What do you think?
Rate this book
Писмо до сестра ми
Животът им тече с с десет часа разлика – според часовите зони, и 180 градуса разминаване в ежедневието. Докато в София Радост приготвя закуската на болния си син, отбягва сърдитото сумтене на дъщеря си и преглъща собствените си сърдити погледи към своя съпруг; Лора се приспива с шума на океана в Калифорния и с топлата прегръдка на красив италианец сред поредния професионален успех като психолог.
Две сестри като двете страни на монета – противоположни, но неизменно свързани. Всяка -стабилен гръб и основа за другата. Но когато монетата се завърта на ръб, животът и на двете е на път да изгуби равновесие. Неочаквани разкрития от миналото и съдбовни избори в настоящето преобръщат всичко, в което са вярвали. Единствено писмата, които си разменят, им помагат да запазят здравия си разум в свят, който изглежда все по-безумен и за двете им.
Мария Пеева, известна като Мама Нинджа, и докторът по клинична психология Люси Рикспуун създават роман, който се чете на един дъх, но топли дълго. С лекия си и емоционален език, пълнокръвни герои и неочаквани обрати „Писмо до сестра ми“ е книга за живота, толкова истински, че прилича на роман. И за онези малки нащърбени ръбчета във всеки от нас, които ни помагат да се напасваме с другите. Защото връзките са пъзел от характери. Нима може да направиш сглобка с перфектно симетрична фигура?
Две сестри като двете страни на монета – противоположни, но неизменно свързани. Всяка -стабилен гръб и основа за другата. Но когато монетата се завърта на ръб, животът и на двете е на път да изгуби равновесие. Неочаквани разкрития от миналото и съдбовни избори в настоящето преобръщат всичко, в което са вярвали. Единствено писмата, които си разменят, им помагат да запазят здравия си разум в свят, който изглежда все по-безумен и за двете им.
Мария Пеева, известна като Мама Нинджа, и докторът по клинична психология Люси Рикспуун създават роман, който се чете на един дъх, но топли дълго. С лекия си и емоционален език, пълнокръвни герои и неочаквани обрати „Писмо до сестра ми“ е книга за живота, толкова истински, че прилича на роман. И за онези малки нащърбени ръбчета във всеки от нас, които ни помагат да се напасваме с другите. Защото връзките са пъзел от характери. Нима може да направиш сглобка с перфектно симетрична фигура?
- GenresBulgarian Literature
10 pages, Audiobook
Published June 10, 2024
11 people are currently reading
270 people want to read
About the author
Мария Пеева
15 books82 followersВъв виртуалното пространство Мария Пеева е по-известна като Мама Нинджа. Блогът й има хиляди последователи и разглежда откровено, с много хумор и щипка мъдрост всякакви теми, свързани със семейството, родителството и обществото. По професия Мария е филмов преводач, а по призвание - майка на четирима сина. Вярва в необикновеността на обикновените хора.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 60 reviews
October 15, 2017
Тази книга успя да ме изненада. Няколко пъти. От една страна е ужасно мила, топла и комфортна; същински шоколад за душата. С портокалови корички и карамелен крокант. Приема те веднага в семейството на двете героини, превръща те в третата им сестра и те понася през приливите, отливите, плитчините и бурното вълнение на ежедневието им. От друга страна е и книга, пълна с изненадващи обрати, загадки и тайни; вълнуваща и напрегната - вкопчва се здраво в теб и не можеш да я оставиш, докато не отгърнеш и последната страница. Особено последните страници :)
При това "Писмо до сестра ми" е не просто великолепно написана - разкошна е. Героите са пълнокръвни, гласовете на двете авторки - звучни и в чудесен синхрон. Липсват така присъщите за съвременната ни литература пълнежи и ненужно пищен изказ - книгата е стегната, плътна, без излишъци и сюжетът се разгръща енергично, без застои и меандри. Дори бих казала, че има място за още история, особено в скоротечния, забързан финал.
Обещала съм си тази година да се отнасям еднакво сурово към българските и чуждестранни книги, които чета, но петте звездички за тази са напълно заслужени.
Драги дами, мило издателство - благодаря за чудесното четиво!
И да знаете, че с нетърпение чакам още :)
При това "Писмо до сестра ми" е не просто великолепно написана - разкошна е. Героите са пълнокръвни, гласовете на двете авторки - звучни и в чудесен синхрон. Липсват така присъщите за съвременната ни литература пълнежи и ненужно пищен изказ - книгата е стегната, плътна, без излишъци и сюжетът се разгръща енергично, без застои и меандри. Дори бих казала, че има място за още история, особено в скоротечния, забързан финал.
Обещала съм си тази година да се отнасям еднакво сурово към българските и чуждестранни книги, които чета, но петте звездички за тази са напълно заслужени.
Драги дами, мило издателство - благодаря за чудесното четиво!
