Написано в лилаво

by Емил Конрад

„Написано в лилаво“ е най-съкровената изповед на Емил Конрад.

Това е историята на един млад човек, преборил се с множество трудности, които биха сринали почти всеки, но разбрал, че може да се справи с всичко.

Важното е да обичаме себе и да се борим за мечтите си.

За мен лилавото символизира енергия, която ме изпълва с топлина, въпреки, че е смесица от студен и топъл цвят. Лилавото са двата звяра в мен, които непрекъснато се борят и самият аз никога не знам кой ще надделее. За мен този цвят има мирис, има звук, има числа, има характер, има име, има и лице. Написаното в лилаво символизира чистота, искреност, откровение, красота, както и онази грозна част от нас, която се опитваме винаги да прикрием, като трохи сметени под килима, защото гостите ви звънят на вратата. Не, вратата не е лилава, това е част от друг сериал. В моят живот всъщност нищо интериорно не е лилаво. Може би защото е любимия ми цвят го пазя от страх да не ми омръзне, да не го намразя.

Обичам да слагам лилаво именно на нещата, които са важни за мен и думите, които ще прочетете са в лилаво.

Genres: Audiobook

136 pages, Paperback

Published September 25, 2024

About the author

Емил Конрад е български влогър и писател.

Reviews

[Антония Сарафова · Rating 4 out of 5]

Оказва се, че много ми допадат автобиографични книги на хора, които следвам от години, особено, когато са налични в Storytel с прочит от самия автор. Също, както с „Розовия балон” на Антоанет Пепе, започнах тази книга с лек предразсъдък, но с отворено сърце. В резултат ме докосна много.

Емо е добър писател и изглежда добър човек на пук на всичко, което му се е случило в ранните години. Дайте шанс на тази книга.

П.П. И аз, като много други, почти пуснах сълза на главата за леля му. 🥲

[Мартин Колев · Rating 5 out of 5]

Предизвикателство на месеца

Написано в лилаво - Емил Конрад

Тази книга наистина се оказа предизвикателство за мен по отношение на това какви книги избирам,защо точно те и ако все пак посегна към дадена творба,дали ще я прочета с отворени очи или с "перде",което да не ми позволи да вникна в нея . Както се случи с тази - още при закупуването ѝ ми казаха :"Ама как може да я купуваш тая книга ? Много е малка,пък е 20лв,нали знаеш,че автора е ...с различна сексуална ориентация,няма какво да научиш от това,пълна глупост е..." Обаче когато предизвикаш себе си,често се получава да спечелиш от това и да научиш нещо ново,затова и не съжалявам,че дадох тези 20лв ,за тази малка книжка,от този автор с различната ориентация ,че даже и я изядох за един ден въпреки сериозността на текста .

Преди да я прочета никога не бях гледал видеата,нито пък съм се интересувал от Емил Конрад като личност , нито пък от биографията му,затова и до известна степен също чувствах известен скептицизъм дали няма да прочета нещо автобиографично,което избягвам като жанр ,без значение за кого иде реч,но всъщност се оказа ,че това са размислите на едно пораснало момче с неговите белези от живота,а не толкова описание на живота му от-до. Впечатление ми направи това,че се разпознах в някой и друг ред, разпознавах и хора около мен,като например майката,която крещи на своето дете просто ей така (имам съседка,чиито истерични викове чувах ,а децата ѝ бяха страшно свестни ),за бащата алкохолик,който е зависим,взима си паузи от пиенето уж като лъч надежда, който обаче бързо бива засенчен от следващата бутилка и като резултат виждаш човек,който се е предал,не се бори и не знае защо го прави или още по-фрапантния случай с любовта между (в този случай е мъж и момче,но всички познаваме и връзки между момиче и голям мъж ) хора с голяма разлика в годините ,как това отстрани изглежда по един начин,как някои копнеят за това,а би било кошмар в даден момент...

И накрая частта с осиновяването,което едва ли не трябва да е срамно като факт ,да е като дамга на бузата,която да носиш цял живот и знам какво е ,когато някой в такава ситуация реши точно на теб да сподели това за първи път,да очаква реакция , най-вероятно осъдителна, подигравателна,а то всъщност е обикновен житейски факт ,а не болест . Затова ми се струва и логично ,когато някои хора решават да нямат свои деца,а да си осиновят .

