Прекалено много терапевтизъм, намесен в тема като храненето, където принципите на физиологията [трябва] вземат превес.
Докато в книгата има валидни наблюдения относно моралната връзка с храната, се срещат и следните пропуски, на които искам да обърна внимание като човек, занимаващ се с фитнес:
"Контрол" не е мръсна дума. Всяка цел и струващо си полезно начинание изискват контрол. Това, че имате фитнес цели и сте дисциплинирани, НЕ значи, че имате травма или рана. Обсебеността от контрол вече е друго нещо.
Предпочитанията към определен тип храни не са "реакция от активирана рана", както твърди авторката. Отново, има разлика между компулсивно преяждане със сол, захар, мазно и т.н., и просто предпочитание и индивидуална нужда към повече такива храни.
Авторката е вегетарианка, т.е. да се има едно на ум за редовете, анализиращи предпочитанието към месо и високо протеинови храни (изключително важни и ценни за тялото).
Не всичко в този живот е травма и рана. Не е ок да внушаваме, че всички сме болни и лишени от любов. Важно е да се приемаме, ценим и обичаме, но също така да сме дисциплинирани, отговорни и имащи стандарти за себе си.