What do you think?
Rate this book
Кървави разкази
„Кървави разкази“ на Александър Чакъров са игра на руска рулетка без празно място в барабана, като в револвера на съдбата са заредени разкази-патрони с опустошителна сила. Всяка една история е в състояние брутално да ви разкъса, разпилее и после сбере на безформена купчинка за кървав помен с ракия и барут.
Ако на изпипана в детайла и добре поднесена словесност ви се иска да ръкопляскате благоприлично, от „Кървави разкази” ще ви иде да ударите капата в земята, да препсувате вселената и да скръцнете със зъби на света и кривините му.
Александър Чакъров не предлага елегантна литературна разходка с напудрена беседа върху „екзистенца“, а блъска до стената и в упор кове въпроси, на които отговорите са като дим след изстрел – закъснял страничен ефект. Ако имате сетивата. Ако имате сетивата.“ – Петър Делчев
Ако на изпипана в детайла и добре поднесена словесност ви се иска да ръкопляскате благоприлично, от „Кървави разкази” ще ви иде да ударите капата в земята, да препсувате вселената и да скръцнете със зъби на света и кривините му.
Александър Чакъров не предлага елегантна литературна разходка с напудрена беседа върху „екзистенца“, а блъска до стената и в упор кове въпроси, на които отговорите са като дим след изстрел – закъснял страничен ефект. Ако имате сетивата. Ако имате сетивата.“ – Петър Делчев
- GenresBulgarian Literature
154 pages, Paperback
Published January 1, 2024
7 people are currently reading
114 people want to read
About the author
Александър Чакъров
3 books2 followersРоден през 1955 г. в гр.Варна. Завършва ІІІ гимназия през 1973 г., а след това се дипломира в изкуствоведческия отдел на Театралната академия/1986 г./. Пиесата му „Рицарят Non-credo“ печели награда за драматургия още от студентската скамейка. Разказът „Балканска мадона“ от едноименната му книга е публикуван в немската антология на Роберт Рандоф „Най-добрите български разкази на ХХ век“. През 1999 г. печели холивудската писателска награда за сценаристи на „Hartley-Merrill“-фондация, основана от актьора Робърт Редфорд. Автор е на книгите „Балканска мадона“, „Оргиите на номенклатурата“, „Дивият изток“, „Вечния българин“, „Кървави разкази“ и на стихосбирката „Любовен марш за флибустиери“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 21 of 21 reviews
August 27, 2025
На тия кратки и безкрайни 128 страници Александър Чакъров е събрал цялата църна Македония. Македония на българите ѝ...
Всичкото кръв пролята, души изгубени и мъка, много мъка. Македония, дето и яз я зная, дето ѝ милея без да я познавам во живо, туй що тече бесно през вените ми вода не става и не кипи по-малко, независимо колко годин са минали.
Чудни разкази, уж малки и кратки, ама големи, по-големи от Пирина, истории и съдби омешани в борба, дето не е по силите на жив човек, а както се оказва, не е и по силите на цел народ.
Чер като гъсто цариградско вино магически реализъм, ала великана Яворов, в която бездна чаробна може да се пропада безкрай, в преплетени опиянение, лудост и забрава...
И до днес ѝ гризат снагата сърбомани, андартски псета и предатели, не можаха да ги потурчат българите, затуй с благословията на източните диваци, едни безродници ги сториха, ора без вяра и минало, за глума на целиот свет, гиди крастави магарета, дет не спират да реват най-гнусни лъжи и не им трепва нищо отвътре. Сърца нямат, бой нямат, езика им взеха, та да живуркат, дордето дедите им се въртят из знайни и незнайни гробове, леш мърцина станали, за да се пръкнат тия катили...
Не се чете, живей са!
Най, ама най:
"Таньо войвода", "Войната на Шинбилин", "Зарови ме в небето" и "Балканска мадона", която забива с нечовешка жестокост и размах последния пирон в ковчега македонски!
Цитат:
"Три пъти пламна пушката… Чак подир туй, много подир туй погледнах – лежат, не мърдат, целите в червено тесто омесени, на пита замязали – такваз, дето не са яде…
Двеста дена ма съдиха – две думи само им рекох: „Аз съм Таньо войвода. Утрепах ги тез, щото сгазиха хляба!“."
