"Не крие ли самото примирение най-страшното човешко отчаяние?"
***
"Обичах въздуха ти, влажен, остър и солен, със мириса на риба и на водорасли напоен. Лежех на пясъка под слънцето, додето червени кръгове пред погледа ми заиграваха. Не мислех. Не желаех нищо повече, но ето — на хоризонта малък дим от параход минаващ разкъса сънното спокойствие веднаж и вниза първия кинжал в сърцето ми — копнежа за далечните морета, за пътищата, режещи нашир земята и надлъж, за материците и островите — за света — прашинка пред вселената и вечността, но вечност непостижна и вселена тук, за мене."