Аскетът в мола

by Калин Терзийски, Kalin Terzijski

Аскетът в мола и други разкази е новата книга на Калин Терзийски, събрала разказите, писани в последните три години. Тези разкази не са обединени просто от периода, в който са писани, а от една философска идея, че в консуматорското общество е напълно възможно да се живее умерено и при това – да се живее щастливо. Без да се изпада в беса на свръхконсумацията – със смирение и внимание към фините нюанси и невидимите детайли на живота. Терзийски разказва историите на Аскетът и на другите си герои, живеещи в нашия реален свят съвсем като приказки. Защото, погледнати от друг ъгъл, тези ежедневни случки са си истински приказки. Зависи от нагласата. Както пише Робърт Пърсиг в гигантската си книга Дзен и Изкуството да се поддържа мотоциклет: „За да започнеш да ремонтираш мотоциклета си, ти трябва правилна душевна нагласа.”

Аскетът в мола и други разкази ни разказва за правилната нагласа, която трябва да имаме, за да възприемаме света като нещо велико и чудесно. Или с други думи – приказка.

Аскетът в молаи други разказие всъщност и едно допълнено издание, което излиза непосредствено след библиофилското издание Аскетът в мола.

Genres: Bulgarian Literature

132 pages, Paperback

First published January 1, 2014

About the author

Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX“, „Егоист“, „Едно“, „Найт лайф“, „Ева“, „Клуб М“, вестниците на „Труд“. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“.
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.

Reviews

[Vasil Kolev · Rating 2 out of 5]

Няколко добри разказа измежду много слаби такива.

[Solar · Rating 5 out of 5]

Хареса ми дзен духът в разказите. Не усетих критика към материализма и красивото е, че именно липсва онази завършеност на учител, изсмукващ от всяко събитие остра морална поука. Това, което усетих аз е приемането и резултатът от това приемане - Доброто. Доброто присъства във всяка страница и след книгата си мисля върху силата на тази идея, че където и да се намираме, това място може да бъде храм

[Kookiejar · Rating 3 out of 5]

Изненади нямаше, нямаше и разочарования ( което май само по себе си е положителен знак). Аскетът в мола за съжаление предлага точно това, което обещава - колекция от разкази от онези, които отправят критики напосоки към ценностите на съвременното общество (или липсата на такива) без да предлагат морални уроци, без да предлагат завършено повествование и без да изграждат някаква цялост в ни една от историите, през които хаотично преминават. Четенето на такива книги ме натъжава. Разказите ми напомнят на толкова много други съвременни български книги, които съм чела и отчаяно продължавам да чета, търсейки най-накрая завършека на започнатите истории. Мечтая за деня, когато автор като Калин Терзийски най-накрая реализира потенциала си. Зависи от нас читателите да не му даваме твърде лесно твочески комфорт. Пътят до запомнящата книга е дълъг и Аскетът има още да върви.

[Luboslav Emilov · Rating 3 out of 5]

3.5 интересен проект и красиви илюстрации, малко хаотично обаче, чистото съдържание, рядко е повече от това във флайър за лазерна епилация :д

[Petko Bossakov · Rating 3 out of 5]

Хубав сборник с интересни мисли за съвременния живот, в разказите има обща нишка, но и много излишен пълнеж. В момента пиша дисертация и знам какво е да нахвърляш три-четири смислени неща, а между тях да трябва да запълваш страници с локуми, така че разбирам Бай Калин и му съчувствам. И все пак си струва да се прочете и бих я препоръчал. В мола намерих само луксозното издание, после се разходих из други книжарници и си купих "аскетичната" версия за 10 лева :)

[Dani · Rating 4 out of 5]

Забавно четиво, което те кара (отново) да се позамислиш над материализма и разни други теми.