„Изслушването беше изкуство, което усъвършенстваше с годините. Слушаш ли дълго и съсредоточено, хората ще ти кажат повече, отколкото смятат, че знаят.“
„Крадец на време“ е чудесна книга, която ми въздейства страшно силно и веднага се превърна в една от най-любимите ми творби на Тери Пратчет! Големият писател е споделил в нея своите разсъждения върху непреходната тема за същността на Времето, разказвайки една от най-шантавите и забавни истории от Света на Диска... Сюжетът е изпълнен с любопитни приключения около създаването на съвършен часовник, в които са забъркани прекрасната Сюзън, леля Ог и други вълнуващи персонажи. Ревизорите са решили да унищожат времето чрез въпросния часовник, а пък загадъчни монаси им се противопоставят...
„Ама винаги се мъча да науча още нещичко. — Тя скромно сведе поглед. — Не ми се ще да ти река, че съм най-добрата, ама правичката да си кажа, не се сещам за друга.
— Трябва веднага да тръгнете с мен.
— Трябва, значи, а? — позапъна се Леля Ог.
— Да!
Пределната вещица мисли бързо, защото пределите са твърде променливи. И свиква да познава веднага кога се заражда някой миг и как единствено правилно е да хукнеш редом до него, за да не изостанеш.“
„Госпожица Сюзън беше млада, но около нея витаеше неуловим полъх на древност.“
„— Учителю, може да стане малко еднообразно — обадил се Дръвчо.
— Казваш го, защото още не знаеш как да боравиш с времето. Но аз ще те науча да се отнасяш с него като с палто — да го носиш при нужда и да го сваляш, щом не е необходимо.“
„Сюзън беше способна да лиши от самообладание и планински ледник. Не беше нужно да прави друго, освен да седи кротко и да гледа учтиво и отзивчиво.
— Мадам, всъщност какво искахте да ми кажете? Лошото е, че оставих класа си да се занимава по алгебра, а децата започват да шумят, щом решат задачите.
— Алгебра ли? — попита мадам Фраут, по неволя вторачена в бюста си, което никой друг не бе правил досега. — Но тя е твърде трудна за седемгодишни деца!
— Вярно е, но не им казах това и те още не са го открили самостоятелно.“
„Но навремето започна да ми се струва, че според всички други до истината трябва да се извърви дълъг път. И аз реших да отида в Анкх-Морпорк. Останалите прииждаха насам и за равновесие аз пък тръгнах натам.
— Там ли си търсил просветление?!
— Не. Мъдрият човек не търси просветление, а чака то да го споходи. Докато чаках, надявах се търсенето на недоумение да бъде по-забавно — обясни Лу Цзе. — В края на краищата просветлението започва там, където свършва недоумението.“
„Помни ми думата — ако някой махне запушалката от дъното на Вселената, верижката ѝ ще ни отведе право в Анкх-Морпорк и ще чуем от загубеняка: „Ама аз само исках да видя какво ще стане“. Всички пътища водят към Анкх-Морпорк.“
„Резултатът би надминал и най-необузданите им съновидения, стига Ревизорите да сънуваха. Вече имаха своя агент за внедряване, своя надежден човек и нищо не можеше да им се опре. Учеха се бързо или поне трупаха данни, което според тях беше все същото.“
„С тази дарба бе свързано и умението на всичко да се придава нормален вид. Светът се обръщаше с главата надолу, а след броени дни хората смятаха, че така и трябва да бъде. С изумителна сила те отхвърляха и забравяха онова, което не се вписваше в картинката. Разказваха си смешни историйки, за да замажат с обяснения необяснимото, да покажат, че всичко е наред.“
„Художествените галерии я омайваха. Нямаше съмнение, че някои хора притежават дарбата да представят действителността така, че да изглежда още по-истинска, да говори със зрителя, да опари съзнанието…“
„Ревизорите се бяха постарали да проумеят религията, защото в нейно име се извършваха купища безсмислици. Освен това тя май служеше като оправдание за всевъзможни особняци. Например за любителите на масовите убийства. В сравнение с религията да откажеш убедително чаша чай не беше никакъв проблем.“
„Някои хора се сливат с околния фон. Госпожица Сюзън се сливаше с предния план. Тя се набиваше на очи. Пред каквото и да застанеше, то на свой ред се превръщаше във фон.“
„Има различни правила. От простите възникват сложните, а от сложните — друга простота. Хаосът е маска на реда…“