Изобретения профессора Вагнера: сборник

by Alexander Belyaev, Александр Беляев

Энергичный ученый Иван Степанович Вагнер уверен: нет ничего невозможного. Победить сон и усталость, изучить язык обезьян, разработать настоящий ковер-самолет – круг его научных интересов необычайно широк. Порой эксперименты идут не по плану, и профессор часто попадает в истории: и смешные, и грустные, но всегда полные приключений. Чудаковатый Вагнер – пожалуй, любимый герой Александра Беляева. Именно ему автор в шутливой форме доверял высказывать самые необычные и странные идеи. Возможно, иногда под его маской прячется сам писатель.
Очередной том собрания сочинений А.Р. Беляева составляют фантастический цикл «Изобретения профессора Вагнера» и несколько увлекательных внецикловых рассказов.

403 pages, Kindle Edition

About the author

Alexander Romanovich Belyaev (Russian: Александр Беляев); born 16 March 1884 in Smolensk, Russian Empire; died 6 January 1942 in Pushkin, USSR]
Born in Smolensk, at the age of 30 Alexander became ill with tuberculosis. Treatment was unsuccessful; the infection spread to his spine and resulted in paralysis of the legs. Belyayev suffered constant pain and was paralysed for six years. In search for the right treatment he moved to Yalta together with his mother and old nanny. During his convalescence, he read the work of Jules Verne, H. G. Wells, and Konstantin Tsiolkovsky, and began to write poetry in his hospital bed.
By 1922 he had overcome the disease and in 1923 returned to Moscow where he began his serious literary activity as writer of science fiction novels. In 1925 his first novel, Professor Dowell's Head (Голова Профессора Доуэля) was published. From 1931 he lived in Leningrad with his wife and oldest daughter; his youngest daughter died of meningitis in 1930, aged six. In Leningrad he met H. G. Wells, who visited the USSR in 1934.
In the last years of his life Belyaev lived in the Leningrad suburb of Pushkin (formerly Tsarskoye Selo). At the beginning of the German invasion of the Soviet Union during Second World War he refused to evacuate because he was recovering after an operation that he had undergone a few months earlier.
Belyayev died of hunger in the Soviet town of Pushkin in 1942 while it was occupied by the Nazis. His wife and daughter, who managed to survive, were taken away to Poland by the Nazis. The exact location of his grave is unknown. A memorial stone at the Kazanskoe cemetery in the town of Pushkin is placed on the mass grave where his body is assumed to be buried.

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 4 out of 5]

Доста наивна към днешна дата и определено платила идеологическия данък ранна соц фантастика. При все това, аз винаги отчитам времевите рамки на появата на даден текст и нямам проблем с лозунгите, мяркащи се тук-там. Такива са били годините - а не пишеш с лозунги, а сатрапът с куртката, посребрелия мустак и лулата решил, че трябва да правиш пътища за железните коне у Сибир, или още по-баналното, че трябва да те обесят/разстрелят след набързо скалъпен процес като "враг".

Беляев си ми е сантимент от детството, а историите за гениалния професор - томчето на практика е решено в любимия ми fix-up похват - смислово самостоятелни творби с едни и същи герои, рехаво споени в тематичен цикъл - са лудешки свежи, има доволно хумор и изобщо лично за мен са поредното читаво попадение на Колекция MAGiCA. Поздравления за преводача и съставителя Иван Иванов.

Съдържанието (9 разказа с главен герой Вагнер и десета творба, в която само се споменава; "Човекът, който не спи, "Амба" и "Хойти-тойти" са публикувани и в първия том "Избрани произведения" на издателство "Отечество):


Човекът, който не спи
Гостът от библиотечния шкаф
Над бездната
Устни легенди и апокрифи
Термочовекът
Дяволската мелница
Летящото килимче
Амба
Хойти-Тойти

Нито живот, нито смърт

[Roberta · Rating 4 out of 5]

I generally dislike Russian authors, both classic and newer. My experience with Dostoyevsky, the brothers Strugatsky, and Gluhovsky was quite disappointing, although the more recent the book the more palatable it was. Belyaev is called the Russian Jules Verne and while I can see why, I don't feel the comparison fair to Jules Verne. Verne might not have stuck too closely to realistic science, but his books are adventurous, exciting, occasionally too long, but tend to have pleasant characters and happy endings. Belyaev wrote the stories about Professor Wagner humorously, but the science is extreme, his lack of care for humanity in practical terms disconcerting and worrying, and the lack of world building around him makes it all feel more like tiny anecdotes than short stories about the same character. One plot repeats, once told as something experimented by Wagner and once by someone else. The book is light reading, exciting enough, and with sufficiently curious scientific ideas in it, that won't bear repeating.

[Anna · Rating 5 out of 5]

Книга автор которой родился в марте - ну и соответственно прочитана в марте

Как же это непривычно читать бумажную книгу, держать двумя руками, нужен свет, нужно перелистывать страницы, нужна закладка (одну благополучно потеряла в первый же день)🙄🙄🙄

Теперь по книге:
Профессор Вагнер обитает в СССР и он изобрел лекарство от сна и как сделать так чтоб производительность одного человека вырастало до 6 раз если не меньше - задействовав оба полушария мозга чтоб каждая работала автономно + убрав сон полностью из жизни.

этой его находкой очень заинтересовались немцы, они его взяли в плен и дальше пошло поехало, как он наладил производство в лаборатории в плену у немцев, как он пытался бежать усыпив всю Германию, как его поймали и вернули обратно тем самым увеличив охрану....

Ну а дальше был мозг ученого который потом вживился в слона и много других невероятных истории

читать интересно, задорно - жаль не было много времени для этого и да, мне более напряжно читать бумажную книгу все-же

💔 Я не фокусник и не волшебник....

10/10

[xxmoonagestardustxxx · Rating 3 out of 5]

3.5