What do you think?
Rate this book
Ти, подобие мое
„Ти, подобие мое“ не е просто драматична история за петима твои измислени съвременници. Това е роман за твоето общество, официално обявило състраданието за недъг. История, разказана ти от самия Създател.
Антиутопия? Дано.
Въздаваш своя, човешки ред по лично усмотрение, без право на глас – не само за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е щедър и пищен, бързо кипва в жлъчна мъст. Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч.
Най-ценното ти откритие – думите – биват ползвани за шумна омраза. В същото време пазиш себе си, като не се натоварваш с чужди страдания, изпитваш само лицемерна (или откровено никаква) съпричастност към останалите. Не жалиш другите, за да пожалиш себе си. Естествен отбор. Оцеляват дебелокожите.
В края на тази твоя изключително успешна технологична революция май си повярва. Бързият прогрес ти даде не просто самочувствие, а самоверие, доближило те до най-извратената ти представа за мен.
Антиутопия? Дано.
Въздаваш своя, човешки ред по лично усмотрение, без право на глас – не само за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е щедър и пищен, бързо кипва в жлъчна мъст. Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч.
Най-ценното ти откритие – думите – биват ползвани за шумна омраза. В същото време пазиш себе си, като не се натоварваш с чужди страдания, изпитваш само лицемерна (или откровено никаква) съпричастност към останалите. Не жалиш другите, за да пожалиш себе си. Естествен отбор. Оцеляват дебелокожите.
В края на тази твоя изключително успешна технологична революция май си повярва. Бързият прогрес ти даде не просто самочувствие, а самоверие, доближило те до най-извратената ти представа за мен.
- GenresAudiobook
304 pages, Paperback
Published September 13, 2024
19 people are currently reading
224 people want to read
About the author
Радослав Бимбалов
9 books35 followersРадослав Бимбалов (р. 1973 в Пловдив) издава първия си роман на 25 години. „Аз, маниака“ (изд. „Хермес“, 1998) е посрещнат с интерес от читателите и въпреки че продължава да пише статии за редица медии и да публикува разкази в общи сборници, в следващите 23 години авторът решава да не издава самостоятелна книга. По негови думи – защото не е готов, трябва тепърва да опознава хората и да се учи да пише. През 2022-ра излиза неговият сборник с разкази „Млък“ (изд. „Сиела“, 2022), който попада в номинациите за наградите „Перото“ и „Хеликон“ и печели престижното трето място в конкурса „Национална литературна награда „Йордан Радичков“. Според Бимбалов „Млък“ е бил генерална репетиция за „Екстазис“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 32 reviews
October 6, 2024
Внимание: page-turner!
След като прочетох целия роман, се питам коя съм аз, че да давам оценка?! Чие подобие съм, наблюдавана ли съм, от кого и т. н.🙃
И все пак, няма как да се подмине приковаващата погледа корица, оригиналното оформление като цяло, както и добрата работа на коректор и редактор, което в новите издания е рядка находка. Но всичко това щеше да е самоцелно без съдържанието между двете корици. А то е роман с актуална идея, поднесена с богат език, разказ от необичайна гледна точка, провокиращ дълбоки размисли, което го нарежда на лавицата до много добрите съвременни български романи. А защо не и европейски.
След като прочетох целия роман, се питам коя съм аз, че да давам оценка?! Чие подобие съм, наблюдавана ли съм, от кого и т. н.🙃
И все пак, няма как да се подмине приковаващата погледа корица, оригиналното оформление като цяло, както и добрата работа на коректор и редактор, което в новите издания е рядка находка. Но всичко това щеше да е самоцелно без съдържанието между двете корици. А то е роман с актуална идея, поднесена с богат език, разказ от необичайна гледна точка, провокиращ дълбоки размисли, което го нарежда на лавицата до много добрите съвременни български романи. А защо не и европейски.
October 7, 2024
Знаете ли какво мразя?
Автор наставнически да ми сипва с морализаторския черпак.
Знаете ли какво обича Радослав Бимбалов?
...май се досещате, предвид оценката.
Петдесет страници са ми достатъчни, за да метна господин Бимбалов в купа с Куанг, която прави същото - макар и на леко по-различна тематика. Надявам се и с двамата да не се срещнем повече.
