What do you think?
Rate this book
Пътища от огън
Това е книга за войната, любовта и учителите. Войната вътре в човека и извън него. Войната като клада и въпрос, като изпитание и съдба, като последен шанс да поемем по пътя към доброто и Бога.
Любовта във всичките ѝ човешки проявления – семейна, приятелска и романтична. Любов към родната земя и своите, любовта като път за израстване.
Учител във всеки аспект и проявление на тази дума – буквален, духовен, житейски.
Главният герой бяга от войната в търсене на дом и мир. По пътищата му на изгнаник го очакват драматични обрати и срещи със странни противоречиви хора, които преобръщат съдбата му, предизвикват го да преосмисли себе си и собствените си представи за свои и чужди, за добро и зло, за вяра и религия, за Бога и дявола у човека, за саможертва и мисия, за любов и раздяла. Пред очите му се разкрива непознат свят, а неочакваната му среща с любовта го провокира да надскочи предразсъдъците си, границите на кръвта, догмите и вярванията си. Младият мъж осъзнава, че войната винаги задава големи въпроси и те не могат да имат малки отговори. Това е книга за огъня, който човекът пали сам, за да изгори вчерашното си Аз – огън, пречистващ и нужен за израстването на душата. Книга за огнените човешки пътища, по които съдбата ни води, за да спаси красивото, извечното, сияйното у човешкото същество.
Любовта във всичките ѝ човешки проявления – семейна, приятелска и романтична. Любов към родната земя и своите, любовта като път за израстване.
Учител във всеки аспект и проявление на тази дума – буквален, духовен, житейски.
Главният герой бяга от войната в търсене на дом и мир. По пътищата му на изгнаник го очакват драматични обрати и срещи със странни противоречиви хора, които преобръщат съдбата му, предизвикват го да преосмисли себе си и собствените си представи за свои и чужди, за добро и зло, за вяра и религия, за Бога и дявола у човека, за саможертва и мисия, за любов и раздяла. Пред очите му се разкрива непознат свят, а неочакваната му среща с любовта го провокира да надскочи предразсъдъците си, границите на кръвта, догмите и вярванията си. Младият мъж осъзнава, че войната винаги задава големи въпроси и те не могат да имат малки отговори. Това е книга за огъня, който човекът пали сам, за да изгори вчерашното си Аз – огън, пречистващ и нужен за израстването на душата. Книга за огнените човешки пътища, по които съдбата ни води, за да спаси красивото, извечното, сияйното у човешкото същество.
- GenresBulgarian Literature
544 pages, Paperback
Published October 8, 2024
98 people are currently reading
485 people want to read
About the author
Мария Лалева
6 books242 followersРодена 17 юли 1969 г. в Благоевград.
Живее в София. Омъжена. Има един син.
Висше икономическо образование.
Първа стихосбирка "Личен архив", 2013 г. (първо издание, второ издание 2018)
Втора стихосбирка "Не съм ви ближна" 2016 г. (първо издание, второ издание 2018)
Сценарист и изпълнителен продуцент на пълнометражен игрален филм "Дамасцена", премиера 03 ноември 2017 г.
Живее в София. Омъжена. Има един син.
Висше икономическо образование.
Първа стихосбирка "Личен архив", 2013 г. (първо издание, второ издание 2018)
Втора стихосбирка "Не съм ви ближна" 2016 г. (първо издание, второ издание 2018)
Сценарист и изпълнителен продуцент на пълнометражен игрален филм "Дамасцена", премиера 03 ноември 2017 г.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 64 reviews
October 27, 2024
Думите не ми стигат. Обожавам я тази Мария. Умее да ти влезе под кожата, умее да те накара да мислиш и най-вече да чувстваш. Умее го това писане и това е. Тази книга е за душите на хората, за нас самите, за любовта.
October 21, 2024
Тази книга се чете със Сърце.
October 16, 2024
Мария Лалева побира в тази книга най-висшата любов и най-изстраданата болка. Тази книга дори не заслужава рецензия в патетичния смисъл на тази дума. Само човек да я почувства, да се влеят думите във всяка една негова клетка, да се помоли за душата си в този отдавна бездушевен свят и да повярва в своя мир. Както и в мира по света. Неизкушен, неподкупен, съграден от доброто, неделим от злото. Да повярва в себе си, в Бог и в смисъла на съзиданието. Да преживее човек от най-лошото към най-хубавото. И да обича. Просто да обича.
Мария Лалева, благодаря!
Мария Лалева, благодаря!
February 17, 2025
Реших да напиша ревюто на следващия ден, след като прочетох книгата. Исках първоначалните ми впечатления да се поуталожат, за да бъда максимално обективна.
Като цяло книгата ми хареса, разказва за перипетиите на сирийски бежанец, който се озовава в България, и за хората, в които се среща по пътя.
