What do you think?
Rate this book
Hospital for Immortal Creatures #1
Hospital for Immortal Creatures
Amidst the ancient peaks of Sofia, hidden from mortal eyes, stands the Hospital for Immortal Creatures—a sanctuary where immortal creatures seek healing. But now, even the immortal are not safe.
Mikhail Korovin, a fierce manticore with a reputation as sharp as his claws, has spent centuries guarding the immortal world’s balance. It’s why he created the Hospital, but now a sinister threat endangers everything he holds dear. Desperate for answers, he turns to the elusive Oracle, expecting the usual dismissal. Instead, the Oracle gives him a strange find and protect a human.
When medical resident Amelia is pulled into Mikhail’s hidden world, she becomes more than a mere pawn in a battle among immortals. Her arrival sparks a series of deadly mysteries within the Hospital’s walls, entangling her and Mikhail in a web of intrigue, danger, and an unexpected romance. As they uncover secrets, the line between ally and enemy blurs, and the stakes rise beyond what either could have imagined.
In a world where immortality is no longer guaranteed, Mikhail and Amelia must confront the shadows of their pasts and the darkness that threatens to consume them. Was the Oracle right—is Amelia key to the immortals’ issues? Or is there another, darker force at bay, threatening to destroy the world as they both know it?
Hospital for Immortal Creatures is Book 1 in a new romantasy series featuring mythical beasts, a slow-burn romance, and a thrilling new world to explore. Dive in to the sensational fantasy series that took Bulgaria by storm—now available for the first time in English!
Mikhail Korovin, a fierce manticore with a reputation as sharp as his claws, has spent centuries guarding the immortal world’s balance. It’s why he created the Hospital, but now a sinister threat endangers everything he holds dear. Desperate for answers, he turns to the elusive Oracle, expecting the usual dismissal. Instead, the Oracle gives him a strange find and protect a human.
When medical resident Amelia is pulled into Mikhail’s hidden world, she becomes more than a mere pawn in a battle among immortals. Her arrival sparks a series of deadly mysteries within the Hospital’s walls, entangling her and Mikhail in a web of intrigue, danger, and an unexpected romance. As they uncover secrets, the line between ally and enemy blurs, and the stakes rise beyond what either could have imagined.
In a world where immortality is no longer guaranteed, Mikhail and Amelia must confront the shadows of their pasts and the darkness that threatens to consume them. Was the Oracle right—is Amelia key to the immortals’ issues? Or is there another, darker force at bay, threatening to destroy the world as they both know it?
Hospital for Immortal Creatures is Book 1 in a new romantasy series featuring mythical beasts, a slow-burn romance, and a thrilling new world to explore. Dive in to the sensational fantasy series that took Bulgaria by storm—now available for the first time in English!
482 pages, Kindle Edition
Published September 13, 2024
359 people are currently reading
1690 people want to read
About the author
Alexandrina Krusharska
6 books306 followersAlexandrina Krusharska is a medical doctor by degree but a writer at heart, having created stories since childhood. However, it wasn't until she was working as a physician that she wrote her first novel, Hospital for Immortal Creatures, which became an instant success in Bulgaria. Since then, she has pursued her passion as a full-time author, determined to bring as many stories to life as possible.
She lives in Burgas, Bulgaria, with her husband, a mischievous little manticore, and a lovable Cavalier King Charles Spaniel.
She lives in Burgas, Bulgaria, with her husband, a mischievous little manticore, and a lovable Cavalier King Charles Spaniel.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 294 reviews
March 27, 2022
Заради такива истории давам шанс на българските автори! Книгата е зашеметяваща и не мога да повярвам, че е написана от български автор - история, добре изградени образи, чудесен изказ, това е малка част от вълшебството ѝ. Авторката е изградила един невероятен свят, пълен с мистика, обрати и динамика. Образът на всяко създание ме впечатли, все едно е истинско (добре, че не живея в София 😁). Изказа на авторката е много приятен, и историята просто се "лее", докато четеш. Адмирации за таланта да се създаде нещо толкова интригуващо и фантастично. Очаквам следващата книга с нетърпение!
December 22, 2023
Да ме пита някой що продължавам да си причинявам такива мазохистични екстремности...
Е, може би се подлъгах по факта, че това нещо тук не е сиелско, ами е на Хеликон. Викам си, ся няма как да е по-зле от сиелските глупости. Сещате се, Мартинчо, Маринчо и останалите първолаци, дето някой ги излъга, че могат да пишат фентъзи.
Еми... какво да ви кажа, Хеликон, я си гледайте търговията и не се захващайте с издателска дейност по-добре.
Този блудкаж тук е такъв тюрлюгювеч от Спешно (Смешно) отделение, турски сериал и копипейст от всяко едно йънг-адълт извращение от близкото десетилетие, че ум да ти зайде. Клишенца, зле написан текст, тотална липса на адекватен сюжет и полуизмерно изградени персонажи... майко мила. Холи мадър ъв Джизъс. И Свети Четиридесет мъченици за капак.
Айде малко цитати:
Което често значи начина, който те учат, че е най-добрият. (я пак?! и това още в началото? як удар, баце! доооообре, продължаваме...)
Михаил протегна ръка към джоба на панталона си, където бе прибрал тефтерчето от рециклирани слонски изпражнения на Виктор Волк. (почвам да плача. не заради слонските лайна, може пък да има фетиш авторката ся... ама „протегна ръка“... тоя панталон къде е бе, егати, в другия край на стаята ли...)
Дали защото споделяха биологичния му вид (къде го споделяха, във фейса ли?)
Събрах ги в един цял апартамент – тя обясни (браво, мастър Йода е доволен от словореда, еваларка...)
Обаче е побързал да умре, преди да успеем да го разпитаме. (страхотно чувство за хумор, Къци Вапцаров одобрява...)
Амелия усети гръдния си кош тежък (ревем! език свещен... Вазов се обръща в гроба)
Беше късно. Поривът за преследване бушуваше по тялото му, туптеше в ушите му, караше сърцето му да бие по-бързо. Пълнеше с кръв слабините му.
Амелия се обърна към него и ентусиазмът по лицето й умря на мига.
– Очите ти са жълти…
Михаил затвори клепачи. Не можеше да се превърне сега.
Не можеше да бъде възбуден от нея. (оу, прекрасно! какъв съспенс само, каква бегемамска еротика... някой е прекалил с романите с Фабио на корицата май...)
Оф, айде стига толкова.
За излишните главни букви (Дого Аржентинката, отравяне с Вълче биле и пр.) няма да говорим, то там е споделена вина на редакторката (привет, Майче!) и набедената за авторка.
Това важи и за безбройните пунктуационни грешки, между другото.
И за липсващите нови редове:
– Кейт – тя прочете бележката. – Коя е Кейт? Михаил взе бележката в ръка и я смачка.
– Готвачката. Амелия махна капака.
В безкрайно обширната тема за имената също няма да задълбаваме (нимфата Платина! вампирът Владислав Няволски! ликантропа Браба! Калиопа Газис! аууу, бедните ми мозъци...)
Най-зле инвестираните ми 17 лв в живота.
И един от най-бързите Shift+Del, че да не би да се изкуша да я дам на някой да я прочете (белки и той се прекара, да не съм само аз прецакан...)
Е, може би се подлъгах по факта, че това нещо тук не е сиелско, ами е на Хеликон. Викам си, ся няма как да е по-зле от сиелските глупости. Сещате се, Мартинчо, Маринчо и останалите първолаци, дето някой ги излъга, че могат да пишат фентъзи.
Еми... какво да ви кажа, Хеликон, я си гледайте търговията и не се захващайте с издателска дейност по-добре.
Този блудкаж тук е такъв тюрлюгювеч от Спешно (Смешно) отделение, турски сериал и копипейст от всяко едно йънг-адълт извращение от близкото десетилетие, че ум да ти зайде. Клишенца, зле написан текст, тотална липса на адекватен сюжет и полуизмерно изградени персонажи... майко мила. Холи мадър ъв Джизъс. И Свети Четиридесет мъченици за капак.
Айде малко цитати:
Което често значи начина, който те учат, че е най-добрият. (я пак?! и това още в началото? як удар, баце! доооообре, продължаваме...)
Михаил протегна ръка към джоба на панталона си, където бе прибрал тефтерчето от рециклирани слонски изпражнения на Виктор Волк. (почвам да плача. не заради слонските лайна, може пък да има фетиш авторката ся... ама „протегна ръка“... тоя панталон къде е бе, егати, в другия край на стаята ли...)
Дали защото споделяха биологичния му вид (къде го споделяха, във фейса ли?)
Събрах ги в един цял апартамент – тя обясни (браво, мастър Йода е доволен от словореда, еваларка...)
Обаче е побързал да умре, преди да успеем да го разпитаме. (страхотно чувство за хумор, Къци Вапцаров одобрява...)
Амелия усети гръдния си кош тежък (ревем! език свещен... Вазов се обръща в гроба)
Беше късно. Поривът за преследване бушуваше по тялото му, туптеше в ушите му, караше сърцето му да бие по-бързо. Пълнеше с кръв слабините му.
Амелия се обърна към него и ентусиазмът по лицето й умря на мига.
– Очите ти са жълти…
Михаил затвори клепачи. Не можеше да се превърне сега.
Не можеше да бъде възбуден от нея. (оу, прекрасно! какъв съспенс само, каква бегемамска еротика... някой е прекалил с романите с Фабио на корицата май...)
Оф, айде стига толкова.
За излишните главни букви (Дого Аржентинката, отравяне с Вълче биле и пр.) няма да говорим, то там е споделена вина на редакторката (привет, Майче!) и набедената за авторка.
Това важи и за безбройните пунктуационни грешки, между другото.
И за липсващите нови редове:
– Кейт – тя прочете бележката. – Коя е Кейт? Михаил взе бележката в ръка и я смачка.
– Готвачката. Амелия махна капака.
В безкрайно обширната тема за имената също няма да задълбаваме (нимфата Платина! вампирът Владислав Няволски! ликантропа Браба! Калиопа Газис! аууу, бедните ми мозъци...)
Най-зле инвестираните ми 17 лв в живота.
И един от най-бързите Shift+Del, че да не би да се изкуша да я дам на някой да я прочете (белки и той се прекара, да не съм само аз прецакан...)