Аз особен сюжет не видях, честно казано - само сипене на мисли, нравоучения, ти това, ти онова. Направо уикендно подгизнах мисловно, далеч не заради съдралия небето порой.
"Ти, подобие мое" сигурно ще се хареса на хората, които са окей с този похват. За мен беше досадно и крещяща доза самодоволно (от страна наБог извинете, автора) натиряне. Позавъртях очи, затворих корици, оставих книжката обратно и си се връщам към "Нефритен град" и другите частици от списъка ми за четене.
Автор наставнически да ми сипва с морализаторския черпак.
Знаете ли какво обича Радослав Бимбалов?
...май се досещате, предвид оценката.
Петдесет страници са ми достатъчни, за да метна господин Бимбалов в купа с Куанг, която прави същото - макар и на леко по-различна тематика. Надявам се и с двамата да не се срещнем повече.
Аз особен сюжет не видях, честно казано - само сипене на мисли, нравоучения, ти това, ти онова. Направо уикендно подгизнах мисловно, далеч не заради съдралия небето порой.
"Ти, подобие мое" сигурно ще се хареса на хората, които са окей с този похват. За мен беше досадно и крещяща доза самодоволно (от страна на
October 13, 2024
Разкошен език, елементи на антиутопия, намигване към Оруел (и не само), задълбочен и философски роман, който е написан от името на самия Бог (о, моля ви, не се превъзнасяйте, може би би казал той - Богът от книгата - в случая).
Кара ни да се замислим най-вече за състраданието (или по-скоро липсата му) в свят, който се самоизяжда. Болест ли е то или е болест отсъствието му? До какви размери може да стигне отчуждението? Има ли право всеки, направил си профил за минутка в социалните мрежи, да си въобрази, че е достигнал висините, от които да "мята присъди с лекотата на палач"? Може ли да ампутират любовта от душите ни?
Книгата преплита историята на няколко души, но не толкова, за да даде отговор на тези въпроси, а за да ни ги зададе. Само задавайки си важните въпроси, ние можем да формираме нашите ценности. Кое е най-важното за мен, бих ли помогнал, когато някой има нужда, кой е правилният начин да живея - с човешките си слабости или с отказа от тях?
Толкова ми се четеше книга като тази и тя дойде при мен в една дъждовна, но изпълнена с душа вечер.
Любим цитат (един от многото): "идиотите са като идиоми – непоклатими, непреводими и незаобиколими."
Кара ни да се замислим най-вече за състраданието (или по-скоро липсата му) в свят, който се самоизяжда. Болест ли е то или е болест отсъствието му? До какви размери може да стигне отчуждението? Има ли право всеки, направил си профил за минутка в социалните мрежи, да си въобрази, че е достигнал висините, от които да "мята присъди с лекотата на палач"? Може ли да ампутират любовта от душите ни?
Книгата преплита историята на няколко души, но не толкова, за да даде отговор на тези въпроси, а за да ни ги зададе. Само задавайки си важните въпроси, ние можем да формираме нашите ценности. Кое е най-важното за мен, бих ли помогнал, когато някой има нужда, кой е правилният начин да живея - с човешките си слабости или с отказа от тях?
Толкова ми се четеше книга като тази и тя дойде при мен в една дъждовна, но изпълнена с душа вечер.
Любим цитат (един от многото): "идиотите са като идиоми – непоклатими, непреводими и незаобиколими."
October 30, 2024
Тъкмо сгънах "Ти, подобие мое" на Радослав Бимбалов. Успях да се справя с този експеримент. Привилегията да я приключа ме кара да се чувствам леко снобарски. Романът ме оставя с противоречиви чувства, хем го харесвам и хем не го, давайки си сметка, че моето мнение не е изобщо меродавно.
Идеята е добра, макар че леко лъха на Оруел, само че вместо герой, който се бори срещу режима и люска джин, тук ни тласкат към неизбежния край на мизерията. Това ми хареса. Има и един подобен на Алекс Джоунс персонаж, който можеше още да се разгърне.
Общо взето в книгата Създателя бърбори от първо лице, циничен за провалите на човечеството като цяло и на една шепа хора, в частност. Това също ми хареса.