Ей го воеводата, обесиха го без съд и присъда псетата комунистически безродни, не му простиха тоя грех, дето цял живот за България само е милял...
Чета участвала в Илинденско-Преображенското въстание, ясно се вижда българския лев на знамето и на калпаците им юнашки!
Всичкото кръв пролята, души изгубени и мъка, много мъка. Македония, дето и яз я зная, дето ѝ милея без да я познавам во живо, туй що тече бесно през вените ми вода не става и не кипи по-малко, независимо колко годин са минали.
Чудни разкази, уж малки и кратки, ама големи, по-големи от Пирина, истории и съдби омешани в борба, дето не е по силите на жив човек, а както се оказва, не е и по силите на цел народ.
Чер като гъсто цариградско вино магически реализъм, ала великана Яворов, в която бездна чаробна може да се пропада безкрай, в преплетени опиянение, лудост и забрава...
И до днес ѝ гризат снагата сърбомани, андартски псета и предатели, не можаха да ги потурчат българите, затуй с благословията на източните диваци, едни безродници ги сториха, ора без вяра и минало, за глума на целиот свет, гиди крастави магарета, дет не спират да реват най-гнусни лъжи и не им трепва нищо отвътре. Сърца нямат, бой нямат, езика им взеха, та да живуркат, дордето дедите им се въртят из знайни и незнайни гробове, леш мърцина станали, за да се пръкнат тия катили...
Не се чете, живей са!
Най, ама най:
"Таньо войвода", "Войната на Шинбилин", "Зарови ме в небето" и "Балканска мадона", която забива с нечовешка жестокост и размах последния пирон в ковчега македонски!
Цитат:
"Три пъти пламна пушката… Чак подир туй, много подир туй погледнах – лежат, не мърдат, целите в червено тесто омесени, на пита замязали – такваз, дето не са яде…
Двеста дена ма съдиха – две думи само им рекох: „Аз съм Таньо войвода. Утрепах ги тез, щото сгазиха хляба!“."
Ей го воеводата, обесиха го без съд и присъда псетата комунистически безродни, не му простиха тоя грех, дето цял живот за България само е милял...
Чета участвала в Илинденско-Преображенското въстание, ясно се вижда българския лев на знамето и на калпаците им юнашки!
August 29, 2016
Ако трябва да напиша нещо хубаво за тази книга - вероятно това би бил фактът, че в нея се говори за еманципирани и смели жени. Женската гледна точка е доста широко застъпена и това е хубаво. Можело е още, дори това би било хубава и нова обединяваща линия за тези разкази.
Но не би.
Кръв, ракия, барут и бабаитлък - това му дай на българския читател. Да си мери пищовите и зулумите. Насилие, клане и дивотия - всички се умиляват пред тези разкази за героичното ни минало и "честта майко юнашка." Героите са просто устроени, сюжетът ясен, езикът - пълен с устойчиви изрази и клишета. И едно кило драматизъм. Хубаво написано, ама вече сме го чели.
И на мен лично ми е писнало да го чета. Защо пък тези герои не станаха малко по-сложни, някаква душевна борба да се случи, да задълбаем в нея...някаво развитие на образа, барем малко стане малко по-интересен, по близък до нашето време. Чакайте, забравих - да се терзаеш душвено хич не е героично. Кървавите изстъпления са къде къде по-вълнуващи.
И пак питам - няма ли друга тема в съвременната българска литература, ами ще се дъвчат някакви неща отпреди 150 години? Струва ми се тъжно да се пишат и четат книги, които възпяват само този (съмнително) героичен период от миналото ни. Няма ли нещо в по-близкото минало или настоящето, за което си струва да се пише? Или на никой не му стиска?
Но не би.
Кръв, ракия, барут и бабаитлък - това му дай на българския читател. Да си мери пищовите и зулумите. Насилие, клане и дивотия - всички се умиляват пред тези разкази за героичното ни минало и "честта майко юнашка." Героите са просто устроени, сюжетът ясен, езикът - пълен с устойчиви изрази и клишета. И едно кило драматизъм. Хубаво написано, ама вече сме го чели.
И на мен лично ми е писнало да го чета. Защо пък тези герои не станаха малко по-сложни, някаква душевна борба да се случи, да задълбаем в нея...някаво развитие на образа, барем малко стане малко по-интересен, по близък до нашето време. Чакайте, забравих - да се терзаеш душвено хич не е героично. Кървавите изстъпления са къде къде по-вълнуващи.
