на Тито; за това как неуките и некадърни партизани, които са избивали хора през 40-те, се издигат в системата на новата власт без никакви морални или интелектуални заслуги. Много типично за тези тоталитарни режими; много актуален сюжет и за днешното време.
Накрая антигероя го сполетява същата съдба като на онези многобройни хора, безпаметно затрити, в деня, когато умира режимът.
Силен роман за червения терор и безмозйчната номенклатура, която е създал да го крепи.

[Viktorija Marinković Uma Vid · Rating 5 out of 5]

За живота :) сам увек бирала књиге за које имам осећај да ћу да им дам пет звездица.
Ретко када погрешим. А изгледа да је Драгослав Михаиловић “сигурица”.
Величина овог романа се можда огледа у томе што показује како величину једне земље (=Југославија), често могу да одређују смрти малих људи. И да управо те смрти одређују њен крај. Јер ниједна земља не може да се одржи ако се поји смрћу.
Како се роман завршавао све ми је била јаснија намера писца: покушао је, а вероватно и успео да нам покаже колико је српски народ у стању да се преда једном вођи, и да том предајом у потпуности напусти себе и све оне себи блиске. Своја начела, свој морал.

[NeDa · Rating 3 out of 5]

Не знам колко пъти прочетох първите 4 страници с описанието на беснеещите речни води - впечатляващо !!!
Въпреки, че книгата не ми допадна особено, тази начална картина ще запомня.