Представете си свят без състрадание (забранено е), в който Държавната агенция за емоционален контрол се занимава със наблюдение на моментите на слабост и съчувствие. Божественият разказвач ни води през парада на нашите жалки животи, сравнявайки ни с Дарвин, Бетовен, Микеланджело, Ницше - обичайните заподозрени. Тук целта сигурно е да се подчертае бездната между гения и посредствените хора (нас, демек).
Претенциозният език изобилства – клишетата летят като в роман на Мария Лалева. Това не ми хареса. И все пак прозата, наситена с поза, настоява за себе си с един не толкова неприятен екзистенциален удар в зъбите. Уау, май съм прихванала малко нещо превзетост.
Идеята е добра, макар че леко лъха на Оруел, само че вместо герой, който се бори срещу режима и люска джин, тук ни тласкат към неизбежния край на мизерията. Това ми хареса. Има и един подобен на Алекс Джоунс персонаж, който можеше още да се разгърне.
Общо взето в книгата Създателя бърбори от първо лице, циничен за провалите на човечеството като цяло и на една шепа хора, в частност. Това също ми хареса.
Представете си свят без състрадание (забранено е), в който Държавната агенция за емоционален контрол се занимава със наблюдение на моментите на слабост и съчувствие. Божественият разказвач ни води през парада на нашите жалки животи, сравнявайки ни с Дарвин, Бетовен, Микеланджело, Ницше - обичайните заподозрени. Тук целта сигурно е да се подчертае бездната между гения и посредствените хора (нас, демек).
Претенциозният език изобилства – клишетата летят като в роман на Мария Лалева. Това не ми хареса. И все пак прозата, наситена с поза, настоява за себе си с един не толкова неприятен екзистенциален удар в зъбите. Уау, май съм прихванала малко нещо превзетост.
October 26, 2024
Книга, която прочетох по препоръка на един много уважаван от мен човек… Книга…. Олицетворение на един съвременен свят, в който да си състрадателен и емпатичен са недопустими и дори подсъдими емоционални състояния. Свят в книга или книга в свят, в който/която често хората се осъждаме за проявената човечност, в който/ която се слушаме само за да формулираме отговор (за да опровергаем другия), а не за да го чуем и разберем наистина.
Книга, която прониква през зеницата, плъзва се по зрителния нерв и отива там горе… разхвърля малко спомени, малко мисли за да може накрая да подреди всичко и да достигне до щастлив (по нейн си начин) край. И не на последно място олицетворение на грозната ни действителност и съвремие. Препоръчвам!
Книга, която прониква през зеницата, плъзва се по зрителния нерв и отива там горе… разхвърля малко спомени, малко мисли за да може накрая да подреди всичко и да достигне до щастлив (по нейн си начин) край. И не на последно място олицетворение на грозната ни действителност и съвремие. Препоръчвам!
October 7, 2024
Нгуана уна - НЕ е.
"Ти, ..." за мен е олицетворение на смеховатото. За съжаление, не смеховато като онова, което изобилстваше в Замунда - поводът да харесам г-н Бимбалов. Онзи смях беше елементарен, без тежки претенции, глупашки наивен, сатиричен и на моменти откровено самоироничен. Но пък и безкрайно искрен. 30 години по-късно, искреното е отстъпило място на поучителното - но ефектът пак е смях, макар и от различен вид. А пък толкова се надявах да харесам новоизгрелия стожер на съвременната българска литература...
Грам не се получи - още в книжарницата намерих "Подобието" редом до адски бестселъри а-ла "Стопанката" и други подобни преки тълкувания на понятието "инфоМрация" в моето съзнание. Нищо, реших да не се опитвам да познавам деня по сутринта и прелистих първите тридесетина страници със скрита надежда. Още тридесетина страници и Надеждата директно си хвърли куфарите през прозореца - и скочи след тях.
