Безбряг

by Димитрина Събчева, Александър Алексиев (Narrator), Стоян Атанасов (Cover Art)

През 23 век човечеството е преживяло природни катаклизми и жестоки
войни, за да се установи в крехък мир, силно подобен на днешния.
Населението е намаляло през предходните столетия, но някои ресурси са
ограничени.
Светът прилича почти изцяло на нашия. Космическите полети обаче са
нещо обичайно. Между планета на дванадесет светлинни години и Земята
има редовна транспортна линия. Кои са извънземните звездици и защо се оказват толкова важни за героинята Ивана-Грей Петрова?

#dystopian #dystopia #sci-fi

Genres: Audiobook, Science Fiction, Fantasy

Audiobook

Published September 17, 2024

About the author

Димитрина Събчева е родена през 1983 г. в град Бургас. Учила е специалност "Скандинавистика" и "Етнология и културна антропология" в СУ "Св. Климент Охридски". Пише фентъзи, фантастика, дистопия. Първата ѝ публикация е през 1997 г. в училищен вестник. Нейни разкази са публикувани в онлайн и печатни издания. През 2011 г. романът "Свободните" е сред номинираните в категория "Проза" в Петия национален литературен конкурс "Хермес", все още не е издаден. Нейни разкази може да откриете в "Списание 8" бр. 8/ 2014 г. и бр. 6/ 2017 г. Също и в "Литературен вестник" бр. 33/ 2012 г.
"Лицето на врага" е дебютният ѝ роман.
През октомври 2023 г. пилотният епизод на дистопичния ѝ аудиосериал "Безбряг" печели конкурса на Storytel Studio - "Светът след утре" за оригинален аудиосериал.
"Безбряг" излиза на 17 септември 2024 г.

Reviews

[Lina · Rating 5 out of 5]

"Свободни сме да се забавляваме, но ако искаме да се преборим за нещо, за нещо истински важно, тогава въобще не сме свободни..."

Много ми хареса! Избрах да я прочета, вместо да я слушам. Актуална тематика, умело вплетена в интересен сюжет с пълнокръвни герои. Поздравления за авторката. Трябва да се преведе и на английски, за да достигне до по-широк кръг от читатели, любители на жанра. Благодаря!

[Антоанета · Rating 2 out of 5]

Бях си отбелязала да слушам аудио-сериала Безбряг веднага след като излезе. Имаше добра анотация, а и започна обещаващо.
Годината е 2340 и някоя, човечеството е достигнало до друга планета с разумен живот. Тя се населява от същества наречени звездици, чието месо удължава човешкия живот с десетки години. Но ресурсите на Земята са почти изчерпани и само най-богатите имат достъп до чиста вода, органична храна, лекарства и месо от звездици. Един старец на 200 години е решил да сложи край на всичко това като саботира космическите кораби и изградената система за пътуване и доставка на извънземните същества, а без тях се надява, че човечеството ще си влезе отново в старото русло и земята малко по малко ще се възстанови. В кашата, която забърква обаче попадат невинни хора...
До средата на книгата, когато все още не всичко бе известно и имаше някаква изненада, действието течеше любопитно и слушателят очаква с интерес какво ще се случи и кой как ще си изиграе картите. От средата нататък, обаче всичко зацикли, повтаряше се едно и също и реално нищо не се случваше. А краят беше толкова ... никакъв (да не кажа смотан), че си казваш "е, това ли беше?".
И през цялата втора половина слушахме една постоянна назидателна лекция на тема ресурси, опазване на околната среда и за или против ядене на месо. Едно е, когато историята носи добри послания, които без да се натрапват остават трайно чувство за съпричастност към определени каузи, друго е когато сякаш ти се карат и едва ли не ти вменяват вина за това, че ядеш месо или дрехите ти не са от органични материи, които да се рециклират лесно след това и т.н. други подобни. И всичко това се повтаря и повтаря до втръсване. А после историята изведнъж свършва в нищото.
Насилих се да изслушам всичко, но ако има продължение, няма да си го причиня.
Другото, което беше много неприятно бе монотонния прочит, който бе толкова равен и без капка емоция, че не знам дали съм слушала друг подобен. Интонацията изобщо не се промени при включване на пряка реч или при диалози между героите. От началото до края бе един равен глас без никаква актьорска игра.
Съжалявам, че трябва да го кажа, но тази история започна добре и претърпя пълно фиаско и няма как да дам повече от 2*!

