Какво означава “българска работа”? Защо българите преяждат по празници, защо се отнасят с подозрение към другите народи, защо се опитват да надхитрят всички, защо се правят на тарикати, защо изхвърлят боклука си през прозореца, защо мразят съседите си? В този сборник Иво Сиромахов иронизира неумиращата байганьовщина – невежеството, безпочвеното патриотарство, сексуалното самохвалство, агресивната простащина. “Български работи” е смешната народопсихология на съвременните българи.
Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София. През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM”. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави". През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга.
В началото има някои доста силни попадения. Като цяло обаче книгата е доста пошла и цинична, даже отвратителна.
Сиромахов в цялата книга обяснява колко гнусен, отвратителен и тъп е българинът. Прави го, защото знае, че това се продава. Въпреки изключително негативния ефект, генерано, върху обществото ни.
Обяснява арогантно и надменно как всички българи са тъпи, са простаци, като извежда от този кръг тези, които твърдят, че българите са такива. С което, само по себе си, създава един затворен кръг, от който и той е част.
Слагачески прави четки на Трифонов на няколко момента, иначе обяснява как българите и особено българките, които били лесни жени (не извежда изключения, т.е. не изключва съпругата си и майка си, примерно), се слагали на известните за слава. Това е книгата - обида за поведение чрез същото това поведение.
В цялата книга следва една права линия, която е фундамент на наратива му. От тази права линия не излиза в нито един от фрагментите ѝ, поради което някои от тях изглеждат и изключително неадекватни.
В книгата обяснява колко тъпи и гнусни били политиците, защото нищо не правили, но той и колегите му спят в парламента при обсъждането на референдума, който са подели, уж за полза на родината и хората й - на същия този тъп и нелеп бъларин, на тези толкова лесни българки.
Ей такава му е цялата работа - лицемерна и гнусна.
Пошла, тегава и незапомняща се книга. Очаквах много повече от обикновен хейт, приличащ на компилация от Facebook постове без никаква литературна стойност.
Напоследък се попритесних, че читателските ми предпочитания не са достатъчно разнообразни и, така да се каже, тая доста сериозни предразсъдъци към някои (предимно български) автори. Тази книга определено затвърди всичките ми подозрения - коментарите, под която и да е статия, в който и да е спортен сайт имат много повече допирни точки с литературата, отколкото тази книга.
Първо дадох на "Български работи" 3 звезди. Но после се сетих, че съм давала толкова и на книги, които харесвам далеч повече. Трите звезди означават "харесвам тази книга", а всъщност тя беше по-скоро ОК, т.е. 2 звезди. Наистина книжлето става, ОК е. Разсмя ме - на моменти даже до сълзи. Сиромахов е ОК автор - вижда проблемите и ги описва смешно като за сценарий на "Шоуто на Слави". И най-вероятно някой от главите на тази книга ще станат точно това след известно време. И това е ОК, защото Сиромахов не претендира да е някакъв тежък писател-интелектуалец. Посмях се най-много на безплатните му уроци за това как се дава интервю, ако си начинаеща поп фолк певица или футболист, на породите журналисти, които е открил в българските редакции и на откъса "Фразите, които всеки е ученик е чувал" (бяха умилителни). Препоръчвам я на хора, които имат нужда от разтоварване. Но да си я вземат назаем или от приятел, или от библиотеката. Да дадете 12 лева за нея е една много лоша инвестиция. Освен ако не сте върл фен на Сиромахов. Тогава е ОК.
Започнах да чета книгата с голямо въодушевление, смях се с глас и си казвах "Колко точно, всичко е вярно!", но след средата започна да ми омръзва от псувни и вулгарни изрази, стана ми тъжно и тягостно. Общо взето, припомних си всички неща, които с години ме подтикваха да се махна от България - цялата описана в книгата пошлост, простащина и ограниченост. Но не мога да не спомена и, че също така ме заболя и досрамя за нас като нация. Иначе като четиво е леко и бързо, с кратки глави и без претенции за литературен шедьовър. Не съм разочарована, тъй като очаквах нещо подобно.
