Jump to ratings and reviews
Rate this book

НЕподчинение: Ислямът и реформаторите

Rate this book
Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна.

Една от най-важните причини за написването на „НЕподчинение. Ислямът и реформаторите“ са новите явления свързани с агресивния политически ислям, който е отговорен за стотици кървави терористични атентати в арабските и ислямските страни, САЩ, Европа или другаде по света.

Книгата е задълбочен анализ на причините за ислямския тероризъм и отказът на мюсюлманските общности да се интегрират към европейските ценности, превръщайки се в огнища на напрежение. Това предвещава все повече религиозни конфликти, културна война и политическа поляризация, особено след възхода на крайнодесните партии.

Днес нарастващата криза в исляма, бързо се премества от Близкия изток в Европа и основна причина за това е нарастващия брой бежанци и мигранти. Всички те носят недъзите на своите пропити от религиозни догми общества, които в продължение на седем десетилетия биваха унищожавани от собствените си диктаторски режими и превръщането им в експлозиви заредени с религиозно насилие.

Paperback

Published September 30, 2024

4 people are currently reading
27 people want to read

About the author

Мохамед Халаф

3 books1 follower

Ratings & Reviews

What do you think?
Rate this book

Friends & Following

Create a free account to discover what your friends think of this book!

Community Reviews

5 stars
4 (30%)
4 stars
5 (38%)
3 stars
3 (23%)
2 stars
0 (0%)
1 star
1 (7%)
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
Profile Image for Emiliya Bozhilova.
1,931 reviews386 followers
November 16, 2024
В зората си всяка религия е бунтарка срещу несправедливостта. Даоизмът насочва към единението с вселената. Конфуцианството изразява идеал за стабилно и грижовно общество. Юдаизмът заковава морален кодекс на табличките, донесени от Мойсей. Христос отваря вратите за всички, независимо от пол и принадлежност, за милостта. Ислямът и поетично, и прагматично, внася ред и в ежедневието, и в душата. Ако погледнем обаче годините? 500 г. пр.н.е. за първите две. Старият завет е писан в течение на поне 500 години, до новата ера. После 33 г. от н.е. до 4 в. от н.е. Накрая 632 г.от н.е. или първата година по Хиджра.

Но какво да кажем за зенита или залеза? Дали днес, през 2024, или дори през 1024 г. детайлите, нароили се в по-късни времена около ядрата, имат същото значение като основата в годината на възникването на религиозното ядро? Не би трябвало, защото - както казва цитиран от Халаф днешен ислямски учен - религията ще заприлича на застояло блато. А в него пронизително и непрестанно ще крякат жабите на догмата, реакционерството, омразата, отрицанието, невежеството, диктатурата и смъртта.

Тезата на Халаф е проста: ислямът е в криза и се нуждае от реформа. И тук започват проблемите ми с такава теза. Защото що е то “реформа” за една религия? То е нейното смъкване от пиедестала на едноличната власт и прибирането ѝ при другите културни реликви, както и в онова дълбоко място, което всеки крие в себе си - то го крепи или убива. “Реформа” на религията ще рече просто по-малко религия! Което се случва в световен мащаб с всички религии без исляма. В държавите-опониращи си конкурентки за законодателки на исляма - Саудитска Арабия, Иран и Турция - тенденцията е точно обратната. Две от тях са теокрации, които си позволяват налагане на правила от 632 г. заради приходите си от петрол. Третата се опитва някак отново да се докопа до бившите си имперски провинции - като за начало, с мека сила. А вътре в самата Турция - и с твърда.

Освен износителки на петрол, Иран и Саудитска Арабия, а и Турция, са износителки и на ислям към мюсюлманската диаспора в Европа и САЩ. Те нямат интерес “подопечните” им овчици да напуснат капсулования свят, съсредоточен около хадисите и корана. И не са фар на толерантността и интеграцията. Саудитските уахабити и шиитските теократични проповедници от ирански Кум все още работят със средновековните аршини. Да не забравяме и тъжно провалени държави като Египет и Алжир. Или Йемен. И ето още няколко конкурента за душите на вярващите, като салафитите, на фона на които останалите кандидат-религиозни просветители изглеждат буквално отвратително цивилизовани. И ето ги ДАЕШ/ИДИЛ и Ал Кайда. На фона на неадекватните западноевропейци, които все едно не са чували за мюсюлманската религия или за тези свои граждани, и сега ги “откриват”, като междувременно социалното сближаване и съвместен живот просто не са сработили. Гета във Франция, където поколения се издържат от социални помощи. И Германия, продаваща на ислямските фондации, търсещи терен за джамии… стари църкви! Свършиха ли ви празните терени, бе аланкоолу!