И пак питам - няма ли друга тема в съвременната българска литература, ами ще се дъвчат някакви неща отпреди 150 години? Струва ми се тъжно да се пишат и четат книги, които възпяват само този (съмнително) героичен период от миналото ни. Няма ли нещо в по-близкото минало или настоящето, за което си струва да се пише? Или на никой не му стиска?
December 5, 2015
Кървави разкази, изтръгващи души разкази: http://knigolandia.info/book-review/k...
Четох тая книга без дъх, без да мисля за нея като за “проект”. Четох я като призвание, като нещо, на което си заслужава да бъде върнато по рафтовете на книжарниците, което трябва да се върне в ръцете на читателите. За последно така се чувствах, като четох “Калуня-каля” на Георги Божинов, друга изтръгваща сърца книга, написана на поетичен стар език. Тук ще вмъкна нещо, което четох преди много години, докато следвах – че официалният език е диалект с армия и флот. И че правото на съществуване на творби на диалекти е абсолютно неотменимо, особено когато те са същностно по-колоритни и интересни от официалния език, нужен за ежедневната реч.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/k...
Четох тая книга без дъх, без да мисля за нея като за “проект”. Четох я като призвание, като нещо, на което си заслужава да бъде върнато по рафтовете на книжарниците, което трябва да се върне в ръцете на читателите. За последно така се чувствах, като четох “Калуня-каля” на Георги Божинов, друга изтръгваща сърца книга, написана на поетичен стар език. Тук ще вмъкна нещо, което четох преди много години, докато следвах – че официалният език е диалект с армия и флот. И че правото на съществуване на творби на диалекти е абсолютно неотменимо, особено когато те са същностно по-колоритни и интересни от официалния език, нужен за ежедневната реч.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/k...
December 17, 2015
абележитлено е обаче умението на автора да избира точния момент за край. Съвсем неслучайно ми се вижда включването на разказа „Балканска мадона“ в немската антология „Българските разкази на ХХ век”, редом до Емилиян Станев и Радичков. „Синята пустиня“, може би разказът, който ме грабна най-много, също хваща без свян за гърлото и доказва, че да се пишат разкази в диалектична форма може да бъде също толкова разтърсващо и оригинално.
Комплименти на редактора Ганка Филиповска, не знам доколко се е намесила в повествованието на Чакъров, но със сигурност автентичността на сборника е запазена и това се усеща още на страница първа.
Комплименти на редактора Ганка Филиповска, не знам доколко се е намесила в повествованието на Чакъров, но със сигурност автентичността на сборника е запазена и това се усеща още на страница първа.
January 8, 2016
Тежки, кървави и много неподправени са разказите на Александър Чакъров. Донякъде се равняват с "Трънски разкази" на Петър Делчев, но са дори по-сурови и директни. Това са трудни за описване истории, но не и трудни за разбиране. С думи кратки се говори за цената на вярата и идеалите, за тяхната загуба, за кое е важно в живота, за какво си струва да се живее и за какво да се мре в онези времена, когато македонските земи са били разкъсвани от непрестанни конфликти. Мъка е да се чете за това тежко бреме - живота тогава, истинска мъка.
September 22, 2020
Леле, това ще кажа. Много тежък сборник, с тежки за четене и за чувстване разкази. Очарован съм. Определено си струва да се прочете.
March 30, 2017
Хареса ми корицата, взех си книгата, беше достатъчно къса, за да не ми попречи на другото четене и като цяло мотото от "всеки разказ тук може да ви разкъса" ме заинтригува.
И така се почна. Първият разказ беше добър, после вторият беше като първия... и третия, и четвъртия... и т.н. Не казвам, че Чакъров е свършил лоша работа с разказите си, но когато всичко е трагедия - нищо не е трагедия.
Може би е проблем, че изчетох всичките разкази наведнъж и просто ми писна по едно време от един и същ стил на писане и архетип на сюжет. Чел съм преди сборници от разкази, които могат да се четат на един дъх (тук безсрамно ще рекламирам The Bridge to Lucy Dunne на Exurb1a), и са ми допадали доста пък и са ме карали да се чувствам по-покъртен от тези разкази*.
