На 2 октомври 1996 г. пред дома му е застрелян Андрей Луканов – знаков политик на българския преход, министър-председател в две правителства, депутат. От кого и защо? И до днес нито една от версиите не е отречена или потвърдена. Делото „Луканов” е прекратено.
В новата си книга Анна Заркова осветява истината, като предоставя на читателя събраната от нея обширна информация по този мистериозен случай: записаното в свои и на други журналисти интервюта; чутото в съдебните зали, споделеното на „четири очи” с партийни деятели и магистрати, с полицаи и бивши затворници, с обеднели новобогаташи и шефове на фалирали банки. Преминавайки през развръзките на криминални и политически интриги, с журналистическа отдаденост тя търси ключа към голямата загадка: кому е изгодна смъртта на този противоречив политик – силно обичан и мразен, наричан почтително Архитекта на мирния преход и презрително Бялата лисица. Един интригуващ документален разказ, убедително доказващ, че „много от въпросите, които си задаваме днес, имат отговори в близкото ни минало”.
Не мога да нарека книгата обективна. Боядисана е в политическо червено и осезаемо ласкае личността на Андрей Луканов. Той е представен като изключително умен и значим, но същевременно скромен и беден политик от световна величина, чието семейство след смъртта му живее на ръба на мизерията, въпреки че приживе той е бил два пъти министър-председател на България, любимец и диригентска палка на Михаил Горбачов, президент на руско-българското газово дружество "Топенерджи" с акционери Газпром, Булгаргаз, Мултигруп, Първа частна банка и др. Не се споменават никакви подробности около връзките му с подземния свят и силовите групировки. Паралелът, който авторката прави между личностите на Андрей Луканов и Стефан Стамболов и техните убийства, обаче ми дойде наистина в повече. Книгата съдържа интересна информация, но категорично не е безпристрастна.
От книгата научих много нова информация за периода на преврата, особено като човек, който се е родил след това. Болезнено очевидно е колко пристрастна е Ани Заркова към Андрей Луканов и на моменти описанията заприличват на любовно писмо. Не мисля, че е редно човек да формира мнение спрямо тази книга, а е вероятно млад човек да се подведе по написаното, защото наистина ти се приисква да повярваш, че е имало толкова компетентен политик с нежна душа, който да се погрижи за българската държава в труден момент. Уви, истината е по-различна(ако се имат предвид и други източници). Иначе началото на книгата е написана по интересен начин, интригуващ. Последната 1/3 се навлиза в територия, която за човек незапознат с личностите, е много трудно проследима и има за цел единствено допълнително да натрапи кои са лошите и кои са добрите.
Тато е лошия комунист, а Петър Младенов и Андрей Луканов са добрите. Освен че са добри, са и нежни души, аскети, интелектуалци Андрей Луканов таман е измислил как да направи пазарна икономика в България, но гадните генерали от БКП и простия народ са го прецакали. Андрей Луканов е точно толкова важен държавник в новата ни история, колкото Стефан Стамболов. Ванга е предсказала, че АЛ ще умре, ама той бил прекалено зает да мисли за благото на България, че да иде да я пита какво да прави. *** Поредното доказателство, че четенето на книги може да е много вредно хоби