И да знаете, че с нетърпение чакам още :)
January 2, 2018
Определено ме изненада тази книга. Започна добре, към средата започна да ми върви трудно, малко монотонно, след това последваха редица обрати и в края вече плачех.
Много докосваща книга. От тези, които ти напомнят по един красив, но разтърсващ начин, колко важни са хората, които обичаме, колко много са малките неща, които не забелязваме и колко е хубаво.. да си жив.
"Цялото ми тяло ме боли, но на душата ми е леко. Жива съм. Какво повече му трябва на човек?"
Понякога цитатите звучат банално, извадени от контекста. А тук контекстът си струва.
Не е нужно да имаш сестра, за да я прочетеш и усетиш. Достатъчно е да си човек.
Много докосваща книга. От тези, които ти напомнят по един красив, но разтърсващ начин, колко важни са хората, които обичаме, колко много са малките неща, които не забелязваме и колко е хубаво.. да си жив.
"Цялото ми тяло ме боли, но на душата ми е леко. Жива съм. Какво повече му трябва на човек?"
Понякога цитатите звучат банално, извадени от контекста. А тук контекстът си струва.
Не е нужно да имаш сестра, за да я прочетеш и усетиш. Достатъчно е да си човек.
October 6, 2017
Мила, топла книга за семейните връзки, отношенията между две сестри, между майки и дъщери.
November 20, 2017
Книгата разказва за две сестри – Лора и Радост, споделящи типичната за дните ни българска съдба. Те са разделени от времето (няколкото часа разлика) и пространството, защото Ради е в България, а сестра й – плод на въображението на Люси Рикспуун, също като нея самата живее в Америка.
Разбираме за преживелиците на всяка една от тях най-вече от имейлите, които си изпращат, за да поддържат връзката помежду си здрава, независимо от всичко, което я подлага на изпитание. Писмата са допълнени от личните им дневници, където сестрите оголват своите мисли и онова, което е останало премълчано помежду им. Защото без значение колко близък ти е един човек, понякога има неща, които пропускаш да му споделиш, за да не го нараниш или обидиш.
Двете жени са напълно противоположни личности. Едната е майка за пример, но забравила за себе си, собствените си нужди и право на щастие, а другата е грабеща от живота с пълни шепи, самоуверена и успешна, но все още не е готова да има дете.
Докато четях „Писмо до сестра ми“, се питах – колко ли български майки отдавна са допуснали да загубят уважението към собствената си личност в битката с реалността? Колко ли от тях не са потъпкали себе си и всичките си мечти, за да останат там, където преди са мислели, че им е мястото, а то всъщност не е? Наистина ли собственият им живот е толкова маловажен, че да е подчинен само на другите – на децата, на родителите, на половинката, на хората? Ах, какво ще кажат хората, ако си признаеш грешката, ако смениш посоката, ако например децата ти живеят в семейство на разведени родители!
Росен Плевнелиев заедно с Мария Пеева и Люси Рикспуун на премиерата на „Писмо до сестра ми“. (снимка: offnews.bg)
Неудовлетворяваща работа, съпруг, прекалено привързан към чашката, болни родители и/или дете, неизменното безпаричие, което никога не ти дава възможност да се отпуснеш… Пречки за щастието има винаги и за всички. За едни обаче са препъникамъни, а за други като Радостина – цели канари от болка за поместване. И тя го прави мълчаливо, с усмивка и… себеотрицание. Това е героиня, на която има за какво да се възхищаваш, определено има и за какво да й се дразниш, още повече – защо да я обичаш. Личният й опит за глътка въздух в сивотата е опресняващ шамар за читателите, които са забравили, че не трябва да чакат, нито да позволяват някой друг да ги избави от собствените им затвори. Време е сами да променят пътя си, преди да е станало късно не само за тях, но и за хората, които обичат.
Лора пък печели сърцата на всички мъже около себе си, но собственото си пази за накрая. Тя е психотерапевтка и професията й изпълнява важна роля в определянето на посоките, по които ще поеме по-нататък. В нейния образ също е заложен стереотип, който все още управлява голяма част от света – именно този за старата мома, която се наслаждава на свободата, не се е обвързала с брак и не е създала деца навреме. „Навреме“ – период, който винаги ти го определят другите. Поне дотолкова, че да те вкарат в рамките на грозните си разговори, запълващи празното им и скучно съществуване.
„Писмо до сестра ми“ се цели право в десетката на множество проблеми, заложени в познатия ни (български) свят – семейство, икономика, култура, социален живот. Все свързани помежду си звена, чиято съвкупност безжалостно пречи на хората да бъдат такива, каквито биха могли да са при различни обстоятелства (когато целите им са далеч над насъщния), както и да се борят да получат онова, което дълбоко в себе си вярват, че заслужават. Или поне да признаят, прегърнат и отгледат с неподозирана обич плода на собствените си грешки.
Този роман има с какво да ви изненада и да задържи интереса ви до последната страница. Че да търсите и още…
http://azcheta.com/pismo-do-sestra-mi...
