Питали ли сте се какво усещат дрехите ви, докато се въртят в пералнята? Водовортежът ги увлича и блъска в стените, докато накрая излязат сухи, доста поомачкани и чисти. „Пералня за човешки души“ ще ви даде точно това усещане. Приказка след приказка емоциите рязко се сменят – докато още се смеете на една история, не усещате как вече плачете на следващата. После барабанът се завърта и така, докато съвсем ви се завие свят и изгубите представа за реалност и фантазия. След финалната страница душата ви несъмнено ще се почувства като изпрана. Готови ли сте да натиснете старта?
Книгата "Пералня за човешки души" е сборник, изпълнен с множество невероятно дълбоки като послание разкази. Десетките различни истории, разказани с най-обикновени думи, не спират да извеждат на преден план две ценности, които днес ние, като хора, сме забравили: човечността и истинската безусловна любов. Много са моментите в този сборник, които успяха да ме предизвикат към това да се погледна самокритично в огледалото и да се преоткрия! Благодаря ти, Райна!
П.С. Един от най-ярките разкази: "Ангел в сърцето", през който читателят няма как просто да премине безучастно, се явява напълно естествено продължение на друг разказ от сборника, озаглавен: "Сърцето помни най-важното". Каква е връзката между тях обаче, препоръчвам всеки сам да открие за себе си. Мога да гарантирам на читателите с отворени сърца, дръзнали да поставят душите си в пералнята, че след тези два разказа, те вече няма да бъдат същите!
Много интересен сборник с разкази. Затрогващ и забавен. Чрез разказите си и персонажите, авторката ни показва и хубавите и лошите страни на живота. Как може да изпаднем в най-различни ситуации, как може да излезем от тях и да си вземем поука от тях. Каквото й да се случва, душевните терзания, мисли и размисли са винаги с нас и най-често стигаме до тях преди да предприемем каквото и да е. Разказите на Райна Максимова докосват определено душата на читателя и лично мен ме накара да се замисля за разни неща, подсети ме да бъда благодарна за други и да не ги приемам за даденост. Имаше както лоши, така й добри примери, мотивиращи и такива, които са нежелателни да се практикуват. В общи линии, да бъдем по-добри, отзивчиви, разбиращи, а не егоисти, не благодарни и сърдити. Някой от разказите ме докоснаха повече и определено бих ди ги чела отново и отново. Кратки са, но много стойностни, незатормозяват, но те карат да се замислиш за много неща от живота и моментното ти състояние.
Когато нещо, особено книга, много ми харесва не мога да облека емоциите си в думи. Някои от разказите на Рени са ми познати, чела съм ги в блога ѝ, в други имах щастието да се потопя сега. Някои ме усмихват, други ме разплакват. В някои си проличава богатата душевност, безкрайна фантазия и силно перо на авторката. Някои изглеждат на пръв поглед лековати, но се усеща, че нарочно са написани по този начин. Имах любими няколко истории, вече са 27. Една, обаче, държи първото място и това е "Гранати". Усещах какво ще се случи и въпреки това накрая се разплаках. Обичам да чета такива истории, смислени, трогателни, замислящи. Забавни също обичам, не липсват и те сред тези стотина страници. Възхищавам се на умението с малко думи да кажеш много, а Рени го притежава в изобилие. Благодаря за удоволствието! Щастлива съм, че ще мога да се потопя в тези светове отново и отново! Препоръчвам горещо "Пералня за човешки души"! Аз не исках ценрофугата ѝ да ме пуска, дано да е пречистила душата ми!
Здравейте, читатели!❄️ Днес съм тук с ново книжно ревю на ,,Пералня за човешки души” на Райна Максимова.🫶🏼
В книгата са събрани разкази на авторката, които на пръв поглед са хумористични и даже леко абсурдни, но всъщност са с доста дълбок смисъл.🤍 Всеки разказ има свой чар и своя поука. Някой са за любовта, щедростта, добротата, а други са тъжни и влизащи по-надълбоко в съзнанието ти. И въпреки различието на всеки разказ, всички са за тъжната, понякога абсурдна, човешка действителност.🎀
Книгата цялостно ми хареса. Методът на писане на авторката е интересен. Завладяващ е, имаше диалогичност с читателя и буквално все едно говорех с някой познат. Така го почувствах, може би защото авторката е българка и усетих родното в разказите и. Смятам, че всеки българин ще го усети, защото живеем в такава среда и дори и да не искаш, усещаш нещо познато.🇧🇬
Относно разказите, те са доста индивидуални. Всеки е преминал през различни житейски трудности и ситуации, и смятам, че разказите ще повлияят различно, на различни хора. На мен лично ми бяха интересни, някои ме трогнаха, даже бих казала, че ме нараниха, но се радвам, че ги прочетох.😊 Любими разкази ми станаха ,,Ангел в сърцето” и ,,Разваленият часовник”, а ако сте чели книгата, ще се радвам да споделите вашите фаворити!🫶🏼
Книгата е нещо различно и ново на българския пазар и препоръчвам на всеки да си я вземе.🤍
Изключително затрогваща и едновременно с това закачлива книга за живота. За лошите и добрите му страни, които са представени чрез едни персонажи, носещи със странността си уют и от други, правещи живота забавен с простодушната си нелепост. Най-вълнуващо е присъствието на частицата вълшебност в ситуации от обикновеното ежедневие. Тя кара човек да се замисли дали не е пропуснал нещо в подобни случки от собствения си живот. Ако имате нужда от такъв размисъл или просто да бъдете душевно докоснати, прочетете тази книга.