May 16, 2022
В началото бях предубедена, че няма да ми хареса тази история, защото действието ѝ се развива в България, българско ърбан фентъзи не бях чела до този момент. 😅 Но от друга страна именно големите ми предразсъдъци направиха изненадата и удоволствието от четенето значително по-големи и приятни. Истината е, че корицата много ме очарова, а пък едно от създанията, описани в книгата силно ме развълнува и спечели като вечен фен (некромансър). 🖤
Действието в книгата е доста динамично, героите са причудливи и завладяващи, а стилът на авторката е лек и държащ в напрежение. Бих искала в продължението да се развият малко повече сюжетните линии, някак много бързо приключи книгата за мен, определено нямам търпение за следващата част(и).
Винаги съм се възхищавала на хората, които умеят толкова добре да изразяват емоциите си в думи, че да накарат читателя да се потопи в историята. Такава е и тази талантлива писателка Александрина Крушарска. Администрации за въображението, умението и смелостта да създаде този магичен свят, изпълнен с интригуващи герои и завладяващ сюжет!
Действието в книгата е доста динамично, героите са причудливи и завладяващи, а стилът на авторката е лек и държащ в напрежение. Бих искала в продължението да се развият малко повече сюжетните линии, някак много бързо приключи книгата за мен, определено нямам търпение за следващата част(и).
Винаги съм се възхищавала на хората, които умеят толкова добре да изразяват емоциите си в думи, че да накарат читателя да се потопи в историята. Такава е и тази талантлива писателка Александрина Крушарска. Администрации за въображението, умението и смелостта да създаде този магичен свят, изпълнен с интригуващи герои и завладяващ сюжет!
February 19, 2023
Да си го кажем направо - предубедена съм.
Първо към съвременните български автори, от които съм се нагледала на всякакви графомански безумия. После и към жанра, изчела съм голям брой заглавия от него, още когато тепърва започна да се издава на родния пазар, повече от половината се оказаха романи тип “Арлекин”, но с вълшебни създания.
По гореизброените причини книгата престоя на рафта ми близо година. (да, Бубу, за втори път си посипвам косите с пепел след The Foxhole Court).
Възхитително пише Александрина Крушарска, стилът й по нищо не отстъпва на звездите в жанра като Клеър и Маас. При цялата ми придирчивост към авторов стил, романът се оказа една изключително приятна изненада. Чудесен дебют.
Светът на безсмъртните е напът да рухне, отнето им е онова, което ги отличава от мимолетните човеци. Смъртта бавно, но сигурно протяга ръцете си към тях. Причината за промяната е неизвестна, но за всички е ясно, че тя ги прави уязвими и е въпрос на време да бъдат унищожени, макар мнозина да отказват да го признаят открито.
Зад стените на болницата мантикорът Михаил Коровин е решен да сведе броя на жертвите до минимум и да опази безсмъртния свят, колкото се може по-дълго. На пръв поглед подбудите му изглеждат благородни, но с развитието на сюжета се промъква съмнение дали наистина са такива. Героят се опитва да върне регенерацията на шестте вида, но онези, които са им я отнели, вече са се внедрили в редиците на доверениците му и са няколко хода пред него.
Сюжетът е динамичен, обратите са постоянен спътник на читателя, предателствата са съвсем очаквани, защото… когато става въпрос за безсмъртие, какво ли значи някаква си съвест? Ключовата дума, с която мога да опиша героите, е адекватност. Изумяват ме герои на по 500 години с нулева емоционална интелигентност. (да, Маас, за теб говоря, при цялата ми любов към Лоркан - не може да си велик елфически воин на пет века живот и да се държиш като разгонен пубер, просто не може!) В това отношение героите на Крушарска са овладени и осъзнати същества, чието поведение успя да ме убеди, че имат опита на няколко изживени века зад гърба си.
Интересно ми е какво би могло да промени генетичниния код на цели шест различни вида по един и същ начин. Надявам се авторката да побърза с втора книга и да получим интересно логично обосновано обяснение. ( до момента с логиката се справя чудесно)
П.П.: страхотна плейлиста, обичам тези песни.
П.П.П.: само аз ли си представях Константин с лика на Киану Рийвс?
Първо към съвременните български автори, от които съм се нагледала на всякакви графомански безумия. После и към жанра, изчела съм голям брой заглавия от него, още когато тепърва започна да се издава на родния пазар, повече от половината се оказаха романи тип “Арлекин”, но с вълшебни създания.
По гореизброените причини книгата престоя на рафта ми близо година. (да, Бубу, за втори път си посипвам косите с пепел след The Foxhole Court).
Възхитително пише Александрина Крушарска, стилът й по нищо не отстъпва на звездите в жанра като Клеър и Маас. При цялата ми придирчивост към авторов стил, романът се оказа една изключително приятна изненада. Чудесен дебют.
Светът на безсмъртните е напът да рухне, отнето им е онова, което ги отличава от мимолетните човеци. Смъртта бавно, но сигурно протяга ръцете си към тях. Причината за промяната е неизвестна, но за всички е ясно, че тя ги прави уязвими и е въпрос на време да бъдат унищожени, макар мнозина да отказват да го признаят открито.
Зад стените на болницата мантикорът Михаил Коровин е решен да сведе броя на жертвите до минимум и да опази безсмъртния свят, колкото се може по-дълго. На пръв поглед подбудите му изглеждат благородни, но с развитието на сюжета се промъква съмнение дали наистина са такива. Героят се опитва да върне регенерацията на шестте вида, но онези, които са им я отнели, вече са се внедрили в редиците на доверениците му и са няколко хода пред него.
Сюжетът е динамичен, обратите са постоянен спътник на читателя, предателствата са съвсем очаквани, защото… когато става въпрос за безсмъртие, какво ли значи някаква си съвест? Ключовата дума, с която мога да опиша героите, е адекватност. Изумяват ме герои на по 500 години с нулева емоционална интелигентност. (да, Маас, за теб говоря, при цялата ми любов към Лоркан - не може да си велик елфически воин на пет века живот и да се държиш като разгонен пубер, просто не може!) В това отношение героите на Крушарска са овладени и осъзнати същества, чието поведение успя да ме убеди, че имат опита на няколко изживени века зад гърба си.
Интересно ми е какво би могло да промени генетичниния код на цели шест различни вида по един и същ начин. Надявам се авторката да побърза с втора книга и да получим интересно логично обосновано обяснение. ( до момента с логиката се справя чудесно)
П.П.: страхотна плейлиста, обичам тези песни.
П.П.П.: само аз ли си представях Константин с лика на Киану Рийвс?
April 24, 2023
Ако обичате главна героиня без почти никакъв характер, към която да се идентифицирате, сексуалната тематика не ви излиза от главата и искате през страница да четете как някой спи с някого или си мисли за спане с някого, всички главни мъжки герои или са, или са били двуметрови мускулести мъжаги, които да ви карат да точите лиги, тогава тази книга е за вас.
Аз лично съм разочарована, че колега по медицина пише с такъв груб и циничен стил в книга, в която се разказва за болница и в която има реално повече сексуално съдържание от колкото медицински случаи. Ах, колко бях развълнувана да видя какво е измислила колежката с анатомията, болестите, структурата и прочие на тези безсмъртни създания, само за да разбера, че... да, п��ез страница някой се залисва по някого.
Ако корицата и резюмето с нещо, с каквото и да е, намекваха, че това е такъв тип книга, нямаше въобще да я купувам. Признавам, не съм от целевата група за такъв тип книги. Но широкото промотиране от издателство Хеликон, както и няколко поста, на които видях книгата да се рекламира на деца, ме накара да си мисля, че книгата ще е доста по... безобидна.
От главната героиня не видях почти никакъв характер освен хапливите ѝ цинични коментари, които ме накараха да оставя книгата за седмица и да прочета на друга на нейно място, докато се окопитя.
Аз лично съм разочарована, че колега по медицина пише с такъв груб и циничен стил в книга, в която се разказва за болница и в която има реално повече сексуално съдържание от колкото медицински случаи. Ах, колко бях развълнувана да видя какво е измислила колежката с анатомията, болестите, структурата и прочие на тези безсмъртни създания, само за да разбера, че... да, п��ез страница някой се залисва по някого.
Ако корицата и резюмето с нещо, с каквото и да е, намекваха, че това е такъв тип книга, нямаше въобще да я купувам. Признавам, не съм от целевата група за такъв тип книги. Но широкото промотиране от издателство Хеликон, както и няколко поста, на които видях книгата да се рекламира на деца, ме накара да си мисля, че книгата ще е доста по... безобидна.
От главната героиня не видях почти никакъв характер освен хапливите ѝ цинични коментари, които ме накараха да оставя книгата за седмица и да прочета на друга на нейно място, докато се окопитя.
April 11, 2023
Рядко чета фентъзи, но това беше приятно - хареса ми динамиката, нямаше момент, в който действието да се спъне или да се бави. В някои отношения ми беше предвидима, но все до самия край ме държеше в напрежение дали подозренията ми ще се сбъднат. На моменти се чувствах прекалено възрастна за нея :))) Определено си принадлежи към YA жанра.
February 2, 2025
Сюжет с огромен потенциал, но 40% от диалозите ли бяха прекалено “натурални”, а по-пиперливите моменти и описанието на нечий мъжки панталон пред пръсване, откровено ми бяха неприятни и излишни. Диалозите бих ги преживял, но това еротичното не и сега съм супер раздвоен дали да продължа с поредицата или изобщо да не се занимавам.😕
March 14, 2025
DFN, едва изтърпях първите 10 глави и до тук оценката ми е 1/5 звезди.
Абослютно нелогичното за мен отвличане ми беше големия препъни камък. Не е секси, не е романтично, нито пък Миихаилчо имаше причина да го прави. Още от сега неговия образ е ужасно неконсистентен. Първо се държи много любезно и аристократично, после говори на „не се еб@вай с мен“. Уж не мрази хората, но не се свени да ги наранява, отвлича и избива... защото така трябва... Стои ми като треторазряден злодей и просто не мога да го превъзмогна и да продължа нататък.
Избора на имена на героите също много силно ме озадачи.
Заявката за историята беше интересна с това мистериозно изчезване на безсмъртието, хареса ми и че единия главен герой е необичаен свръхестествен вид. Но това не беше достатъчно за да продължа. :(
Абослютно нелогичното за мен отвличане ми беше големия препъни камък. Не е секси, не е романтично, нито пък Миихаилчо имаше причина да го прави. Още от сега неговия образ е ужасно неконсистентен. Първо се държи много любезно и аристократично, после говори на „не се еб@вай с мен“. Уж не мрази хората, но не се свени да ги наранява, отвлича и избива... защото така трябва... Стои ми като треторазряден злодей и просто не мога да го превъзмогна и да продължа нататък.