Разбираме за преживелиците на всяка една от тях най-вече от имейлите, които си изпращат, за да поддържат връзката помежду си здрава, независимо от всичко, което я подлага на изпитание. Писмата са допълнени от личните им дневници, където сестрите оголват своите мисли и онова, което е останало премълчано помежду им. Защото без значение колко близък ти е един човек, понякога има неща, които пропускаш да му споделиш, за да не го нараниш или обидиш.
Двете жени са напълно противоположни личности. Едната е майка за пример, но забравила за себе си, собствените си нужди и право на щастие, а другата е грабеща от живота с пълни шепи, самоуверена и успешна, но все още не е готова да има дете.
Докато четях „Писмо до сестра ми“, се питах – колко ли български майки отдавна са допуснали да загубят уважението към собствената си личност в битката с реалността? Колко ли от тях не са потъпкали себе си и всичките си мечти, за да останат там, където преди са мислели, че им е мястото, а то всъщност не е? Наистина ли собственият им живот е толкова маловажен, че да е подчинен само на другите – на децата, на родителите, на половинката, на хората? Ах, какво ще кажат хората, ако си признаеш грешката, ако смениш посоката, ако например децата ти живеят в семейство на разведени родители!
Росен Плевнелиев заедно с Мария Пеева и Люси Рикспуун на премиерата на „Писмо до сестра ми“. (снимка: offnews.bg)
Неудовлетворяваща работа, съпруг, прекалено привързан към чашката, болни родители и/или дете, неизменното безпаричие, което никога не ти дава възможност да се отпуснеш… Пречки за щастието има винаги и за всички. За едни обаче са препъникамъни, а за други като Радостина – цели канари от болка за поместване. И тя го прави мълчаливо, с усмивка и… себеотрицание. Това е героиня, на която има за какво да се възхищаваш, определено има и за какво да й се дразниш, още повече – защо да я обичаш. Личният й опит за глътка въздух в сивотата е опресняващ шамар за читателите, които са забравили, че не трябва да чакат, нито да позволяват някой друг да ги избави от собствените им затвори. Време е сами да променят пътя си, преди да е станало късно не само за тях, но и за хората, които обичат.
Лора пък печели сърцата на всички мъже около себе си, но собственото си пази за накрая. Тя е психотерапевтка и професията й изпълнява важна роля в определянето на посоките, по които ще поеме по-нататък. В нейния образ също е заложен стереотип, който все още управлява голяма част от света – именно този за старата мома, която се наслаждава на свободата, не се е обвързала с брак и не е създала деца навреме. „Навреме“ – период, който винаги ти го определят другите. Поне дотолкова, че да те вкарат в рамките на грозните си разговори, запълващи празното им и скучно съществуване.
„Писмо до сестра ми“ се цели право в десетката на множество проблеми, заложени в познатия ни (български) свят – семейство, икономика, култура, социален живот. Все свързани помежду си звена, чиято съвкупност безжалостно пречи на хората да бъдат такива, каквито биха могли да са при различни обстоятелства (когато целите им са далеч над насъщния), както и да се борят да получат онова, което дълбоко в себе си вярват, че заслужават. Или поне да признаят, прегърнат и отгледат с неподозирана обич плода на собствените си грешки.
Този роман има с какво да ви изненада и да задържи интереса ви до последната страница. Че да търсите и още…
http://azcheta.com/pismo-do-sestra-mi...
January 15, 2018
От една страна книгата е лека и приятна за четене. Две сестри, които са разделени от огромно разстояние, но намират време да поддържат близостта си, споделяйки живота си в писма.
От друга страна нито езикът, нито историите им звучат достоверно. Една поредица от сложни и шокиращи събития, които изглеждат възможни само на хартия.
От друга страна нито езикът, нито историите им звучат достоверно. Една поредица от сложни и шокиращи събития, които изглеждат възможни само на хартия.
October 29, 2017
"Писмо до сестра ми" беше една много любопитна и различна книга може би защото беше истинска и откровена. Мария Пеева и Люси Рикспуун представят живота такъв, какъвто е - със спадове и върхове, и затова книгата им звучи лична, близка, човешка. Много харесах стила им и мисля, че двете авторки се допълват идеално. Писмата и историите на Радост бяха по-метафорични и по-драматични, което е нормално, съдейки по живота, който има. Влюбих се в чувството за хумор на Лора, умението й да обобщава ситуацията и да дава адекватен съвет на сестра си. В писмата и на двете имаше много истини - за живота в чужбина, за начина на мислене на българина, за брака, за родителството. Цялата книга беше като палитра от емоции, но доминиращата беше любов. Интересно е и колко много научава човек, докато чете "Писмо до сестра ми": как всяко семейство, дори това, което изглежда перфектно, си има своите тайни; че за да бъде един брак успешен, не трябва да приемаш другия за даденост; че чувството да бъдеш оценяван и желан е стимул да бъдеш по-добър, инжектира ти нови сили, когато мислиш, че не са ти останали; че след всеки спад има изкачване и съдбата може да ти е приготвила най-приятната изненада в най-неочакваното време; че трябва да търсим положителното и в най-трудните моменти.