Затворих триста и някоята страница, отдъхвайки се, че завинаги съм се отървал от болезнено едноизмерните и елементарни персонажи, които ме караха да се чувствам, че гледам не по-малко хитов латино сериал. ОК, _персонажите_ са ампутирани от способност за реално развитие и задълбочаване -- но пък и на автора това изобщо не му е нужно. Те се явяват набързо анимирани фигурки в sidescroller игричка - и си вършат перфектно илюстративната роля. А на задния план на този паралакс? Там нон-стоп се мъдри поантата на целия текст - назидателният тон на 'онзи отгоре', на който - сакън - ама хич не му се ще да поучава и нравоучителства. Просто през целия текст му се налага да върши само и единствено това. Като послевкус - дълбоко философско послание и покана читателят да се замисли и сам да открие посланието за себе си? Пак не. По-скоро досадно насадени изводи, пределно резонни и за ученик в четвърти клас.
Впрочем, целта и заключенията на автора стават ясни доста рано в текста. "Ти, подобие мое" можеше спокойно да е кратък разказ - и ако беше такъв, най-вероятно щеше поне да е лишен от нарочната си пошлост (Нек' има скандал! Нек' одумва народът!), или пък от напъните да се плете нескопосана постмодернистична сюжетна нишка, която да свърже простоватите персонажи и да ги оплете в самоцелните изводи. А можеше и да е просто спрягане на Фейсбук глагола "Пиша есе" - защото това е единственото усещане, което остави в мен.
И пак впрочем (досадно е да се повтарят едни и същи неща, да): рефлексът на кучето да рие след изхождане няма нищо общо с почистването - противно на поредния назидателен извод на автора (всъщност, извинявам се -- не негов, а на илюстрирания от него Всевишен). След "Подобието" обаче на мен ми беше нужно и риене с лапи, и почистване. Пуснах си "Нас банана ни храни всички”, за да си маркирам територията, а за хигиена отворих вече остарял роман на съвременен Шекспир. Пошлост, антиутопия и намигвания към преходността на модерното има и в двете, а за "Лъжецът" дори е сигурно, че може да те накара да мислиш и чувстваш. Така де… ако някой ще ми раздава морал на кило, нека да е Стивън Фрай. Или поне Негово Превъзгустителство Ре Четиринайсти.
"Ти, ..." за мен е олицетворение на смеховатото. За съжаление, не смеховато като онова, което изобилстваше в Замунда - поводът да харесам г-н Бимбалов. Онзи смях беше елементарен, без тежки претенции, глупашки наивен, сатиричен и на моменти откровено самоироничен. Но пък и безкрайно искрен. 30 години по-късно, искреното е отстъпило място на поучителното - но ефектът пак е смях, макар и от различен вид. А пък толкова се надявах да харесам новоизгрелия стожер на съвременната българска литература...
Грам не се получи - още в книжарницата намерих "Подобието" редом до адски бестселъри а-ла "Стопанката" и други подобни преки тълкувания на понятието "инфоМрация" в моето съзнание. Нищо, реших да не се опитвам да познавам деня по сутринта и прелистих първите тридесетина страници със скрита надежда. Още тридесетина страници и Надеждата директно си хвърли куфарите през прозореца - и скочи след тях.
Затворих триста и някоята страница, отдъхвайки се, че завинаги съм се отървал от болезнено едноизмерните и елементарни персонажи, които ме караха да се чувствам, че гледам не по-малко хитов латино сериал. ОК, _персонажите_ са ампутирани от способност за реално развитие и задълбочаване -- но пък и на автора това изобщо не му е нужно. Те се явяват набързо анимирани фигурки в sidescroller игричка - и си вършат перфектно илюстративната роля. А на задния план на този паралакс? Там нон-стоп се мъдри поантата на целия текст - назидателният тон на 'онзи отгоре', на който - сакън - ама хич не му се ще да поучава и нравоучителства. Просто през целия текст му се налага да върши само и единствено това. Като послевкус - дълбоко философско послание и покана читателят да се замисли и сам да открие посланието за себе си? Пак не. По-скоро досадно насадени изводи, пределно резонни и за ученик в четвърти клас.
Впрочем, целта и заключенията на автора стават ясни доста рано в текста. "Ти, подобие мое" можеше спокойно да е кратък разказ - и ако беше такъв, най-вероятно щеше поне да е лишен от нарочната си пошлост (Нек' има скандал! Нек' одумва народът!), или пък от напъните да се плете нескопосана постмодернистична сюжетна нишка, която да свърже простоватите персонажи и да ги оплете в самоцелните изводи. А можеше и да е просто спрягане на Фейсбук глагола "Пиша есе" - защото това е единственото усещане, което остави в мен.