[Martina · Rating 2 out of 5]

Толкова много повторения и високи очаквания, а накрая такъв разочароващ финал. Да не говорим за елементарните диалози и използването на непристойна реч както и разговорен език в едно уж художествено произведение.
Двете звезди са за хубавите описания на чувствата на героите и за смелостта на автора да напише научно-фантастичен роман, защото си нямаме много такива в българската съвременна литература.
До средата много ми хареса, но главите 6, 7, 8 и 9 спокойно могат да се обединят в една, защото иначе ненужно се разтяга разказът, а последната глава е претупана и набързо разказана.

[Aneliya · Rating 2 out of 5]

Харесвам много такъв тип книги/аудио сериали, антиутопии от бъдещето. Светове, представени в светлината на разрушенията, които хората са успели да създадат. Интересно ми е да видя също и изобретенията, които човечеството вероятно ще създаде след стотици, хиляди години, расите, с които може би се е срещнало, планетите, които вероятно е покорило.
Но тук не ми беше интересно. Скучно ми беше, сухо, да не говорим, че този тип, наречен Шугърчето, направо ме отврати. Звучеше особено трагикомично в опита на четящия да го имитира. Което ме води на мисълта, че прочитът на аудио сериалът в Storytel беше повече от зле този път. Равен тон, никаква актьорска игра, вниманието ми много лесно се отнасяше и нямаше какво да го задържи. То и разкритията не бяха нищо особено.

[Aneta Batakchieva · Rating 4 out of 5]

Мрачно бъдеще очаква планетата. Липса на вода, оскъдна храна, нови болести. На фона на това, увеличаване на продължителността на живота и пренаселване, борба за ресурси и диктаторски режим. Ами не е трудно да си го представиш, че ще се случи точно така.
Животинките от далечната планета, които в началото са били домашни любимци, а впоследствие се оказват и полезна храна, ха, че как иначе, дай да затрием и още една планета. Много емоционално ми въздействаха отношенията на героите със звездиците. Всичко всъщност се върти около тях, дали да се свържеш емоционално със симпатичните извънземни или да си осигуриш продължителен живот и добро здравословно състояние като консумираш месото им?! Кой би могъл да каже кое чувство ще надделее в този свят.

[Десислава Сивилова · Rating 4 out of 5]

Началото е обещаващо, описаният свят е мащабен и многолик, и романът показва завидна амбиция и размах. Но по едно време сюжетът сякаш започва да буксува и в крайна сметка книгата стои леко незавършена. Краят не ми се стори удовлетворителен за нито един от героите, а съдбата на някои така и не научаваме. Също похватът за разкриване на света чрез новинарски репортажи в един момент става досаден, защото някои от тях нямат пряка връзка със сюжета.

Героите също ме оставиха със смесени чувства. Личността на Радин е интригуваща и противоречива, но Цеко и Лия ми се сториха доста едностранчиви. Никола до последно ми стоеше някак блед и безличен, за разлика от Захари, чийто образ е много жив.

Прочитът в Сторител не беше лош, но има какво още да се желае; на места вървеше леко монотонно.

Давам четири звезди въпреки горните забележки, защото романът има голям потенциал и навярно ограничението в обема му е попречило да го развие. С интерес бих прочела продължение за бъдещето на света и как ще оцелее той без драгоценните звездици - за да разберем струвало ли си е героите да изгубят/съсипят живота си.