October 23, 2017
Сърдечна, топла книга, в която гласовете на двете сестри разказват толкова естествено, че още от началото се оказваш в техен плен и трудно можеш да я оставиш, преди да стигнеш до края. Тази непосредственост изглежда много спонтанна на хартия, но зад нея стои много работа по текста, за което двете авторки заслужават да бъдат поздравени. Романът разказва за ежедневието, в което живеем, при това поднася теми, които не са особено леки, но го прави по един непретенциозен начин в добрия смисъл.
Признавам, към края ми се струпаха твърде много драматични разкрития наведнъж, а и при цялата острота на действието все пак някои нелицеприятни моменти са изкусно пригладени. Но човещината и неподправената емоция, която авторките са съумели да предадат, печелят сърцата.
Признавам, към края ми се струпаха твърде много драматични разкрития наведнъж, а и при цялата острота на действието все пак някои нелицеприятни моменти са изкусно пригладени. Но човещината и неподправената емоция, която авторките са съумели да предадат, печелят сърцата.
November 11, 2017
Толкова приятно чувство ми остана от тази хем вълнуваща, хем пълна с интересни теми и чувство за хумор книга! Може би защото имам сестра и я обожавам. И знам, че връзката между две сестри не може да се сравни с никоя друга. Но в романа има много повече от това - авторките са обърнали внимание и на личната история и вътрешния свят на двете главни героини. Почувствах ги толкова близки и не ми се искаше книгата да свършва (дали пък няма да има втора част??). Нека "захарно-прелестната" корица не ви подвежда, че историята е твърде лековата. Балансът между сериозното и забавното е перфектно уцелен!
November 12, 2017
Естествено е да съм пристрастна, като познавам единия автор.
Признавам, в началото, като започнах да чета, "чувах" дори гласа й в главата си.
Но от един момент натам, вече беше само Радост и само Лора.
Много ми хареса! Изказът и на двете е чудесен. Историята те увлича и държи в напрежение накрая. Няма да казвам повече, защото неизменно ще спомена нещо от сюжета.
А сега си "пиша" собствен сценарий за героите :)) Не може това да е краят на историята!
Препоръчвам ви я!
Признавам, в началото, като започнах да чета, "чувах" дори гласа й в главата си.
Но от един момент натам, вече беше само Радост и само Лора.
Много ми хареса! Изказът и на двете е чудесен. Историята те увлича и държи в напрежение накрая. Няма да казвам повече, защото неизменно ще спомена нещо от сюжета.
А сега си "пиша" собствен сценарий за героите :)) Не може това да е краят на историята!
Препоръчвам ви я!
December 15, 2017
Много приятна книга, засягаща важни въпроси от нашето ежедневие. Главните героини имат съвсем различни съдби, но е много вероятно повечето читатели да се разпознаят в един или друг момент. Като казвам приятна книга, имам предвид точно това – четенето ѝ не е натоварващо, въпреки описваните драматични събития. На какво се дължи това? Въпреки че повествованието е през перспективата на двете героини (с редуване на гледните точки), има известна дистанция в разказването – точно както ако предаваме събитията в живота си не в момента на случването им, а като ги разказваме в имейл. Това за някои читатели е недостатък, но за повечето е предимство, защото вниманието им е приковано, без да остават психически смазани. Друг плюс на романа – в него можете да откриете житейска мъдрост, приложена към нашето ежедневие – едната от авторките, също като героинята ѝ, е психолог, а другата явно компенсира с добър житейски опит и чувствителност. И тази житейска мъдрост е изразена с един непретенциозен език, който допринася за лекотата на четенето. Тази непретензиозност в изказа да не се бърка с литературна непохватност – при по-сериозно вглеждане в текста могат да се доловят почти незабележимите в началото пушки, които впоследствие ще гръмнат. :) Колкото за нещо, което ме е подразнило: ами това, което е присъщо за епистоларната литература по принцип – че всяко писмо, за да звучи естествено, трябва да съдържа някоя и друга стандартна дума като запитвания за семейството и т. н. Забавя действето, но малко. С три думи: хубава книга, препоръчвам!
December 30, 2017
По принцип страня от крайно реалистичните и приземени истории, но се зачетох в "Писмо до сестра ми" в една книжарница и веднага ме грабна лекия ѝ, увлекатален стил. Макар да тече неусетно и бързо, романът засяга някои доста сериозни и тягостни теми за семейството и саможертвите, които ни ограбват от щастието ни. От всичко най-близка почувствах топлата женска солидарност и безрезервената подкрепа между главните героини. Всички имаме нужда от толкова здрава опора в живота си, за да оцелеем.
