Златото на Вълчан Войвода. Скритите съкровища по нашите земи от праисторията до Втората световна война

by Галина Иванова

Скритите съкровища по нашите земи от праисторията до Втората световна война.

Казват, че българите ходят върху злато. Заради изобилието от златни находища и златоносни реки, но и заради богатите древни култури, обитавали нашите земи и оставили своите златни следи в културните ни пластове.

България е истинско съкровище - за историци, археолози, културолози и приключенци, но също така и за иманяри, малджии, търсачи на заровено имане. Легендите за затрупани светове и богатства у нас са много, но кои са истина и кои - мистификация? Къде има реални находки, колко от тях са вече изровени и колко - потулени или направо засекретени заради политико-икономическата конюктура?

Чрез сериозна историческа фактология, научни изследвания, автентични свидетелства и многобройни документи настоящата книга осветлява редица въпроси като:

Какви богатства се търсят у нас, какво е намерено и кое още не?
Каква е скритата сила в Панагюрското златно съкровище и къде е то сега?
Какво знаем за подземните градове на атлантите по нашите земи?
Какво крие гробницата на богинята Бастет?
Кой всъщност е Вълчан войвода и къде са съкровищата му?
Каква е съдбата на царските богатства след падането на България под османско робство?
Кои безценни родни артефакти са у частни колекционери или в чужди музеи?
Каква е структурата на съвременното българско иманярство и може ли държавата да противодейства на мафията?

272 pages, малък формат, меки корици

Published January 1, 2024

Reviews

[Петър Р. Дойчев · Rating 3 out of 5]

Трудно е да се определи кое в тази книга се доближава до истината и кое е пълна фантасмагория. Къде свършва легендата и започва сериозният исторически разказ. Не че имам против да чета легенди, но когато са предварително оповестени като такива. Авторката, доколкото успях да разбера, не е нито историк, нито археолог (занимавала се е с какво ли не друго) и ситото ѝ ми се струва твърде широко, макар тя самата да раздава оценки кое звучало достоверно и кое било явно преувеличено или направо фалшифицирано. Тонове злато и диаманти се леят от всяка страница на тази книга, при това по много – с кервани от волски каруци и дори с влакови композиции. Някъде бях чел, че цялото злато на света можело да се побере в два басейна с олимпийски размери. Е, в тази книга май е повече. Да не говорим за капаните, за които се говори, че очаквали всеки непредпазлив иманяр. Пред многообразието, сложността и изобретателността им онези от филмите за Индиана Джоунс просто бледнеят. То не бяха вечни отрови, не бяха пропадащи стъпала, не бяха търкалящи се огромни камъни... Едно твърдение обаче наистина ме потресе – у нас, по официални данни на полицията, имало няколкостотин хиляди (!) иманяри. И това били само регистрираните, сиреч сериозните. В тази бройка не влизали съботно-неделните авантюристи, запалени от някой слух за пещера, пълна със злато. Няколкостотин хиляди! Организирани в иманярски банди със строга йерархия, с разпределение на задачите и т.н. Че то остават ли в такъв случай българи, които да не са иманяри? Бързо търсене в Гугъл донякъде потвърждава тази бройка. Вестник „Дума“, БНТ и други, принципно сериозни медии, съобщават за 250, дори за 300 хиляди българи, които се водят в полицейските архиви, че неуморно ко̀пат земята в търсене на големия келепир. Просто да полудее човек! Не казвам, че нямат основание. Немалко съкровища са открити по нашите земи. Повечето от които изнесени навън, разбира се, срещу малка част от реалната им пазарна цена. Но каквато държавата, такива и националните ѝ богатства. Четейки тази книга се замислих: „Дали пък аз не съм последният глупак на света, който досега не се е сетил да нарами лопатата/металотърсача?“ В тази връзка пускам анкета-предизвикателство към онези, които хвърлят око на ревютата ми. Въпросът ми е: „А Вие занимавате ли се с иманярство?“