[Пламена Горянова · Rating 4 out of 5]

На моменти ми се искаше да спра да слушам този аудио сериал, но имаше много ползи и много храна за размисъл в него. Засегнати са важни теми за опазването на околната среда, веганството, болестите и лечението им, морала и много други. Препоръчвам

[Rumqna Baicheva · Rating 5 out of 5]

футуристичена книга ,интересен поглед на бъдещето (който не е далеч от истината според мен).А така ми е мъчно за Звездиците❤️ книгата ми хареса

[Мария Раднева · Rating 4 out of 5]

Много ми допадна "Безбряг". Изслушах я вчера, но усещането, което ми остави е много позитивно, особено с посланията си за бъдещето и за безогледната ни, консуматорска природа. Мислех да поставя по-ниска оценка, обаче края ми хареса страшно много и не можех да го игнорирам току-така. Смятам, че историята с този свят си заслужава продължение, защото сюжетът постави питанки, но и ако никога не се напише, няма да е голяма загуба. Всеки може да добави своята визия към онова, което би могло да бъде. Това му е хубавото на отворения край и не крия факта, че аз съм голям подръжник на този литературен похват.

Загубата от една звезда до отличие се дължи на това, че бяха ощетени звездиците. Така и не стана ясно докрая за тяхната йерархия и начин на живот. Смятам за пагубно неразглеждането на техния плот. Губи се усещането за достоверност, защото се разказва за тях като нещо статично. Съществува, но как и защо не става ясно докрая. Също така забелязах и няколко дупки в повествованието и те повече дразнят, отколкото трябва. Уж водния ресурс се изчерпва с бесни темпове, ала героите се къпят през пет минути и стоят в банята понякога по един час. Смятам, че когато резервоарите са на изчерпване, въвеждането на воден режи�� (или на какъвто и да е режим!) е повече от необходим. Също така смятам да добавя, че ако звездиците могат да хващат молив (химикалка) това означава, че имат срещуположен палец, който не е закърнял. Могат да стоят изправени и това означава, че са гръбначни, а доколкото ми е известно (на елементарно познание по биология!) да изключваш, че те не са интелигентни и стават само за консумация, говори за глупост, тъпотия.

Според мен човешката цивилизация в днешни дни усилено търси извънземен живот, като дори простия организъм би бил фурор в науката. Пък какво говорим за гръбначно същество, което е достатъчно еволюирало, че да създава общество и йерархия. Мисля, че това е голям пропуск на автора и то главно защото не е проучил достатъчно материята на някои биологични условности в науката. Научната фантастика се основава на интерпретацията на природни постулати закономерности и показва развитието или предположението върху следващия етап, а в "Безбряг" това куца. Толкова много куца, че ощетява напълно целия свят на човешко общество. Другото, което дразни е удължаването на живота. Хората живеят по двеста, триста години в свят на адски мъки с удължена старост или поне такива впечатления имам аз от цялата изслушана история. Т.е. не мисля, че е логично общество, което претендира за еволюционно по-високо стъпало, открило друга планета с извънземен разум и консумиращо безогледно извънземните, да спря да рови и търси причини за удължаване не на живота, а на младостта. Едва ли някой би му харесало да гледа сто и петдесет години сбръчкано лице в огледалото, нали?

Всъщност разбирам идеята, че изнамирайки най-лесното решение, човекът спира да търси отговорите, ала си мисля, че това съвсем не отговаря на човешката ни природа. Според мен ние сме безкрайно любопитни и вселената не би ни се сторила толкова просто обяснена като: консумирай извънземното и живей два века в адски мъки в унищожена природа.

Като усещане предвид описания свят би могло да отсъдя, че това се случва утре, примерно. Но упоменаването на 2300 година ми се струва излишно. Не ми се вижда достоверно триста години напред в бъдещето, човекът да използва хладилник, часовник, телефон и така нататък. Може би нещо по-модифицирано, да, ала не и това. Да се върнем назад преди триста години и ще видим огромния скок, който прави човекът, нали? След триста години, дори и да има катаклизъм - война или бедствие, развитието му ще е повече. И едва ли ще складира храната си в хладилник.

