Галатея

by Петър Бобев

Началото на деветнадесетия век. Народите на Европа един след друг оттръскват от гърбовете си тиранията. Само на Балканския полуостров все още вилнее дивото насилие на ислямския фанатизъм. И докато над плодородните български полета се развихря най-разюзданата стихия на безправието — кърджалийството, в Гърция, по многобройните ѝ острови, се разгаря епична борба, увенчана след жестоки изпитания и нечовешки страдания с победа.

Най-будните умове на двата народа, прозрели далеч в бъдещето, си подават ръце в името на една обща цел с увереността, че само тъй, с общи усилия, биха могли да сринат поробителя.

На този фон в новата си книга Петър Бобев изгражда личната драма на българския учител Лазар Димчев и неговата сестра Денница, попаднали във вихъра на сраженията, които гръцките морски хайдути – клефтите, водят с турския аскер, подкрепен от най-опасните си съюзници — алжирските пирати. В разгара на тая борба Лазар Димчев среща тайнственото морско същество — сирената Галатея, последната потомка на древния критянски народ, укрил се на морското дъно след рухването на мощното му царство. В морските дълбини се заражда една нежна любов, в която прекрасната Галатея разкрива напълно още по-прекрасната си душа, годна на саможертва за любимия.

В жестокия сблъсък на героите си, устремени към своите цели, авторът ни рисува ярки образи на силни и дръзки хора, показва ни вечното лице на алчността и властолюбието редом със святата обич към родината и свободата, за която и най-тежката жертва добива своето оправдание.

304 pages, Hardcover

First published January 1, 1967

About the author

Роден в семейството на професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак.
Завършва Агрономическия факултет през 1937 г. На работа е във Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, после в конезавод „Клементина“. После е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка.
Мобилизиран е през 1941 г. и до 1945 г. служи в армията. След войната става чиновник в Българската земеделска и кооперативна банка, където се занимава с кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та. Работи там до пенсионирането си през 1974 г.
Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ – привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието.
Петър Бобев е автор предимно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо: подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас. Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за цялостно творчество.
Умира на 26 април 1997 г. в София.