What do you think?
Rate this book
Пътят на книгата
Всичко написано в тази книга се базира на близо двадесетгодишния ми опит в книгоиздаването. Всяка от отделните глави е възникнала от конкретни въпроси на автори. От многократното им повтаряне се роди идеята за издаването им в книга.
След прочитането ѝ вероятно ще имате не по-малко питания - просто те ще бъдат други. Ще намерите отговор на много от началните въпроси, които си задавате, докато мислите как да превърнете написания от вас текст в книга. Но ще възникват и много нови, за които никога не сте се замисляли.
Тази книга няма да Ви даде готови решения, защото процесът на книгоиздаване е строго индивидуален – за издателство, автор и книга. Тя ще Ви даде теми, по които да се замислите, и стъпки, които трябва да направите, за да постигнете мечтите си.
Пътят до успешната реализация на книгата е дълъг и нелек, но за сметка на това интересен. Вероятно по него ще направите множество грешни стъпки. Прочитането на тази книга ще Ви помогне да ги намалите.
След прочитането ѝ вероятно ще имате не по-малко питания - просто те ще бъдат други. Ще намерите отговор на много от началните въпроси, които си задавате, докато мислите как да превърнете написания от вас текст в книга. Но ще възникват и много нови, за които никога не сте се замисляли.
Тази книга няма да Ви даде готови решения, защото процесът на книгоиздаване е строго индивидуален – за издателство, автор и книга. Тя ще Ви даде теми, по които да се замислите, и стъпки, които трябва да направите, за да постигнете мечтите си.
Пътят до успешната реализация на книгата е дълъг и нелек, но за сметка на това интересен. Вероятно по него ще направите множество грешни стъпки. Прочитането на тази книга ще Ви помогне да ги намалите.
144 pages, Paperback
First published April 28, 2014
1 person is currently reading
20 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
May 11, 2015
Значи, искате да станете писател? Хубаво. Как обаче от написаното произведение се получава продукт, който седи по лафките, е друг въпрос. Иван Богданов хвърля светлина по въпроса с новата си книга : „Пътят на книгата“.
Иван Богданов, както казва друг ревюиращ (Бранко Събев), не е от най-обичаните хора. Прекалено е директен и казва много неща, които иначе са неприятни за казване и слушане. Ако човек има нерви и слуша това, което говори – ще научи много неща. А около подготовката за издаване на книгата и самото книгоиздаване има прекалено много тънки подробности. Изкушавам се да ги нарека „публична тайна“. Никой не обича да говори за тях, защото попадат точно в категорията на дразнещи ухото неща.
Но ако един автор не ги научи по лесния път, позовавайки се на опита на другите (като Иван Богданов), ще го научи по трудния. Е, в края на краищата ще ги научи.
Нека да направим една симулация. Вие сте начинаещ автор. Току що сте си написал първата книга. Сам вие сте във възхита от невероятния си творчески гений. Четейки собствения си текст се удряте през една минута по челото и си сваляте кожата с думите „Брей, колко съм велик“. Идва един момент, в който решавате, че трябва да го издадете.
Търсите в Гугъл имена на издателства. И започва голямото ходене по мъките. Първо разпращате откъси от книжката или синопсис по електронна поща (грешка – много от авторите не правят дори и това, а тръсват огромни мегабайтови архиви). Изобщо не ви отговарят, или ви казват, че нямат интерес. После тръгвате да чукате от врата на врата, с надеждата някой да ви обърне внимание. В повечето случаи това не става и ви гледат като натрапник. Ако не ви изхвърлят с ритници, най-вероятно няма и да прочетат и един ред от това, което сте написал. Независимо колко е добро, красиво. Всъщност установявате, че издателството не се интересува изобщо от това колко е добро и красиво. Издателят го вълнуват други неща – първо, дали въпросният материал може да донесе печалба (в този миг ви иде да го цапнете оня отсреща – „Гледай го, не вижда ли, че съм разкъсвал сърцето и душата си, излял съм всичко най-съкровено в тия стихотворения, а него го интересува само да спечели пари от мен“). Второ, издателят гледа дали името вие е сравнително популярно. Вие цъкате с език и се чудите: „Тоя малоумен ли е, или да? Ако до този момент не съм издал нищо, как изобщо да стана популярен с писането си. Нали от някъде трябва да тръгна?“. На други места ви казват, че ще ви издадат, но ако си платите предварително. Казват ви една сума, от която ви се завива главата.