Това разбира се е мое заключение, предвид онова, което ми е направило впечатление. Ако бе 50 години напред в бъдещето, самия плот на сюжета нямаше да изглежда толкова нелеп. щеше да е напълно достоверно и възможно такова бъдеще.

Като цяло смятам, че авторът е написал нещо, което се нуждае от повече научно обяснение и достоверност и жанрът не е този, който му е силен. Харесва ми стилът на Димитрина Събчева и бих прочела друга нейна книга в различен жанр от фантастиката, защото видимо не ѝ се е получило добре. :)

[Nicole Nikolova · Rating 3 out of 5]

В “Безбряг” действието се развива през 23 век и както може да се очаква, светът се е променил много. Не, не става въпрос за летящи коли и роботи навсякъде. Промяната се е случила най-вече с природните ресурси, които са силно ограничени или загубени. Истински продукти могат да си позволят само богатите. По-бедните ядат само заместители и храни, в които фигурира менделеевата таблица. А месо? До такова е много трудно да се добереш, освен ако нямаш хиляди в банката. 

Всъщност, един от най-желаните ресурси се оказва нещо, което дори не е от тази планета. Звездиците са вид животни, открити на друга планета, чието месо, както се оказва, удължава живота и прави хората здрави, лекува ги и им помага да се преборят и с нелечими болести. 


Точно така възрастната жена Ивана Грей се забърква в една голяма каша, в която са намесени издирвани престъпници. За да може да вземе малко месо от звездица за своята болна внучка, тя отива да помоли за пари човек, за когото знае, че има в излишък. Но той я забърква в схема, заради която ще умрат стотици хора по междупланетната кораби, само и само за да не ходят за повече звездици. Те, както се оказва, могат и да са много опасни. А самата Ивана… трябва да прикрива човек, набеден за убиец.


Много, много исках да ми хареса “Безбряг”. С огромно съжаление трябва да кажа, че чувствата ми към “Безбряг” са смесени. Първата глава започва обещаващо, но след това се загубих в случващото се. Не успях да се свържа с героите по никакъв начин, макар че те сами по себе си са интересни образи. Някъде към средата отново ми стана интересно, но не толкова заради действията, които извършваха героите (впрочем, цялата история се развива в рамките на няколко дни), а защото стана по-ясно какво представлява този свят в бъдещето и започнаха да се прокрадват все повече причинно-следствени връзки между преди и сега, както за света, така и за самите герои. Финалът, така поставен, може би предполага продължение на историята. 


Това, което ми хареса в книгата, са вкараните идеи за това какво би могло да представлява потенциалното бъдеще заради решенията, които взимаме днес. Свършили ресурси, недостиг на важни хранителни вещества, заболявания, породени от твърде стерилна среда и липсата на съответните хранителни вещества. Намерих в “Безбряг” много неща, свързани с храненето и въобще с мисълта за околната среда, за които и аз самата размишлявам напоследък. В лицето на герои са вкарани противоречия и спорове, които наблюдаваме и днес, например за или против яденето на месо и въобще отношението към животните, макар и тук в лицето на чуждоземни създания. Именно заради тези размишления в крайна сметка чувствам аудиосериалът по-близък до мен.


Убедена съм, че част от негативната ми оценка се дължи на прочита на Александър Алексиев - скучен, монотонен, направо досаден, тотално емоционално обран.   