Избора на имена на героите също много силно ме озадачи.
Заявката за историята беше интересна с това мистериозно изчезване на безсмъртието, хареса ми и че единия главен герой е необичаен свръхестествен вид. Но това не беше достатъчно за да продължа. :(
March 26, 2023
За мен това е един доста добре получил се тийнейджърски роман за категорията 15+, почерпил много от западната литература в същия стил. Само мааалко се огорчавам, че не успяваме да видим нещо оригинално откъм създания, като това имам предвид същества като самодиви, караконджули и други български и общославянски приказни герои. Добре де, не се огорчавам малко.
Но както каза една моя близка, чието мнение ценя, този тип фентъзи романи биват дотолкова пропити от западната традиция, че на никого не му и хрумва дори да сложи нещо, с което не е запознат от останалите книги в занаята. Може би опит за различно създание е мантикорът. Некромансъра не го броя много, защото е като взет от някоя игра, пак със западен уклон.
Плюсовете на тази книга са, че е увлекателна и авторката знае за какво говори, що се отнася до медицината - а дори и да има грешки, аз съм лаик и не мога да гарантирам, звучи достатъчно уверено и убедително, което подсилва добре сцените в болницата. Има раздвиженост на действието и макар да се набляга преди всичко на криминалната нотка, романът си остава добро тийн фентъзи и не разпростира жанровете си на всички посоки, така че да те оставя объркан и да се чудиш каква книга всъщност си прочел.
За мен главна героиня всъщност не съществува, защото от 400+ страници Амелия имаше пряко участие някъде около 50 най-много. Мисля, че книгата се разказваше най-вече за всички останали. Малко е лошо това, че те изглеждат безкрайно много. Има едно известно натрупване на имена, което в даден момент е малко натоварващо и омръзващо.
Имаше доста сцени, с които е била нужна малко повече работа, защото изглеждат като започнати и в даден момент авторката си е казала "Ох, писна ми да пиша за това, давай да вървим нататък" - или поне аз ги усетих така, защото "фиуу, изоставяме тази тема, а сега вижте това" усещане беше особено силно. Чела съм стара версия и не знам дали новото издание е преработено и звучи различно, така че не мога да говоря с никаква окончателност. Все пак се надявам, че еротичната сцена е пооправена, защото ми звучеше доста нелепо пришита.
Като говорим за еротични сцени, имах малко проблеми и с характерите на повечето герои. Не ми се струваше логично даден герой (случваше се с всички или с повече от половината) да е с даден стабилен характер, да разсъждава и действа по определен начин и изведнъж, без никаква логика, да го налягат някакви диви пориви да псува и да хвърля мръсотии наляво и надясно. Ясно ми е, че в даден момент на всички ни идва в повече, но беше удивително нелепо как от устата на повечето се изливаха разни помии без връзка със самите тях, а после - все едно нищо... Това всъщност ми е сложно за обяснение като изпитано чувство, но знам, че нещо не беше наред с тези характери. Най-добре се е получило, според мен, с Виктор, защото там поне има логична връзка между едната му "версия" и другото му Аз.
За момента не мога да се досетя имах ли още нещо за споделяне.
Но както каза една моя близка, чието мнение ценя, този тип фентъзи романи биват дотолкова пропити от западната традиция, че на никого не му и хрумва дори да сложи нещо, с което не е запознат от останалите книги в занаята. Може би опит за различно създание е мантикорът. Некромансъра не го броя много, защото е като взет от някоя игра, пак със западен уклон.
Плюсовете на тази книга са, че е увлекателна и авторката знае за какво говори, що се отнася до медицината - а дори и да има грешки, аз съм лаик и не мога да гарантирам, звучи достатъчно уверено и убедително, което подсилва добре сцените в болницата. Има раздвиженост на действието и макар да се набляга преди всичко на криминалната нотка, романът си остава добро тийн фентъзи и не разпростира жанровете си на всички посоки, така че да те оставя объркан и да се чудиш каква книга всъщност си прочел.
За мен главна героиня всъщност не съществува, защото от 400+ страници Амелия имаше пряко участие някъде около 50 най-много. Мисля, че книгата се разказваше най-вече за всички останали. Малко е лошо това, че те изглеждат безкрайно много. Има едно известно натрупване на имена, което в даден момент е малко натоварващо и омръзващо.
Имаше доста сцени, с които е била нужна малко повече работа, защото изглеждат като започнати и в даден момент авторката си е казала "Ох, писна ми да пиша за това, давай да вървим нататък" - или поне аз ги усетих така, защото "фиуу, изоставяме тази тема, а сега вижте това" усещане беше особено силно. Чела съм стара версия и не знам дали новото издание е преработено и звучи различно, така че не мога да говоря с никаква окончателност. Все пак се надявам, че еротичната сцена е пооправена, защото ми звучеше доста нелепо пришита.
Като говорим за еротични сцени, имах малко проблеми и с характерите на повечето герои. Не ми се струваше логично даден герой (случваше се с всички или с повече от половината) да е с даден стабилен характер, да разсъждава и действа по определен начин и изведнъж, без никаква логика, да го налягат някакви диви пориви да псува и да хвърля мръсотии наляво и надясно. Ясно ми е, че в даден момент на всички ни идва в повече, но беше удивително нелепо как от устата на повечето се изливаха разни помии без връзка със самите тях, а после - все едно нищо... Това всъщност ми е сложно за обяснение като изпитано чувство, но знам, че нещо не беше наред с тези характери. Най-добре се е получило, според мен, с Виктор, защото там поне има логична връзка между едната му "версия" и другото му Аз.
За момента не мога да се досетя имах ли още нещо за споделяне.
July 17, 2022
Преди всичко искам да уточня, че от относително скоро чета фентъзи романи, а към български произведения посагям още по-рядко. И все пак още когато видях корицата на "Болница за безсмъртни създания", знаех, че тази книга ще я прочета на всяка цена. Е, съдържанието се оказа още по-впечатляващо!
Всичко ми хареса в романа! Свръхестественият свят беше изграден повече от перфектно. Той оживя пред очите ми! Това, че действието се развива в България, направи историята още по-вълнуваща и лична. Но най-силно ме превлякоха именно персонажите. Ако читателите очакват поредния сладникав любовен сюжет, в който действието се върти основно между двамата привидно главни герои - Амелия и Михаил, то нека отсега предупредя, че романът съдържа много повече. Историята е развита през погледа на няколко създания, което я прави далеч по-заплетена и внушителна. И същите тези създания са толкова интересни и по себе си различни, че няма как да останеш безразличен към нито едно от тях. (Имам някои предположения и надежди за развръзката при Константин, който безспорно е мой фаворит! Обожавам го!) Няма нужда да пояснявам с какво нетърпение очаквам продължението на книгата. :)
Не съм литературен критик, затова и няма да навлизам в детайли като това колко ми харесаха стила на писане, последователността на действията и развитието на персонажите. Но няма как да спестя, че прочита на роман, и то на родния ми език, беше върховно изживяване. Всеки, който е чел книга в оригиналния ѝ вариант, а после и в превод, би ме разбрал. Прекалено много от замисъла и емоцията на автора се губи в решенията на произволните преводачи, които понякога имат съвсем различно виждане за историята. Губят се и богатството и колоритността на езика, което за мен е огромен минус. Сега си давам сметка, че след последните няколко дни, в които истински се наслаждавах на "Болница за безсмъртни създания", много трудно ще посегна към книга в превод. Би ми липсвала онази чистота на изказа, към която бавно, но сигурно се привързах.
По отношение на основната развръзка, прочетох в други ревюта, че някои читатели са предположили по-рано каква ще е тя. Е, при мен елементът на изненадата си беше съвсем неподправен. Докато не прочетох разкритието черно на бяло, хич не се бях досетила. Насладих се пълноценно на тази своя уж недосетливост и очаквам авторката да ме изненадва все така и за в бъдеще.
Май това е едно от най-дългите ревюта, които съм писала и все пак причината не е САМО желанието ми да подкрепя "нашето си". По-скоро съм повлияна от една искрица лична гордост. Горда съм, че толкова обещаващ роман поема по пътя си именно от България. Силно се надявам да има успехи и извън пределите на страната ни. Абсолютно заслужени 5*!
Всичко ми хареса в романа! Свръхестественият свят беше изграден повече от перфектно. Той оживя пред очите ми! Това, че действието се развива в България, направи историята още по-вълнуваща и лична. Но най-силно ме превлякоха именно персонажите. Ако читателите очакват поредния сладникав любовен сюжет, в който действието се върти основно между двамата привидно главни герои - Амелия и Михаил, то нека отсега предупредя, че романът съдържа много повече. Историята е развита през погледа на няколко създания, което я прави далеч по-заплетена и внушителна. И същите тези създания са толкова интересни и по себе си различни, че няма как да останеш безразличен към нито едно от тях. (Имам някои предположения и надежди за развръзката при Константин, който безспорно е мой фаворит! Обожавам го!) Няма нужда да пояснявам с какво нетърпение очаквам продължението на книгата. :)
Не съм литературен критик, затова и няма да навлизам в детайли като това колко ми харесаха стила на писане, последователността на действията и развитието на персонажите. Но няма как да спестя, че прочита на роман, и то на родния ми език, беше върховно изживяване. Всеки, който е чел книга в оригиналния ѝ вариант, а после и в превод, би ме разбрал. Прекалено много от замисъла и емоцията на автора се губи в решенията на произволните преводачи, които понякога имат съвсем различно виждане за историята. Губят се и богатството и колоритността на езика, което за мен е огромен минус. Сега си давам сметка, че след последните няколко дни, в които истински се наслаждавах на "Болница за безсмъртни създания", много трудно ще посегна към книга в превод. Би ми липсвала онази чистота на изказа, към която бавно, но сигурно се привързах.
По отношение на основната развръзка, прочетох в други ревюта, че някои читатели са предположили по-рано каква ще е тя. Е, при мен елементът на изненадата си беше съвсем неподправен. Докато не прочетох разкритието черно на бяло, хич не се бях досетила. Насладих се пълноценно на тази своя уж недосетливост и очаквам авторката да ме изненадва все така и за в бъдеще.
