Поезия на планините и водите

by София Катърова (преводач), Антоанета Николова (преводач)

"Поезията в Китай е много древна и същевременно непрестанно жива. Корените й черпят сила от „Книга на песните" (записани през VI-V в. пр.н.е.) - енигматични и сурови безименни текстове, дошли от дълбините на архаичния ритуал, и от „Муските строфи" (IV-V в. пр.н.е.) - фантазии авторски поеми, отправящи към шаманските мистерии. Особено значимо място в китайската поезия заема поезията на планините и водите, превеждана обикновено като „пейзажна лирика". Пейзажната лирика в Китай обаче е вид философия. В кратките и пределно алюзивни стихотворения се просмуква и регулативната практическа мъдрост на конфуцианството, и енергийната съкровеност на даоизма, и пробудата на будизма. Затова, ако последваме китайските поети, можем да се разтворим за виждане, потапящо ни в сърцевината на нов и неподозиран свят, прост и естествен, жив и истински. Защото основна цел на цялата китайска философия и поезия е не да ни обрисува своята представа за света, а деликатно да пробуди в нас онова вътрешно сетиво, което ще ни позволи да видим Реалността Такава, Каквато Е, отвъд всички думи и понятия. Поезията на планините и водите е резултат от медитативно вглъбяване и проникване в неназовимата същност на света, в сърцето на неуловимото и непредставимо Дао, в пулсиращото съсредоточие на Великия Предел, където всички полярности преминават една в друга, са една друга. Там вътрешното е външно и външното е вътрешно, отиването съвпада с връщането, единното е множественост и множествеността е единство, пълната Пълнота е равнозначна на съвършена Пустота, нулата преминава в безкрайност и „движението, достигнало своя максимум, без край, по-бързо от всичко, което можем да си представим, в същото време изразява... съвършен покой". За интелекта това е свят на парадокси. Да се проумее единството на полярностите, да се види, че те са едно - това е началото на пътя към прозрението:

„тези двете възникват заедно,
само имената им са различни.
Тяхната взаимност е съкровеност".

Истинското прозрение обаче отива по-нататък. Взаимността на полярностите е тайна, до която разумът може да достигне, но ако се остане на това ниво, то единството ще се превърне в нова полярност, противостояща на разделението. По този начин интелектът може безкрайно да се приближава до още по-съкровеното на съкровеното, но никога няма да може да влезе в самата съкровеност. Достигането й изисква човек да се освободи от всички подпори, предлагани му от разсъдъчното мислене, да се откаже от предвзетите мнения и готовите отговори, да захвърли патериците на дисектиращите определения и да скочи в бездната на парадоксите. И в момента, в който проумее, че полярностите са само аспекти на единната реалност, пропастта, която ги е разделяла, ще се превърне в мост, отвеждащ отвъд всяко противопоставяне, в ритмичния свят на пулсиращо всеединство."

246 pages

First published January 1, 2005

Reviews

[Ангѣлъ · Rating 4 out of 5]

Уникална книга! Някои от стиховете звучат толкова съвременно, не знам дали заради превода, или просто за 1000-1500 години не са се променили много неща :)
Уводът е много важен, защото разяснява изключително добре идеята и философията на направлението „Поезия на планините и водите“ или още „пейзажна лирика“. Биографичните справки преди всяка поредица стихотворения прави четенето още по-пълноценно. В книгата са представени и няколко жени поетеси.

Гледам в далечината от самотната скала

На юг от реката студена – огрени градини,
загръщат дървета безброй заледените склони
и белите преспи със пурпурен цвят се покриват,
суровият вятър омеква във слънчеви клони.
Над празни черупки струят водорасли красиви.
Лъчите разбъркват в дъга пъстроцветна мъглите.
Изтичащи облаци бавно с безкрая се сливат.
Препускат, изчезват и нивга не свършват вълните.
А воден часовник отмерва и моята песен.
Напре и назад. Все така до новото утро.
Животът е миг. Оства ли много от него?
Изпивам до дъното всяка щастлива минута.
                                                      Бао Джао (?-466)

Ронещ се цвят

О, тъкмо разцъфтяха цветовете
по края на преплетените клони,
а явно завидяха дъждовете,
затуй сега със вятъра ги ронят.
Как да накарм Светлия владетел *
залената си власт да не забравя:
мъхът да бъде тюркоазно-нежен,
а не напръскан хаотично с бяло?
                            Джу Шу`Джън (?-?)

* Цинди (Владетелят на Зеленината): божеството на пролетния сезон. Живее на изток. Свързан е със стихията дърво. Цветът му е зелният.

[Стефан Русинов]

Предговорът на Антоанета Николова е страхотен, четох го няколко пъти - задълбочено и красноречиво изследване върху същността на китайската поетика. Описаните идеи силно ми импонират, но в самите стихотворения не усетих нищо от теорията и цялата книга ми беше голяма мъка. Не знам, не съм дорасъл ли, що ли?

При всички положения инверсията в поезията ми е ужасно инфантилен художествен похват - рядко съм срещал сполучливо прилагане, а в тези преводи я имаше в изобилие, което беше още по-дразнещо, като знаех, че в оригиналите няма такова нещо. Съзнавам, че в българската поезия употребата на инверсия е много по-легитимна от тази в китайската и в този смисъл използването й в превода е донякъде оправдано, но на мен ми пречи тази неестественост на изказа.