И пак впрочем (досадно е да се повтарят едни и същи неща, да): рефлексът на кучето да рие след изхождане няма нищо общо с почистването - противно на поредния назидателен извод на автора (всъщност, извинявам се -- не негов, а на илюстрирания от него Всевишен). След "Подобието" обаче на мен ми беше нужно и риене с лапи, и почистване. Пуснах си "Нас банана ни храни всички”, за да си маркирам територията, а за хигиена отворих вече остарял роман на съвременен Шекспир. Пошлост, антиутопия и намигвания към преходността на модерното има и в двете, а за "Лъжецът" дори е сигурно, че може да те накара да мислиш и чувстваш. Така де… ако някой ще ми раздава морал на кило, нека да е Стивън Фрай. Или поне Негово Превъзгустителство Ре Четиринайсти.
January 10, 2025
“Ти, подобие мое” на Радослав Бимбалов е книга, която обещава дълбочина и оригиналност, но вместо това предлага сбор от клишета и претенциозно поднесени идеи. Авторът се опитва да изглежда философски и провокативен, но често изпада в банални обобщения и прекалено познати сюжети, които не носят нищо ново на читателя.
Текстът е изпълнен с досадни послания, поднесени с поучителен тон, които те карат да се чувстваш сякаш ти се чете лекция, вместо да се разгръща увлекателен разказ. Претенцията за дълбочина създава усещането, че книгата се опитва да впечатли повече със стила си, отколкото със съдържанието.
Вместо да провокира размисъл, романът на моменти отблъсква с очевидните си послания, които сякаш подценяват интелигентността на читателя. Ако търсите книга, която наистина да ви грабне с оригиналност и свежи идеи, тази едва ли ще оправдае очакванията ви.
Текстът е изпълнен с досадни послания, поднесени с поучителен тон, които те карат да се чувстваш сякаш ти се чете лекция, вместо да се разгръща увлекателен разказ. Претенцията за дълбочина създава усещането, че книгата се опитва да впечатли повече със стила си, отколкото със съдържанието.
Вместо да провокира размисъл, романът на моменти отблъсква с очевидните си послания, които сякаш подценяват интелигентността на читателя. Ако търсите книга, която наистина да ви грабне с оригиналност и свежи идеи, тази едва ли ще оправдае очакванията ви.
September 1, 2025
Дам. Определено не е приятно да ти (по)кажат, че не си толкова велик, за колкото се мислиш. Че си само малка вариация от необятната колекция на битието. И въпреки всичко в безхаберието си и егоцентризма си си успял да се обожествиш и да натвориш 105 милиона бели. И да проектираш отговорност за тях. Поздравления! Това е книга, която може да ни научи на много. Стига да оставим себелюбието си на прага. Най-"малкото" от тях? Че "ако не ти харесва - подминавай" не е опция.
September 24, 2025
Не очаквах Сэздателят да изследва границите на човешката идентичност и отражението на „аз“-а в другия , но с времето приех този разказ и дори ми допадна как личното и универсалното се преплитат.
Има ли смисъл и цялост в свят, където човек е разкъсан между вътрешните си копнежи и външните роли?
Допаднаха ми смяната на гледни точки, фрагментарният наратив, вътрешният монолог и метафоричен език. Честата игра с образи и символи създава атмосфера на борещи се интимност и отчуждение.
Книгата впечатлява с езикова изчистеност и ритъм, които напомнят на модерна проза с философска линия, като създават пространство за размисъл и за лично съприкосновение с темите за любовта, загубата, самопознанието и границите на свободата.
Зад личната история на героя прозира критика към системата, която изисква подчинение и еднаквост, а емоциите – тази най-човешка сила – се оказват нежелани и преследвани. Авторът показва как общественият натиск и структурите на властта обезличават човека, сривайки целия му свят.
Точно тази линия ми беше най-интересна и вълнуваща.
