Очаквах „Белова“ да започне точно оттам - където приключи „Чернова“. Уви! Продължението стартира със сюжетен преход, който можеше да въведе и съвсем различна история. Не се оплаквам, защото първите страници демонстрират най-ярко майсторския размах на Лукяненко. Балансирана комбинация между образно писане, интересни мисли, любопитни герои и динамика в сюжета. Този словесен коктейл ми донесе неподправена читателска наслада. Но вдъхновението на автора се е разводнило с напредването на историята. Кирил, главният герой в поредицата, допуска, че краткият период когато четенето е било всеобщо развлечение е отминал. И вероятно е прав. Но аз наистина успях да се насладя на поредната книга на Лукяненко, която не е шедьовър, но има своите силни моменти. Авторът има навика да въвежда всяка глава с кратки есета. Понякога обсъжданите теми са забавни, по-често са приятни ментални упражнения върху лични наблюдения, исторически справки или коментари около популярни философски постановки. Най-трайно в съзнанието ми заседна есето за книгите и констатацията, че „киното е четене за нисшите духом“. В първата книга имаше ода за чугунения казан. Тук фантастът е сътворил подобаваща възхвала на самовара. Така се създава колорит.
Лукяненко борави умело с думите. Проблемите на „Белова“ обаче са основно сюжетни. От една страна имаме три твърде дълги и протяжни прехода от точка А до точка Б и история, която сякаш се приплъзва по най-горния слой от фантазията на писателя. Липсваше ми дълбочина, послания, обрати, ясна посока и по-интересни връзки. За жалост финалът и във втората книга е претупан в едва няколко странички. Този път обаче нямам надежда, че историята ще завърши подобаващо в следващото книжно тяло. Развръзката в „Белова” беше очаквана, но се изненадах, че бе лишена от мъдрост и находчивост. Уж решението трябваше да е не по редовете, а изписано настрани. Главният герой обаче постъпи някак пропагандно. Съвсем по Съветски.
И в „Белова” историята поведе Кирил из няколко паралелни светове, но пътешествието беше по-скоро като туристическа обиколка с автобус. Идеята за ислямизираната Русия е любопитна, но си остана вяло маркирана. Разходката из теократичната Земя също предполагаше много по-интересни приключения, срещи и диалози. Сякаш смисълът от тази вселена бе Лукяненко да зачеркне съществуването на Роулинг. Защото тя или не се е родила там, или е останала домакиня (понеже нямало салфетки в кафенетата). Да, не минахме и тук без заигравки с Хари Потър.
Срещат се шеги и с „Газпром”, „Ангели и демони“ и Стивън Кинг. Но най-сериозно и последователно е осмивана Украйна. Ако Люкяненко беше северномакедонец – всички негативни препратки към бившата съветска република щяха да са към България. А, и нашият народ е споменат във фантастичния роман. При това с връзка към татарите. Руснакът явно е чел учебниците по история на западните ни съседи.
Заговорих за Украйна, а в светлините на последните Руски действия – този цитат ми се стори твърде утопичен: „Навън е лято, децата тичат, птичките пеят, няма войни и епидемии”. Лукяненко намира място да оспори лошото реноме на руснаците, ширещо се на територията на Стария континент: „Из цяла Европа постоянно е ставало по нещо между всички, постоянно са летели искри, а не обичат само нас”. Тук не е прав, но няма как да поспоря с автора.
В „Чернова” се оплаках от проблемния морал, изложен от Люкяненко. И ако в първата част от поредицата имаше явни хомофобски послания, във втората книга с изненада открих няколко изречения, които могат спокойно да бъдат прочетени като хомоеротика.
Много ми се искаше „Белова” да предложи малко по-вълнуваща, заплетена, мъдра и находчива история. През няколко страници грейват проблясъци от красивия ум на Люкяненко, но общият поглед към поредицата „Работа над грешките” надскача съвсем леко хоризонта на посредствеността.
Любими цитати:
„Тъмносиният костюм от тънка вълна изглеждаше много скъп, но със сигурност струваше още повече“.
„Докато Кашу неохотно закусваше, си взех душ, отмивайки с удоволствие остатъците от съня“.
„Една личност не означава нищо в мащабите на историята, важна е само функцията“.
„Невъзможно е да водиш честен и искрен спор с глупак”.