Книгата става за 3 часа между някои по-сериозни заглавия. Честно казано очаквах да е по-зле. Имаше няколко силни попадения на които чак се разсмях. А това не е лесна задача. Някой може да счете "вулгарното" за простотия ... за мен всички псувни са много на място и добавят колорит и реалност. Нека не се лъжем - никой не казва "по дяволите" когато му секат пътя. Не съм чел нищо подобно (етно хумор или не знам какъв жанр е), за да дам предложения за по-добри книги, но или има, или пожелавам на г-н Сиромахов да напише. В крайна сметка - книгата става за 3 часа между някои по-сериозни заглавия.
Хареса ми но само в началото, смеех се и я четях с интерес, шегите бяха остроумни и забавни след 100 страници започва да ти дотяга, изморяваш се от постоянния вулгарен език и просто се чудех дали да не я оставя. В интерес на истината я дочетох и мога да кажа, че не е толкова зле, аз лично си мисля, че ако Иво Сиромахов, които е доста забавен принципно, не беше повтарял едно и също след средата на книгата и не акцентираше само върху псувните и каруцарския хумор щеше да ми хареса в пъти повече.
Книгата е много забавна, но не е за хора, които нямат чувство за хумор и не могат да се самоиронизират. Толкова истини има в книгата, че е тъжно. За жалост огромна част (дано все пак не са мнозинството) от българите са точно такива, каквито г-н Сиромахов ги е описал.
Твърде клиширан опит за сатира. Би ѝ отивало повече "Топ 50 теми от таксито". Почти всяка глава изобилства от псувни и вулгарности. За скечове в шоуто им става, не е било нужно да хабят страници. Прочетох една книга с хубави разкази от Сиромахов, след които няма как да не се разочаровам тук.
Ще кажа само едно - мъчение! Истинско мъчение беше да довърша тази книга. Втори опит с автора няма да имам... Цялата книга е само българинът е това или онова - безсмислени изречения, които са опит да бъдем актуални, забавни. Няма да си го причиня втори път.
Изглежда месец април е месецът на книгите, оценени с 3 звезди от мен. :D
Е, да кажем, че бях разочарована. А това не трябваше да се случва. Та нали Иво Сиромахов е най-продаваният български автор? Имах очакване за смях до сълзи, оценка от 5 звезди и препрочитане на глас на някой глави. Вместо това получих грозен цинизъм, който е донякъде смешен, но е по-скоро много неприятен за четене. А да не говорим, че главата "Цици 2015" направо ме депресира!
Но, аз съм доста упорита. Имам още 5 книги на Иво Сиромахов вкъщи и те също трябва да бъдат прочетени. (да се надяваме това да може да стане скоро!) Аз съм голям фен и на Шоуто на Слави, така че мнението ми за тази книга няма да промени възгледите ми за автора. Същото е и с Емил Конрад - макар да не харесах книгата му изобщо, все още гледам клиповете му.
В книгата има попадения като "Как се дава интервю", "Българинът и бог" и личния ми фаворит "Празничният българин". Ако обаче човек не е почитател на Иво-Сиромаховото творчество, едва ли "Български работи" ще го направи такъв.
Има смешни попадения тук-там, но преобладава цинизмът и етикирането в крайности. Как българинът е най-зле по всички параграфи и че е мрънкач. Никога не съм харесвала да се категоризира как българите сме най-зле и България и е най-лошата държава. Това обикновено го казват хора, които не са си показвали носа извън пределите на татковината ни. Добро книжле с лакардии е, ако я четеш с тази нагласа. Типичен Ку-ку хумор 😉😎
В началото ми беше забавна и смешна на моменти. След това започна да ме напряга с разни глупости. По средата и към края ни изкарва, сякаш сме някакви абсолютни свине и нищо повече. Имаше някои попадения, които му бяха на място и истина за жалост, но дотам.
Не мен лично не ми хареса, дори не я прочетох цялата. Не казвам, че е лоша просто не е моето. Прилича ми на някакви анекдотчета, в които има интересни и хумористични лафчета, но като цяло художествета стойност липсва.
И смешно, и тъжно... Иво описва, макар и брутално житейските щения на повечето млади жени в България. Ама как само е улови манталитета им и го е пресъздал виртуозно, дори с цинизма, който носят в себе си.