Да се върна на реформата: Халаф е идеалист. Християнството това вече го е играло. И при него печели реформацията - кладите, липсата на хигиена, религия вместо държава и плоската земя постепенно остават в миналото. А при исляма, оказва се, е спечелила в глобален план контрареформацията. Едната религия дава тихо път на бъдещето (е, не нявсякъде, не без къчове и не без простотии, това все пак са бая версии). Другата набира засилка на задна скорост в посока 7-ми век и тотален контрол по оруелски над всеки мозък (отново с уговорката, че не се отнася за всички версии и страни, не е малка разликата между алевит, суфи, кюрд сунит и саудитец уахабит, иранец шиит и иракчанин шиит, нито условията на живот са еднакви за тях).

Как се бори глобална контрареформация (и контрареволюция)? Мъчно. С реформация от страна на водещи религиозни учени - в посока хуманизъм на доктрината и детайлен исторически контекст. (Някои от тези учени вече са убити от ислямисти, или са отхвърлени от колегите си). С благо и с кютек. С просвета. С достоен живот, достъпен за всеки член на обществото, без значение какъв е. И с абсолютна и непримирима твърдост спрямо всеки, който се опитва да всее омраза, недоверие, смърт. Явно едни правителства са добри в първото. И адски зле във второто. Или обратното. Тези неща се отнасят и за Европа.

Като цяло, връщам се към добрия стар Самюъл Хънтингтън, който пророкува сблъсъка на цивилизациите като опит за връщане/ откриване на идентичност. Което означава, че явно сума ти народ я е забравил, та трябва да я преоткрива, и за целта скача по митингите на кандидат-фашистите на крайната десница или под истеричния крясък на моллите в джамиите или ютюб каналите за кандидат-джихадисти. Не я забравяйте тази идентичност, бе хора. Иначе ще ви я наложат насила.

3,5⭐️

————
▶️ Цитати:

””Буквалната” - или “азбучната” - грамотност не е алтернатива на културната неграмотност.”

“Гражданин, който живее в условията на всеобща културна неграмотност, независимо от собственото си ниво на образование и професия, лесно се превръща в социално чудовище, което носи в себе си деструктивен заряд, насочен срещу наченките на надеждата, градивността или човешката толерантност.”

“Някои салафисти и лидери на политическия ислям отричат съвременната медицина, защото не искат да признаят, че лечението е дошло от (неверник) от Запада и не идва от хадис на Пратеника на Аллах. Те не разбират, че Пророкът Мохамед е дошъл с решения за своето време, а не за нашето време, тъй като не е бил нито лекар, нито епидемиолог. Същевременно забравят, че самият той е починал от треска.”

“причината за изостаналостта на мюсюлманите не е нито ислямът, нито колониализмът, а фаталната за техните страни симбиоза между духовната и светската власт, между духовенството и държавата".

“Сблъсъкът в исляма е между две основни каузи: първата е ислямизирането на модерния свят, а втората - модернизирането на религиозната мисъл.”
Profile Image for Stefan Mitev.
167 reviews707 followers
December 26, 2024
Вероятно знаете, че съм открит и понякога агресивен атеист. Как ли ще възприема книга, посветена на исляма? Оказва се, повече от възторжено. Статиите са фокусирани предимно върху проблемите, пред които е изправен съвременният политически ислям. Авторът не се притеснява да задава неудобни въпроси - възможно ли е модернизиране на религиозната мисъл? Може ли догмата да бъде надмогната по пътя към демократично общество? Какви са причините за терористичните атентати в САЩ и Западна Европа?

Изглежда редица изследователи смятат, че ислямът е в криза. След своя "златен период" между VIII и XII век ислямският свят изостава в културно и икономическо отношение спрямо европейските държави. Например, през 1800 г. само 1% от мюсюлманите в Османската империя са грамотни, спрямо 31% от населението в Западна Европа. Кампанията на Наполеон в Египет дава ясна представа за военното превъзходство на французите. Основна теза в книгата е, че проблемите не се дължат на религията сама по себе си, а на "злополучния съюз" между авторитарни държавници и религиозни учени (улеми). Налагането на шериата изкоренява предпоставките за икономически успех, а именно финансовата независимост на интелектуалци и търговци, развиващи своеобразен "пазар на идеи".

Засегнатите въпроси в книгата са прекалено много за изброяване. Някои от тях включват мястото на жените в ислямския свят, споровете около тяхното облекло и сключването на временен брак (и такова нещо има), революцията в Иран през 1979 г. начело с аятолах Хомейни, дейността на Ислямска държава, Ал Кайда и Мюсюлмански братя, битката срещу тероризма, ислямизира ли се Европа, сблъсък реформатори срещу ходжи.

Има много какво да научите. Стилът на писане едновременно разбираем и изтънчен, почти философски. Купете си книгата.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews

Can't find what you're looking for?

Get help and learn more about the design.