Май това е едно от най-дългите ревюта, които съм писала и все пак причината не е САМО желанието ми да подкрепя "нашето си". По-скоро съм повлияна от една искрица лична гордост. Горда съм, че толкова обещаващ роман поема по пътя си именно от България. Силно се надявам да има успехи и извън пределите на страната ни. Абсолютно заслужени 5*!
March 31, 2022
3,5 реална оценка
Още в началото имах усещането, че тази книга ще ми хареса.
"Болница за безсмъртни създания" е роман, който ще се хареса на почитателите на ърбан фентъзито, може би на феновете на поредиците Реликвите на смъртните, Дворовете на Сара Дж. Маас, Софийски магьосници и може би дори Хари Потър. Стилът на писане е лек и приятен, а благодарение на постоянното действие (не е от онези, мудните романи, които не харесвам) след няколко часа четене се оказва, че си в края на книгата.
Естествено искаш още, защото финалът на "Болница за безмъртни създания" е такъв, че предполага наличието на втора част.
За мен лично някои от сюжетните линии бяха достатъчно предвидими, за да се отнеме елемента на изненада - напр. още в началото подозирах коя е Амелия и защо точно тя влиза в света на безсмъртните създания. Въпреки този факт, развитието ми поднесе някои приятни изненади, заради които бих прочела и продължението на романа. Стискаме палци да е скоро.
Още в началото имах усещането, че тази книга ще ми хареса.
"Болница за безсмъртни създания" е роман, който ще се хареса на почитателите на ърбан фентъзито, може би на феновете на поредиците Реликвите на смъртните, Дворовете на Сара Дж. Маас, Софийски магьосници и може би дори Хари Потър. Стилът на писане е лек и приятен, а благодарение на постоянното действие (не е от онези, мудните романи, които не харесвам) след няколко часа четене се оказва, че си в края на книгата.
Естествено искаш още, защото финалът на "Болница за безмъртни създания" е такъв, че предполага наличието на втора част.
За мен лично някои от сюжетните линии бяха достатъчно предвидими, за да се отнеме елемента на изненада - напр. още в началото подозирах коя е Амелия и защо точно тя влиза в света на безсмъртните създания. Въпреки този факт, развитието ми поднесе някои приятни изненади, заради които бих прочела и продължението на романа. Стискаме палци да е скоро.
January 4, 2025
Реална оценка 2.5★
Скръбна вест: почина потенциалът на тази история, брутално убит от желанието за еротика и секс!
Тъжно наистина! Очаквах повече! Очаквах много, много повече... Усещането беше за смесица между TeenWolf и the Matrix (и двата ги харесвам и затова оценката е закръглена нагоре). Оракулът и Съществата... Ми... Не. Имаше толкова много потенциал, а е погребан под тонове текст за плътски удоволствия и еротични фантазии...
Разочароващо. Именно с тази дума мога да опиша книгата: "разочароваща".
Скръбна вест: почина потенциалът на тази история, брутално убит от желанието за еротика и секс!
Тъжно наистина! Очаквах повече! Очаквах много, много повече... Усещането беше за смесица между TeenWolf и the Matrix (и двата ги харесвам и затова оценката е закръглена нагоре). Оракулът и Съществата... Ми... Не. Имаше толкова много потенциал, а е погребан под тонове текст за плътски удоволствия и еротични фантазии...
Разочароващо. Именно с тази дума мога да опиша книгата: "разочароваща".
March 17, 2025
17.03.2025г.:
Три години по-късно ето, че отново се завърнах към тази история, този път в аудио формат в Сторител. Много добър прочит, но с такъв четящ няма как да е друго. Даниел Цочев има много въздействащ глас особено за фентъзи истории. Исках да си припомня книгата преди да продължа с втората като отново си затвърждавам мнението от първия прочит - много добре изграден фентъзи свят, с интересни герои и неочаквани развръзки. Надявам се и следващите книги да са толкова примамващи!
25.08.2022г.:
Посегнах плахо към тази книга, но бях приятно изненадана. Авторката е подходила с голям размах и светът, който е изградила е мащабен, изпипан и завладяващ. Бях впечатлена от вниманието към детайла както от медицинска гледна точка (не, че разбирам нещата там, но ѝ повярвах, че са точно такива), така и в свръхестествения свят, който е измислила.
Макар, че признавам си не всичко разбрах и някои неща все още са ми малко неясни като цяло героите като характери и отношения между тях ми харесаха, а доста от развръзките ме изненадаха.
Амелия е човек, който е отвлечен от безсмъртно създание без да има представа защо и какво се очаква от нея. Отвлича я не кой да е, а Михаил Коровин - мантикор, който основава Болницата и се опитва да защитава и да се грижи за безсмъртните, особено след като те неочаквано биват достигнати от травми и болести и започват да умират. Той също не знае защо взима Амелия при себе си, но следва инстинкта си към нещо произнесено от Оракула.
От момента, в който Амелия се озовава зад стените на сградата, започват да се случват странни и необясними неща, включително и убийства, а някой всячески се опитва да се добере до нея. Михаил и неговите най-близки приближени започват скоростно състезание с времето, опитвайки се да разберат кой ги заплашва и в същото време да опазят живота на момичето.
Признавам, че не можах да разгадая кой стоеше зад атаките, но също така малко ме разочарова факта, че чак в самия край и някак много набързо виновникът беше разкрит. Искаше ми се да бъде по-епично при разобличаването и залавянето на злодея.
Относно ролята на Амелия в цялата схема, донякъде имах очаквания и някакви подозрения, но не успях точно да уловя нюанса и бях положително изненадана и удовлетворена.
Като цяло смятам, че книгата ще се хареса на почитателите на ърбан-фентъзито, но и имам по-големи очаквания към следващата част. Надявам се там още по-добре да се развият отношенията между отделните герои и да има още повече приключения и мистерии. 4,5*
Три години по-късно ето, че отново се завърнах към тази история, този път в аудио формат в Сторител. Много добър прочит, но с такъв четящ няма как да е друго. Даниел Цочев има много въздействащ глас особено за фентъзи истории. Исках да си припомня книгата преди да продължа с втората като отново си затвърждавам мнението от първия прочит - много добре изграден фентъзи свят, с интересни герои и неочаквани развръзки. Надявам се и следващите книги да са толкова примамващи!
25.08.2022г.:
Посегнах плахо към тази книга, но бях приятно изненадана. Авторката е подходила с голям размах и светът, който е изградила е мащабен, изпипан и завладяващ. Бях впечатлена от вниманието към детайла както от медицинска гледна точка (не, че разбирам нещата там, но ѝ повярвах, че са точно такива), така и в свръхестествения свят, който е измислила.
Макар, че признавам си не всичко разбрах и някои неща все още са ми малко неясни като цяло героите като характери и отношения между тях ми харесаха, а доста от развръзките ме изненадаха.
Амелия е човек, който е отвлечен от безсмъртно създание без да има представа защо и какво се очаква от нея. Отвлича я не кой да е, а Михаил Коровин - мантикор, който основава Болницата и се опитва да защитава и да се грижи за безсмъртните, особено след като те неочаквано биват достигнати от травми и болести и започват да умират. Той също не знае защо взима Амелия при себе си, но следва инстинкта си към нещо произнесено от Оракула.
От момента, в който Амелия се озовава зад стените на сградата, започват да се случват странни и необясними неща, включително и убийства, а някой всячески се опитва да се добере до нея. Михаил и неговите най-близки приближени започват скоростно състезание с времето, опитвайки се да разберат кой ги заплашва и в същото време да опазят живота на момичето.
Признавам, че не можах да разгадая кой стоеше зад атаките, но също така малко ме разочарова факта, че чак в самия край и някак много набързо виновникът беше разкрит. Искаше ми се да бъде по-епично при разобличаването и залавянето на злодея.
Относно ролята на Амелия в цялата схема, донякъде имах очаквания и някакви подозрения, но не успях точно да уловя нюанса и бях положително изненадана и удовлетворена.
Като цяло смятам, че книгата ще се хареса на почитателите на ърбан-фентъзито, но и имам по-големи очаквания към следващата част. Надявам се там още по-добре да се развият отношенията между отделните герои и да има още повече приключения и мистерии. 4,5*
March 26, 2023
Предупреждавам предварително, че оставям ревю на старото издание на книгата, така че е възможно някои от критиките ми да са неща, които са оправени в новото издание. Като цяло книгата е чудесна и няма да сгрешите да я прочетете!
Корица
Моята книга е онази със синята корица, с потъналата в мъгла (или пушек, не става ясно) болница, отгоре с лице на момиче, което вероятно трябва да е героинята. Забелязвам, че болницата има много специфична архитектура, всъщност много повече ми напомня на английския парламент, отколкото на болница, особено с тая голяма часовникова кула, и се чуя как и от кого това толкова нетипично за българската архитектура творение е създадено у нас?
Намирам корицата за добра за жанра си, но твърде много подвежда читателя, че ще чете женски тип фентъзи, въртящо се около любовна история – нещо тип „Вестители“ на Цветелина Владимирова. Само че не бихме могли да сме по-далеч от истината.
Сюжет
Ако не знаех друго, бих си помислила, че романът е писан от мъж. Да, „Болница за безсмъртни създания“ действително е съвременно градско фентъзи, чието действие се развива в България, но сюжетът се върти около разплитането на мистерията за това защо безсмъртните раси са загубили своето безсмъртие през 1744 и как и от кого то било могло да им бъде върнато. Проследяват се случаи на убийства, загадки, мистериозни убийци и пр. Елементи на какъвто и да било романс или еротика се появяват чак в последните 150 страници от книгата и пак не са основен фокус на историята.
Не искам да давам спойлери, затова няма да обяснявам надълго и нашироко детайли тук. Малко твърде набързо ми се случиха нещата към края, но пък втора част чука на вратата и там сигурно ще има повече отговори.
Стил
Стилът е много силна част в книгата, той е ясен и изчистен, има високо ниво на изказа. Диалозите, с които повечето български автори по мои наблюдения се справят зле, тук са не просто адекватни, те са интересни и носят езика, предават характера на всеки герой. Екшън сцените са чудесно предадени, с много динамика, последователност, всичко можеш да си представиш.
Изключително много ми допадна, че книгата е писана от трето лице, в минало време, и се следи гледната точка на разнообразни герои. Това дава по-голям поглед и дълбочина на историята.
Има обаче една солидна доза цинизъм и на места дори вулгарност в пряката и непряката реч, която може би ще дойде в повече на някои читатели, но пък предава реалистичност на романа.