March 11, 2019
Чудесна книжка, малко може би твърде лека, но пък безкрайно приятна за четене.
January 21, 2018
2,5
Първоначално се хвърлих към тази книга твърде възторжено и емоционално, нещо нехарактерно за мен. Имам сестра, която обожавам, много харесвам епистоларната форма за контакт и веднага щом видях заглавието, реших че на всяка цена трябва да имам изданието и то в два броя - един за мен, друг за сестра ми като подарък. Закупих един екземпляр, а друг получих като подарък от издателството от томбола, организирана тук, за което бих желала отново да кажа - Благодаря Софтпрес! Всичко това ме хвърли в някакви вихри на вълнение и еуфория и очакванията ми бяха повече от големи. Но с книгата не се спогодихме - много предугадима и предвидима ми се стори. Сюжетните линии и персонажи идваха някак твърде нарочно. Самата връзка между сестрите ми се стори студена, емоционалната основа в повечето моменти ми убягваше. Завършекът буквално ме шокира, съвсем изневиделица ми се появи този психотрилър.
Първоначално се хвърлих към тази книга твърде възторжено и емоционално, нещо нехарактерно за мен. Имам сестра, която обожавам, много харесвам епистоларната форма за контакт и веднага щом видях заглавието, реших че на всяка цена трябва да имам изданието и то в два броя - един за мен, друг за сестра ми като подарък. Закупих един екземпляр, а друг получих като подарък от издателството от томбола, организирана тук, за което бих желала отново да кажа - Благодаря Софтпрес! Всичко това ме хвърли в някакви вихри на вълнение и еуфория и очакванията ми бяха повече от големи. Но с книгата не се спогодихме - много предугадима и предвидима ми се стори. Сюжетните линии и персонажи идваха някак твърде нарочно. Самата връзка между сестрите ми се стори студена, емоционалната основа в повечето моменти ми убягваше. Завършекът буквално ме шокира, съвсем изневиделица ми се появи този психотрилър.
October 26, 2017
Този роман е като приятелство – усещаш симпатията веднага и го обикваш стечение на страниците/времето. И ти е уютен, и ти е приятно да си разговаряш с него, и те вълнува, без да е претенциозен с изказ или натруфени послания, може дори да те дразни понякога… Приемаш го такъв, какъвто е, както и той те приема – все някъде ще откриеш по страниците частица от себе си. Дори да не си съгласен с някои от решенията на героите или ти самият да би кривнал по други пътечки в сюжета, пак му се радваш. Защото приятелите са ни приятели не въпреки, а заради дребните си недостатъци. Пише го и в самата книга – съвършенството е скучно и самотно, нищо не можеш да сдвоиш с перфектната фигура.
February 5, 2018
И една звезда е много - това е книга, изпълнена с клишета, звучащи изкуствено, нереалистично и... скучно. Беше книгата-изненада в книжна кутия, едва ли бих си я закупила съзнателно - още в резюмето ми бе ясна (освен измисления и напълно не на място финал), а за „неочакваните обрати” всеки би се досетил след първите няколко разменени писма. Чиста загуба на време, дори не бих подарила книгата на някого от познатите си, по-скоро бих я забравила „случайно” на някоя пейка в парка.
March 1, 2018
Хареса ми, макар от всички ревюта да очаквах повече. Мила семейна история, с елементи на трилър накрая. Като писане нищо особено.
June 23, 2024
3.8
Не знам защо, но Радост много ме дразнеше през повечето време. Иначе книгата ми хареса.
Не знам защо, но Радост много ме дразнеше през повечето време. Иначе книгата ми хареса.
February 9, 2018
Може би най-слабата книга, която съм чела. Довърших я, само защото съм попадала на неща на Мария Пеева в Мама Нинджа и очаквах в някакъв момент да се появи сладурският и увлекателен стил, който имат статиите в блога й. Но този момент не ��астъпи. Историята беше прекалено предсказуема, претупана, героите до самия край нямаха никакъв характер или "фасон", който да се изгради. Също толкова повърхностни изглеждаха и всички проблеми, с които те се сблъскват - отново, набързо, защото цялата драма на книгата някак трябва и да е компактна.
August 20, 2018
Интере��на история с неочаквани обрати, в която мнозина биха се припознали. Краят ми се стори много набързо скалъпен, сякаш авторките изведнъж са осъзнали, че имат да спазват срок или обем и са написали набързичко един доста интересен и неочакван край, в който обаче има доста нелогични моменти. Образът на Росен ми остана недовършен, някак си някои негови действия в началото на книгата не се връзват с човека, който се оказва в края.
January 29, 2018
Първата ми спечелена книга от Goodreads Giveaway, благодаря! :)
Не усетих кога я прочетох, надничайки в писмата и световете на двете сестри. Интересен начин да засегнеш тези наболели теми от живота. Разпознах се на места, повечето от героите ми станаха много симпатични, сприятелихме се с книгата, размечтах се за Аляска ;)
Краят ме остави с много въпросителни... Мисля, че би станал добър филм от този сюжет.