Наистина тежки теми,върху които човек да се замисли и всичко това събрано в малка книжка с думи,написани в лилаво...

[Radina Stoeva · Rating 4 out of 5]

Давам 2 звезди, защото е български автор/влогър/блогър/артист и много ми харесва лилавата идея и шрифта. Една звезда за родителските глави и една звезда за леля Елиза - винаги много ме е радвала тази жена.
Всичко останало в книгата като текст и разсъждения е написано с много прости и елементарни изречения. Аз знам каква е аудиторията в по-голямата си част и може би вече не съм част от нея и затова не разбрах много от казаното.
НО! много ми хареса, че всяка история иска да помогне на хора в беда и им напомня, че живеем във времена, в които да потърсиш помощ е най-нормалното нещо на света.
Не бих я задържала в библиотеката си, но се радвам, че му дадох шанс.

[Elva Ponqkoga · Rating 3 out of 5]

nishto protiv emil conrad no ima dosta travmi da lekuva

[Eliks Y · Rating 3 out of 5]

Тежката съдба на едно осиновено момче, белязано от лошо детство, различна сексуална ориентация и размислите на вече зрелия мъж по тези теми.
Интересна концепция, не очаквах нещо подобно, през цялото време имах странното чувство, че чета тайното дневниче на Емил, което съм намерила случайно и не съм сигурна дали трябва да знам тези неща, защото все пак е “тайно”.
Друг сегмент от книгата беше отговори на коментари от интернет, към което останах по-скоро скептична, защото все пак като публична личност, прага на търпимост би трябвало да бъде по-висок, поне според мен.
Наистина емоционално влакче, което въпреки малкото страници, носи много послания и въпреки всичко хубаво, не е точно моята книга.
3,5/5⭐️

[Ani · Rating 3 out of 5]

3,5/5
Луна козирог осмисля и обработва емоциите и травмите си в 130 страници/3 часа в сторител

[Димитър Йосифов · Rating 5 out of 5]