Какво не ми хареса:
- Има прекалено много словоизлияния и лирически отклонения, които в един момент започват да се повтарят - дяволът, бог, любовта... цели страници едно и също, казано с различни думи. Вече накрая щом стигнех до репликите на Отшелника, започвах да чета диагонално. Тези лирически отклонения правят действието доста тромаво.
- Образът на Нада - самият персонаж ми хареса - независима, смела жена, живееща в един мъжки свят, носеща болката от загуба на любими хора и едно зловещо посегателство към нея. Но начинът, по който авторката, въвеждаше героинята във всяка една сцена, не ми допадна. Всяко второ или трето описание на полицайката беше свързано с това колко е неземно красива. Развитието ѝ също беше доста предвидимо, особено на финала. През цялото време ме човъркаше контраста между думите на Диоген, ако не се лъжа, че тя преследва свирепо бежанците, а в същото време крие един от тях.
- опитът за мистика и магия и постоянното нравоучение.
Какво ми хареса:
- Като цяло сюжетът има страхотен потенциал. Има интересни идеи и плавно се разгръща пред читателя. Въпреки недостатъците, беше ми трудно да оставя книгата настрани. Все ме държеше, за да разбера какво се случва.
- засягането на теми като генерализирането и стериотипите при хората. Например, че щом си бежанец от арабска държава, трябва да си бесен бандит, който граби и изнасилва, за сравнението между това и стигмата за българските емигранти, темата за семейството - това, което ти е дадено и това, което намираш сам. За разликите и приликите на двете религии.
Заключение:
Книгата сама по себе си е хубава, но ѝ трябва по-сериозна редакция, за да се изчистят ненужните повторения и баластрата от лирически отклонения. Авторът трябва да има малко повече доверие в читателя, че може сам да усети нужните нюанси, без да му ги дава на готово.
Въпреки недостатъците, чувствах книгата доста близка, защото скъп за мен човек е минал по този път и е оставил в него белезите на войната. Това ми помогна и по-добре да разбера Карим.
Като цяло книгата ми хареса, разказва за перипетиите на сирийски бежанец, който се озовава в България, и за хората, в които се среща по пътя.
Какво не ми хареса:
- Има прекалено много словоизлияния и лирически отклонения, които в един момент започват да се повтарят - дяволът, бог, любовта... цели страници едно и също, казано с различни думи. Вече накрая щом стигнех до репликите на Отшелника, започвах да чета диагонално. Тези лирически отклонения правят действието доста тромаво.
- Образът на Нада - самият персонаж ми хареса - независима, смела жена, живееща в един мъжки свят, носеща болката от загуба на любими хора и едно зловещо посегателство към нея. Но начинът, по който авторката, въвеждаше героинята във всяка една сцена, не ми допадна. Всяко второ или трето описание на полицайката беше свързано с това колко е неземно красива. Развитието ѝ също беше доста предвидимо, особено на финала. През цялото време ме човъркаше контраста между думите на Диоген, ако не се лъжа, че тя преследва свирепо бежанците, а в същото време крие един от тях.
- опитът за мистика и магия и постоянното нравоучение.
Какво ми хареса:
- Като цяло сюжетът има страхотен потенциал. Има интересни идеи и плавно се разгръща пред читателя. Въпреки недостатъците, беше ми трудно да оставя книгата настрани. Все ме държеше, за да разбера какво се случва.
- засягането на теми като генерализирането и стериотипите при хората. Например, че щом си бежанец от арабска държава, трябва да си бесен бандит, който граби и изнасилва, за сравнението между това и стигмата за българските емигранти, темата за семейството - това, което ти е дадено и това, което намираш сам. За разликите и приликите на двете религии.
Заключение:
Книгата сама по себе си е хубава, но ѝ трябва по-сериозна редакция, за да се изчистят ненужните повторения и баластрата от лирически отклонения. Авторът трябва да има малко повече доверие в читателя, че може сам да усети нужните нюанси, без да му ги дава на готово.
Въпреки недостатъците, чувствах книгата доста близка, защото скъп за мен човек е минал по този път и е оставил в него белезите на войната. Това ми помогна и по-добре да разбера Карим.
October 22, 2024
Страшна книга-поглъщаща,разтърсваща,истинска....Благодаря ти,Мария Лалева!
January 18, 2025
Единственото хубаво нещо от тази книга беше, че успях да докажа на себе си, че от инат и постоянство успях да довърша тази глупава книга!
July 8, 2025
Не пиша ревюта, но това е една боза с претенции да е голямата работа. Клишета, повторения, едно и също казано по все по- тъп начин.....П.Коелю си има последователка в лицето на Лалева.
April 17, 2025
История за човека, войната, любовта, религията и вярата. Героите са пълнокръвни, въпреки клишетата и всеки има своето място. Редакторската намеса не е достатъчна обаче - дългите монолози и лирически отклонения, които казват едно и също, но с други думи утежняват и правят романа досаден. В някои от най-емоционалните моменти това разваля сцената и мен лично ме караше да ги прескачам или да ги сканирам само.
