Сваляне от кръста Кн.2

by Стефан Продев

Всяка дума може да бъде ударена, ранена или анатемосана. Така започва смъртта й, която натъжава или отблъсква. Затова речникът не е само избор, но и гробище.

Спомнете си съдбата на думите "народ", "народен", "народна" например и ще усетите колко неверен е езикът на времето. Те бяха изтрити по най-вероломен начин не защото са лоши или грозни, а заради социалната парола, която носеха. Оказва се, че политическото езикознание няма скрупули, когато иска да заличи традицията или спомена. Така стана с думата "революция", която бе молепсана като комунистическа. Реваншистите и реставраторите я обявиха за престъпна. Но най-печална е смъртта на думите, които стават жертва на всевъзможни спекулации. Техният живот е шумен, но кратък. Обикновено ги използват за конкретни политически цели, след което ги забравят. Играят ролята на обществена дъвка, която, щом загорчи, се изплюва. Спомнете си думата "демокрация" и помислете.

Стефан Продев

536 pages, Paperback

First published January 1, 2005

About the author

Стефан Иванов Продев (15.09.1927, София - 04.09. 2001, село Енчевци, край Трявна) е писател, журналист, есеист, публицист, сценарист на документални филми. Роден в семейство на железничаря локомотивен машинист Иван Продев и Надежда Продева - чиновник касиер в софийско кино, сестра на професионалния революционер Борис Милев. Прадядо му по бащина линия поп Шино е криел Левски в село Енчевци, а после е ятак на четата на капитан Дядо Никола. Израства в софийския квартал Банишора. Дебютира през 1942 г. във в. „Железничарски подем”. Член на РМС от 1943 г. Участва във въстанието от 09.09.1944 г. Завършва гимназия в София (1946). Един от създателите на първия ученически вестник „Средношколско единство” (1945-1947). Репортер във в. „Труд” (1946-1948). Завършва Висшето артилерийско училище. Офицер в БНА (1950-1954). Работи във в. „Народна армия” (1951-1954) и „Народна младеж” (1954-1956), после - в отдел „Култура” на в. „Отечествен фронт” (1957-1959) и сп. „Септември” (1960-1961), след което е отговорен секретар и завеждащ отдел „Публицистика” на в. „Литературни новини” (1962- 1964) ив сп. “Българска музика” (1965). Следващите 15 г. от живота си работи в БТА: главен редактор на изданията на БТА „Лик” и „Паралели” (1965 - 1979) и сп. “София” (1979). През 1973 г. е специален кореспондент на БТА във Виетнам по време на войната със САЩ (1973). Главен редактор на сп. „София” (1980-1984), на вестник „Народна култура” („Култура” - 1984 - 1988; 1989 - 1990). Главен редактор на вестник „Работническо дело” (1989) и „Дума” (1990 - 1999). Председател на СБЖ (1990 -1992). Народен представител от БСП в 7 ВНС, 36 и 37 НС (1990-1997). Автор на книгите: „Работнически вестник” - разобличител на милитаризма и царската военщина. 1900-1912 г.” (1953), „Паралели” (1962), „Фред или Пролетта” (1963, 1965, 1970, 1977, 1984, 1996), „Отблясъци” (1968), „Редове” (1971), „Пътеписи” (1973), „Червеното чудо. Есета за революцията” (1974; 1975), „С обич и гняв” (1977), „Живи теми” (1978), „Мозайка” (1980), „Пътуване към пижамата” (1982), „Раждането на шедьоврите” (1983), „Имало едно момче” (1986), „Разказът на палача” (1987), „Фо и ербика” (1987), „В края на 80-те” (1990), „Носене на кръста” (1993), „Забравени новели” (1994), „Под знака на Дева” (1997), „Картини от камък” (2000), „Да се чете след сто години” (2001), „Неприятни разкази” (2001), „Избрано за журналистиката, вестниците и хората” (2002), „Есента на думите. Фред или пролетта. Картини от камък” (2004), „Носене на кръста: Хроника на три години” (2004), „Под знака на дева. Неприятни разкази” (2004), „Сваляне от кръста” (кн.1, 2005), „Сваляне от кръста” (кн.2, 2004), „Картини от камък” (2007), „Векът ни, видян отблизо” (2011). Заслужил деятел на културата (1979). Лауреат на наградата на Съюза на издателите „Черноризец Храбър” (2005, посмъртно) и на наградата „Георги Кирков” (2007, посмъртно). Негови книги са преведени на руски, украински, арменски, киргизки, виетнамски език. Съпруг на оперната певица Божана Продева (1930-1999). Баща на скулптора Иван Продев.