Има ли смисъл и цялост в свят, където човек е разкъсан между вътрешните си копнежи и външните роли?
Допаднаха ми смяната на гледни точки, фрагментарният наратив, вътрешният монолог и метафоричен език. Честата игра с образи и символи създава атмосфера на борещи се интимност и отчуждение.
Книгата впечатлява с езикова изчистеност и ритъм, които напомнят на модерна проза с философска линия, като създават пространство за размисъл и за лично съприкосновение с темите за любовта, загубата, самопознанието и границите на свободата.
Зад личната история на героя прозира критика към системата, която изисква подчинение и еднаквост, а емоциите – тази най-човешка сила – се оказват нежелани и преследвани. Авторът показва как общественият натиск и структурите на властта обезличават човека, сривайки целия му свят.
Точно тази линия ми беше най-интересна и вълнуваща.
September 3, 2025
Толкова много харесвам Радослав Бимбалов, но като писател трудно намирам с него допирни точки...
Прочетох едно ревю, че шанса да сте прочели нещо подобно като тази книга е доста малък. Аз бих казал нулев шанс, още повече, че тази критичност и морализаторство угнетяват препускането ми през страниците. А и забележете – от гледната точка на Бог е разказана историята, голяма заявка дава на пръв поглед, но дотам. В книгата няма нищо забавно, разтоварващо, "чете се на един дъх" или пък още по-малко нещо обичайно.
Мисля, че е насочена към младите читатели, защото редовете на тази книга ни казват само едно – про-мя-на! Има предупреждения и много замисъл, но този стил "манджа с грозде" ми идва в повече, като добавим и "възпитаването" от страна на автора към нас... става шарено!🫠
П.С. Оформлението и корицата могат да спечелят приз!
Прочетох едно ревю, че шанса да сте прочели нещо подобно като тази книга е доста малък. Аз бих казал нулев шанс, още повече, че тази критичност и морализаторство угнетяват препускането ми през страниците. А и забележете – от гледната точка на Бог е разказана историята, голяма заявка дава на пръв поглед, но дотам. В книгата няма нищо забавно, разтоварващо, "чете се на един дъх" или пък още по-малко нещо обичайно.
Мисля, че е насочена към младите читатели, защото редовете на тази книга ни казват само едно – про-мя-на! Има предупреждения и много замисъл, но този стил "манджа с грозде" ми идва в повече, като добавим и "възпитаването" от страна на автора към нас... става шарено!🫠
П.С. Оформлението и корицата могат да спечелят приз!
January 23, 2025
Идеална за тези, които търсят нещо по-дълбоко и смислено – книга, която провокира размисъл за човешката природа и за това как се оглеждаме в другите.
June 26, 2025
Приключвам я….настръхнала…
October 15, 2025
Една истински впечатляваща книга.
November 10, 2024
Великолепна и смразяваща история за отчуждението и нихилизма на всеки от нас. Прекрасна корица!
November 30, 2024
Историята е интересна, посланието е добро, но лично на мен не ми хареса стилът на писане и представата за религията в книгата.
January 13, 2025
Изключително приятно изненадана съм от "Ти, подобие мое" на Радослав Бимбалов. Като страстен читател, през годините съм попадала на всякакви книги – добри, не толкова добри, и някои, които са ме оставили без дъх. Но ето, че дойде тази книга, която не само че ме впечатли, но и ме накара да се замисля дълбоко за нас самите, за действията ни и за света около нас.
Още от първите страници "Ти, подобие мое" започва силно – с нестандартен разказвач, който самият се явява Създателят. Това придава уникална перспектива и дълбочина на сюжета. След това сме въведени в живота на пет напълно различни герои – хора, чиито съдби се преплитат по начин, който никой не би предположил в началото. Всеки от тях носи своята история, своите грехове и своите мечти, а решенията им водят до антиутопия, която звучи твърде близо до реалността, за да е просто фикция.
Книгата е пълна с толкова истини – изречения, които те удрят право в сърцето, и мисли, които оставаш да обмисляш дълго след като си затворил последната страница. Това не е просто книга – това е урок, предупреждение, покана да се вгледаме в себе си.
Не обичам да раздавам 5 звезди леко, но тази книга напълно заслужава своята оценка.