July 10, 2025
"Пътища от огън“ е роман с голям потенциал – с интересен сюжет и теми, които винаги вълнуват: за доброто и злото, за Бога и любовта, за своето и чуждото, за безсмислието на войната и за отношението към Другия. Историята задава важни въпроси и представя необичайни герои, които в началото грабват вниманието.
Книгата поставя фокус върху духовното – върху връзката с божественото у всеки от нас и върху това, че ни е дадена любовта и свободната воля да избираме, а ние често се поддаваме на злото и сами изграждаме свят на разделение, злоба и страх – вместо да търсим път към разбиране и съпричастност.
С напредването на повествованието обаче нещо започна да ми липсва. Интересът ми отслабна, а на моменти дори прескачах редове, без да губя нишката. Герои с различен житейски опит и възгледи започват да звучат еднакво – струваше ми се, че всички герои изговарят едни и същи идеи, сякаш са говорителите на автора.
Липсваше ми и по-задълбочена психологическа мотивация за част от персонажите, които се представят единствено като „лоши“. Мисля, че романът щеше да бъде по-силен, ако беше отделено място например за личната история на Камен (чийто прототип е очевидно Динко Вълев) – за да разберем какво го е довело до този път и защо е такъв.
Не ми допаднаха повторения на идеи както и например това, че историята на Диоген е разказана първо от Нада, а няколко страници по-късно – почти дословно и от самия него. Освен това, на моменти разсъжденията на героите забавят действието и разводняват иначе добре изграденото напрежение.
Според мен романът би спечелил много, ако беше в по-стегната форма. При една по-смела редакция и съкращаване с около 100–150 страници, книгата би се превърнала в силно и въздействащо четиво – от онези, които остават за размисъл дълго след като бъдат прочетени.
Все пак смятам, че книгата има своите достойнства и не бива да бъде пренебрегвана само заради предразсъдъци. Пробвайте, може пък да ви изненада приятно.
Книгата поставя фокус върху духовното – върху връзката с божественото у всеки от нас и върху това, че ни е дадена любовта и свободната воля да избираме, а ние често се поддаваме на злото и сами изграждаме свят на разделение, злоба и страх – вместо да търсим път към разбиране и съпричастност.
С напредването на повествованието обаче нещо започна да ми липсва. Интересът ми отслабна, а на моменти дори прескачах редове, без да губя нишката. Герои с различен житейски опит и възгледи започват да звучат еднакво – струваше ми се, че всички герои изговарят едни и същи идеи, сякаш са говорителите на автора.
Липсваше ми и по-задълбочена психологическа мотивация за част от персонажите, които се представят единствено като „лоши“. Мисля, че романът щеше да бъде по-силен, ако беше отделено място например за личната история на Камен (чийто прототип е очевидно Динко Вълев) – за да разберем какво го е довело до този път и защо е такъв.
Не ми допаднаха повторения на идеи както и например това, че историята на Диоген е разказана първо от Нада, а няколко страници по-късно – почти дословно и от самия него. Освен това, на моменти разсъжденията на героите забавят действието и разводняват иначе добре изграденото напрежение.
Според мен романът би спечелил много, ако беше в по-стегната форма. При една по-смела редакция и съкращаване с около 100–150 страници, книгата би се превърнала в силно и въздействащо четиво – от онези, които остават за размисъл дълго след като бъдат прочетени.
Все пак смятам, че книгата има своите достойнства и не бива да бъде пренебрегвана само заради предразсъдъци. Пробвайте, може пък да ви изненада приятно.
September 7, 2025
Чакана, докосваща, истинска - Пътища от огън. И пак няма да ми стигне да опиша благодарността си към тази силна жена Мария Лалева, която отново дари на българската ни литература поредния прекрасен роман.
Приключих книгата със сълзи на очи и надежда.
Приключих книгата със сълзи на очи и надежда.
December 5, 2024
Много хубава и силна книга! Чете се буквално на един дъх! Историята те хваща и те отвежда в един различен свят. Четеш и преминаваш с героите през пътища от огън. Търсиш пламъците и в своя живот! Осъзнаваш, че талантът на ��втора е в това да те откъсва от реалния живот, потапяйки те в книгата си!
January 17, 2025
Току-що приключих книгата и ми е заседнала буца в гърлото. Толкова човешка, толкова емоционална. Книгата за другото лице на войната, за мъката, която всеки от нас изживява по различен начин. За любовта, любимите хора и грижата към тях. И за религията, която ни разделя, въпреки че всички сме хора.
November 17, 2024
За няколко години Мария Лалева се превърна в българския сърцевед на 21-ви век. Сцената, в която нямото сирийче, загубило говор по време на бомбардировка проговаря е покъртителна! Благодаря!
January 30, 2025
Тази книга може да се опише само с една дума: любов.
Всички останали думи са излишни.
Всички останали думи са излишни.
October 19, 2025
Великолепна книга. Изчетох я на един дъх!
