What do you think?
Rate this book
Български психар #2
Хрониките на Звеното
„Хрониките на Звеното“ е продължение на „Български психар“ и доразвива някои персонажи в първия роман. Отново място на действието е България, а сюжетът прелива от батални случки, екшън сцени и схеми. Книгата е адресирана към почитателите на стила „Велков“ и отговаря на много въпроси, повдигнати в „Български психар“.
288 pages, Paperback
First published April 16, 2014
1 person is currently reading
39 people want to read
About the author
Андрей Велков
10 books59 followersАндрей Велков е многократен републикански шампион по социална сатира в тежката категория, фул контакт. Рицар на Ордена на Книжната Метафора. Носител на Нобелова награда за мир, литература и физика 2054 г. Политолог, маркетолог, любител мозъчен хирург и изтънчен сърцевед. Виден хедонист от запаса. Буен, строг, но справедлив.
Автор на романите „Български психар“, „Хрониките на Звеното“ и „Няма закога“.
Автор на романите „Български психар“, „Хрониките на Звеното“ и „Няма закога“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
May 29, 2014
И ето, най-накрая, събитието на годината в българската литература, събитието, което чакам от 2012-а. Продължението на "Български психар", дебютният роман на Андрей Велков, вече е факт! Време е за "Хрониките на звеното".
По същината си този роман не е точно продължение в класическият смисъл на думата. Книгата е по-скоро допълнение към първата, дава отговори на въпросите поставени преди две години, описва още приключения на хората от Звеното и подопечните им и хвърля светлина върху евентуални неясноти, ако такива са налице.
"Старият човек изглеждаше много уморен, но в очите му имаше сила. Беше прекалено горд да приема помощта от децата си, които също едва свързваха двата края и преди няколко дни се бе хванал, без да им казва общак на този строеж, за да не им е в тежест, а дори да им помага. По-добре да умре от преумора, отколкото да изгуби себе си точно на края на живота си. Някога си мислеше, че ще има достойни старини, ще чете и ще пътува, но отдавна се беше отказал от тези илюзии. Държавата сякаш целенасочено се опитваше да избие цялото негово поколение, същата тази държава, която те бяха изградили с двете си ръце, минавайки през десетилетия лайна."
Книгата отново има три финала: един брутален, както преди, един позитивен както преди (но по-различен) и един шантавичък. В последния този път няма извънземни, а зомбита! Култ, лудница. Както и преди, така и сега социалният елемент, който присъства в книгата е сериозен - справка цитатчето по-горе.
Романът изобилства от яки моменти - цялата първа глава "Варела и пеперудите", битката на холивудците в оркската махала, как Мишо проверява кои дилъри ги ментят, купона на морето, купуването на оръжия, трите нови финалa и какво ли още не. Щом прочетете, ще се убедите. В някои интервюта Велков беше споменал, че все още трупа литературни мускули. Ако в Психаря литературните му мускули му бяха като на Шварценегер, то в Хрониките са си направо като на Рони Колман, от времето когато двамата са печелили Мистър Олимпия.
Струва си да се отбележи чудесната рекламна кампания по двете книги на Велков, особено втората. На премиерата присъстваxа куп хора, размятаха се банкноти от 29 лв с лика на автора, четворката от звеното бяха самият автор, рапъра Гетомен, актьорите Димо Алексиев и Ованес Торосян, има песен със същото име на рапърите "НИШТО", играха се сценки, в които взех участие дори аз. Моя милост се превъплъти в неангажиращата роля на мутра, която пазеше Минчо Химика, майстора на амфетите в Звеното, после с още няколко мутри изхвърлихме човечец от заведението и го натикахме в един багажник. Мноо яко!
А, да, за малко да забравя. Миналото лято авторът организира конкурс по първата си книга, в който участвах и взех, че го спечелих. С ето тази кратка импресийка по "Български психар". Наградата? Един от героите в "Хрониките на Звеното" се казва Бранимир Събев. Командос, барета, българският Рамбо, инструктор на цялото Звено, превръщащ ги от яки бойци в истински машини за убиване. Шапки долу.
Изобщо, купете си и прочетете Български Психар. И двете книги.
Че да не полудявам.
По същината си този роман не е точно продължение в класическият смисъл на думата. Книгата е по-скоро допълнение към първата, дава отговори на въпросите поставени преди две години, описва още приключения на хората от Звеното и подопечните им и хвърля светлина върху евентуални неясноти, ако такива са налице.
"Старият човек изглеждаше много уморен, но в очите му имаше сила. Беше прекалено горд да приема помощта от децата си, които също едва свързваха двата края и преди няколко дни се бе хванал, без да им казва общак на този строеж, за да не им е в тежест, а дори да им помага. По-добре да умре от преумора, отколкото да изгуби себе си точно на края на живота си. Някога си мислеше, че ще има достойни старини, ще чете и ще пътува, но отдавна се беше отказал от тези илюзии. Държавата сякаш целенасочено се опитваше да избие цялото негово поколение, същата тази държава, която те бяха изградили с двете си ръце, минавайки през десетилетия лайна."
Книгата отново има три финала: един брутален, както преди, един позитивен както преди (но по-различен) и един шантавичък. В последния този път няма извънземни, а зомбита! Култ, лудница. Както и преди, така и сега социалният елемент, който присъства в книгата е сериозен - справка цитатчето по-горе.
