В началото има някои доста силни попадения. Като цяло обаче книгата е доста пошла и цинична, даже отвратителна.
Сиромахов в цялата книга обяснява колко гнусен, отвратителен и тъп е българинът. Прави го, защото знае, че това се продава. Въпреки изключително негативния ефект, генерано, върху обществото ни.
Обяснява арогантно и надменно как всички българи са тъпи, са простаци, като извежда от този кръг тези, които твърдят, че българите са такива. С което, само по себе си, създава един затворен кръг, от който и той е част.
Слагачески прави четки на Трифонов на няколко момента, иначе обяснява как българите и особено българките, които били лесни жени (не извежда изключения, т.е. не изключва съпругата си и майка си, примерно), се слагали на известните за слава. Това е книгата - обида за поведение чрез същото това поведение.
В цялата книга следва една права линия, която е фундамент на наратива му. От тази права линия не излиза в нито един от фрагментите ѝ, поради което някои от тях изглеждат и изключително неадекватни.
В книгата обяснява колко тъпи и гнусни били политиците, защото нищо не правили, но той и колегите му спят в парламента при обсъждането на референдума, който са подели, уж за полза на родината и хората й - на същия този тъп и нелеп бъларин, на тези толкова лесни българки.
Ей такава му е цялата работа - лицемерна и гнусна.