Кървави разкази на Александър Чакъров може би е добър сборник от разкази, ако те биват четени отденло един от друг, но аз лично не харесвам когато трябва да се бавя с една книга, за да ѝ се наслаждя, просто не съм устроен така.
[Controversial rant disclaimer, you have been warned]
*Тук е нужно едно пояснение: до гушата ми дошло от българския трагизъм. Може би главният ми проблем с разкази е природата им. От ранни ученически години постоянно слушам колко лоши са били времената по време на робството (а да не споменавам и прекомерното използване на социалистическото минало в други творби), и въпреки че разбирам колко са били мрачни и гадни, честно казано, единственото нещо, което се постига, когато се споменават буквално навсякъде, е да се десентисизирам към ситуацията. Излгежда почти не може да мине ден, в който аз да не чуя за българите през XIX век. Затова е нетърпимо просто да се четат 120 страници трагедии за българското възраждане и то в такъв кратък период от време, в който аз го на��равих. Идеята на трагедията (поне по моите криви разбирания) е да те научи нещо. Е, този урок вече е научен, не ми трябват дозина еднакви разказа за преговор!
И така се почна. Първият разказ беше добър, после вторият беше като първия... и третия, и четвъртия... и т.н. Не казвам, че Чакъров е свършил лоша работа с разказите си, но когато всичко е трагедия - нищо не е трагедия.
Може би е проблем, че изчетох всичките разкази наведнъж и просто ми писна по едно време от един и същ стил на писане и архетип на сюжет. Чел съм преди сборници от разкази, които могат да се четат на един дъх (тук безсрамно ще рекламирам The Bridge to Lucy Dunne на Exurb1a), и са ми допадали доста пък и са ме карали да се чувствам по-покъртен от тези разкази*.
Кървави разкази на Александър Чакъров може би е добър сборник от разкази, ако те биват четени отденло един от друг, но аз лично не харесвам когато трябва да се бавя с една книга, за да ѝ се наслаждя, просто не съм устроен така.
[Controversial rant disclaimer, you have been warned]
*Тук е нужно едно пояснение: до гушата ми дошло от българския трагизъм. Може би главният ми проблем с разкази е природата им. От ранни ученически години постоянно слушам колко лоши са били времената по време на робството (а да не споменавам и прекомерното използване на социалистическото минало в други творби), и въпреки че разбирам колко са били мрачни и гадни, честно казано, единственото нещо, което се постига, когато се споменават буквално навсякъде, е да се десентисизирам към ситуацията. Излгежда почти не може да мине ден, в който аз да не чуя за българите през XIX век. Затова е нетърпимо просто да се четат 120 страници трагедии за българското възраждане и то в такъв кратък период от време, в който аз го на��равих. Идеята на трагедията (поне по моите криви разбирания) е да те научи нещо. Е, този урок вече е научен, не ми трябват дозина еднакви разказа за преговор!
March 7, 2016
Знаете ли, минаха години, откакто за последно четох такава литература. Голяма грешка. Но тя понякога така тежи. Като буца в гърлото, като камъни в стомаха.
Никога не съм обичала разказите, но това не са разкази, това са груби, сурови истини. От ония бодливите, дето издират кожата, режат костите и се забиват право в сърцето, в дробовете, в мозъка. От тия разкази боли, но това не означава, че имам право да им обърна гръб. Не може. Тия разкази трябва да се четат.
Чета, преглъщам горчилка и не мога да ги оставя.
Толкова буйни, немирни, толкова трънливи, кървави, толкова наситени, та чак не можеш да ги смелиш. Но трябва да се четат. Трябва и да се помни. Макар историите да не настояват за историческа достоверност, този сборник разказва за ония тъмни, бурни времена, когато всички се опитват да разкъсат Македония - грубо, брутално и безмилостно, да я откраднат като булка, да я обезчестят и присвоят. Разкази, излети като изповеди, изтичат от страниците на това книжле - толкова малко, толкова тънко, а тежи като канара в ръцете и ума.
С последния разказ съм опустошена, разпиляна на парчета, точно както Петър Делчев обещава на корицата. Другите някак успях като че ли да ги преглътна. Но образът на Балканската мадона, която никой не нарисува, не мога да забравя - бременна, с пистолет във всяка ръка и нож в устата, изправила се пред турците, погната от клетвата на своите съселяни, децата им от кръвния данък да освободи. Писъкът, ревът пронизал небето на същата тая жена, спасила децата на цяло село, оставена на произвола да роди първата си рожба пред безжизнените погледи на мъртвите турци, орисана да целуне мъртвото чело на детето си...такъв рев отеква през вековете и остава в душите.