July 23, 2025
Толкова обещаващо започва тази книга и толкова разочароващо се развива. Засяга една много нужна тема, за бежанците от Близкия Изток, към които българите сме като цяло враждебно настроени. Представя опустошенията от войната по сърцераздиращ начин. И до там. После се почват едни new age и духовни монолози, та чак левитации и пррочества, едни герои, които ни в клин, ни в ръкав (Отшелникът), едни пресилени лични истории и драми. Всички герои започват да звучат по един и същ начин, и да разтягат едни и същи клиширани теории за “бога” и за “дявола”. От половината нататък четях през ред.
December 21, 2024
Изключителна книга!
Първата ѝ книга "Живот в скалите" изобщо не ми хареса и ме отблъсна от автора.
Ходих на представянето на книгата и писателката толкова много ме развълнува с историята и думите, които използва, за да опише цялостния процес, че нямаше как да не я подхвана веднага.
Книгата започва мълниеносно с първата глава, в която ставаме свидетели как главният герой Карим губи цялото си семейство по време на бомбардировка, единствено, малката му сестра Амал (в превод - Надежда) остава жива.
На смъртния си одър, бащата заклева сина да избяга в Германия при последните им останали живи роднини и да помогне на сестра си да получи най - доброто.
Оттам започва борбата на Карим и Амал да преминат нелегално през Европа и да стигнат до Германия.
След редица от злополучни събития бежанците остават закотвени в България и борбата с догмите и предразсъдъците на хората започва.
Книгата предоставя възможност да се потопите в един различен, но и много познат свят.
Дава ви възможност да се замислите дали вие самите не делите хората спрямо единици от обществото, които показват лошата страна на определена нация.
В книгата има много философия и вярата има основна роля.
Както във всяка книга на Мария Лалева и в тази, имаме мистичен герой, който е надмогнал егото си и се е въздигнал над другите, и е много по - заземен от масата хора.
Благодарна съм за образа на Диоген, който беше глътка свеж въздух сред хаоса и главоблъскането на главния герой.
Смяла съм се с глас на повечето му изказвания.
Това е книга за борбите, които водим ежедневно със себе си и огньовете, през които всеки трябва да премине.
Има война, любов, приятелство, жажда за справедливост, колебания, озлобление и прошка.
Препоръчвам я на всеки!
Първата ѝ книга "Живот в скалите" изобщо не ми хареса и ме отблъсна от автора.
Ходих на представянето на книгата и писателката толкова много ме развълнува с историята и думите, които използва, за да опише цялостния процес, че нямаше как да не я подхвана веднага.
Книгата започва мълниеносно с първата глава, в която ставаме свидетели как главният герой Карим губи цялото си семейство по време на бомбардировка, единствено, малката му сестра Амал (в превод - Надежда) остава жива.
На смъртния си одър, бащата заклева сина да избяга в Германия при последните им останали живи роднини и да помогне на сестра си да получи най - доброто.
Оттам започва борбата на Карим и Амал да преминат нелегално през Европа и да стигнат до Германия.
След редица от злополучни събития бежанците остават закотвени в България и борбата с догмите и предразсъдъците на хората започва.
Книгата предоставя възможност да се потопите в един различен, но и много познат свят.
Дава ви възможност да се замислите дали вие самите не делите хората спрямо единици от обществото, които показват лошата страна на определена нация.
В книгата има много философия и вярата има основна роля.
Както във всяка книга на Мария Лалева и в тази, имаме мистичен герой, който е надмогнал егото си и се е въздигнал над другите, и е много по - заземен от масата хора.
Благодарна съм за образа на Диоген, който беше глътка свеж въздух сред хаоса и главоблъскането на главния герой.
Смяла съм се с глас на повечето му изказвания.
Това е книга за борбите, които водим ежедневно със себе си и огньовете, през които всеки трябва да премине.
Има война, любов, приятелство, жажда за справедливост, колебания, озлобление и прошка.
Препоръчвам я на всеки!
November 20, 2024
Уникална. Докосваща. Въздействаща. Препоръчвам! Ще те накара да се извисиш отвъд!
February 10, 2025
Посредствена. Звездата е само заради Диоген.
March 22, 2025
Прекрасно написана книга! Тези описания на природата и на емоционалното състояние на героите наистина правят историята толкова по-богата.
Но действието се развива много мудно! Точно заради тези описания, изсмукани от пръстите, за да се трупа текст и книгата да става по-дебела, всичко се случва толкова бавно, направо на моменти е мъка да се чете. Не върви много леко цялата история.
Не ми хареса, че религията има толкова главна роля. Наистина красиво изживяване! Но спокойно можеше да е два пъти по-кратко.
Но действието се развива много мудно! Точно заради тези описания, изсмукани от пръстите, за да се трупа текст и книгата да става по-дебела, всичко се случва толкова бавно, направо на моменти е мъка да се чете. Не върви много леко цялата история.
Не ми хареса, че религията има толкова главна роля. Наистина красиво изживяване! Но спокойно можеше да е два пъти по-кратко.