Не знаех,какво да очаквам,когато прочетох съдържанието и разлистих книгата, разказите изглеждаха толкова кратки! Но, както се знае малките опаковки може да крият скъпи подаръци, така и тук се оказа пълно с малки диаманти!Бях впечатлена от основната мисъл на книгата,че всички мислим как нашите души са бели и чисти, най-много с някое петънце,но когато ги свалим и погледнем отстрани виждаме,че не просто сме се опръскали прескачайки някоя локва, а сме се отъркаляли в калта!В много от разказите разпознах хора и истории с които лично съм се срещала...Разбрах,че затворът,който ни прави нещастни е в нас самите и докато стоим втренчени в решетките и страдаме за свободата отвъд тях не виждаме че зад гърба ни ,ако се обърнем има цял един свят и може би вратата е отключена...Любимият ми разказ обаче на който плаках е"Дядо Пешо и вълшебната каруца" и си обещах да си го чета на всяка задушница за да си спомням хубавото,а не да тъгувам.И да кажа само,че със сигурност ще си я препрочитам!!!
Някои от поместените в сборника "Пералня за човешки души" разкази вече бях чела отпреди /в блога на авторката/. Затова знаех какво да очаквам. И все пак... Райна (позволявам си малкото име, защото се познаваме добре) пак успя да ме изненада с някои неща. Най-ценното във всички разкази е погледът към /уж/ най-обикновени случки от живота на обикновения човек. Към края винаги оставаш с усещането, че тъкмо тези случки и решенията, които взимаме в ежедневни ситуации, ни определят какви сме като хора. Щипка магия има в някои разкази, но и без нея Райна успява да те потопи в своите човешки истории. Лично аз много си харесах "Ангел в сърцето", "Уличният музикант", както и "Изборът на Елиза". Да, също и едноименната "Пералня за човешки души". Препоръчвам сборника на всеки, който обича да чете топли човешки разкази с щипка вълшебство в тях. :-)
Ще се опитам да се абстрахирам от личните си симпатии към авторката, която познавам от много години, за да мога да дам обективна оценка на книгата. Прочетох я почти на един дъх и бях завладяна от този вихър от необикновени истории, пълнокръвни герои, пъстроцветни емоции и неочаквани обрати... Същевременно ми допадна усещането, че всичко беше написано с лекота, на достъпен език, без маниерност, натруфеност или помпозност на изказа... За душата ми беше истинско удоволствие да премине през пералнята на Райна Максимова и с нетърпение очаквам да се срещна със следващите произведения на това прекрасно, талантливо момиче!
,,Пералня за човешки души” е книга, в която имаме приказки за пораснали хора с големи сърца. Рядко чета разкази, приказки или епистоларна литература, но този път го направих и не съжалявам.
Имаме увлекателни разкази, с различни приказки и герои, които ни дават възможността да се срещнем с всякакви емоции и чувства. Преминаваме през смях, любов , ирония, тъга, съчувствие. Ще ви споделя и кои са двата разказа, които оставиха най-силно вълнение в мен и които ще запомня: -,,Изборът на Елиза“; -,,Майсторът на играчки“. ,,Изборът на Елиза” ме накара да преглъщам трудно. Майчиното сърце обича безгранично.
П.П. Корицата е точно от тези, които ме приканват към прочит, дори без да съм се запознала с анотацията.
Разказите са толкова въздействащи, докато ги четях преминах през множество емоции, като края ме накара да си кажа: ей, такива въздействащи разкази не бях чела! Книга, която те кара да се смееш, да се замислиш, да се разчустваш, та дори те разтърсва. Препоръчвам с две ръце!
Това е един от най-добрите сборници с разкази, които някога съм чела. Е, вярно е, че не съм особен привърженик на разказа, но пък тези ме накараха дълбоко да се заровя в душата си и да извадя оттам емоции, които обикновено потискам. Авторката много умело борави с изразните средства и може така да те завихри във водовъртеж от емоции, че да не знаеш от къде ти е дошло. Прекрасни разкази, препоръчвам с две ръце и два крака. Очаквам с нетърпение следващата й творба. Освен разкази, тя има и невероятни стихове, които обаче още не е издала. Дано някой ден и те видят бял свят.