***
Всички мои ревюта можете да прочетете в блога Catwolf's Writings.

[Стефан Стефанов · Rating 3 out of 5]

Имах малко по-големи очаквания. Персонажите бяха интересни, макар и вкарани в прекалено праволинейни рамки, по-скоро типажи. Най-голямото предизвикателство в писането на битова фантастика според мен е кое ще е същото след 300 години и кое не. В всичко звучи като да се случва в нашето съвремие - бит, проблеми, околна среда, социална среда, просто пренесено напред във времето. Темата със звездиците можеше да се развие по-добре, има голям потенциал в нея. Прилича повече на разказ, отколкото на роман; дори бих го оприличил по-скоро на пиеса, защото 90% от действието се развива в едно жилище. Слушах в Сторител и останах разочарован от актьора, четящ текста - никаква пауза между изречение, което приключва една сцена и изречение, започващо следващата; влиза в образ на конкретен персонаж и после продължава с авторовата мисъл с гласа на същия персонаж. При диалог без служебен текст често не става ясно кой персонаж говори.
Самата история е интересна и според мен си струва да се вложи още работа в нея, за да се развие, но с повече внивание върху детайлите и достоверността.

[Мария Димитрова · Rating 5 out of 5]

Книгата ми хареса много! Динамична, изключително увлекателна история, развиваща се в рамките на няколко дни. Героите са толкова истински, със своите слабости и вътрешни борби и противоречия, че едновременно им съчувстваш, дразнят те и ги харесваш....и реакциите им са толкова човешки и познати от реалния свят. Действието се развива в близкото бъдеще, което не е никак розово…благата са ограничени, крехък мир е настъпил след продължителни войни и може би най-ценният ресурс са звездиците – източник на здраве и дълголетие. Но какво ще се случи ако достъпът до тях изчезне? Ако светът избрал лесния път бъде лишен от своята панацея? Когато светът ти се срути в буквалния и преносен смисъл как би постъпил – защото в реалния свят щастливият и захаросан край, изсмукан от пръстите не съществува… Оцеляваш - кой както може и доколкото му стигат силите…и точно това правят героите.

[Tania Ruseva · Rating 3 out of 5]

Три звезди за идеята. Две за изпълнението.
Триста години напред във времето и хората все още говорят по мобилни телефони и смарт часовници, карат автомобили и пазаруват в квартални магазини. Единственият им успех е, че пращат кораби да летят между планетите и живеят по триста години в клети мъки. Ами не.
Много повторения. Много лирични отклонения без никаква връзка със сюжета. Много нелогични действия.
Упорството на авторката да използва "кафяв поглед" и "син поглед" ми умори мускулите на пъстрия поглед от въртене.
Книга, която може да се пропусне.

[Kally Nikolaeva · Rating 3 out of 5]

Историята е интересна, грабна ме и исках да разбера какво ще се случи. Персонажите също ми харесаха - историите на някои от тях, бяха добре разказани. Интересно беше да слушам история в бъдещето и погледа към свят, показващ колко сме разрушили планетата си и до къде сме се докарали.

Определено не ми хареса краят. Твърде отворен, твърде малко отговори, твърде много въпроси. Оставя те с усещането, че ще има 2ра част, а не че си свършил сериала. А не знам дали има материал от историята за още 10 епизода.

Прочитът е много добър!

[Ivo Atanasov · Rating 3 out of 5]

Идеята е добра, изпълнението не чак толкова. Безбряг описва интересен свят и е разочароващo,че 90% от действието се развива в апартамент в Захарна фабрика и вила в Драгалевци. Нищо не научаваме за космическите пътувания, планетата на звездиците. Геройте са неприятни със съмнителни морални принципи.Историята звучи наивно и е зашита с бели конци (пример: с един скрипт унищожаваш всички космически кораби на света, хубаво е да си прогмармист с 200 годишен опит :D). Надявам се ако има продължение, то да разкрие повече от света и някои нелогични неща да бъдат обяснени.

[Iliyana Arakelyan · Rating 4 out of 5]

Вълнуваща история засягаща важни теми за природните ресурси и етичното поведение към другите видове, но с много претупан край. Разбира се какво ще стане с героите, но просто нямаше чувство за завършеност.

[Radina Petrova · Rating 3 out of 5]

Началото беше много обещаващо, но имаше много повторения и този край..

[Marina · Rating 4 out of 5]

Много оригинален свят и сцена на действията. Чудесно начало за нещо по-мащабно, надявам се.