Известно време осмисляте това, с което сте се сблъскал. Псувате гадните търгаши, които се интересуват само от печалбата, а не от текста. Псувате политиците и държавата, че не са осигурили никакви облекчения за начинаещи автори.
Когато мине първоначалният етап на псуване и т.н., решавате – „Абе ще се самоиздам“. Ще вложите малко средства в някое от по-малките и непретенциозни издателства. Или пък направо пращате в Amazon, Google Books. В края на краищата идва един момент, в който получавате вашата книжка – на хартия, на електронен носител… да й се любувате.
Книгата е излязла! Авторът е на седмото небе!!! От тук насетне, книгата сама ще си намери пътя към читателите. В общия случай авторът си представя следното: нали мама, тати и баба прочетоха книгата и решиха колко съм гениален. Сега е време да раздам няколко бройки на колегите си, на приятелите си. Те също ще видят какъв гений съм. След това ще покажат книгата на техни приятели, а те на техни и техни и техни… докато в един момент не стана известен човек, забогатял с творчеството си!
И тук идва следващото разочарование. Най-често нищо подобно не се случва. Както сте си раздали книжките, така и са ви забравили и никой не се интересува от вас. Никой не пише за вас рецензии. Тъжното е, че съдбата на повечето самопубликувани книжки е точно такава.
(Съдбата на първата ми книжка „Космическа колонизация – неосъществената мечта“ не беше такава. Аз вече имах някакво име като автор на сайт и използвах платформата на сайта, за да промотирам книгата си. Дори успях да продам около 100-тина хартиени копия, а електронната версия на книжката ми е достъпна за четене безплатно. Вече съм се сблъскал с хора, прочели книжката, които ме спират на улицата и ми казват – ти ли си човекът, написал „Космическа колонизация“. Имах рецензии и организатори на конкурси използваха книжката ми за награди. Но това е частен случай – той е ако имаш някакво име, дори и да си начинаещ в автор. Фейсбук страницата на КОСМОС БГ има над 2000 читатели).
Сред западните издателства присъства термин – „Discoverability“. Това е възможността, при която читателите ще те открият като автор. И това е проблемът, с който се сблъскват болшинството писатели. Много хора пишат. Бълват се хиляди книги. Но четящите хора са малко, а тези, които все пак четат, залагат на препоръчани поредици, имат си свои любими автори или знаят какво точно търсят и искат. Основният проблем за един писател е да бъде забелязан от читателите.
Всъщност забелязването далеч не е запазена марка за съвременните автори. Просто в съвремието се пишат и публикуват много книги. Средата има много по-силна конкуренция. Но дори и българските класици са имали проблеми с това да бъдат признати. Христо Ботев е напълно неизвестен цели 10 години след Освобождението, а общо 20 години отнемат за това да бъде признат като литературен гений. Захари Стоянов успява след дълга борба да отпечата първата книжка с творби на Ботев през 1888 година, но чак през 1908 година с изданието на Иван Клинчаров любимият на всички ни Ботев започва да трупа слава и да се учи в училище. Самият Захари Стоянов също няма късмет приживе – издава само две от трите томчета на „Записки по българските въстания“. Третото излиза посмъртно. И забелязват поредицата едва през 1922 година.
Ето някои от най-важните акценти от книгата на Иван Богданов, които могат да са в полза за начинаещи писатели.