Още от първите страници "Ти, подобие мое" започва силно – с нестандартен разказвач, който самият се явява Създателят. Това придава уникална перспектива и дълбочина на сюжета. След това сме въведени в живота на пет напълно различни герои – хора, чиито съдби се преплитат по начин, който никой не би предположил в началото. Всеки от тях носи своята история, своите грехове и своите мечти, а решенията им водят до антиутопия, която звучи твърде близо до реалността, за да е просто фикция.
Книгата е пълна с толкова истини – изречения, които те удрят право в сърцето, и мисли, които оставаш да обмисляш дълго след като си затворил последната страница. Това не е просто книга – това е урок, предупреждение, покана да се вгледаме в себе си.
Не обичам да раздавам 5 звезди леко, но тази книга напълно заслужава своята оценка.
May 6, 2025
Когато за пръв път видях тази книга имах усещането за нещо много интимно. По принцип рядко чета за какво става въпрос в четивата, които избирам. Доверявам се на корица и усет. Очаквах любовна история. И действително я получих. Очаквах близост, каквато никога не съм чела и я получих.
Все пак какво по-интимно от това да слушаш разсъжденията на самия Него?
На Господ. Току-що научих, че аутокоректът не смята, че Господ трябва да се пише с главна буква...
Какво да ви кажа - силна книга. Повече не мога.
Трябва да останете насаме в този момент - вие, книгата и Той. Нищо, че думите му са дело на Радослав Бимбалов.
Според мен се е справил блестящо! И дано тази книга наистина идва навреме :)
Все пак какво по-интимно от това да слушаш разсъжденията на самия Него?
На Господ. Току-що научих, че аутокоректът не смята, че Господ трябва да се пише с главна буква...
Какво да ви кажа - силна книга. Повече не мога.
Трябва да останете насаме в този момент - вие, книгата и Той. Нищо, че думите му са дело на Радослав Бимбалов.
Според мен се е справил блестящо! И дано тази книга наистина идва навреме :)
December 11, 2025
Много ме замисли. Малко ме шамароса. За мен не прозвуча като клише. Нито като претенция. Нито като нравоучение. Последните три констатации са в отговор на мой приятел, който не я хареса по тези три причини ;)
Безчувствието и дебелокожието ли е наложителният естествен подбор- необходимото видоизменение, с което да се приспособим и да оцелеем?
Полезно ли е съчувствието или това е безсмислено и дори пагубно чувство?
До къде ни до��еде еволюцията?
Безчувствието и дебелокожието ли е наложителният естествен подбор- необходимото видоизменение, с което да се приспособим и да оцелеем?
Полезно ли е съчувствието или това е безсмислено и дори пагубно чувство?
До къде ни до��еде еволюцията?
October 25, 2024
Изключително харесвам дълбочината на съжденията, лекият език и историческите препратки към всичко, което е било, е и би могло.... Съвременната версия на 1984 или може би един прекрасен нов свят? Пишете, господин Бимбалов! Очаквам с нетърпение да дойде и реда на Тоби в самостоятелно издание ☺️
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 12, 2025
Много ми допадна и подхода и езика!
Верен прочит на съвременните явления около социалните мрежи, особено гледайки какво става в последните дни :)
А на финала ме улучи изцяло с агностичния поглед - кой кого е създал - брилянтно!
Адмирации и чакаме още!!!
Верен прочит на съвременните явления около социалните мрежи, особено гледайки какво става в последните дни :)
А на финала ме улучи изцяло с агностичния поглед - кой кого е създал - брилянтно!
Адмирации и чакаме още!!!
November 3, 2024
Божествена, по отвратително близък до съвремието начин.
November 13, 2024
Антиутопия? Дано.
January 24, 2025
There is some idea in this text and Sheckley could’ve written a good short story around it but Bimbalov is no Sheckley. God so tired of subject. And so is the miserable man; or woman.
August 25, 2025
Оффф.
Off.
Или както казваше Джанис от ‘Приятели’: ‘О. Боже. Мой.’
Зверска претенция. Чутовни поучения.
Толкоз.
Off.
Или както казваше Джанис от ‘Приятели’: ‘О. Боже. Мой.’