Не усетих кога я прочетох, надничайки в писмата и световете на двете сестри. Интересен начин да засегнеш тези наболели теми от живота. Разпознах се на места, повечето от героите ми станаха много симпатични, сприятелихме се с книгата, размечтах се за Аляска ;)
Краят ме остави с много въпросителни... Мисля, че би станал добър филм от този сюжет.
December 1, 2018
Много ми хареса....Някак много близка история в съвременната българска действителност! Семействата разделени - всеки се бори както и с каквото може! И всеки трябва да намери сили да подреди живота си, да намери щастието си и не само да оцелява, а да започне да живее..
И съм съгласна на 100% с извода - сестрата е сила, опора, майка, приятелка, по-ценна от всичко...Аз си имам сестра! Чувствам се богата, специална, благословена...
И съм съгласна на 100% с извода - сестрата е сила, опора, майка, приятелка, по-ценна от всичко...Аз си имам сестра! Чувствам се богата, специална, благословена...
September 28, 2020
Три звезди и то защото денят ми бе чудесен и съм в добро настроение. Към 100 страница четох всичко последователно и упорито. Въпреки клишетата, въпреки че не успявах да харесам сестрите. Писмата ми станаха досадно дълги, историята на сестрите, особено на Лора - нереалистични, напудреди, взаимоотношенията й с мъжете също. Съчувствах на Радост заради сина й, но и нататък остана драмата с противоположния пол, а към финала пък съвсем нещата се влошиха.
July 4, 2024
Прекрасна книга! Нито за миг не почувствах скука. Отличен прочит.
June 26, 2024
Изненадващо добра!
Не очаквах, че книга, написана в "епистоларен" стил ще ми хареса толкова много - допаднаха ми и темите, и развитието на действието и отношенията между героите. Има неочаквани обрати, моменти, в които напрежението преобладава и... изненадващ край.
Не очаквах, че книга, написана в "епистоларен" стил ще ми хареса толкова много - допаднаха ми и темите, и развитието на действието и отношенията между героите. Има неочаквани обрати, моменти, в които напрежението преобладава и... изненадващ край.
Read
February 1, 2018Ще започна със стила на книгата, който много ме впечатли - точно толкова разговорен, колкото да звучи реално и естествено, но без да става просташки, и точно толкова художествен, че да ми харесва без да бъде префърцунен и изкуствен. Комплименти и на двете авторки - този баланс напоследък (за съжаление) често ми бяга, а те са се справили идеално. Другото интересно е самата структура на книгата - оформена е като писма (имейли) между две сестри - едната в България, а другата в Щатите. Като човек, живял в чужбина и водил подобни кореспонденции с роднини и приятели, мога да потвърдя, че и този аспект от книгата звучеше достоверно и близко. Люси Рикспуун също така не просто е живеещ в чужбина българин, а специализира в психологията на емиграцията, така че нейното представяне на живота зад граница за мен беше точен, познат и близък. Такива емигранти харесвам (ако мога така да се изразя ;) ) - обективно и честно говорещи както за плюсовете, така и за минусите на избора си.
Цялото ревю можете да прочетете в блога ми - https://wp.me/p7Lnld-g0
Цялото ревю можете да прочетете в блога ми - https://wp.me/p7Lnld-g0
December 3, 2025
С огромно удоволствие следя блога на Мама Нинджа и имах големи очаквания към тази книга. И те напълно се оправдаха!
Гласовете на двете авторки се допълват чудесно, а противоположните им съдби увличат читателя, всяка със своите завои и кръстопътища, още преди да се разкрият скелетите в гардероба. А после... после започва едно бясно препускане, а напрежението не спада до самия край - който лично за мен беше огромна изненада, наистина не го очаквах. Там писмата преминават в по-кратки и непосредствени разговори - по телефона, по месинджър... Действието се накъсва и придобива съвсем нови измерения, а читателят затаява дъх, стиска зъби... и повече няма да издавам, четете!
Не само заради обратите на сюжета обаче си струва да разгърнете тази книга - дори повече си струва, според мен, заради автентичните ситуации, пълнокръвните образи, емоциите, които бликат от всяка страница - така истински и неподправени. И въпреки че голяма част от романа е написана под формата на писма (и размисли), той никога не доскучава, защото героините ти стават близки, вълнува те вътрешният им свят, терзанията им, опасенията и колебанията. И двете ти влизат под кожата и се усмихваш, плачеш и ахкаш заедно с тях... и четеш ли, четеш, ненаситен за още и още.
Горещо препоръчвам, независимо дали ще се припознаете в образа на преуморената майка и недооценена съпруга, или на преуспялата професионалистка със страх от обвързване. Аз лично открих по нещо от себе си във всяка от тях, и много бих искала да знам как ще се развие животът им по-нататък... Дано дочакаме продължение!
Update 8 години по-късно: Е, продължение така и не дочакахме, но отново завърших книгата на един дъх – този път аудио вариантът. И отново много ми хареса и ме изпълни с непреодолимо желание да напиша мейл на собствената си сестра, която е по-малка и живее в чужбина... и с която сме много различни от Радост и Лора, и в същото време много подобни. Не съм сигурна дали ѝ подарих тази книга навремето, но ако не съм, непременно трябва да я изровя отнякъде и да поправя грешката си. :)
Гласовете на двете авторки се допълват чудесно, а противоположните им съдби увличат читателя, всяка със своите завои и кръстопътища, още преди да се разкрият скелетите в гардероба. А после... после започва едно бясно препускане, а напрежението не спада до самия край - който лично за мен беше огромна изненада, наистина не го очаквах. Там писмата преминават в по-кратки и непосредствени разговори - по телефона, по месинджър... Действието се накъсва и придобива съвсем нови измерения, а читателят затаява дъх, стиска зъби... и повече няма да издавам, четете!
Не само заради обратите на сюжета обаче си струва да разгърнете тази книга - дори повече си струва, според мен, заради автентичните ситуации, пълнокръвните образи, емоциите, които бликат от всяка страница - така истински и неподправени. И въпреки че голяма част от романа е написана под формата на писма (и размисли), той никога не доскучава, защото героините ти стават близки, вълнува те вътрешният им свят, терзанията им, опасенията и колебанията. И двете ти влизат под кожата и се усмихваш, плачеш и ахкаш заедно с тях... и четеш ли, четеш, ненаситен за още и още.
Горещо препоръчвам, независимо дали ще се припознаете в образа на преуморената майка и недооценена съпруга, или на преуспялата професионалистка със страх от обвързване. Аз лично открих по нещо от себе си във всяка от тях, и много бих искала да знам как ще се развие животът им по-нататък... Дано дочакаме продължение!
Update 8 години по-късно: Е, продължение така и не дочакахме, но отново завърших книгата на един дъх – този път аудио вариантът. И отново много ми хареса и ме изпълни с непреодолимо желание да напиша мейл на собствената си сестра, която е по-малка и живее в чужбина... и с която сме много различни от Радост и Лора, и в същото време много подобни. Не съм сигурна дали ѝ подарих тази книга навремето, но ако не съм, непременно трябва да я изровя отнякъде и да поправя грешката си. :)
July 23, 2018
"Осъзнавам, че никой друг, освен самия теб, не може да те накара да се чувстваш така или иначе. Останалите нямат такава власт, но понякога - съзнателно или несъзнателно - човек им я дава."
"Носталгията е чудновато нещо. Появява се на неочаквани места и се буди от незначителни дреболии - аромати, звуци, някоя позната песен, дори езика, на който сестра ти ти пише, и изразите, които свързвам само и единствено с нея. В началото ми отнемаше часове да се възстановя след поредната доза носталгия. Помня как веднъж ароматът на печени чушки от една сръбска кръчма ме извади от равновесие за няколко дни. Нещо толкова дребно ме накара да се усъмня в решението да емигрирам. Осъзнавам колко глупаво звучи, но отдалеч положителните спомени обикновено изблъскват неприятните и родината придобива дълбоко романтичен ореол. С годините приятелствата започнаха да избледняват и добиха тривиален вид благодарение на социалните мрежи, но връзката със сестра ми и до днес е неизменно заредена с носталгия."
"Най-важното е един мъж да се събужда с мисълта как да направи жена си щастлива днес. Не утре, не вдругиден, не догодина, а днес."
"Времето или навременността са много важни в живота. В живота понякога получаваме възможности тогава, когато не сме подготвени за тях. Друг път бленуваме за възможности, защото сме готови, но те не идват. Рядко, много рядко шансът пристига навреме."
"Животът е болест. Болест, която прихващаме с раждането си и която в крайна сметка ни убива. И когато сме в застой, когато всичко около нас е спокойно и плавно и монотонно, сме в ремисия. Но вместо да се радваме на тези толкова кратки периоди на истинско щастие, все нещо не ни достига, все нещо трябва да променим и ръчкаме ли ръчкаме в огъня с голи ръце, сякаш нарочно търсим болката и страданието."
"Носталгията е чудновато нещо. Появява се на неочаквани места и се буди от незначителни дреболии - аромати, звуци, някоя позната песен, дори езика, на който сестра ти ти пише, и изразите, които свързвам само и единствено с нея. В началото ми отнемаше часове да се възстановя след поредната доза носталгия. Помня как веднъж ароматът на печени чушки от една сръбска кръчма ме извади от равновесие за няколко дни. Нещо толкова дребно ме накара да се усъмня в решението да емигрирам. Осъзнавам колко глупаво звучи, но отдалеч положителните спомени обикновено изблъскват неприятните и родината придобива дълбоко романтичен ореол. С годините приятелствата започнаха да избледняват и добиха тривиален вид благодарение на социалните мрежи, но връзката със сестра ми и до днес е неизменно заредена с носталгия."
"Най-важното е един мъж да се събужда с мисълта как да направи жена си щастлива днес. Не утре, не вдругиден, не догодина, а днес."
"Времето или навременността са много важни в живота. В живота понякога получаваме възможности тогава, когато не сме подготвени за тях. Друг път бленуваме за възможности, защото сме готови, но те не идват. Рядко, много рядко шансът пристига навреме."
"Животът е болест. Болест, която прихващаме с раждането си и която в крайна сметка ни убива. И когато сме в застой, когато всичко около нас е спокойно и плавно и монотонно, сме в ремисия. Но вместо да се радваме на тези толкова кратки периоди на истинско щастие, все нещо не ни достига, все нещо трябва да променим и ръчкаме ли ръчкаме в огъня с голи ръце, сякаш нарочно търсим болката и страданието."
October 10, 2018
Завладяваща история с непрекъснати обрати и неочакван край.
Определено една от най-приятните книги, които съм чела.
Определено една от най-приятните книги, които съм чела.
April 25, 2018
Една напълно неочаквана книжна изненада.
Грабна ме корицата, признавам си. Както и формата на самата история - под формата на имейли (кой все още си пише имейли?!). И съм страшно благодарна, че посегнах към нея в Кауфланд (дам, от там си я взех), защото беше едно невероятно, извън зоната ми на комфорт, книжно преживяване.
Грабна ме корицата, признавам си. Както и формата на самата история - под формата на имейли (кой все още си пише имейли?!). И съм страшно благодарна, че посегнах към нея в Кауфланд (дам, от там си я взех), защото беше едно невероятно, извън зоната ми на комфорт, книжно преживяване.
April 10, 2020
Страшна боза. Аз обичам боза. Но тази като че беше с подсладител - хем е боза, хем не от най-хубавите.
Много ми е трудно да реша дали харесах тази книга или не съвсем.
Едно нещо ме подразни в стила на писане на главите на Лора (подозирам, че са писани от Люси, която от много години живее в Щатите). Стилът ми дойде прекалено американско-сценаристичен. На места звучи като преведено от не особено надарен преводач от американски английски. В същото време пък се замислих, дали не ги е писала нарочно така жената, че да звучи по-достоверно за писмата и изказа на една българка, отдавна намерила дома си в щатите с малко познати българи. (това последното не е недостатък, нито пък критика, просто е наблюдение дошло от самата мен върху мен, живеейки дълго в чужбина и имайки малък/никакъв досег с българи - стила на изказ се променя, колкото и да нму се ще на човек). Както и да е, подразни ме това в тези глави, откъсна ме от историята, защото продължавах да се чудя защо така е написано вместо да следя нишката.
Самата история пък... Предвидима до болка макар реално да не е стандартна семейна драма. Но това като че ли не ме подразни. Лесно се чете и макар да не е книгата-разтуха, която очаквах се чете много бързо.
Боза е, ама става, а на места направо горчи от паралели, които мога да направя със собствените си преживявания като емигрант. Може би това е нещото, което всъщност ми хареса в тази книга. Разпознаваемостта, способността да видя себе си в някои преживявания. А както всеки психолог с диплома от Google search знае - нещата, които са ни познати винаги ни харесват повече!
Много ми е трудно да реша дали харесах тази книга или не съвсем.
Едно нещо ме подразни в стила на писане на главите на Лора (подозирам, че са писани от Люси, която от много години живее в Щатите). Стилът ми дойде прекалено американско-сценаристичен. На места звучи като преведено от не особено надарен преводач от американски английски. В същото време пък се замислих, дали не ги е писала нарочно така жената, че да звучи по-достоверно за писмата и изказа на една българка, отдавна намерила дома си в щатите с малко познати българи. (това последното не е недостатък, нито пък критика, просто е наблюдение дошло от самата мен върху мен, живеейки дълго в чужбина и имайки малък/никакъв досег с българи - стила на изказ се променя, колкото и да нму се ще на човек). Както и да е, подразни ме това в тези глави, откъсна ме от историята, защото продължавах да се чудя защо така е написано вместо да следя нишката.
Самата история пък... Предвидима до болка макар реално да не е стандартна семейна драма. Но това като че ли не ме подразни. Лесно се чете и макар да не е книгата-разтуха, която очаквах се чете много бързо.
Боза е, ама става, а на места направо горчи от паралели, които мога да направя със собствените си преживявания като емигрант. Може би това е нещото, което всъщност ми хареса в тази книга. Разпознаваемостта, способността да видя себе си в някои преживявания. А както всеки психолог с диплома от Google search знае - нещата, които са ни познати винаги ни харесват повече!
Displaying 1 - 30 of 60 reviews