1. Книгата е пазарен продукт като всички други пазарни продукти. За нея важат всички закони на търсенето и предлагането. Тук няма голямо значение колко емоции и чувства си влял в нея. Особено ако си решил да не я разпространяваш безплатно, а да я продаваш – дори да забогатееш от нея. Искаш ли да забогатееш с писане – трябва да я съобразиш с това, което се търси.
2. Авторът трябва сам да работи за името си. Има глава в книгата: „Какво да правя с първия си роман? – Станете известен!“ Създаването на име може да стане с „талант, нахалство, пари, връзки, комбинация от всичко това“. При всички случаи обаче трябва да се овладее живия контакт с читателя. Не става само с пускане на статии в социалните мрежи. Талантът често пъти не е решаващ. Може да се окаже, че един много талантлив писател, но който се крие постоянно в своята срамежливост, може да не бъде предпочетен и на негово място да се издаде друг писател, който е посредствен, но е нахакан и харизматичен.
3. Има много силно недоверие от страна на читателя към българския автор. Това е споменато в книгата, далеч по-детайлно е споменато в една друга статия с провокативно заглавие „Българският читател не е нужен на никого“, която не присъства в книгата. Българският читател не е патриот като френския или руския, който чете предимно родна литература. Причините затова са дълбоки – като се почне от масовото издаване на какво ли не през 90-те години и се стигне до големите плагиатски скандали в последните години.
4. Електронни книги. В „Пътят на книгата“ има цял раздел за електронни книги. И така трябва. Извадка: „Живеем в много заети времена. Проблемите при продажба на книги са не толкова в цената им, колкото в свободното време да се отиде до книжарница и да се купят. Правим редовни базари на книги и от опит сме установили, че на тях на 80% от присъстващите закупуват книги. Същевременно, дори и в София, основните книжарници са в центъра, а големи квартали като Младост, Люлин и Дружба нямат нито една. Електронните книжарници решават донякъде проблема, но цената на доставка на една книга стига близо една трета от стойността им.Докато при е-книгите е достатъчно само да кликнете на линка, който ви е заинтригувал и да се озовете със закупена книга на четеца си.“
С някои неща не съм съгласен с Богданов. Продължавам да смятам, че литературният агент е важно липсващо звено в българското книгоиздаване. Не съм убеден, че за такава длъжност няма пазар. Щом има достатъчно пишещи, би следвало да има.
Линк към ревюто: https://probujdane.wordpress.com/2014...
Иван Богданов, както казва друг ревюиращ (Бранко Събев), не е от най-обичаните хора. Прекалено е директен и казва много неща, които иначе са неприятни за казване и слушане. Ако човек има нерви и слуша това, което говори – ще научи много неща. А около подготовката за издаване на книгата и самото книгоиздаване има прекалено много тънки подробности. Изкушавам се да ги нарека „публична тайна“. Никой не обича да говори за тях, защото попадат точно в категорията на дразнещи ухото неща.
Но ако един автор не ги научи по лесния път, позовавайки се на опита на другите (като Иван Богданов), ще го научи по трудния. Е, в края на краищата ще ги научи.
Нека да направим една симулация. Вие сте начинаещ автор. Току що сте си написал първата книга. Сам вие сте във възхита от невероятния си творчески гений. Четейки собствения си текст се удряте през една минута по челото и си сваляте кожата с думите „Брей, колко съм велик“. Идва един момент, в който решавате, че трябва да го издадете.