May 13, 2025
От трите романа на Мария Лалева този е най-впечатляващ и интересен според мен. Хваща те за гърлото и се чете на един дъх. Този път Лалева има 10 от 10.
September 17, 2025
Без съмнение Мария Лалева е талантлив писател. Но се убедих също така, че отрицателните отзиви за предишните и` книги не са съвсем безпочвени.
Темата на "Пътища от огън" е много силна, вълнуваща, развитието на историята започва ударно, въздействащо. И сякаш авторката сама си слага прът в колелото с повторенията, с нравоученията, сякаш съшити към основния текст, а не част от него. Като читател се загубих при Отшелника и съвсем при Клошаря. Последваха доста нелогични, неестествени прояви на поведение от страна на героите. Клошаря изобщо не ми беше забавен, каквато беше ролята му, вероятно тове не е моят тип хумор...
С кое не се съгласих: Че всяко решение е правилно, всеки път води към Бога. Размитата граница между зло и добро.
С кое се съгласих: Жената знае как да подреди света. Жената е призвана да овладява мъжката стихия, да придава ритъм на стъпките му. Човек живее в това, в което вярва. Само с любов могат да бъдат изречени трудните истини.
Спроред мен има нужда от осмисляне и редакция, защото книгата е с потенциал да бъде истински шедьовър.
Стр. 417. Пази се от назидателните хора, те винаги се занимават повече с другите, отколкото със себе си.
Добре, а какъв е тонът на книгата, ако не назидателен? Като че ли читателят не може сам да стигне до своите изводи, а трябва да му бъдат поднесени наготово?
Темата на "Пътища от огън" е много силна, вълнуваща, развитието на историята започва ударно, въздействащо. И сякаш авторката сама си слага прът в колелото с повторенията, с нравоученията, сякаш съшити към основния текст, а не част от него. Като читател се загубих при Отшелника и съвсем при Клошаря. Последваха доста нелогични, неестествени прояви на поведение от страна на героите. Клошаря изобщо не ми беше забавен, каквато беше ролята му, вероятно тове не е моят тип хумор...
С кое не се съгласих: Че всяко решение е правилно, всеки път води към Бога. Размитата граница между зло и добро.
С кое се съгласих: Жената знае как да подреди света. Жената е призвана да овладява мъжката стихия, да придава ритъм на стъпките му. Човек живее в това, в което вярва. Само с любов могат да бъдат изречени трудните истини.
Спроред мен има нужда от осмисляне и редакция, защото книгата е с потенциал да бъде истински шедьовър.
Стр. 417. Пази се от назидателните хора, те винаги се занимават повече с другите, отколкото със себе си.
Добре, а какъв е тонът на книгата, ако не назидателен? Като че ли читателят не може сам да стигне до своите изводи, а трябва да му бъдат поднесени наготово?
December 18, 2025
След “Пасиансът на архангелите” сега и тази книга на Мария Лалева ме впечатли. Чете се лесно, защото е много увлекателна. Отново има тежки и спиращи дъха моменти и истории. Харесвам такива книги.
November 9, 2024
Невероятна книга!!!
July 31, 2025
Първоначално книгата много ми хареса, началото на историята ме завладя и едва я оставях настрана. Интригуваща история, която те държи в очакване. Поради чувството за хумор ��а авторката и именно историята си мислех, че ще ми стане един от любим романи.
Мнението ми обаче се промени,след като Карим остана в изоставената гара с бездомника. Историята започна много да се протаква, ненужни повторения из цялата книга, купища страници в които се говори единствено за религия и все едно и също, в сюжета нямаше никакво развитие. В продължението на 200 страници не се случваше нищо интересно и въпреки хубавото начало се молех книгата да свърши по-бързо. Прескачах дори по цели страниците само и само да не чета едно и също за 10ти път.
Въпреки ударното начало, книгата не ме докосна, да, имаше своя чар и хубави моменти в сюжета, но със сигурност не бях я прочела отново.
Мнението ми обаче се промени,след като Карим остана в изоставената гара с бездомника. Историята започна много да се протаква, ненужни повторения из цялата книга, купища страници в които се говори единствено за религия и все едно и също, в сюжета нямаше никакво развитие. В продължението на 200 страници не се случваше нищо интересно и въпреки хубавото начало се молех книгата да свърши по-бързо. Прескачах дори по цели страниците само и само да не чета едно и също за 10ти път.
Въпреки ударното начало, книгата не ме докосна, да, имаше своя чар и хубави моменти в сюжета, но със сигурност не бях я прочела отново.
This entire review has been hidden because of spoilers.