Това, което на мен ми липсваше, е чисто плод на личния ми читателски вкус: красивото, приказното, магичното. Имаше много описание на обстановка, но нито един красив по фентъзи начин сетинг, който да ми спре дъха и да ме пренесе в друга реалност. София беше представена доста неприветливо – със задръстванията, пенсионерите по пейките, неадекватниците зад волана, акащите по тротоара кучета, след които никой не чисти. Болницата, макар и мистична, си беше болница. Нямаше замъци, приказни измерения, пищни тържества, ритуали и пр.
Цялостният подбор на лексиката е съвременен, модерен, до болка реалистичен. И си личи, че книгата е писана от лекар по някои изрази. Вместо „догади ми се“ героинята си мисли как ѝ се събудил рефлексът за повръщане. Тя не гали тялото на героя, тя обвива крака около торса му. Отделно супер подробните анатомични описания по време на операцията. Или на секс сцената. Но така или иначе както се вижда от отзивите, има много фенове на този тип градско фентъзи, с именно такъв стил.
Друго, което ми липсваше, беше хуморът. Книгата имаше страхотни моменти, но в нито един момент не ме разсмя. Особено двамата главни герои бяха твърде сериозни и с много напрегната динамика в отношенията.
Светостроене
Имаме шест раси, които изначално са били безсмъртни – вампири, ликантропи, нимфи, вещици, мантрикори и некроманти (тоя англицизъм „некромансъри“ ми бърка в здравето и отказвам да го използвам при наличие на точна българска дума, всъщност отбелязвам наличието му в текста като груб пропуск на редактора). Създанията, родени преди 1744 имат две форми, другите поколения само една и са по-уязвими. Погледът над познатите раси е интересен и свеж, и��ат любопитни способности. Не е забито в типично българската митология тип самодиви, хали, змейове, орисници, както очакваме от едно типично фентъзи с действие у нас. Всъщност, действието спокойно можеше да се развива в коя да е друга стана от Европа и нищо от сюжета да не се промени. 5/5, браво!
Единственото, което на мен ми липсваше при расите, бяха ограниченията на магията. При положение, че мантрикорите имат неуязвима втора форма, некромантите с лекота поглъщат души, вещиците умеят могъщи магии, нимфите имат отрова, а ликантропите и вампирите са толкова бързи и силни, то каква е причината тези безсмъртни и толкова могъщи създания да не подчинят света в разцвета си преди 1744? Защо поне не си имат собствена държава? Кой щеше да ги спре през вековете, в които човечеството не е разполагало с ракети и ядрени оръжия? Според мен (но това е чисто читателският ми вкус!) щеше да се получи по-ефектно, ако расите изначало не бяха толкова оver-powered – мантрикорите да могат да си поддържат втората форма само за определено време, некромантите да имат лимит за погълнатите души и/или да могат да го правят само в определени празници, фази от луната, часове от денонощието и т.н.
Болницата е добре представена и като цяло интересно поле за действие. Много готини и реални случаи се споменават! Само малко ми е куриозно обач�� защо от 1744 до днешно време има една-единствена болница за вече смъртните раси и тя е именно в България? Не е като да са малко на брой, нито назад в технологиите, някои от представителите им дори са с положение – политици и пр. Някак е странно толкова много народ да няма къде другаде да отиде да се лекува.
Герои
Запознаваме се с главната героиня, Амелия, във втора глава. Тя е студентка по медицина, която работи като медицинска сестра в болница, където я скапват от работа, дърти хирурзи ѝ опипват дупето, а обвързани лекари я канят по срещи – но на нея тия пари ѝ трябват. Предвид че тя самата е супер интровертна, не излиза, няма приятели, не обича музика, кино и общо взето няма никакви интереси в живота извън работните, направо бях шокирана от това колко много мъжко внимание привлича. (Трябва да изглежда много, ама *много* добре, нямам друго обяснение.) Амелия все още страда от загубата на семейството си. Честно казано, нейните глави в първите триста страници ми бяха доста мъчни за четене – цялата тази депресия дори и мен ме потисна. Нямаше нищо, абсолютно нищо, което да ми помогне да се асоциирам с тази героиня. Никакъв интерес отвъд медицината. Отричаше реалността, мъчеше се да избяга. Главите бяха пълни с повече самосъжаление, ретроспекции, свързани със загубеното ѝ семейство, видения и сънища, отколкото с действие от нейна страна.
Чак в последните 100-150 страници амбициозната студентка по медицина най-сетне изяви желание да се поинтересува от медицината в болницата, тогава се поразви и любовната история – с това гледната точка на Амелия най-сетне ме грабна. И то повече заради това, че най-сетне започна да ѝ се случва нещо интересно, а не просто да присъства в сцените.
Мъжете са се получили като персонажи, които са ми далеч повече на сърце.
Михаил беше по-симпатичен образ и странно, но той ми беше далеч по-човечен, земен и разбираем от Амелия, нищо че първоначално тя беше човекът, а той – чудовището. От самото началото той имаше идентичност, имаше мисия и цели. Въпреки че сам бе преследван от собственото мрачно минало, белязано от предателства и разочарование, той се бореше за другите. Чакахме доста време развитие на отношенията му с Амелия и последните глави не ни разочароваха. Секс сцената от няколко страници вероятно според мен беше чудесно описана и носеше нужния заряд.
Константин и Виктор (любимците ми в историята) ѳса много интересни персонажи също, дори на места бих казала, че техните гледни точки и действие ми бяха по-интересни от тези на главната двойка. Браво!
Други забележки
Някой беше написал, че романът носи доста вдъхновение от „Подземен свят“ и тук не мога да не се съглася – забелязах доста имена, които са директно от там или леко видоизменени, включително Михаил Коровин, Амелия, Виктор, Соня. И на върколашката раса да се казва ликантропи също само там съм срещала. Другите имена пак бяха от известни романи или филми, включително Владислав (Дракула), Димитрий (Академия за вампири), Константин и пр., а останалите заемки от гръцката митология. Но честно казано, в случая заимстването на имената не ме дразни толкова, защото приликите в историите започват и свършват с това. Чисто сюжетно и откъм сцени нямаше нищо копирано, гарантирам.
Още забележки:
- Не ми стана ясно защо Оракула даде точно този ден, час и координати на Михаил. Очаквах да я спаси от смъртна опасност, сигурна смърт, пък то обикновено ПТП?
- Приятелката на Амелия не е особено достоверно да живее в панелка в Лозенец точно. По-скоро Люлин 10.
- Имаше доста второстепенни и третостепенни герои, за които може би чак в следващата книга ще ми стане ясно защо въобще са присъствали в историята.
- Срещаха се дребни коректорски неточности.
- Намирам за странно как героите влязоха да разглеждат черва без нужното облекло, маски и стерилност.
- Вещиците се повлиявали от високи дози вълче биле. Ами че те хората пък и от ниски се повлияват (гътват се). По-интересно е как и защо другите раси са резистентни към толкова мощен невротоксин?
И въпреки дребните забележки и неясноти, давам на книгата оценка 5/5, защото повечето от тях са пропуски от страна на редактора, коректора, а някои сигурно и от недочитане от моя страна. 😂 Но книгата като цяло беше увлекателна, интересна и добре написана. Не харесах главната героиня, но пък имаше достатъчно други персонажи, които да ми е интересно да следя.
Корица
Моята книга е онази със синята корица, с потъналата в мъгла (или пушек, не става ясно) болница, отгоре с лице на момиче, което вероятно трябва да е героинята. Забелязвам, че болницата има много специфична архитектура, всъщност много повече ми напомня на английския парламент, отколкото на болница, особено с тая голяма часовникова кула, и се чуя как и от кого това толкова нетипично за българската архитектура творение е създадено у нас?
Намирам корицата за добра за жанра си, но твърде много подвежда читателя, че ще чете женски тип фентъзи, въртящо се около любовна история – нещо тип „Вестители“ на Цветелина Владимирова. Само че не бихме могли да сме по-далеч от истината.
Сюжет
Ако не знаех друго, бих си помислила, че романът е писан от мъж. Да, „Болница за безсмъртни създания“ действително е съвременно градско фентъзи, чието действие се развива в България, но сюжетът се върти около разплитането на мистерията за това защо безсмъртните раси са загубили своето безсмъртие през 1744 и как и от кого то било могло да им бъде върнато. Проследяват се случаи на убийства, загадки, мистериозни убийци и пр. Елементи на какъвто и да било романс или еротика се появяват чак в последните 150 страници от книгата и пак не са основен фокус на историята.
Не искам да давам спойлери, затова няма да обяснявам надълго и нашироко детайли тук. Малко твърде набързо ми се случиха нещата към края, но пък втора част чука на вратата и там сигурно ще има повече отговори.
Стил
Стилът е много силна част в книгата, той е ясен и изчистен, има високо ниво на изказа. Диалозите, с които повечето български автори по мои наблюдения се справят зле, тук са не просто адекватни, те са интересни и носят езика, предават характера на всеки герой. Екшън сцените са чудесно предадени, с много динамика, последователност, всичко можеш да си представиш.
Изключително много ми допадна, че книгата е писана от трето лице, в минало време, и се следи гледната точка на разнообразни герои. Това дава по-голям поглед и дълбочина на историята.
Има обаче една солидна доза цинизъм и на места дори вулгарност в пряката и непряката реч, която може би ще дойде в повече на някои читатели, но пък предава реалистичност на романа.
Това, което на мен ми липсваше, е чисто плод на личния ми читателски вкус: красивото, приказното, магичното. Имаше много описание на обстановка, но нито един красив по фентъзи начин сетинг, който да ми спре дъха и да ме пренесе в друга реалност. София беше представена доста неприветливо – със задръстванията, пенсионерите по пейките, неадекватниците зад волана, акащите по тротоара кучета, след които никой не чисти. Болницата, макар и мистична, си беше болница. Нямаше замъци, приказни измерения, пищни тържества, ритуали и пр.
Цялостният подбор на лексиката е съвременен, модерен, до болка реалистичен. И си личи, че книгата е писана от лекар по някои изрази. Вместо „догади ми се“ героинята си мисли как ѝ се събудил рефлексът за повръщане. Тя не гали тялото на героя, тя обвива крака около торса му. Отделно супер подробните анатомични описания по време на операцията. Или на секс сцената. Но така или иначе както се вижда от отзивите, има много фенове на този тип градско фентъзи, с именно такъв стил.
Друго, което ми липсваше, беше хуморът. Книгата имаше страхотни моменти, но в нито един момент не ме разсмя. Особено двамата главни герои бяха твърде сериозни и с много напрегната динамика в отношенията.
Светостроене
Имаме шест раси, които изначално са били безсмъртни – вампири, ликантропи, нимфи, вещици, мантрикори и некроманти (тоя англицизъм „некромансъри“ ми бърка в здравето и отказвам да го използвам при наличие на точна българска дума, всъщност отбелязвам наличието му в текста като груб пропуск на редактора). Създанията, родени преди 1744 имат две форми, другите поколения само една и са по-уязвими. Погледът над познатите раси е интересен и свеж, и��ат любопитни способности. Не е забито в типично българската митология тип самодиви, хали, змейове, орисници, както очакваме от едно типично фентъзи с действие у нас. Всъщност, действието спокойно можеше да се развива в коя да е друга стана от Европа и нищо от сюжета да не се промени. 5/5, браво!
Единственото, което на мен ми липсваше при расите, бяха ограниченията на магията. При положение, че мантрикорите имат неуязвима втора форма, некромантите с лекота поглъщат души, вещиците умеят могъщи магии, нимфите имат отрова, а ликантропите и вампирите са толкова бързи и силни, то каква е причината тези безсмъртни и толкова могъщи създания да не подчинят света в разцвета си преди 1744? Защо поне не си имат собствена държава? Кой щеше да ги спре през вековете, в които човечеството не е разполагало с ракети и ядрени оръжия? Според мен (но това е чисто читателският ми вкус!) щеше да се получи по-ефектно, ако расите изначало не бяха толкова оver-powered – мантрикорите да могат да си поддържат втората форма само за определено време, некромантите да имат лимит за погълнатите души и/или да могат да го правят само в определени празници, фази от луната, часове от денонощието и т.н.
Болницата е добре представена и като цяло интересно поле за действие. Много готини и реални случаи се споменават! Само малко ми е куриозно обач�� защо от 1744 до днешно време има една-единствена болница за вече смъртните раси и тя е именно в България? Не е като да са малко на брой, нито назад в технологиите, някои от представителите им дори са с положение – политици и пр. Някак е странно толкова много народ да няма къде другаде да отиде да се лекува.
Герои
Запознаваме се с главната героиня, Амелия, във втора глава. Тя е студентка по медицина, която работи като медицинска сестра в болница, където я скапват от работа, дърти хирурзи ѝ опипват дупето, а обвързани лекари я канят по срещи – но на нея тия пари ѝ трябват. Предвид че тя самата е супер интровертна, не излиза, няма приятели, не обича музика, кино и общо взето няма никакви интереси в живота извън работните, направо бях шокирана от това колко много мъжко внимание привлича. (Трябва да изглежда много, ама *много* добре, нямам друго обяснение.) Амелия все още страда от загубата на семейството си. Честно казано, нейните глави в първите триста страници ми бяха доста мъчни за четене – цялата тази депресия дори и мен ме потисна. Нямаше нищо, абсолютно нищо, което да ми помогне да се асоциирам с тази героиня. Никакъв интерес отвъд медицината. Отричаше реалността, мъчеше се да избяга. Главите бяха пълни с повече самосъжаление, ретроспекции, свързани със загубеното ѝ семейство, видения и сънища, отколкото с действие от нейна страна.
Чак в последните 100-150 страници амбициозната студентка по медицина най-сетне изяви желание да се поинтересува от медицината в болницата, тогава се поразви и любовната история – с това гледната точка на Амелия най-сетне ме грабна. И то повече заради това, че най-сетне започна да ѝ се случва нещо интересно, а не просто да присъства в сцените.
Мъжете са се получили като персонажи, които са ми далеч повече на сърце.
Михаил беше по-симпатичен образ и странно, но той ми беше далеч по-човечен, земен и разбираем от Амелия, нищо че първоначално тя беше човекът, а той – чудовището. От самото началото той имаше идентичност, имаше мисия и цели. Въпреки че сам бе преследван от собственото мрачно минало, белязано от предателства и разочарование, той се бореше за другите. Чакахме доста време развитие на отношенията му с Амелия и последните глави не ни разочароваха. Секс сцената от няколко страници вероятно според мен беше чудесно описана и носеше нужния заряд.
Константин и Виктор (любимците ми в историята) ѳса много интересни персонажи също, дори на места бих казала, че техните гледни точки и действие ми бяха по-интересни от тези на главната двойка. Браво!
Други забележки
Някой беше написал, че романът носи доста вдъхновение от „Подземен свят“ и тук не мога да не се съглася – забелязах доста имена, които са директно от там или леко видоизменени, включително Михаил Коровин, Амелия, Виктор, Соня. И на върколашката раса да се казва ликантропи също само там съм срещала. Другите имена пак бяха от известни романи или филми, включително Владислав (Дракула), Димитрий (Академия за вампири), Константин и пр., а останалите заемки от гръцката митология. Но честно казано, в случая заимстването на имената не ме дразни толкова, защото приликите в историите започват и свършват с това. Чисто сюжетно и откъм сцени нямаше нищо копирано, гарантирам.
Още забележки:
- Не ми стана ясно защо Оракула даде точно този ден, час и координати на Михаил. Очаквах да я спаси от смъртна опасност, сигурна смърт, пък то обикновено ПТП?
- Приятелката на Амелия не е особено достоверно да живее в панелка в Лозенец точно. По-скоро Люлин 10.
- Имаше доста второстепенни и третостепенни герои, за които може би чак в следващата книга ще ми стане ясно защо въобще са присъствали в историята.
- Срещаха се дребни коректорски неточности.
- Намирам за странно как героите влязоха да разглеждат черва без нужното облекло, маски и стерилност.
- Вещиците се повлиявали от високи дози вълче биле. Ами че те хората пък и от ниски се повлияват (гътват се). По-интересно е как и защо другите раси са резистентни към толкова мощен невротоксин?
И въпреки дребните забележки и неясноти, давам на книгата оценка 5/5, защото повечето от тях са пропуски от страна на редактора, коректора, а някои сигурно и от недочитане от моя страна. 😂 Но книгата като цяло беше увлекателна, интересна и добре написана. Не харесах главната героиня, но пък имаше достатъчно други персонажи, които да ми е интересно да следя.
October 14, 2024
Добро фентъзи от български автор. В книгата ще намерите от всичко по малко - хорър, мистерия, крими, романтика (слабо застъпена) и необичаен сюжет.
Авторката ни запраща в болница, в която се лекуват безсмъртни създания. Тя е защитена от човешки очи с магия. Оказва се, че създанията - ликантропи, вампири, вещици, мантикори и некромансъри - не са защитени от стареене и могат да умрат. Затова Михаил, мантикор и ръководител на болницата, се допитва редовно до Оракула как да помогне на създанията и да върне техния безсмъртен живот. Оракулът го изпраща да помогне на човешка жена в беда. Михаил я отвлича и я затваря в Болницата, докато разбере защо оракулът е бил нападнат, какво общо има Амелия с тях и по какъв начин тя ще може да им помогне в мисията им за спасяването на създанията.
Първата книга от поредицата я усещам като въвеждане към фантастичния свят и героите в него. Авторката пише увлекателно, но ако се махнат някои разговорни думи в диалозите и изразът "нямам идея" се замени с "нямам представа", ще стане перфектно. Не усетих привличането между Михаил и Амелия. Той постоянно ѝ се караше, изискваше, нараняваше я и нямаше този плавен преход и усещането за тръпка между тях. Запознаха се, заключи я, обвини я и изведнъж се оказаха в леглото. Явно авторката е предпочела да се съсредоточи върху криминалното разследване в болницата и обясненията за създанията. Хареса ми, че имаше мистерия и други интересни герои, за които ми е любопитно какво ще се случва тепърва с тях и как авторката ще завърти сюжета.
Препоръчвам книгата на любителите на фентъзито, още повече, че е от български писател, добре изградена е и с потенциал за развитие в следващите книги.
Авторката ни запраща в болница, в която се лекуват безсмъртни създания. Тя е защитена от човешки очи с магия. Оказва се, че създанията - ликантропи, вампири, вещици, мантикори и некромансъри - не са защитени от стареене и могат да умрат. Затова Михаил, мантикор и ръководител на болницата, се допитва редовно до Оракула как да помогне на създанията и да върне техния безсмъртен живот. Оракулът го изпраща да помогне на човешка жена в беда. Михаил я отвлича и я затваря в Болницата, докато разбере защо оракулът е бил нападнат, какво общо има Амелия с тях и по какъв начин тя ще може да им помогне в мисията им за спасяването на създанията.
Първата книга от поредицата я усещам като въвеждане към фантастичния свят и героите в него. Авторката пише увлекателно, но ако се махнат някои разговорни думи в диалозите и изразът "нямам идея" се замени с "нямам представа", ще стане перфектно. Не усетих привличането между Михаил и Амелия. Той постоянно ѝ се караше, изискваше, нараняваше я и нямаше този плавен преход и усещането за тръпка между тях. Запознаха се, заключи я, обвини я и изведнъж се оказаха в леглото. Явно авторката е предпочела да се съсредоточи върху криминалното разследване в болницата и обясненията за създанията. Хареса ми, че имаше мистерия и други интересни герои, за които ми е любопитно какво ще се случва тепърва с тях и как авторката ще завърти сюжета.
Препоръчвам книгата на любителите на фентъзито, още повече, че е от български писател, добре изградена е и с потенциал за развитие в следващите книги.
June 7, 2023
Аз определено не съм правилната публика за тази книга. Младежкото фентъзи не е моето нещо, градското - и то. Тропата enemies to lovers вероятно е втората ми най-омразна след любовните триъгълници. Ако се чудите защо тогава изобщо съм се захванала с "Болницата" (а и да не се, все пак ще ви кажа) - защото беше част от книжния клуб, в който участвам. Та в този ред на мисли, сами преценете, доколко оценката и мнението ми са адекватни.
Сюжетно, романът не е лош - държа вниманието ми достатъчно, че да прочета 470стр. все пак. Проблемът ми, както в повечето пъти всъщност, беше най-вече с героите. Второстепенните персонажи останаха твърде недоразвити, всеки с по една характеристика и една роля в историята. Определено ми липсваше дълбочина, както и смисъл да има 15 отделни героя, вместо, да речем - 5.
При двамата главни обаче нещата бяха съвсем недобре. От една страна Михаил е типичен мъжки песонаж за жанра - мъжкар, намусен, нацупен, недружелюбен, с трагично минало, което го кара да изглежда коравосърдечен, но дълбоко в себе си е просто наранена добра душа. От другата пък е Амелия, която беше напълно безполезна през 80% от романа. Вярвам, че ако изтрием нейните сцени и направим минимални сюжетни промени, ще получим същото съдържание. Тези двама красавци ме дразнеха поотделно, а заедно влизаха в такава синергия, че бях убедена, че 1+1 прави поне 3..
Очевидно няма да продължа с поредицата, но нека това ревю не ви отказва. Като цяло смятам, че "Болницата" е нелош представител на жанра, стига, разбура се, поначало да го харесвате.
Сюжетно, романът не е лош - държа вниманието ми достатъчно, че да прочета 470стр. все пак. Проблемът ми, както в повечето пъти всъщност, беше най-вече с героите. Второстепенните персонажи останаха твърде недоразвити, всеки с по една характеристика и една роля в историята. Определено ми липсваше дълбочина, както и смисъл да има 15 отделни героя, вместо, да речем - 5.
При двамата главни обаче нещата бяха съвсем недобре. От една страна Михаил е типичен мъжки песонаж за жанра - мъжкар, намусен, нацупен, недружелюбен, с трагично минало, което го кара да изглежда коравосърдечен, но дълбоко в себе си е просто наранена добра душа. От другата пък е Амелия, която беше напълно безполезна през 80% от романа. Вярвам, че ако изтрием нейните сцени и направим минимални сюжетни промени, ще получим същото съдържание. Тези двама красавци ме дразнеха поотделно, а заедно влизаха в такава синергия, че бях убедена, че 1+1 прави поне 3..
Очевидно няма да продължа с поредицата, но нека това ревю не ви отказва. Като цяло смятам, че "Болницата" е нелош представител на жанра, стига, разбура се, поначало да го харесвате.
July 19, 2022
Книгата е меко казано приятна. Всъщност намирам я за гениална, интересна, вдъхновяваща и интригуваща. И се надявам на скорошно продължение.
На кратко. Книгата има няколко персонажа, по чиито стъпки вървиш. Да, не са типичните български митологични предположения, но това също много ми хареса - силите са логични, а съществата вечни и като същества с много живот пред тях всички се държат доста на ниво. Даже имаше момент, в който се очудих защо едно древно същество избухна малко странно и емоционално като човек, но и това беше добре обяснено от автроката. Да не ви пречи това, че книгата е много страници - скоро не съм виждала книга с толкова действия описани бързо и умно, а чувства��а на героите подадени си с едно-две изречения без да се задържа много на тях (което ми хареса). Края за мен беше леко изненадващ, но мисля, че авторката умело прекарва сюжетни линии и foreshadowing за втората книга.
Също така любимеца ми е Константин. И как да не е.
На кратко. Книгата има няколко персонажа, по чиито стъпки вървиш. Да, не са типичните български митологични предположения, но това също много ми хареса - силите са логични, а съществата вечни и като същества с много живот пред тях всички се държат доста на ниво. Даже имаше момент, в който се очудих защо едно древно същество избухна малко странно и емоционално като човек, но и това беше добре обяснено от автроката. Да не ви пречи това, че книгата е много страници - скоро не съм виждала книга с толкова действия описани бързо и умно, а чувства��а на героите подадени си с едно-две изречения без да се задържа много на тях (което ми хареса). Края за мен беше леко изненадващ, но мисля, че авторката умело прекарва сюжетни линии и foreshadowing за втората книга.
Също така любимеца ми е Константин. И как да не е.
September 2, 2022
Големи очаквания имам за продължението.
August 19, 2024
4 звезди, просто защото Михаил има нужда някой да му фрасне един в лицето, по възможност Амелия.
October 19, 2024
Review 4.5 stars!
This book is perfect for fans of The Vampire Diaries with lots of different supernatural creatures (vampires, witches, werewolves) but put that together with the medical drama of Greys anatomy in a hospital setting! 😍
The story is told in multiple POV following the main characters that work in the hospital and also one human, Amelia, that is kidnapped and taken to the hospital. There are a lot of different POVs so it takes a a bit to get into it and really understand who’s who, but soon enough you are so into it that it feels like you are watching a TV series with multiple plot lines! Some of my favorite POVs were: Viktor the lycanthrope working in the medical lab, Mikhail the manticore that runs the hospital and Vlad the OR doctor.
I love the captor/captive trope and this one has the enemies to lovers dynamic that I love! Mikhail is investigating why immortal creatures are slowly aging, dying, and many not being able to turn into their second form. Somehow, Amelia, a seemingly normal human, is the key. 👀 this book has a bit of everything! Murder mystery, investigation, slow burn romance, found family… it’s a hidden gem! 😍❤️
What you can expect:
🖤vampires, witches & werewolves
🖤supernatural hospital
🖤murder mystery
🖤enemies to lovers
🖤slowburn romance
🖤multiple POV
This book is perfect for fans of The Vampire Diaries with lots of different supernatural creatures (vampires, witches, werewolves) but put that together with the medical drama of Greys anatomy in a hospital setting! 😍
The story is told in multiple POV following the main characters that work in the hospital and also one human, Amelia, that is kidnapped and taken to the hospital. There are a lot of different POVs so it takes a a bit to get into it and really understand who’s who, but soon enough you are so into it that it feels like you are watching a TV series with multiple plot lines! Some of my favorite POVs were: Viktor the lycanthrope working in the medical lab, Mikhail the manticore that runs the hospital and Vlad the OR doctor.
I love the captor/captive trope and this one has the enemies to lovers dynamic that I love! Mikhail is investigating why immortal creatures are slowly aging, dying, and many not being able to turn into their second form. Somehow, Amelia, a seemingly normal human, is the key. 👀 this book has a bit of everything! Murder mystery, investigation, slow burn romance, found family… it’s a hidden gem! 😍❤️
What you can expect:
🖤vampires, witches & werewolves
🖤supernatural hospital
🖤murder mystery
🖤enemies to lovers
🖤slowburn romance
🖤multiple POV
April 4, 2023
Една брилянтно заплетена история на непознат и леко злокобен свят, в който дори безсмъртните имат врагове и могат да умират. Едно гневно и самотно тъжно момиче ще се сблъска със съдбата си, за да открие отговори и да срещне призванието си.
Беше много интересно приключение с разнообразни главни и много второстепенни случки и герои, всеки със своя принос в общата картина на сюжета.
Авторката има прекрасен и изпипан стил - красив изказ, описания на място и с нужната динамика. В романа има мистерии, екшън, най-вече неочаквани обрати, които задържат вниманието. Образът на Амелия ми е любим с нейните видения, съмнения и доза вътрешна увереност.
Михаил също ми хареса. Ще следя с интерес продължението.
5/5
Беше много интересно приключение с разнообразни главни и много второстепенни случки и герои, всеки със своя принос в общата картина на сюжета.
Авторката има прекрасен и изпипан стил - красив изказ, описания на място и с нужната динамика. В романа има мистерии, екшън, най-вече неочаквани обрати, които задържат вниманието. Образът на Амелия ми е любим с нейните видения, съмнения и доза вътрешна увереност.
Михаил също ми хареса. Ще следя с интерес продължението.
5/5
March 25, 2022
Чудесно начало, изпълнено с много обрати и красиви моменти.🤍
June 26, 2023
Аххх, смело мога да кажа, че това се превърна в една от любимите ми истории.
Изпълнена с мистерия, екшън, фантастика и не на последно място изпепеляващи емоции преминаващи от едната към другата крайност.🧡🧡🧡
Авторката ме спечели с решението си историята да бъде разказана от различни гледни точки ( и тук нямам предвид само на двамата главни герои), този различен поглед през който надникнахме беше много ценен и още повече разшири обхватът на събитията.
Успях да се насладя на всеки един момент.
Влюбих се в героите, особено в Михаил. Може за някои да е противоречив, но аз лично го намирам за изключително интересен и раним.
Нямам търпение за продължението!!!
Изпълнена с мистерия, екшън, фантастика и не на последно място изпепеляващи емоции преминаващи от едната към другата крайност.🧡🧡🧡
Авторката ме спечели с решението си историята да бъде разказана от различни гледни точки ( и тук нямам предвид само на двамата главни герои), този различен поглед през който надникнахме беше много ценен и още повече разшири обхватът на събитията.
Успях да се насладя на всеки един момент.
Влюбих се в героите, особено в Михаил. Може за някои да е противоречив, но аз лично го намирам за изключително интересен и раним.
Нямам търпение за продължението!!!
January 12, 2025
Реална оценка 2.5★
Скръбна вест: почина потенциалът на тази история, брутално убит от желанието за еротика и секс!
Тъжно наистина! Очаквах повече! Очаквах много, много повече... Усещането беше за смесица между TeenWolf и the Matrix (и двата ги харесвам и затова оценката е закръглена нагоре). Оракулът и Съществата... Ми... Не. Имаше толкова много потенциал, а е погребан под тонове текст за плътски удоволствия и еротични фантазии...
Разочароващо. Именно с тази дума мога да опиша книгата: "разочароваща".
Скръбна вест: почина потенциалът на тази история, брутално убит от желанието за еротика и секс!
Тъжно наистина! Очаквах повече! Очаквах много, много повече... Усещането беше за смесица между TeenWolf и the Matrix (и двата ги харесвам и затова оценката е закръглена нагоре). Оракулът и Съществата... Ми... Не. Имаше толкова много потенциал, а е погребан под тонове текст за плътски удоволствия и еротични фантазии...
Разочароващо. Именно с тази дума мога да опиша книгата: "разочароваща".
January 19, 2025
Много харесвам книги,които започват бавничко,лекичко и изведнъж те повличат като лавина всички развития,случки,нови загадки! Страхотна книга!
А прочита в сторител- НЕВЕРОЯТЕН!
А прочита в сторител- НЕВЕРОЯТЕН!
March 27, 2023
Снощи най-накрая успях да прочета Болница за безсмъртни създания. Съжалявам, че не успях да прочета това съкровище по-рано, имам романа от лятото, но тези от вас, които имат малки любопитни бебета, които искат да пипнат и лапнат всичко, изпречило се на пътя им - знаят, че е почти невъзможно да четеш на хартиен носител.