Липсваше ми тая литература. Сега се отприщва нова вълна. В библиотеката оттатък чакат "Калуня-Каля" и "Караджата". Но преди тях, мисля да продължа с "Трънски разкази". Всяко нещо по реда си.
Никога не съм обичала разказите, но това не са разкази, това са груби, сурови истини. От ония бодливите, дето издират кожата, режат костите и се забиват право в сърцето, в дробовете, в мозъка. От тия разкази боли, но това не означава, че имам право да им обърна гръб. Не може. Тия разкази трябва да се четат.
Чета, преглъщам горчилка и не мога да ги оставя.
Толкова буйни, немирни, толкова трънливи, кървави, толкова наситени, та чак не можеш да ги смелиш. Но трябва да се четат. Трябва и да се помни. Макар историите да не настояват за историческа достоверност, този сборник разказва за ония тъмни, бурни времена, когато всички се опитват да разкъсат Македония - грубо, брутално и безмилостно, да я откраднат като булка, да я обезчестят и присвоят. Разкази, излети като изповеди, изтичат от страниците на това книжле - толкова малко, толкова тънко, а тежи като канара в ръцете и ума.
С последния разказ съм опустошена, разпиляна на парчета, точно както Петър Делчев обещава на корицата. Другите някак успях като че ли да ги преглътна. Но образът на Балканската мадона, която никой не нарисува, не мога да забравя - бременна, с пистолет във всяка ръка и нож в устата, изправила се пред турците, погната от клетвата на своите съселяни, децата им от кръвния данък да освободи. Писъкът, ревът пронизал небето на същата тая жена, спасила децата на цяло село, оставена на произвола да роди първата си рожба пред безжизнените погледи на мъртвите турци, орисана да целуне мъртвото чело на детето си...такъв рев отеква през вековете и остава в душите.
Липсваше ми тая литература. Сега се отприщва нова вълна. В библиотеката оттатък чакат "Калуня-Каля" и "Караджата". Но преди тях, мисля да продължа с "Трънски разкази". Всяко нещо по реда си.
September 30, 2021
Сказът е поразителен- сякаш миналото проговаря! Истиснко удоволствие беше да усещам пулсациите на думите- архаизми, диалектизми, онова сладко за слушане каканижене, което владеят само някои възрастни хора.
Чакъровият свят обаче е свят на насилие, секс, много смърт и непростими грехове, и съответно непоносима вина. Този красив и жив негов език не е лесен за смилане, навярно съм отвикнала да се замислям за думите, да ги разкодирам, да им отделям повече време и точно по този начин съветвам да се чете книгата- бавно, разказ по разказ.
Женските образи не са типично възрожденските- тъкмо обратното, жените са съвсем очовечени, а не обожествени, вкарани в битките на своите избори, подчинени или не на това, което се очаква от тях. Но едно е общото- те отказват да се примирят с това, което животът им е поднесъл, те просто искат повече от това, което съдбата им захвърля в лицето.
Това са жените, млади майки, зарязани без думи и утеха от младите си мъже, които тръгват на хайдутлък; това се жените, женени без любов; това са обезчестнеите жени, живеещи в плен и всички те с нокти, лакти, а понякога и нож, търсят начин да се справят по своему с този тежък жребий. Правят го съвсем по модерному, бунтарски, смело, прескачайки онази гигантска канара "какво мислят хората". Но все пак, за зла участ, именно те- селото, моралните закони на онова време, ги съсича и техният стремеж към друг живот остава завинаги зазидан в онова мрачно и осакатяващо време.
Време, в което мъжът е идеологически заслепено, сеещо смърт животно, което зарязва семейството си, и очаква, каквото и да се случи с него, всички да заживеят с неговия избор, без да правят собствен свой. Ниските страсти натискат спусъците у Чакъровите герои- и мъже, и жени, често се държат като инатливи деца, непокорни, и объркани- а много от тях са почти деца.
"Кървави разкази" разказва една история във всичките си разкази- историята за борбата за слънце, за глътката въздух, такива, каквито ги виждат мъжете с въжделението си за свобода и жените с дълбоките си инстинкти за запазване на семейният огън.
Чакъровият свят обаче е свят на насилие, секс, много смърт и непростими грехове, и съответно непоносима вина. Този красив и жив негов език не е лесен за смилане, навярно съм отвикнала да се замислям за думите, да ги разкодирам, да им отделям повече време и точно по този начин съветвам да се чете книгата- бавно, разказ по разказ.
Женските образи не са типично възрожденските- тъкмо обратното, жените са съвсем очовечени, а не обожествени, вкарани в битките на своите избори, подчинени или не на това, което се очаква от тях. Но едно е общото- те отказват да се примирят с това, което животът им е поднесъл, те просто искат повече от това, което съдбата им захвърля в лицето.
Това са жените, млади майки, зарязани без думи и утеха от младите си мъже, които тръгват на хайдутлък; това се жените, женени без любов; това са обезчестнеите жени, живеещи в плен и всички те с нокти, лакти, а понякога и нож, търсят начин да се справят по своему с този тежък жребий. Правят го съвсем по модерному, бунтарски, смело, прескачайки онази гигантска канара "какво мислят хората". Но все пак, за зла участ, именно те- селото, моралните закони на онова време, ги съсича и техният стремеж към друг живот остава завинаги зазидан в онова мрачно и осакатяващо време.
Време, в което мъжът е идеологически заслепено, сеещо смърт животно, което зарязва семейството си, и очаква, каквото и да се случи с него, всички да заживеят с неговия избор, без да правят собствен свой. Ниските страсти натискат спусъците у Чакъровите герои- и мъже, и жени, често се държат като инатливи деца, непокорни, и объркани- а много от тях са почти деца.
"Кървави разкази" разказва една история във всичките си разкази- историята за борбата за слънце, за глътката въздух, такива, каквито ги виждат мъжете с въжделението си за свобода и жените с дълбоките си инстинкти за запазване на семейният огън.
March 3, 2016
Поредната похабена българска книга. Авторът има невероятен потенциал, но двамата "иже нарицеми" редактори нямат. В резултат на това имаме един слаб римейк на "Диви разкази", които запазват добрия език, но нямат това задълбочаване в сюжета.
Книгата е можело спокойно да се казва "Женски разкази" и то до по-голяма степен щеше да отразява съдържанието. В 90% от разказите сюжета е предсказуем - суров четник/воевода попада в капана на жена и ако не загива, то пропада (Ти турците и мъките ги нямаш за нищо, а от тая жена...).
Всичко това написано на един, признавам, интересен език, но действието се движи отгоре-отгоре, няма задълбаване в героите, няма душевен катарзис... Героите (повечето разкази са от първо лице), разказват историите с един безизразен, претръпнал тон.
Птър Делчев е написал големи реклами, но тези разкази нямат нищо общо с неговите "Трънски разкази", няма ги онези думи, които те карат да се препотиш и под лъжичката.
Всъщност книгата е най-близко до Калуна - каля - близък исторически период, невероятно език и безмислени, недаващи нищо действия на героите.
Книгата е можело спокойно да се казва "Женски разкази" и то до по-голяма степен щеше да отразява съдържанието. В 90% от разказите сюжета е предсказуем - суров четник/воевода попада в капана на жена и ако не загива, то пропада (Ти турците и мъките ги нямаш за нищо, а от тая жена...).
Всичко това написано на един, признавам, интересен език, но действието се движи отгоре-отгоре, няма задълбаване в героите, няма душевен катарзис... Героите (повечето разкази са от първо лице), разказват историите с един безизразен, претръпнал тон.
Птър Делчев е написал големи реклами, но тези разкази нямат нищо общо с неговите "Трънски разкази", няма ги онези думи, които те карат да се препотиш и под лъжичката.
Всъщност книгата е най-близко до Калуна - каля - близък исторически период, невероятно език и безмислени, недаващи нищо действия на героите.
January 15, 2016
"Щото душа ли е – ни са чете, ни са пише. Душата – само тя си са знае."
„Кървави разкази“ (изд. „Ciela“) е сборникът с разкази на Александър Чакъров, който вдъхновява Петър Делчев на свой ред да напише „Трънски разкази/Балканска сюита“. В този ред на мисли, гарантирам на всеки, който е харесал историите на Делчев, че ще се влюби и в тези на Чакъров.
В своята книга Чакъров е събрал 13 несравними и изумителни истории под безупречната редакция на Ганка Филиповска. Трудно ми е да опиша магията, която присъства на всяка страница, лекотата, с която думите на автора се леят върху хартията, сякаш са бистро планинско поточе. Всеки един от тези 13 пламенни разказа носи истина и вечност в себе си.
Още от ревюто- тук: http://azcheta.com/karvavi-razkazi-al...
„Кървави разкази“ (изд. „Ciela“) е сборникът с разкази на Александър Чакъров, който вдъхновява Петър Делчев на свой ред да напише „Трънски разкази/Балканска сюита“. В този ред на мисли, гарантирам на всеки, който е харесал историите на Делчев, че ще се влюби и в тези на Чакъров.
В своята книга Чакъров е събрал 13 несравними и изумителни истории под безупречната редакция на Ганка Филиповска. Трудно ми е да опиша магията, която присъства на всяка страница, лекотата, с която думите на автора се леят върху хартията, сякаш са бистро планинско поточе. Всеки един от тези 13 пламенни разказа носи истина и вечност в себе си.
Още от ревюто- тук: http://azcheta.com/karvavi-razkazi-al...
August 19, 2018
Много ми се искаше да харесам тези разкази, но не успях! Първият ми хареса, следващият беше ок.. и от там нататък всеки следващ ми беше еднакъв с предишния. Някак си самите истории бяха едни наивни, едни насилствено драматични. Езикът също не ми допадна. Трудно четим и сякаш "изнасилено" диалектен. Почти съм убеден, че не се е говорело така по времето на действието на част от разказите. Ама както и да е... По-скоро ме разочарова този сборник.
October 31, 2016
Горещи и разтърсващи, кървави и запомнящи се. Но също така навяващи тъга.
Силното присъствие на женски образи ми се понрави и малко ме изненада.
Силното присъствие на женски образи ми се понрави и малко ме изненада.
October 16, 2021
Огнена! Завладяваща! Стойностна! Ще я чета отново и отново!
January 26, 2017
Страхотни! Пренасят те в друго време, друг свят... Македония, свят на хайдути, османлии, любов, раздяла, българска чест. Изненадана бях от присъствието на сексуални сцени, които авторът описва без свян, но някак си без да е вулгарно. Не могат да бъдат описани, тези разкази трябва да бъдат прочетени!
February 26, 2018
Книгата не е обемиста, но за мен беше доста трудна за четене. Не заради кръвта в разказите, историите бяха разбираеми и човешки, макар и всичко да се въртеше около Македония и комитлъка(с 1-2 малки изкл'чения). Причината беше в използвания език - тъй като разказите се водя от първо лице, във всеки от тях разказва различен герой, езикът е разговорен, народен, диалентен, остарял... Това прави сливането с героя малко трудно, въпреки, че чисто човешки той е разбираем и познат за душата.
November 5, 2025
Отегчителни сюжети и пресилено използване на диалектни думи до такава степен, че човек не разбира какво е написано. Открития расизъм към роми във втория разказ също ме отблъсна. Знам, че действието на разказите се случват в миналото, но книгата е написана в 21 век. Излагащо е. Това е първата книга, която хвърлих в коша. Не си губете времето. Вместо това може да прочетете “Вълчи разкази” на Васил Попов.
July 16, 2017
Определено давам 5 звезди за един разказ. Очаквах повече, за съжаление. Всички разкази бяха с един сюжет, еднотипни. След "Трънски разкази" всички подобни ми бледнеят. Тази книга не ме разчувства, напротив, радвах се, че свърши бързо.
July 26, 2018
Не е лоша, но не е моята... ако харесвате ревулюционерски разкази, може и да ви хареса... на мен не ми...
April 7, 2016
Давам сравнително ниска оценка по много субективни причини. А. Чакъров определено е силен писател, но стилът, в който са написани разказите, ме караше през цялото време плахо да се оглеждам да не би учителката ми по литература да изскочи отнякъде с един бял лист и да ме накара да пиша анализ. Травма от ученическите години, предполагам.
March 24, 2016
Разкази за страстта и кръвта, която вода не става. Разкази, белязани от дива, разкъсваща емоция. Разкази, които се впиват директно в сърцето и остават в ума.
Displaying 1 - 21 of 21 reviews