April 15, 2025
“Всяка жена има право на една такава любов в живота си. Любов спасение, любов полет, любов истина. Любов заради самата любов. Толкова нереална, а всъщност по-реална от всичко друго. Гъста и уханна като сироп от вишни - уж стипчива, пък оставя върху небцето ти усещане за сладост. Любов, невъзможна по всички закони на земята и възможна по всички закони на небето. Любов като четирите стихии: като водата - да те измие, като огъня - да те стопли и да освети нощта ти, като земята - да ти даде опора, и като въздуха - да летиш и да дишаш. Любов, появила се като вихрушка - толкова бързо и изневиделица, сякаш хиляди животи душата ти е обичала този човек, тази душа, били сте свързани през цялата необозрима безкрайност. Познаваш тази любов, предвкусваш я. И сега - в този живот, просто си я чакала да се появи отново. Точно нея. А когато я срещнеш, нямаш вече въпроси към себе си, нито дължиш отговори на света. Знаеш, че е тя и нищо друго не би могло да бъде. Любов като огън, в който пристъпваш, за да изгориш всичко, което си била. Доверяваш се на пламъците и ги оставяш да вилнеят на воля, докато те разпаднат цялата на най-малките възможни частици. И излизаш от огъня, готова да се съградиш наново от тях - различна и пречистена.”
February 9, 2025
Първият ми контакт с творчеството на Мария Лалева започна с тази книга, която се оказва, че е третата от авторката и бе получила доста голяма реклама. Разбира се, рекламите рядко могат да ме накарат да си купя определен продукт.
Чел съм ревюта за творчеството ѝ и забелязвам коментари в плюс и в минус за автора.
Книгата започна доста добре с описването на героите, атмосферата на друга държава, обстановката породена от война. Тоест като за начало добре започна, но след това тотално автор губи цялата нишка за идеята на книгата.
След първите сто страници книгата се превръща в любимия израз на българите “разтягане на локуми”. Или когато учител е казал, че есето трябва да е 5000 думи и ученикът се опитва да “докара” бройката.
Ситуацията е същата в книгата. Разпилени идеи, ненужни обяснения, ненужни опити авторът да бъде “най-добрият философ в България”. Доста повърностни философски разсъждения с цел да звучи добре за цитати из социалните мрежи. Доста глупави опити да се опише какво е любовта и да се докаже как тя е най-силното нещо.
В книгата се опитва да се разкаже за война, семейство (семейни ценности), бежанци, религия, мистичното и фолклорни аспекти от културата на България. Уви, не са успешни, защото понякога не може да обвържеш всяка идея и да я представиш добре.
Героите не са запомнящи:
- сириецът Карим имаше успех да бъде интересен, уви унищожен с ненужни описания.
- полицайката Надежда (Нада) в началото интересен персонаж, който толкова беше очевиден как ще се развие историята му.
- малката Амал - приятно развита до средата но книгата и след това предвидима история.
- Командоса - типичен български мъж, който считам за най-интересен развитие, но краят отново типично глупаво направен.
- Отшелника - как може да се разминем без мистичния непознат, който е свързан с всички всевишни сили. Тотална скука за персонаж, можеше да бъде по-добре написан и представен.
Доста, доста, доста ненужни описания, които по средата на книгата си задаваш въпроса “На кого муле нужно това? и “Как това допринася с нещо за историята?”. Отговорите са - на никого.
Перфектната книга, ако отидеш на море и да я четеш на шезлонга, докато децата са в морето или строят пясъчни замъци.
Общо взето изводът е, че не всеки трябва да мисли, че може да бъде автор и да се опитва да създаде философска книга. Идеята я има в книгата, но е много слабо развита. Ако авторът не се стараеше да бъде философ и да се докаже като мислител, можеше да пожъне успех. Уви не може да се опиташ да докараш 500 страници книга в тип есе, че да може учителят да ти пише 6 (Отличен) в бележника.
Може би следващата книга ще има повече успех.
Чел съм ревюта за творчеството ѝ и забелязвам коментари в плюс и в минус за автора.
Книгата започна доста добре с описването на героите, атмосферата на друга държава, обстановката породена от война. Тоест като за начало добре започна, но след това тотално автор губи цялата нишка за идеята на книгата.
След първите сто страници книгата се превръща в любимия израз на българите “разтягане на локуми”. Или когато учител е казал, че есето трябва да е 5000 думи и ученикът се опитва да “докара” бройката.
Ситуацията е същата в книгата. Разпилени идеи, ненужни обяснения, ненужни опити авторът да бъде “най-добрият философ в България”. Доста повърностни философски разсъждения с цел да звучи добре за цитати из социалните мрежи. Доста глупави опити да се опише какво е любовта и да се докаже как тя е най-силното нещо.
В книгата се опитва да се разкаже за война, семейство (семейни ценности), бежанци, религия, мистичното и фолклорни аспекти от културата на България. Уви, не са успешни, защото понякога не може да обвържеш всяка идея и да я представиш добре.
Героите не са запомнящи:
- сириецът Карим имаше успех да бъде интересен, уви унищожен с ненужни описания.
- полицайката Надежда (Нада) в началото интересен персонаж, който толкова беше очевиден как ще се развие историята му.
- малката Амал - приятно развита до средата но книгата и след това предвидима история.
- Командоса - типичен български мъж, който считам за най-интересен развитие, но краят отново типично глупаво направен.
