Началото на деветнадесетия век. Народите на Европа един след друг оттръскват от гърбовете си тиранията. Само на Балканския полуостров все още вилнее дивото насилие на ислямския фанатизъм. И докато над плодородните български полета се развихря най-разюзданата стихия на безправието — кърджалийството, в Гърция, по многобройните ѝ острови, се разгаря епична борба, увенчана след жестоки изпитания и нечовешки страдания с победа.
Най-будните умове на двата народа, прозрели далеч в бъдещето, си подават ръце в името на една обща цел с увереността, че само тъй, с общи усилия, биха могли да сринат поробителя.
На този фон в новата си книга Петър Бобев изгражда личната драма на българския учител Лазар Димчев и неговата сестра Денница, попаднали във вихъра на сраженията, които гръцките морски хайдути – клефтите, водят с турския аскер, подкрепен от най-опасните си съюзници — алжирските пирати. В разгара на тая борба Лазар Димчев среща тайнственото морско същество — сирената Галатея, последната потомка на древния критянски народ, укрил се на морското дъно след рухването на мощното му царство. В морските дълбини се заражда една нежна любов, в която прекрасната Галатея разкрива напълно още по-прекрасната си душа, годна на саможертва за любимия.
В жестокия сблъсък на героите си, устремени към своите цели, авторът ни рисува ярки образи на силни и дръзки хора, показва ни вечното лице на алчността и властолюбието редом със святата обич към родината и свободата, за която и най-тежката жертва добива своето оправдание.
Роден в семейството на професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак. Завършва Агрономическия факултет през 1937 г. На работа е във Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, после в конезавод „Клементина“. После е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка. Мобилизиран е през 1941 г. и до 1945 г. служи в армията. След войната става чиновник в Българската земеделска и кооперативна банка, където се занимава с кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та. Работи там до пенсионирането си през 1974 г. Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ – привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието. Петър Бобев е автор предимно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо: подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас. Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за цялостно творчество. Умира на 26 април 1997 г. в София.