„На вълшебното дете, вечното дете, на непослушното дете на българската литература, веселяк, развейпрах, лекомислен и палав, този проблематичен българин, на когото, приживе и посмъртно, всеки иска да помага, да дава съвети и напътствия – какво да не прави и как да го прави, как и какво да пише и какво да не пише, на човека, опозорил веднъж завинаги българина, сякаш без него ние щяхме да бъдем различни, на него е посветена тази книга...“ Иво Милев
„(...) Wunderkind (...)“ Константин Иречек, запис в дневника му от 16․02․1879 г. по повод младия Алеко Константинов
„Той трябваше да бъде убит, защото без смърт няма възкресение. И пак бихме го убили! Мъртвият Алеко е по-необходим от живия...“ Илия Бешков
„Алеко Константинов: Das Wunderkind. Биография на Иво Милев е много сполучлив опит за изследване и тълкуване от гледната точка на съвременника на жизнения, политическия, научния и творческия път на Алеко Константинов. Важен принос на автора е издирването на непубликувани разкази и на единствения драматургичен опит на Алеко, запазени в архивохранилищата, но непотърсени от изследователите.“ Румяна Пенчева
На Алеко Константинов може да съперничи единствено славата на неговия злополучен герой. Няма български писател с такова огромно присъствие в българската култура, с такова влияние върху самосъзнанието и самооценката на българина, върху самочувствието на интелигенцията ни, играл толкова успешна роля не в областта на виртуално-литературното, а в реалната сфера на живота. Сякаш без Алеко Константинов България и българинът щяха да бъдат различни.
Съдържание
Предговор Убийството Разследването Свищов Габрово В първите дни на свободата Николаев Одеса София Безпътица На път Париж. Виена. Прага. Пловдив Отново в безпътица Възкресение. От София през Париж до Чикаго и обратно Бай Ганю тръгна по Европа Бай Ганю се върна от Европа Невероятните приключения на един съвременен българин Живописна България Последното пътуване Епилог. Post mortem Използвана и цитирана литература
В „Алеко Константинов: Das Wunderkind“ Иво Милев не просто пише подробна и задълбочена биография на един от най-големите ни писатели – той възкресява едно различно и противоречиво време, в което сякаш целият едва-що усетил свобода народ участва дейно в политическите разпри, които устремно стигат и до проливането на кръв. Милев констатира, че „и трите най-знакови убийства на епохата – на Христо Белчев, Стефан Стамболов и Алеко Константинов, – следвани от най-шумните съдебни процеси, са на политически мъже, или по-скоро на поети, въвлечени в политиката.“ Още от самото начало той показва, че е запознат в дълбочина с досегашния канон в изследванията за Алеко и неговото творчество, като обширно цитира различните гледни точки на други изследователи – някои ласкателни, други крайно критични, но сам ясно заявява позицията си за автора и неговата най-популярна творба:
Никога текст на интелектуалец (и досега) не е произвеждал такъв обществен отзвук с такива последици, никога на живот на интелектуалец-писател не е придавано такова всеобщо обществено значение приживе и години напред след смъртта му.
Алеко е една от най-загадъчните фигури в българската история. Краткият му живот е изпълнен с драматични събития (изгубва цялото си семейство и остава напълно сам, уволняван е по политически причини, безпросветната партизанщина в крайна сметка го убива), но той успява да запази ведрото си отношение към света и онази ирония, на която дължим вездесъщия образ на Бай Ганю. В биографичната книга „Das Wunderkind” Иво Милев изследва детайлно живота на великия писател, разказва подробно за житейските му перипетии и открива непознати текстове на Алеко. Тази биография е безценен документ за всеки, който се интересува от българска история и си задава въпроса защо сме такива.
Честит рожден ден на Щастливеца! Биографията е прекрасна. На моменти се чете трудно, заради обширно представения исторически и политически контекст от втората половина на XIX век. Стилът на автора е фин, писано е с умисъл: съвестно е подходено към историческата истина, личното отношение е представено със здравословна граница и често “се влиза в задочен спор” с предишни изследователи на Алеко. Ако искате да прочете само пикантните факти за Щастливеца, то тази книга не е за Вас. Очакват Ви 300 страници пред- и следосвобожденска история, но си заслужава.
Несъмнено ценна книга, много неизвестни детайли. Но даже и за мен излишно too научна за моменти. Това за съжаление ще попречи на много потенциални читатели, и книгата ще си остане четена от един доста тесен кръг. Жалко, защото има много потенциал в нея и би било прекрасно това описание живота и адекватна оценка творчеството на Алеко да достигнат до повече читатели.
Книгата е задълбочена и увлекателна биография, която представя не само живота, но и духа на Щастливеца. Това е ценен труд, който осветлява не само творчеството му, но и идеалите, които го водят до трагичния му край.