„Как ни спасяват природните закони“ събира стихове, писани през последните единадесет години, в които става дума и за чудото на науката, и за вглеждането в миналото, но и за куража да се продължи напред. Стихотворения, които разказват истории колко е трудно понякога да се пази равновесие. Но и ни разказват за хората, които продължават да пазят равновесие и да крепят света.
Тази книга не търси ефектни изрази, защото е силна, не пищи за внимание, защото е дълбока, не се прави на авангардна, защото времето не я интересува. Това, което ни поднася, е вглеждане, емпатия, тишина. Припомня ни важното. Погрижва се за невидимите. Разхожда ни по света, за да ни върне към човешкото в нас. И все пак, как ни спасяват природните закони? Не ни спасяват. Но ни припомнят, че сме свободни да се спасим сами.
Оля Стоянова е родена на 17.09.1977 г. в София, завършва Журналистика, а след това и Културология в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на четири книги - три стихосбирки "Фотографии" (200 г.) и "Проза" (2002 г.) и "Пътна карта" (2003 г.), както и на един роман - "Лични географии" (2005 г.). Печелила е куп награди за поезия, проза и журналистика. Текстовете ѝ са превеждани на английски, руски, италиански, чешки, словашки и полски.
Това не бяха провали в истинския смисъл на думата - не бяха животозастрашаващи грешки, опити за убийство, фалити, започване от нулата - тези провали не бяха толкова категорични и видими - просто една сутрин се будиш и си казваш: - Няма да стане! - Не мога! - Мога да мина и без това! И наистина минаваш.