Зверска претенция. Чутовни поучения.
Толкоз.
September 22, 2025
Страхотна книга!
September 22, 2025
Брутална. Брутално откровена, брутално саркастична, брутално болезнена на места
September 23, 2025
Интересно преживяване беше.
Единствено се чудя, освен "1984" ....не ми ли прилича на "Оксиморон" на Вешим по нвкакъв извратен начин.
Единствено се чудя, освен "1984" ....не ми ли прилича на "Оксиморон" на Вешим по нвкакъв извратен начин.
November 8, 2025
DNF - 20%
Така и не се разбрахме с тази книга.
Така и не се разбрахме с тази книга.
December 9, 2025
много, много дълбока книга, която ни напомня колко важна е човечността.
May 24, 2025
Радослав Бимбалов наистина много добре е представил себе си чрез говорителя като човек, който осъзнава модерните проблеми, а не ги вижда като безмислици. Тъй като той е на възраст не съм очаквала да се олицетворят някой от проблемите в книгата, признавам си, кофти предразсъдъци имах.
Харесва ми, че Господ е говорителя и не се изрисува като страшния и наказващ покварените светия, а като човек който обича творението си, но приема колко зли неща постига и прави то.
Ако можех да оставя 4,3 бих оставила. На първи размисъл за мен книгата беше топ (5/5!!!), но като се замислих колко досадни и безмислени бяха някои от малките стихчета по средата на главите... Махам малко от петичката.
Концепцията за дистопичен свят и законите около съпричастността малко ми дойде отникъде. Първоначално в книгата се беше обрисувала една същина на действелността ,в която живеем. След еди-си-колко глави изведнъж почнаха да се появяват тези закони... Не знам дали е било, като цел за шоков елемент, но наистина ми остана празна представа за света в книгата. От другата страна съм съгласна с повечето твърдения на говорителя, най-вероятно за това ми хареса книгата толкова много. Елемента на леко подсказване между главите за това убийство на Тийч със слончето беше като вкусването на нещо малко по малко. Добре ми подейства!
Много рядко виждам толкова добре графично оформени книги с толкова внимание към дизайна. Харесва ми, че между страниците са включени глинените скулптури.
Общо казано, книгата беше добре разказана (с изключение на дразнещите прозни елементи, които сякаш бяха цопвани, колкото да придобият снобарски/префърцунен начин на изказ) , с добре подбрани и оформени герои, макар че можеше да се каже и развие още за персонажа на Йо, красиво оформени глави и корица и добре вкарани мисли и разсъждения върху положението на света и отношението между човека/цивилизацията => Господ.
Харесва ми, че Господ е говорителя и не се изрисува като страшния и наказващ покварените светия, а като човек който обича творението си, но приема колко зли неща постига и прави то.
Ако можех да оставя 4,3 бих оставила. На първи размисъл за мен книгата беше топ (5/5!!!), но като се замислих колко досадни и безмислени бяха някои от малките стихчета по средата на главите... Махам малко от петичката.
Концепцията за дистопичен свят и законите около съпричастността малко ми дойде отникъде. Първоначално в книгата се беше обрисувала една същина на действелността ,в която живеем. След еди-си-колко глави изведнъж почнаха да се появяват тези закони... Не знам дали е било, като цел за шоков елемент, но наистина ми остана празна представа за света в книгата. От другата страна съм съгласна с повечето твърдения на говорителя, най-вероятно за това ми хареса книгата толкова много. Елемента на леко подсказване между главите за това убийство на Тийч със слончето беше като вкусването на нещо малко по малко. Добре ми подейства!
Много рядко виждам толкова добре графично оформени книги с толкова внимание към дизайна. Харесва ми, че между страниците са включени глинените скулптури.
Общо казано, книгата беше добре разказана (с изключение на дразнещите прозни елементи, които сякаш бяха цопвани, колкото да придобият снобарски/префърцунен начин на изказ) , с добре подбрани и оформени герои, макар че можеше да се каже и развие още за персонажа на Йо, красиво оформени глави и корица и добре вкарани мисли и разсъждения върху положението на света и отношението между човека/цивилизацията => Господ.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Displaying 1 - 30 of 32 reviews