Сборник с любопитни приказки за животните и хората в тайгата. За мечки и вълци, гарвани и жаби, лисици и сови. Някои звучат като легенди и обясняват някои явления в природата или просто защо животните са такива каквито са. В повечето случаи човекът се оказва Венецът на природата и всички животни изпитват страхопочитание към него. Дори имаше една приказка, която доста добре обяснява що е то Авторско право. Изобщо, приятни за четене в студено време край огнището. А когато попаднах и на този пасаж, щях да падна от смях - чак ми се дощя да ударя една водка, ей така за спорта - "....А юнакът на юнаците Куладай-Мерген отишъл от тайгата в един далечен град. В града, там при русите, му дали друго име — Ленин.
Ленин докарал слънцето на евенките.
Ленин направил живота им по-щастлив и по-светъл.
Ленин обичал тайгата, обичал евенките.
И евенките обикнали Ленин завинаги. В който чум и да идеш — навсякъде ще чуеш топли думи за великия Ленин…"
Тук вече подозирам, грубо се е намесил редакторът на сборника, който през онези години като съвестен другар и комунист, се е почувствал длъжен да намеси и чичко Ленин във фолкора на северните народи. Види се, Ленин е стар колкото света или най-малкото се е предричало, че някога ще се появи и ще донесе Слънце и Светлина :)))