Търсите в Гугъл имена на издателства. И започва голямото ходене по мъките. Първо разпращате откъси от книжката или синопсис по електронна поща (грешка – много от авторите не правят дори и това, а тръсват огромни мегабайтови архиви). Изобщо не ви отговарят, или ви казват, че нямат интерес. После тръгвате да чукате от врата на врата, с надеждата някой да ви обърне внимание. В повечето случаи това не става и ви гледат като натрапник. Ако не ви изхвърлят с ритници, най-вероятно няма и да прочетат и един ред от това, което сте написал. Независимо колко е добро, красиво. Всъщност установявате, че издателството не се интересува изобщо от това колко е добро и красиво. Издателят го вълнуват други неща – първо, дали въпросният материал може да донесе печалба (в този миг ви иде да го цапнете оня отсреща – „Гледай го, не вижда ли, че съм разкъсвал сърцето и душата си, излял съм всичко най-съкровено в тия стихотворения, а него го интересува само да спечели пари от мен“). Второ, издателят гледа дали името вие е сравнително популярно. Вие цъкате с език и се чудите: „Тоя малоумен ли е, или да? Ако до този момент не съм издал нищо, как изобщо да стана популярен с писането си. Нали от някъде трябва да тръгна?“. На други места ви казват, че ще ви издадат, но ако си платите предварително. Казват ви една сума, от която ви се завива главата.
Известно време осмисляте това, с което сте се сблъскал. Псувате гадните търгаши, които се интересуват само от печалбата, а не от текста. Псувате политиците и държавата, че не са осигурили никакви облекчения за начинаещи автори.
Когато мине първоначалният етап на псуване и т.н., решавате – „Абе ще се самоиздам“. Ще вложите малко средства в някое от по-малките и непретенциозни издателства. Или пък направо пращате в Amazon, Google Books. В края на краищата идва един момент, в който получавате вашата книжка – на хартия, на електронен носител… да й се любувате.
Книгата е излязла! Авторът е на седмото небе!!! От тук насетне, книгата сама ще си намери пътя към читателите. В общия случай авторът си представя следното: нали мама, тати и баба прочетоха книгата и решиха колко съм гениален. Сега е време да раздам няколко бройки на колегите си, на приятелите си. Те също ще видят какъв гений съм. След това ще покажат книгата на техни приятели, а те на техни и техни и техни… докато в един момент не стана известен човек, забогатял с творчеството си!
И тук идва следващото разочарование. Най-често нищо подобно не се случва. Както сте си раздали книжките, така и са ви забравили и никой не се интересува от вас. Никой не пише за вас рецензии. Тъжното е, че съдбата на повечето самопубликувани книжки е точно такава.
(Съдбата на първата ми книжка „Космическа колонизация – неосъществената мечта“ не беше такава. Аз вече имах някакво име като автор на сайт и използвах платформата на сайта, за да промотирам книгата си. Дори успях да продам около 100-тина хартиени копия, а електронната версия на книжката ми е достъпна за четене безплатно. Вече съм се сблъскал с хора, прочели книжката, които ме спират на улицата и ми казват – ти ли си човекът, написал „Космическа колонизация“. Имах рецензии и организатори на конкурси използваха книжката ми за награди. Но това е частен случай – той е ако имаш някакво име, дори и да си начинаещ в автор. Фейсбук страницата на КОСМОС БГ има над 2000 читатели).
Сред западните издателства присъства термин – „Discoverability“. Това е възможността, при която читателите ще те открият като автор. И това е проблемът, с който се сблъскват болшинството писатели. Много хора пишат. Бълват се хиляди книги. Но четящите хора са малко, а тези, които все пак четат, залагат на препоръчани поредици, имат си свои любими автори или знаят какво точно търсят и искат. Основният проблем за един писател е да бъде забелязан от читателите.
Всъщност забелязването далеч не е запазена марка за съвременните автори. Просто в съвремието се пишат и публикуват много книги. Средата има много по-силна конкуренция. Но дори и българските класици са имали проблеми с това да бъдат признати. Христо Ботев е напълно неизвестен цели 10 години след Освобождението, а общо 20 години отнемат за това да бъде признат като литературен гений. Захари Стоянов успява след дълга борба да отпечата първата книжка с творби на Ботев през 1888 година, но чак през 1908 година с изданието на Иван Клинчаров любимият на всички ни Ботев започва да трупа слава и да се учи в училище. Самият Захари Стоянов също няма късмет приживе – издава само две от трите томчета на „Записки по българските въстания“. Третото излиза посмъртно. И забелязват поредицата едва през 1922 година.