В последно време май често ми се случва да не знам къде да започна ревю на книга. Сега отново е така. Първо не знаех колко да дам на книгата, дали една звезда, за това, че ме накара часове наред да се самонаказвам като разсъждавам и по болезнени за мен теми. Дали да дам 2-3 звезди и да отбия номера без ревю. Или както сега пълен брой звездички и да се отплесна в разсъждения, защо изобщо се самозаблуждавам, не умея да чета и после да не говоря за дадената книга. Противоестествено ми е.
Ще разглеждам книгата глава по глава, след това ще каже какво НЕ ми хареса, защото има такива неща, ще завърша с едно кратко заключение.
1 "Мечтите които никога не сбъднах"
Тук е Емил говори за мечтите, за това дали и как трябва да ги сбъдваме, за смелостта, за липсата й. Хареса ми дотолкова, доколкото имах сходства в мисленето с него, по тази тема. Още от началото на книгта автора се отпуска и говори за най-големия си страха, страха от провал. Провал във всяко едно направление на живота, дали финансово, материално или духовно няма значение. Хареса ми, защото за да признаеш този си страх трябва да си достатъчно силен и осъзнат.
2. "Нещата, на които не ни учат в училище"
В тази глава Емил говори за предишната си книга. Книга, която го направи популярен, книга заради която получи какви ли не отзиви, но както той казва в "написано в лилаво" основно отрицателни. Чел съм два пъти "нещата, на които не ни учат в училище", но нямам спомен за какво иде реч. Отговаря на хейт коменти за книгата, но по типичния за няго пиперлив и остър начин.
3. "Лъжи себе си"
Болезнената изповед на млад мъж, който цял живот "търси себе си". Не съм вярвал, че някой ще има смелостта да признае, че лъже. Без значение известен ли е или не. В нея Емил упорито се опитва да ни внуши, че има обстоятелства, заради които един вид е позволено да се лъже. Не съм на това мнение. Крайно несъгласен съм. В крайно отрицание съм спрямо лъжата. Ненавиждам я, не я оправдавам и не мисля, че има такова нещо като благородна лъжа.
4. "На мама"
Това е най-болезнената за четене/слушане глава. Поне за мен. Аз съм човек който е страшно привързан към майка си и ми костваше много усилия да разбера, че там някъде има "майка", която по такъв начин се отнася с детето си. Неспирен физически и по-лошото психически тормоз. А начина по който му "сервира", че е осиновен е нечовешки. Не мисля, че има осиновен човек на тоя свят, който заслужава да разбере, че е осиновен по подобен начин.
5. "Дъното на бутилката"
Втората безкрайно болезнена изповед на Емил, този път за баща му. За щастие баща му е Човек, а не фиктивен родител, който на всяка цена иска да има дете, фасаден родител. Така обичам да наричам хората които имат деца, но не ги заслужават(ако стигнете до края на ревюто ще разберете защо съм толкова краен). В крайна сметка Емил губи баща си едва на 19 години, твърде крехка възраст да загубиш родител. Не питайте откъде знам...
6. "Изгубеното дете"
Отново тежка история, за тежкото детство на Емил. Историята на едно осиновено дете и как, ако разбереш, че си осиновен по кофти начин, това ти оставя травма за цял живот. Емил казва неща, които са леко неверни, относно осиновяването, би било редно да се информира.
7. "Най-страшният полет"
В тази глава автора ни разказва за полета на крилете на любовта. Прави го по неговия си начин, леко наивен, като използва малко по-заучени фрази, думи и изрази и клишета които всички сме чували. След трите наистиан тежки глави, така сякаш е написана по-скоро за разтуха.
8. "Най-прекрасният човек"
Главата която ми стопли сърцето! Казвам го наистина напълно откровено. Тази глава ме зарадва искрено, зарадва ме това, че усещах искреността, с която Емил пише за леля си. От всяка дума в главата си личи топлината с която Емил говори за леля си. Всяка думичка е изпълнена с любов и благодарност. И ако до тук, в предишните седем глави беше рязък, груб ако щете, то тук е съвсем различен Емил Конрад. Нека благодарим на леля му, че го подкрепяла през цялото време!
9. "Бивши"
Тази глава ми звучеше като монолог на объркан тийнейджър. Беше приятна разбира се, но беше и твърде наивна, чак на моменти накъртяше тази наивност. Емил ни разказва за първата си връзка, за огромната разлика в годините, за това как в началото е бил омаян и опиянен, но след това всичко е рухнало. Разказва ни и за емоциите преди, по време и след тази връзка.
10. "Изгубени души"
Стори ми се не като част от книгата, а като част от онези досадни книги за самопомощ, които говорят с леко назидателен тон. Въпреки казаното в предишното изречение, далеч съм от мисълта, че тази глава е излишна или нещо подобно, напротив. Много добре пасва на останалата част от книгата. Много си е на място. Тук Емил събира смелост да разкаже как е търсил и в крайна сметка открил истинските си, биологичните си родители, за общуването си с биологичната си майка и, че това е било доста трънливо начинание.
11. "Моите лица"
Емил ни разкрива за многото лица които има. Май не са чак толкова много и ни насърчава да бъдем искрени и да свалим маската поне пред себе си. Приканва ни да се поглеждаме по-често в очите, през огледалото. Е как да стане, Емиле. Ненавиждам огледала...

Категорично книгата ми хареса. На мнение съм, че е подходящо четиво за широк кръг от хора, както и, че всеки, който я прочете може да вземе нещо за себе си. Ако сте жертви на тормоз - за вас е. Ако искате да видите, че и на другите им е било тежко някога - за вас е. Ако исакте да разберете, че там някъде някой е преминал през тежки житейски моменти като дете - за вас е. Ако ви е любопитно да видите дали въпреки има жълтини - пак е за вас. Книгата е написана увлекателно чете се/слуша се на един дъх, въвлича ни в живота на автора. За мен тя има автобиографичен характер. В нея Емил Конрад е прям, груб, рязък, директен, гневен, но и тъжен, замислен, щастлив. "Написано в лилаво" е кратичък урок за хората които са крайни песимисти и смятат, че щастието е трудно постижимо. Напротив, то е около нас. Разбира се, имаше неща които не ми харесаха, ще се постарая максимално кратко и разбираемо да ви ги споделя.
1. Стилът на писане - прекалено уличен, прекалено разговорен, по мое мнение не е подходящ за книга която е с автобиографичен характер.
2. Използване на много паразитни думи и изрази.
3. Агресивно отношение към някои от поставените въпроси в книгата.
4. На места изказа му е такъв, все едно ни се кара.
5. Изказа е твърде телеграфен, лаконичен.
6. Понякога имах усещането, че не са използвани услугите на редактор.
7. Ако беше лекичко романизирана, щеше да звучи още по-добре.
8. Прекалената употреба на думата "динамика"