- Отшелника - как може да се разминем без мистичния непознат, който е свързан с всички всевишни сили. Тотална скука за персонаж, можеше да бъде по-добре написан и представен.
Доста, доста, доста ненужни описания, които по средата на книгата си задаваш въпроса “На кого муле нужно това? и “Как това допринася с нещо за историята?”. Отговорите са - на никого.
Перфектната книга, ако отидеш на море и да я четеш на шезлонга, докато децата са в морето или строят пясъчни замъци.
Общо взето изводът е, че не всеки трябва да мисли, че може да бъде автор и да се опитва да създаде философска книга. Идеята я има в книгата, но е много слабо развита. Ако авторът не се стараеше да бъде философ и да се докаже като мислител, можеше да пожъне успех. Уви не може да се опиташ да докараш 500 страници книга в тип есе, че да може учителят да ти пише 6 (Отличен) в бележника.
Може би следващата книга ще има повече успех.
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 10, 2024
Книга на чувствата. Тя не се чете, а се изживява. Вървиш по стъпките на емигранта с неговите болки, страхове, слабости, дерзания, с неговата любов и отдаденост. Обичаш и мразиш с него, обвиняваш и разбираш или не разбираш, но се доверяваш. С всяка страница се молиш повечето хора да са Карим, Насо /Христо, Салман, Диоген, Нада, Отшелника, Калина, Юли. Да си вземеш по нещичко от всеки, за едно по-добро Утре.
"Беше се превърнала в притихнал славей, осъзнал, че е дошло времето друг да изпее песента му."
"Разбрал беше Ариф, че жената е призвана да овладява мъжката стихия, да танцува със силата му, да придава ритъм на стъпките му... Деликатно и незабележимо, търпеливо и мъдро. "
"...че нямат значение думите, че няма значение езикът, че няма значение мъж ли си, жена ли си, дете ли си - най-важното е да се доверяват един на друг и да се докосват с любов, човекът със земята и човекът с човека...
Земята разпознава по стъпките тези, които я обичат. "
" Когато се гневиш и се съпротивляваш на злото, ти се заразяваш с него и минаваш на негова страна... За да не се заразиш, трябва да намериш друг начин да се справиш с него, не да воюваш. Всеки, който те води по пътя на войната срещу злото, те води право в лапите му, вкарва те директно в капаните му, без значение в колко красиви думи и идеи е облякъл своите действия. Защото злото е у човека, вградено вътре в него... Да воюваш със злото, означава да воюваш срещу себе си, защото то е там. Но в теб освен злото, срещу което се бориш, е и Бог, когото обичаш. И ако победиш себе си, както наивно вярваш... ще со победил и дявола, и Бога в теб, ще си се самоунищожил, защото няма как да убиеш само едното - те се преплитат здраво едно в друго, неотделими са... "
"... обичта дава свобода, дава правото на другия сам да извърви изборите си и сам да понесе последствията им. "
" Просто пътищата на хората понякога се разделят. Без принуда отвън, а поради някаква причина вътре. Сякаш всеки има своя вибрация и като антена издава сигнал, който друг би уловил само ако е със същата вибрация, на същата честота. Енергията на душата събира и разделя хората... И ако днес своите са се превърнали в чужди, това не означава, че утре няма да бъде различно. "
"Беше се превърнала в притихнал славей, осъзнал, че е дошло времето друг да изпее песента му."
"Разбрал беше Ариф, че жената е призвана да овладява мъжката стихия, да танцува със силата му, да придава ритъм на стъпките му... Деликатно и незабележимо, търпеливо и мъдро. "
"...че нямат значение думите, че няма значение езикът, че няма значение мъж ли си, жена ли си, дете ли си - най-важното е да се доверяват един на друг и да се докосват с любов, човекът със земята и човекът с човека...