Ето някои от най-важните акценти от книгата на Иван Богданов, които могат да са в полза за начинаещи писатели.
1. Книгата е пазарен продукт като всички други пазарни продукти. За нея важат всички закони на търсенето и предлагането. Тук няма голямо значение колко емоции и чувства си влял в нея. Особено ако си решил да не я разпространяваш безплатно, а да я продаваш – дори да забогатееш от нея. Искаш ли да забогатееш с писане – трябва да я съобразиш с това, което се търси.
2. Авторът трябва сам да работи за името си. Има глава в книгата: „Какво да правя с първия си роман? – Станете известен!“ Създаването на име може да стане с „талант, нахалство, пари, връзки, комбинация от всичко това“. При всички случаи обаче трябва да се овладее живия контакт с читателя. Не става само с пускане на статии в социалните мрежи. Талантът често пъти не е решаващ. Може да се окаже, че един много талантлив писател, но който се крие постоянно в своята срамежливост, може да не бъде предпочетен и на негово място да се издаде друг писател, който е посредствен, но е нахакан и харизматичен.
3. Има много силно недоверие от страна на читателя към българския автор. Това е споменато в книгата, далеч по-детайлно е споменато в една друга статия с провокативно заглавие „Българският читател не е нужен на никого“, която не присъства в книгата. Българският читател не е патриот като френския или руския, който чете предимно родна литература. Причините затова са дълбоки – като се почне от масовото издаване на какво ли не през 90-те години и се стигне до големите плагиатски скандали в последните години.
4. Електронни книги. В „Пътят на книгата“ има цял раздел за електронни книги. И така трябва. Извадка: „Живеем в много заети времена. Проблемите при продажба на книги са не толкова в цената им, колкото в свободното време да се отиде до книжарница и да се купят. Правим редовни базари на книги и от опит сме установили, че на тях на 80% от присъстващите закупуват книги. Същевременно, дори и в София, основните книжарници са в центъра, а големи квартали като Младост, Люлин и Дружба нямат нито една. Електронните книжарници решават донякъде проблема, но цената на доставка на една книга стига близо една трета от стойността им.Докато при е-книгите е достатъчно само да кликнете на линка, който ви е заинтригувал и да се озовете със закупена книга на четеца си.“
С някои неща не съм съгласен с Богданов. Продължавам да смятам, че литературният агент е важно липсващо звено в българското книгоиздаване. Не съм убеден, че за такава длъжност няма пазар. Щом има достатъчно пишещи, би следвало да има.
Линк към ревюто: https://probujdane.wordpress.com/2014...
January 3, 2020
Ако не знаете от коя страна да хванете издаването на книги, тази книга е за вас. Или тотално ще ви охлади ентусиазма на чукча писател, който иска да се види на хартия творбите си, или пък ще вземете да си запретнете ракавите и да си свършите работата като автори. :)
May 7, 2014
Иван Богданов е, хм, може би най-противоречивата личност в българския фендъм. Издател, писател и поет, основател и председател на фондация "Буквите" и литературния клуб към нея. Има много хора, които го уважават и подкрепят - има и много други, които го недолюбват и откровено мразят поради най-различни причини, даже май втората група са повече. Но да не се впускам излишно полемики в относно Иван Богданов. Темата е новата му книга - "Пътят на книгата: Въведение в книгоиздаването". Или - "Как в България да напишем, издадем и продадем книга".
Повечето от главите Иван ги е пускал като статии в нета. В съдържанието на книгата влизат неща като: как да издадем книга, издателят - първи читател, типове издавани книги от български автори, как да подготвим книгата си за издаване, Професия Писател (кой трябва да се грижи за създаване име на автора, какво да правя с първия си роман, авторски права и начини за тяхната защита), Основни понятия за книгите (печат, коли, лепене, хартии, корици, формати, ISBN), Издаване на книга (причини за издаване, за кого пишем, формиране цената на книгата, кой ще ви купи, капанът на тиражите, работа с редактор, избор на издателстно, разпространение и продажби, канали за реализация, реклама и др) и накрая, естествено, Електронни книги. Все неща, които биха ви заинтересували.