Като махнем тези недостатъци, поне за мен такива, книгата ми харесва. Пак казвам, трябва да сте смели да се изповядате по този начин.
Желая ви приятно четене/слушане и нека всеки извлече най-ценното за себе си от "Написано в лилаво"

[martin.hristov1505 · Rating 4 out of 5]

#4⭐️
Книгата е добра, но е написана малко хаотично и не е хронологично според действията и годините в книгата.

[Kaloyan Andreev · Rating 4 out of 5]

Емил Конрад ни поднася поредната си книга „Написано в лилаво“ с искреност и откровение, които не могат да оставят читателя безразличен. След известно разочарование от „Обратни мисли“, този път авторът наистина надминава себе си, като ни допуска в най-съкровените кътчета на своя живот. Той разкрива преживявания и истории, за които дори най-запалените му почитатели не са подозирали. Всяка глава носи усещане за близост, сякаш четеш личен дневник, който си намерил без да искаш и не си сигурен дали трябва да го прочетеш.

Един от най-забележимите аспекти на тази книга е напредъкът в стила на писане на Емил. Начинът, по който той използва метафори и изрази, е по-зрял и прецизен в сравнение с предишните му творби. Въпреки това, не бива да очакваме литературен стил, съизмерим с този на класиците като Иван Вазов. „Написано в лилаво“ е предназначена за хората, които искат да разберат повече за самия Емил като личност, за пътя, който е изминал, и за хората, които са го вдъхновили. Именно това прави книгата толкова специална – тя е лично четиво, което докосва сърцето.
Глава, която наистина ме впечатли, беше „Най-прекрасният човек". Тук Емил разказва за своята леля – фигура, която много от нас познаваме от неговите видеа. Разказът е едновременно трогателен и сърдечен, разкриващ дълбоката връзка и уважение, които изпитва към нея. Лесно е да се разпознаеш в тези емоции и те да предизвикат собствените ти спомени за близки хора, които са ти били опора.

Единственото, което ми липсваше, беше повече развитие на някои от темите. Въпреки че на места книгата е изчерпателна, на други оставя чувство за незавършеност. Искаше ми се да потъна още по-дълбоко в историите, които Емил споделя.

Не мога да не спомена и корицата – дело на Фиделия Косева. Тя е просто великолепна и допълва същността на книгата. А фактът, че заглавието е „Написано в лилаво“ и самото съдържание е буквално в лилаво, добавя визуален елемент, който е в унисон с чувството за индивидуалност и автентичност, което книгата предава.

В заключение, „Написано в лилаво“ е една искрена и емоционална книга, която, макар и кратка, оставя дълбоки впечатления. Емил Конрад показва ясно развитие като писател и личност, и за тези, които се интересуват от неговия вътрешен свят, това е една чудесна възможност да го опознаят още по-добре. Давам й 4 звезди от 5 – с усещането, че бих искал още малко, но същевременно удовлетворен от споделеното.

И накрая, искам да благодаря на Емо, че ми предложи да ми изпрати книгата. Това обаче по никакъв начин не е повлияло на моето мнение – то е напълно обективно и искрено.

[Viktoria Chipova · Rating 5 out of 5]

My Rating: 5/5
"Написано в лилаво" (Paperback) от Емил КонрадТази книга е истинско, неподправено и емоционално откровение, което надхвърля жанра на обикновената биография или книга за самопомощ. Давам ѝ най-високата оценка, защото е безкомпромисно честна, изключително смела и силно трансформираща за тези, които са готови да приемат посланието ѝ.
Защо 5/5?
Смелост и ИскреностСурова Емоционална Честност: "Написано в лилаво" е мощен разказ за борбата, приемането и търсенето на идентичност. Емил Конрад не спестява нищо от трудностите, през които е преминал – от булинга, през сложните отношения в семейството, до борбата със собствената си сексуалност и място в света. Тази сурова, нефилтрирана искреност е редка и ценна.
Универсално Послание за Приемане: Въпреки че книгата е силно лична, посланието ѝ е универсално: правото да бъдеш себе си, независимо от обществените очаквания и норми. Тя е фар за всеки, който се чувства различен, неразбран или изгубен.
Мотивиращо и Окуражаващо: Книгата не просто описва проблеми; тя предлага път към изцелението и самоутвърждаването. Тя е вдъхновяващ пример за това как можеш да превърнеш болката и травмите си в сила и да използваш своята уникалност като предимство.
Влияние върху Българското Общество: Тази книга има значение, което надхвърля чисто литературното. Тя е смел коментар върху толерантността, предразсъдъците и нуждата от откритост в българското общество.
Заключение:"Написано в лилаво" е задължително четиво – не само за феновете на автора или за хора, които се интересуват от ЛГБТИ темите, но за всеки, който иска да разбере по-добре човешката психика, емпатията и борбата за автентичност. Това е книга, която докосва, провокира и остава в съзнанието дълго след последната страница.

[Andrian Georgiev · Rating 5 out of 5]

Има неща, за които е трудно да се говори. Има теми, които изглеждат почти табу. Но „Написано в лилаво“ на Емил Конрад ги поставя пред читателя с такава искреност, че не можеш да не свалиш шапка. Това не е просто книга – това е дисекция на душата, изложена без маски, без претенция, само с чисто човешко желание да се покаже цялата истина за себе си. И респектът към автора тук е не просто препоръка, а неизбежен поклон пред смелостта му.

Темите са тежки и болезнени: родителите, осиновяването, сексуалната ориентация, любовта между младеж и мъж. Житейски шамари, разказани откровено, от първо лице, единствено число. Няма претенция за универсалност, няма готови отговори – има само личен разказ, който трепти и боли с всяка страница. Хейтът ще го има и ще продължи да го има, но ако отворите съзнанието и сетивата си за това, което Емил има да каже, ще видите, че зад забавното, леко присъствие, което познаваме от днешното му „аз“, се крие човек, който е минал през тежки изпитания и е намерил смелостта да ги превърне в думи.

Аз не просто преминах през тази книга – прелетях през нея. Със затаен дъх, със сърце, което се разтуптя при всяка признателна и болезнена изповед. И усещането за лилавото – този смел, топло-студен цвят – го почувствах като символ на чистота, откровение и обич, както и на онези части от нас, които обикновено криеш под килима. В „Написано в лилаво“ няма прикритост, няма компромис – има само истина, смелост и невероятна човечност.

Респект, Емил!

[Dimitar Nikov · Rating 5 out of 5]

„Написано в лилаво“ е книга, която съчетава характерния хумор на Емил Конрад с по-зрели и дълбоки теми. Авторът умело разкрива своите мисли, преживявания и лични наблюдения за света, като ги поднася с искреност и неподправеност.

Най-силното в книгата е, че тя е близка до читателя – не звучи като суха теория, а като разговор с приятел, който споделя своите истини и съмнения. Тонът е едновременно лек и забавен, но също така провокира размисъл върху теми като приемане на себе си, приятелство, любов и предразсъдъци.

Лилавото, което преминава като символ през книгата, е знак за различност и индивидуалност – за смелостта да бъдеш себе си в един свят, който често те притиска да се впишеш.

Книгата е подходяща както за почитателите на Емил Конрад, така и за всеки, който обича съвременна литература с личен и емоционален оттенък. Лесна за четене, но оставяща следа, „Написано в лилаво“ е напомняне, че да бъдеш различен е сила, а не слабост.


П.С- може да я слушах книгата в storytel но пак много ми хареса както си личи по ревюто!

[Spookylicious Aurora · Rating 5 out of 5]

Следя Емил от самото начало на кариерата му и с всяка негова книга, която прочитам, все повече и повече му се възхищавам.
"Написано в лилаво" ме накара да изпитам емоции, които отдавна не бях изпитвала. Може би и защото темата за домашно насилие ми е до болка позната и изпитана, и истински ме докосна.
Да съумееш да разкриеш най-съкровените тайни от живота си, да разгърнеш душата си и да преживееш отново всичко, което ти се е случило някога, е едно от най-смелите неща, които можеш да направиш.
Адмирации за всичко, което сътворяваш! Мисля, че е излишно да казвам, че я прочетох на един дъх. Това е от книгите, които хванеш ли веднъж, не можеш да оставиш дори за секунда. Така че, ако някой се чуди дали да я прочете - струва си не на 100%, а на 1000%.

[Lora Mancheva · Rating 5 out of 5]

За мен Емил Конрад е един от ярките и въздействащи автори в съвременната българска литература, а "Написано в лилаво" е книга, която се отличава със своята емоционална дълбочина и стил на разказване.

Книгата е едновременно лична и универсална и разглежда теми, които са близки на всеки човек – самотата, любовта, преодоляването на загуба и смисъла на връзките в нашия живот. Сюжетът е поднесен чрез кратки, но проникновени разкази, макар и с една идея по-обикновен изказ. Всяка история носи своя уникален заряд, оставяйки читателя да размишлява върху теми, вълнуващи обществото ни.

Безспорно, това е едно от най-добрите произведения на Емил Конрад досега.

[Gergana Paraskevova - Lecheva · Rating 3 out of 5]

🫟 Интересно четиво.
Не съм от почитателите на Емо, мяркам го из ТикТок и ме забавлява със съдържанието си, но не се интересувам кой знае колко от него и личния му живот. Но видях, че има тази книга в Сторител и реших да дам шанс.

💥 Интересно беше - историите, вижданията му за живота. Личи си, че извират от сърцето му.

🤷🏻‍♀️ Не мога да му дам 5 ⭐️, колкото и да ми се иска.. 3 са максимума.
Начина на предаване на историята си е типично в негов стил - все едно сме седнало да си го говорим на кафе, което не е минус, но имаше хаотични моменти, лека непоследователност и някои дребни противоречия.

[Borislava Kratunkova · Rating 5 out of 5]

Не съм очаквала тази книга да ме докосне по такъв начин. В някои моменти почувствах че сякаш думите от страниците са извадени от личен разговор между мен и Емо в който си споделяме най-съкровените мисли. А дори не се познаваме лично. Но това не ми попречи да бъда докосната от тази книга по много личен начин. Твърде личен дори бих казала.
Поздравления Емил Конрад за тази изповед. Докосна 💜 ми.
💜💜💜👏👏👏🔝

[Logan S · Rating 5 out of 5]

Следя творчеството му от години – изключително интелигентен за времето си млад човек. Тази книга ме грабна, първо с много модерната, стилна и красиво направена корица. Второ – авторът няма до момента лоша книга. Съдържанието е много грамотно, добре подредено и написано. Не разбирам защо има и лошо ревю, като книгата е повече от best seller за мен. Поздравления за Емил и дано продължи да издава подобни и още по-добри книги в бъдеще, защото е от малкото автори, които надграждат.

[stela · Rating 4 out of 5]

Емо е първият човек, чиито видеа следях и гледах отново и отново когато бях дете. Да прочета тази книга беше сякаш чета страници от дневника му с леки пропуски все пак, защото всички тези неща, които той е събрал в рамките на 135 страници са всъщност години истории и чувства, които той е задържал в себе си. Радвам се, че имах възможността да прочета мислите му и че въобще ни е допуснал до себе си по такъв начин.

[Sonya Racheva · Rating 1 out of 5]

След години отново се срещам с Емил Конрад. Бях любопитна да разбера как е израснал и затова прочетох и тази му книга. Доста смело четиво, което в никакъв случай не бих могла да определя като литаратура. От една страна се изисква смелост да споделиш доста съкровени неща, но като се има предвид, че в днешно време инфлуенсърите търсят брой почитатели, а и осребряване на писанията си, м��га да разбера Конрад. Книгата всъщност е опит за есе по моето скромно мнение.

[Kalina Georgieva · Rating 5 out of 5]

Трябва да отбележа, че Емил ми е приятел и това ревю няма как да е безпристрастно.
Книгата е изключително лична и се усеща като един задълбочен разговор с автора за различни житейски теми. Не са просто нахвърлени безцелно мисли, а добре изградени и синтезирани послания, базирани на лични преживявания.
Смятам, че всеки може да намери нещо, с което да резонира, в тази книга.

[Svetoslava Paunova · Rating 5 out of 5]

Книгата е много хубава. Трудно би била разбрана от всеки, ако читателя не е преминал и видял такива събития. Има моменти в които се чувствах, все едно си говоря със стар приятел. Книгата определено би, помогнала на човек преминал или преминаващ, през същите или сходни събития в живота си. Единствената критика е към редакторите, имат доста пропуски в работата си.

[Savina Angelova · Rating 4 out of 5]

Като автор на книгата Емил може да си пише в нея, каквото пожелае, но не ми направи добро впечатление, коментарите по негов адрес, които обсъждаше. Като малко или много известна личност, трябва да готов и да приема такива неща.
Имал е много тежко детство, стана ми тъжно за него.
Последната глава беше с твърде много общи размисли.
Крайна оценка 3.5/5

[Кристиян Георгиев · Rating 5 out of 5]

,,Написано в лилаво“ е книга, която отдава чест на тъмните ъгли на душата и същевременно носи светлина и надежда. Емил Конрад не се страхува да разкрие най-уязвимите си моменти – от факта, че е осиновен, до дълбоките рани от напрегнати семейни отношения и токсични връзки. Чрез своите думи авторът не просто споделя преживяното – той го превръща в мост към света на емпатията и себеразбирането.

[Victoria · Rating 3 out of 5]

Средна работа, бързо четиво, което даже всъщност слушах в Сторител… Не беше нищо особено, не е и точно биография, но може да се каже, че така по клюкарски научаваме някои пикантности в живота на Емил Конрад. Има някои противоречия обаче, като в главата с лъжите. А аудиовариантът е леко смешен, защото Емил все едно се кара..

[Maria Simova · Rating 4 out of 5]

Като дете оставено на произвола на съдбата от родителите си може би трябваше да ми хареса повече. Има много прилики в характера ми с този на Емил. Хубава книга, но този жанр не е моят и не успях да се насладя наистина, изглежда харесвам повече книги, които ме изкарват от реалността, а не ме връщат в нея. 🤷🏻‍♀️

[Dara Petrova · Rating 4 out of 5]

Не оценявам историята в книгата, а това как е написано и дали ми е било интересно, докато я слушам. Прескочих една от главите, за които беше казано, че има чувствителни теми, защото ми дойде малко в повече, но като цяло много бързо я изслушах и сигурно бих чела/слушала и някоя от другите книги на Емил.

[Mihaela · Rating 5 out of 5]

Не знам как трябва да се рейтват книги, които говорят за семейни травми, но за мен книгата на Емил Конрад успокоява и носи надежда към по-добро, колкото и трудни моменти да е имало.
Изненадвам се как много от тези събития са реални такива, тъжно ми е какви “родители” има по света и колко деца растат травмирани и белязани за цял живот.

[Veronika Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Истинска книга за нещата от живота. Сурови и искрени реалности,без излишна суета и без напудреност. Голямо браво за куража и смелостта. Щастлива съм,че живея във времена, в които има различни хора и те не се стремят да се нагаждат,а могат категорично да заявят себе си. Браво!

[Силвия Драгова · Rating 5 out of 5]

Книгата излага сериозни теми, от човек, криещ ужасно много смисъл и талант в себе си!
Респект за смелостта и това, което е написано в лилаво.
Респект за това, през което си преминал и това, в което си се превърнал. 💜

[Ani · Rating 5 out of 5]

Препоръчвам. Много се радвам, че четейки книгата се чувства атмосфера, в която сякаш с Емил седим един срещу друг и той споделя откровено, мило, полезно. Умили ме главата в книгата и за леля му, която е безкрайно симпатична на мен и още куп хора и ако четеш това, Емил, поздрави я специално.