Земята разпознава по стъпките тези, които я обичат. "
" Когато се гневиш и се съпротивляваш на злото, ти се заразяваш с него и минаваш на негова страна... За да не се заразиш, трябва да намериш друг начин да се справиш с него, не да воюваш. Всеки, който те води по пътя на войната срещу злото, те води право в лапите му, вкарва те директно в капаните му, без значение в колко красиви думи и идеи е облякъл своите действия. Защото злото е у човека, вградено вътре в него... Да воюваш със злото, означава да воюваш срещу себе си, защото то е там. Но в теб освен злото, срещу което се бориш, е и Бог, когото обичаш. И ако победиш себе си, както наивно вярваш... ще со победил и дявола, и Бога в теб, ще си се самоунищожил, защото няма как да убиеш само едното - те се преплитат здраво едно в друго, неотделими са... "
"... обичта дава свобода, дава правото на другия сам да извърви изборите си и сам да понесе последствията им. "
" Просто пътищата на хората понякога се разделят. Без принуда отвън, а поради някаква причина вътре. Сякаш всеки има своя вибрация и като антена издава сигнал, който друг би уловил само ако е със същата вибрация, на същата честота. Енергията на душата събира и разделя хората... И ако днес своите са се превърнали в чужди, това не означава, че утре няма да бъде различно. "
June 9, 2025
Това е втората книга от Мария Лалева, която прочетох. Трябва да започна от Живот в скалите. Бях избягала от света и имах нужда от послание, от знак, от нещо, което да ме разтърси и вдъхнови. Имах нужда от книга катарзис и вярвах, че точно Живот в скалите е моята книга. Зачетох я, дочетох я и нищо такова не ми се случи, дори бях подразнена от книгата, беше ми като нагласена, мъдрите фрази ми бяха като лепнати, толкова й се подразних, че реших, че няма да чета повече книги от Мария Лалева. Тази книга ми я подариха за рождения ден и така или иначе вече ми е в библиотеката, отворих я с нагласата, че не изисквам от нея да ми хареса, просто се информирам... и после се влюбих. Аз, че си имам афинитет към българските автори и им вдигам оценките, просто защото искам да продължават да творят и да се развиват, така си е, но тази книга съвсем наистина ми е 5 звездна. Плаках, смях се на глас, виках сина ми да му разказвам, прочетох я на един дъх и сега ми е ужасно гадно че книгата свърши и героите ще ми липсват много. Заобичах ги тези герои, така съм страдала заедно с тях и се гневях на някои решения, смях се на духовитостите им, надявах се, вълнувах се, разтърси ме напълно. Ето това е книгата, която наистина ме доведе до катарзис и мъдрите думи тук ми б��ха съвсем на мястото си и посланията кликнаха точно на моята душевност и всичко ми хареса толкова много. Благодаря ви, Мария Лалева за тази прекрасна книга, която сте написали, тя наистина подейства като помада за душата ми! Развълнувана съм все още. Тъжна съм, че свърши. Вълшебна е. Това е. Не зная какво още мога да кажа. Любов е!
October 22, 2025
да, лалева има своя философски стил на писане, дълги изречения, чийто смисъл на пръв поглед е "никакъв".
за някои от хората, които са чели 2те предишни нейни книги, всяка е същата като предишната, и следователно същата като следващата; но всъщност аз виждам голяма разлика специално в "Пътища от огън" в сравнение с Пасианса и Скалите.
бих описала този неин последен роман като един сблъсък от действия. (наистина МНОГО действия!) сякаш нямахме време да разгледаме подробно всяко нещо "по философски", защото се случваше още и още, и още. със сигурност това е най-графичният ѝ роман - насилие под всякаква форма, но поставен особен акцент на физическото насилие, на моменти даже ми идваше в повече.
та да - насилие и контраатака: една изключително актуална двойка.
морали, добрина - разбира се. човечност. на това ще ви научи тази книга: да сте Човеци. и колко е важно да останем хора във времена, в които огънят е около нас под формата на война, а също и вътре в нас (за да станем човеци, трябва да преминем през огъня си.)
Пасиансът на архангелите малко ме беше разубедил от това дали Лалева е "мой човек". Но ето че с последния си роман, се убеждавам, че отговорът ми е "да".
П.С. забравих да спомена, че от 200-ната страница нататък, не можах да оставя книгата настрани и я изчетох на 1 дъх. това може да повлияе на някого, може пък да го сметне за положителна черта на книгата.
плоттуиста на книгата ми беше по-предвидим от предишните романи (въпреки че вече не помня дали те съдържаха някакъв "шокиращ обрат")
9,5/10
за някои от хората, които са чели 2те предишни нейни книги, всяка е същата като предишната, и следователно същата като следващата; но всъщност аз виждам голяма разлика специално в "Пътища от огън" в сравнение с Пасианса и Скалите.
бих описала този неин последен роман като един сблъсък от действия. (наистина МНОГО действия!) сякаш нямахме време да разгледаме подробно всяко нещо "по философски", защото се случваше още и още, и още. със сигурност това е най-графичният ѝ роман - насилие под всякаква форма, но поставен особен акцент на физическото насилие, на моменти даже ми идваше в повече.
та да - насилие и контраатака: една изключително актуална двойка.
морали, добрина - разбира се. човечност. на това ще ви научи тази книга: да сте Човеци. и колко е важно да останем хора във времена, в които огънят е около нас под формата на война, а също и вътре в нас (за да станем човеци, трябва да преминем през огъня си.)
Пасиансът на архангелите малко ме беше разубедил от това дали Лалева е "мой човек". Но ето че с последния си роман, се убеждавам, че отговорът ми е "да".
П.С. забравих да спомена, че от 200-ната страница нататък, не можах да оставя книгата настрани и я изчетох на 1 дъх. това може да повлияе на някого, може пък да го сметне за положителна черта на книгата.
плоттуиста на книгата ми беше по-предвидим от предишните романи (въпреки че вече не помня дали те съдържаха някакъв "шокиращ обрат")
9,5/10
Displaying 1 - 30 of 64 reviews