Има някои неща, с които не съм съгласен. Едно от тях беше забелязаното противоречие - на немалко места Иван набляга на тезата, че мисленето на много писатели "никой не чете" и "хората са тъпи чалгари" е силно погрешно. Съгласен съм. На друго място обаче изтърва за книгите във Франция - "Лесно се продава в страна, в която се чете масово". Друго което не ми допадна е тезата за масовата нелоялност на авторите и как бягат от едно издателство в друго - ще я спомена, понеже напоследък се мърмори за нея. Кандидатствайки с един ръкопис в дадено издателство, вие все едно кандидатствате за работа, впоследствие работата с издателя по книгата ви е все едно работа като всяка друга. Някой да очаква от вас, колеги писатели, че цял живот ще издавате книгите си на едно и също място е толкова абсурдно колкото да очаква, че даден човек ще работи цял живот на едно и също място. Където са по-добри условията - там ще отидете, важи и за едното, и за другото. Същото го казва и Стив Кинг, а той е достатъчно тежко име, за да може да му се вярва.
Има обаче доста други неща в книгата, с които съм съгласен. Особено такива, които няма да ви харесат никак, но... това е положението. Неща като: броят на пишещите постоянно се увеличава, вие не сте единствен писател в България, като вас има още хиляди. Българският автор е невероятно мързелив (добавка от мен - а българският графоман невероятно продуктивен и неуморен!); уморих се от обяви из нета - "написах/издадох книга, някой интересува ли се от нея?"; ти не продаваш "болката си, събрана в книга" - продаваш пазарен продукт, който се конкурира с други стоки на пазара. Може книгата ти да струва само десет лева, но за десет лева могат да се купят десет хляба/билета за градския, шише водка, две кутии цигари, да се изпият пет бири в кръчмата, да си вземеш печено пиле с картофки. Книгите, за разлика от изброеното в предното изречение не е продукт от жизнена необходимост за населението.
Овладейте живия контакт, научете какво аджеба е туй нещо авторско право, комуникирайте, бачкайте за реклама и популярност на книгата си навсякъде, където можете и какво ли не. А, да - максимата "хубавата книга сама ще си намери читателите" е не само остаряла и неактуална - тя е вредна. В литературата важи правилото на Дарвин за естествения подбор - оцелява не най-силния, не най-умния, а най-приспособимия. Ще пробие не този автор, който е най-интелигентен и най-талантлив, а който умее да продава най-добре.
Цялостното ми мнение за книгата - да, полезна е и ще ви свърши работа. С условието, че тепърва нагазвате в дълбоките, тъмни и смрадливи води на българската литература и ви трябва нещо, с което да започнете от А и Б, трябва ви нещо, което да ви въведе, понеже нямате никакъв опит и не знаете почти нищо. Преди време това беше книгата на анонимния автор Сигор - "Как да напишете и да издадете своя книга", но тя е излязла преди 7 години и вече не е толкова актуална, за разлика от "Пътят на книгата".
Ако обаче пишете от години и вече имате зад гърба си издадени едно 2-3 книги на хартия, тази книга не крие кой знае какви особени тайни за вас - би трябвало основите вече да ги знаете и да са ви ясни. Аз лично с някои неща не бях съгласен, с много повече съгласен, а болшинството вече ми бяха известни - къде по убеждения, къде (основно!) на база личен горчив опит. Но във всички случаи да я прочетете няма да ви навреди. Напротив, ще ви е от полза.
Повечето от главите Иван ги е пускал като статии в нета. В съдържанието на книгата влизат неща като: как да издадем книга, издателят - първи читател, типове издавани книги от български автори, как да подготвим книгата си за издаване, Професия Писател (кой трябва да се грижи за създаване име на автора, какво да правя с първия си роман, авторски права и начини за тяхната защита), Основни понятия за книгите (печат, коли, лепене, хартии, корици, формати, ISBN), Издаване на книга (причини за издаване, за кого пишем, формиране цената на книгата, кой ще ви купи, капанът на тиражите, работа с редактор, избор на издателстно, разпространение и продажби, канали за реализация, реклама и др) и накрая, естествено, Електронни книги. Все неща, които биха ви заинтересували.
Има някои неща, с които не съм съгласен. Едно от тях беше забелязаното противоречие - на немалко места Иван набляга на тезата, че мисленето на много писатели "никой не чете" и "хората са тъпи чалгари" е силно погрешно. Съгласен съм. На друго място обаче изтърва за книгите във Франция - "Лесно се продава в страна, в която се чете масово". Друго което не ми допадна е тезата за масовата нелоялност на авторите и как бягат от едно издателство в друго - ще я спомена, понеже напоследък се мърмори за нея. Кандидатствайки с един ръкопис в дадено издателство, вие все едно кандидатствате за работа, впоследствие работата с издателя по книгата ви е все едно работа като всяка друга. Някой да очаква от вас, колеги писатели, че цял живот ще издавате книгите си на едно и също място е толкова абсурдно колкото да очаква, че даден човек ще работи цял живот на едно и също място. Където са по-добри условията - там ще отидете, важи и за едното, и за другото. Същото го казва и Стив Кинг, а той е достатъчно тежко име, за да може да му се вярва.
Има обаче доста други неща в книгата, с които съм съгласен. Особено такива, които няма да ви харесат никак, но... това е положението. Неща като: броят на пишещите постоянно се увеличава, вие не сте единствен писател в България, като вас има още хиляди. Българският автор е невероятно мързелив (добавка от мен - а българският графоман невероятно продуктивен и неуморен!); уморих се от обяви из нета - "написах/издадох книга, някой интересува ли се от нея?"; ти не продаваш "болката си, събрана в книга" - продаваш пазарен продукт, който се конкурира с други стоки на пазара. Може книгата ти да струва само десет лева, но за десет лева могат да се купят десет хляба/билета за градския, шише водка, две кутии цигари, да се изпият пет бири в кръчмата, да си вземеш печено пиле с картофки. Книгите, за разлика от изброеното в предното изречение не е продукт от жизнена необходимост за населението.
Овладейте живия контакт, научете какво аджеба е туй нещо авторско право, комуникирайте, бачкайте за реклама и популярност на книгата си навсякъде, където можете и какво ли не. А, да - максимата "хубавата книга сама ще си намери читателите" е не само остаряла и неактуална - тя е вредна. В литературата важи правилото на Дарвин за естествения подбор - оцелява не най-силния, не най-умния, а най-приспособимия. Ще пробие не този автор, който е най-интелигентен и най-талантлив, а който умее да продава най-добре.
Цялостното ми мнение за книгата - да, полезна е и ще ви свърши работа. С условието, че тепърва нагазвате в дълбоките, тъмни и смрадливи води на българската литература и ви трябва нещо, с което да започнете от А и Б, трябва ви нещо, което да ви въведе, понеже нямате никакъв опит и не знаете почти нищо. Преди време това беше книгата на анонимния автор Сигор - "Как да напишете и да издадете своя книга", но тя е излязла преди 7 години и вече не е толкова актуална, за разлика от "Пътят на книгата".
Ако обаче пишете от години и вече имате зад гърба си издадени едно 2-3 книги на хартия, тази книга не крие кой знае какви особени тайни за вас - би трябвало основите вече да ги знаете и да са ви ясни. Аз лично с някои неща не бях съгласен, с много повече съгласен, а болшинството вече ми бяха известни - къде по убеждения, къде (основно!) на база личен горчив опит. Но във всички случаи да я прочетете няма да ви навреди. Напротив, ще ви е от полза.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews