„Екзистенциални измерения на Новото време“ с подзаглавие Българската философска есеистика и публицистика в междувоенния период е изследване, в което вниманието се съсредоточава върху екзистенциалните преживявания на „духа на времето“, изразени в българската философска есеистика като специфичен за междувоенния период „смесен“ философско-литературен жанр. Анализирани и коментирани са различните осмисляния на историческите събития от периода, типологизиран е разнородният опит на кризата, проследени са значенията на тази криза в конкретните области на духа, и по-специално, по отношение на новата философия. Представени са различните начини, по които философията у нас е амбицирана да определя „духа на времето“. Поставен е акцент и върху философската публицистика от периода, тематизираща историчността на преживяваното време.