Болница за безсмъртни създания е градско фентъзи, чието действие се развива в софийска болница, където се лекуват вампири, ликантропи, мантикори, вещици, нимфи, а понякога и хибриди.
Ще си призная, че началото ми беше малко трудно за четене, тъй като главната героиня Амелия често изпадаше в депресивни мисли за починалите си родители и братче. Но след като в болницата мистериозно пристига глава на убитата вещица Калиопа - действието става много динамично и четеш на един дъх.
Много ми хареса сцената в Италия с вещицата Мада, само не ми стана ясно как на прибиране, охраната на летището е пуснала голият и кървав Михаил и вързаният Виктор.
Сцените на Константин в Отвъдното също ми харесаха и ми се искаше да има повече глави от неговата гледна точка.
И като заговорихме за Виктор - той, Алекс и Дейв са любимите ми персонажи в романа. С останалите герои ми беше трудно да изградя връзка.
Хареса ми, че има мистерия, която те държи до самия финал. А осмият вид беше много добро попадение - нямам търпение да излезе продължението, за да разберем повече за него.
Какво не ми хареса:
Не ми хареса отношението на Михаил към Амелия във финала. В рамките на пет страници ѝ казва, че разбира защо е скрила информацията за Оракула от него, а след 5 страници се държа като пълен кретен.
Някои от описанията ми дойдоха в повече и забравях каква беше сцената. Също така ми се искаше да има повече действие с Амелия, разбирам защо повечето сцени от нейната гледна точка бяха видения, все пак беше в трансформация, но ми беше повече като второстепенен герой, а не главен.
За финал ще кажа, че стилът на Крушарска е много красив, пише много увлекателно и знае как да задържи вниманието на читателите. Сюжета е интересен и динамичен и постоянно изникват загадки за разплитане.
Болница за безсмъртни създания е градско фентъзи, чието действие се развива в софийска болница, където се лекуват вампири, ликантропи, мантикори, вещици, нимфи, а понякога и хибриди.
Ще си призная, че началото ми беше малко трудно за четене, тъй като главната героиня Амелия често изпадаше в депресивни мисли за починалите си родители и братче. Но след като в болницата мистериозно пристига глава на убитата вещица Калиопа - действието става много динамично и четеш на един дъх.
Много ми хареса сцената в Италия с вещицата Мада, само не ми стана ясно как на прибиране, охраната на летището е пуснала голият и кървав Михаил и вързаният Виктор.
Сцените на Константин в Отвъдното също ми харесаха и ми се искаше да има повече глави от неговата гледна точка.
И като заговорихме за Виктор - той, Алекс и Дейв са любимите ми персонажи в романа. С останалите герои ми беше трудно да изградя връзка.
Хареса ми, че има мистерия, която те държи до самия финал. А осмият вид беше много добро попадение - нямам търпение да излезе продължението, за да разберем повече за него.
Какво не ми хареса:
Не ми хареса отношението на Михаил към Амелия във финала. В рамките на пет страници ѝ казва, че разбира защо е скрила информацията за Оракула от него, а след 5 страници се държа като пълен кретен.
Някои от описанията ми дойдоха в повече и забравях каква беше сцената. Също така ми се искаше да има повече действие с Амелия, разбирам защо повечето сцени от нейната гледна точка бяха видения, все пак беше в трансформация, но ми беше повече като второстепенен герой, а не главен.
За финал ще кажа, че стилът на Крушарска е много красив, пише много увлекателно и знае как да задържи вниманието на читателите. Сюжета е интересен и динамичен и постоянно изникват загадки за разплитане.
July 28, 2022
Добре написана!
Интересна история с чудесна фактология ( медицинска ) и чудесна фантазия за магичният свят!
Браво!
Интересна история с чудесна фактология ( медицинска ) и чудесна фантазия за магичният свят!
Браво!
January 13, 2025
*1,5, но закръглено надолу заради недопустимия език за книга, претендираща да е художествена литература.
Какво беше това? Защо се води жанр "фентъзи", като в над 80% от книгата се описват ерекции, любовни тръпки, че даже и садомазохистични сексуални сцени? Начинът на писане е доста пошъл, диалозите повърхностни и изкуствени, може би единственото хубаво са тук-таме някои природни описания, но като се замисля, те също са доста "предобрени". :(
Вече след 5та глава (от общо 51) цялото ми желание беше да я приключа възможно най-бързо. Около 40та глава много прекали авторът с детайлните си описания на любовните сцени, че даже се запитах това фентъзи роман ли е или еротичен.
Много ме разочарова начинът на писане. Толкова много разговорна реч, че даже се чудя каква работа са свършили тия редактори. То беше отвратително да се чете или в моя случай да я слушам, защото беше аудиокнига. За жалост последните години нивото на българската литература толкова падна, че вече не искам да си купувам книги от нови български автори. Затова бях приятно изненадана, като видях заглавието в Storytel. Ненужно е да споменавам, че няма да продължа с част 2 и 3 макар и да има някаква част от мен, която да иска да разбере какво ще се случи по-нататък. Но да изслушам пак всичките псувни и диалозите тип "голямо междучасие на 9ти "Б" клас", няма да се случи.
Сюжетът мога да опиша като доста муден. Буквално цялата история се разплете в предпоследната глава, но авторът така препускаше, че аз нищо не разбрах как и откъде се развиха обстоятелствата по този начин. Вместо да се беше разливала на толкова много страници за възбудите и трептенията на героите, да беше обърнала малко повече внимание на самия сюжет.
А за него какво да кажем, освен че звучи малко познат, май. Смъртно момиче се влюбва в безсмъртен. Не може да го има, цяла книга четем за нейните сексуални представи и блянове по него и накрая какво - една сутрин тя по някакъв необясним начин се събужда безсмъртна и се оказва дори по-силна от възлюбения си. Защо ли ми напомня за книгите от поредицата "Здрач"?
Героите бяха такъв миш-маш. Кой ги измисли тия имена? Щом се развива действието в София, тогава да беше наблегнал авторът на българското в романа си, а не да си говорим за Григор и Никълъс. Любима ми беше главната героиня с хубавото българско име Амелия. Имаме си прекрасен български израз за тая работа, а именно манджа с грозде.
От 4 месеца я гледам тая книга и чета толкова хубави отзиви, че едва не си я купих, но все пак нещо ме възспря. Интуиция може би и ето, че е било съвсем намясто. Половин звезда давам, защото виждам искрици потенциал в историята, обаче съм дълбоко втрещена как е възможно изобщо да се публикуват толкова зле написани книги. Все едно съм отишла на Женския пазар в София и слушам двама цигани да си говорят, докато люпят семки. Отвратително беше за слушане, пък ако я четях, изобщо нямаше да я приключа.
Какво беше това? Защо се води жанр "фентъзи", като в над 80% от книгата се описват ерекции, любовни тръпки, че даже и садомазохистични сексуални сцени? Начинът на писане е доста пошъл, диалозите повърхностни и изкуствени, може би единственото хубаво са тук-таме някои природни описания, но като се замисля, те също са доста "предобрени". :(
Вече след 5та глава (от общо 51) цялото ми желание беше да я приключа възможно най-бързо. Около 40та глава много прекали авторът с детайлните си описания на любовните сцени, че даже се запитах това фентъзи роман ли е или еротичен.
Много ме разочарова начинът на писане. Толкова много разговорна реч, че даже се чудя каква работа са свършили тия редактори. То беше отвратително да се чете или в моя случай да я слушам, защото беше аудиокнига. За жалост последните години нивото на българската литература толкова падна, че вече не искам да си купувам книги от нови български автори. Затова бях приятно изненадана, като видях заглавието в Storytel. Ненужно е да споменавам, че няма да продължа с част 2 и 3 макар и да има някаква част от мен, която да иска да разбере какво ще се случи по-нататък. Но да изслушам пак всичките псувни и диалозите тип "голямо междучасие на 9ти "Б" клас", няма да се случи.
Сюжетът мога да опиша като доста муден. Буквално цялата история се разплете в предпоследната глава, но авторът така препускаше, че аз нищо не разбрах как и откъде се развиха обстоятелствата по този начин. Вместо да се беше разливала на толкова много страници за възбудите и трептенията на героите, да беше обърнала малко повече внимание на самия сюжет.
А за него какво да кажем, освен че звучи малко познат, май. Смъртно момиче се влюбва в безсмъртен. Не може да го има, цяла книга четем за нейните сексуални представи и блянове по него и накрая какво - една сутрин тя по някакъв необясним начин се събужда безсмъртна и се оказва дори по-силна от възлюбения си. Защо ли ми напомня за книгите от поредицата "Здрач"?
Героите бяха такъв миш-маш. Кой ги измисли тия имена? Щом се развива действието в София, тогава да беше наблегнал авторът на българското в романа си, а не да си говорим за Григор и Никълъс. Любима ми беше главната героиня с хубавото българско име Амелия. Имаме си прекрасен български израз за тая работа, а именно манджа с грозде.
От 4 месеца я гледам тая книга и чета толкова хубави отзиви, че едва не си я купих, но все пак нещо ме възспря. Интуиция може би и ето, че е било съвсем намясто. Половин звезда давам, защото виждам искрици потенциал в историята, обаче съм дълбоко втрещена как е възможно изобщо да се публикуват толкова зле написани книги. Все едно съм отишла на Женския пазар в София и слушам двама цигани да си говорят, докато люпят семки. Отвратително беше за слушане, пък ако я четях, изобщо нямаше да я приключа.
March 21, 2023
Харесва ми, че фентъзито започва да става популярно и в България и най-вече, че се развива тук и героите имат български имена. Друго нещо, правещо впечатление е начинът на писане на авторката - доста увличащ и подкрепен с точните думи. Личи си, че това е един интелигентен и талантлив човек със страст към фентъзи и медицина. Обикновено не се впечатлявам от романи, обвързани с криминални случаи, но този определено беше интересен и наистина не очаквах края. Светът също е изграден доста интересно и съществата, макар и вече съществуващи в митове и легенди, ми бяха непознати в началото, но след като разбрах какво са, бързо ги сметнах за изключително интригуващи. Очевидно ще има и следваща част, която очаквам с нетърпение. Адмирации, Александрина Крушарска!
October 5, 2024
Лек стил, бързо се чете. Не ми допадна прибързаността в развитието на действието. Твърде рязко, липсваше плавност на моменти. Не беше много добре изяснена каква е идеята на книгата. Но ми е интересно да разбера как ще продължи да се развива в следващите части.
Displaying 1 - 30 of 294 reviews