Романът изобилства от яки моменти - цялата първа глава "Варела и пеперудите", битката на холивудците в оркската махала, как Мишо проверява кои дилъри ги ментят, купона на морето, купуването на оръжия, трите нови финалa и какво ли още не. Щом прочетете, ще се убедите. В някои интервюта Велков беше споменал, че все още трупа литературни мускули. Ако в Психаря литературните му мускули му бяха като на Шварценегер, то в Хрониките са си направо като на Рони Колман, от времето когато двамата са печелили Мистър Олимпия.
Струва си да се отбележи чудесната рекламна кампания по двете книги на Велков, особено втората. На премиерата присъстваxа куп хора, размятаха се банкноти от 29 лв с лика на автора, четворката от звеното бяха самият автор, рапъра Гетомен, актьорите Димо Алексиев и Ованес Торосян, има песен със същото име на рапърите "НИШТО", играха се сценки, в които взех участие дори аз. Моя милост се превъплъти в неангажиращата роля на мутра, която пазеше Минчо Химика, майстора на амфетите в Звеното, после с още няколко мутри изхвърлихме човечец от заведението и го натикахме в един багажник. Мноо яко!
А, да, за малко да забравя. Миналото лято авторът организира конкурс по първата си книга, в който участвах и взех, че го спечелих. С ето тази кратка импресийка по "Български психар". Наградата? Един от героите в "Хрониките на Звеното" се казва Бранимир Събев. Командос, барета, българският Рамбо, инструктор на цялото Звено, превръщащ ги от яки бойци в истински машини за убиване. Шапки долу.
Изобщо, купете си и прочетете Български Психар. И двете книги.
Че да не полудявам.
February 25, 2023
Силно препоръчвам тази книга да се слуша в аудио вариант в Сторител с невероятния прочит на Димитър Живков. Уникално чете този човек и ако не беше неговата игра с гласа, не знам дали щеше и наполовина да ми е толкова интересно.
Честно си казвам, че втората част като сюжет е по-слаба от първата (която много харесах).
Тук авторът направо ни "хвърля" в подземния свят на престъпност и наркотици. Добре смазаната машина на Звеното вече е стигнала висините и мачка наред. Разкриват ни се мръсни тайни и мутренски практики (макар да не възприемам Петър като типичната мутра от 90-те). Езикът е прекалено груб, псувните и мръсните думи не просто преобладават, а са завзели целия речник на героите и тук отново трябва да спомена името на четящия, защото Димитър Живков с невероятно самообладание изчете всички тези цинизми с различните диалекти, различния сленг и различния глас на всеки герой.
Честно си казвам, че втората част като сюжет е по-слаба от първата (която много харесах).
Тук авторът направо ни "хвърля" в подземния свят на престъпност и наркотици. Добре смазаната машина на Звеното вече е стигнала висините и мачка наред. Разкриват ни се мръсни тайни и мутренски практики (макар да не възприемам Петър като типичната мутра от 90-те). Езикът е прекалено груб, псувните и мръсните думи не просто преобладават, а са завзели целия речник на героите и тук отново трябва да спомена името на четящия, защото Димитър Живков с невероятно самообладание изчете всички тези цинизми с различните диалекти, различния сленг и различния глас на всеки герой.
May 27, 2014
Психарията продължава с по-злобен привкус: http://knigolandia.info/book-review/h...
Продължението “Хрониките на Звеното” е същата манджа – и по мое мнение има напредък в писателската си част, но Велков дава на заден в сюжетната. Безспорно втората част е несамостойна и служи като дооформяне на образа на събитията от първата, обърнато е много внимание на страничните персонажи и техните действия и мисли, докато потенциалът им бива впрегнат от организационния гений на техния лидер. Авторът продължава безмилостното изтипосване на родната действителност – и колкото и да ми се иска това да са негови спомени и впечатления от 90-те, силно подозирам, че по софийските квартали се случват още същите неща, просто нямам очи да ги видя.
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/h...
Продължението “Хрониките на Звеното” е същата манджа – и по мое мнение има напредък в писателската си част, но Велков дава на заден в сюжетната. Безспорно втората част е несамостойна и служи като дооформяне на образа на събитията от първата, обърнато е много внимание на страничните персонажи и техните действия и мисли, докато потенциалът им бива впрегнат от организационния гений на техния лидер. Авторът продължава безмилостното изтипосване на родната действителност – и колкото и да ми се иска това да са негови спомени и впечатления от 90-те, силно подозирам, че по софийските квартали се случват още същите неща, просто нямам очи да ги видя.
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/h...
April 17, 2014
A must read (part 2)
April 20, 2023
Нещо като продължение на Български Психар, Андрей Велков пише за събитията от първата книга.
Много ми харесва начина по който пише - все едно си говориш с него. Малко на моменти е кринджи, но може би в това му е чара. Ако излезе някой ден Български Психар 3 бих я изчел с голям интерес.
Много ми харесва начина по който пише - все едно си говориш с него. Малко на моменти е кринджи, но може би в това му е чара. Ако излезе някой ден Български Психар 3 бих я изчел с голям интерес.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews