What do you think?
Rate this book
Старогръцката литература
В тази книга са представени топологическите и историческите особености на старогръцката литература и преди всичко, нейното средищно положение между устното фолклорно творчество и писаната литература. Върху тази основа са показани историческото развитие на старогръцката литература и жанровото и многообразие. Теоретичните наблюдения обхващат в сравнителен план и други литератури от древността, средновековието и новото време.
166 pages, Paperback
Published January 1, 1999
About the author
Богдан Богданов
25 books5 followersБогдан Богданов е класически филолог и дългогодишен професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основател е на Нов български университет.
Публикувал е на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на диалозите на Платон, преводите на „Характери“ на Теофраст, „Дафнис и Хлоя“ на Лонг, „Животът на Александър Македонски“ на Псевдо-Калистен, „Към себе си“ на Марк Аврелий, „Диатриби“ на Епиктет. Автор е на книгите „От Омир до Еврипид“, „Омировият епос“, „Литературата на елинизма“, „Мит и литература“, „Романът – античен и съвременен“, „История на старогръцката култура“, „Орфей и древната митология на Балканите“, „Старогръцката литература“, „Промяната в живота и текста“, „Европа – разбирана и правена“, „Отделно и заедно“, „Университетът – особен свят на свобода“, „Минало и съвременност“, „Разказ, време и реалност в старогръцката литература“, „Текст, говорене и разбиране“, както и на издадените в Испания „Modelos de realidad“, в Германия „Reading and Its Functioning“ и във Франция „Penser et construire L’Europe“.
Носител е на наградите Grand-Croix de l’Ordre de Phenix, Grèce – за дейността си като посланик на България в Гърция и „Христо Г. Данов” – за хуманитаристика.
Води форумите за литература, образование и гражданско общество в www.bogdanbogdanov.net
Публикувал е на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на диалозите на Платон, преводите на „Характери“ на Теофраст, „Дафнис и Хлоя“ на Лонг, „Животът на Александър Македонски“ на Псевдо-Калистен, „Към себе си“ на Марк Аврелий, „Диатриби“ на Епиктет. Автор е на книгите „От Омир до Еврипид“, „Омировият епос“, „Литературата на елинизма“, „Мит и литература“, „Романът – античен и съвременен“, „История на старогръцката култура“, „Орфей и древната митология на Балканите“, „Старогръцката литература“, „Промяната в живота и текста“, „Европа – разбирана и правена“, „Отделно и заедно“, „Университетът – особен свят на свобода“, „Минало и съвременност“, „Разказ, време и реалност в старогръцката литература“, „Текст, говорене и разбиране“, както и на издадените в Испания „Modelos de realidad“, в Германия „Reading and Its Functioning“ и във Франция „Penser et construire L’Europe“.
Носител е на наградите Grand-Croix de l’Ordre de Phenix, Grèce – за дейността си като посланик на България в Гърция и „Христо Г. Данов” – за хуманитаристика.
Води форумите за литература, образование и гражданско общество в www.bogdanbogdanov.net
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
November 26, 2024
В предговора към книгата, проф. Богдан Богданов адресира книгата към "учителите по литература, студентите по филология и хуманитаристика и най-накрая към всички, които обичат античната литература, но освен това искат да разберат как и при какви условия са били създадени нейните произведения."
Книгата се състои от две части. Първата част разглежда старогръцката литература в теоретичен план и е написана на висок академичен стил: "Така (Пол) Рикьор обосновава динамичния характер на структурата на изречението, а оттук и на всеки дискурс, както и предмета на дисциплината семантика, която според него по-съответно от семиотиката помага да се проникне в смисловата структура на текста... По-нататък Рикьор разглежда диалектиката на смисъл и събитие в структурата на дискурса." и т.н.
Втората част разглежда, най-общо казано, традицията в старогръцката проза, и по-конкретно личността и произведенията на Херодот, речите на Демостен, записките на римския император философ Марк Аврелий, както и писмата на Юлиан (гръко-римската култура). Петте глави на втората част на книгата представят "различни по тема и форма прозаични жанрове - историография, ораторска и философска проза, епистолография и роман".
Книгата се състои от две части. Първата част разглежда старогръцката литература в теоретичен план и е написана на висок академичен стил: "Така (Пол) Рикьор обосновава динамичния характер на структурата на изречението, а оттук и на всеки дискурс, както и предмета на дисциплината семантика, която според него по-съответно от семиотиката помага да се проникне в смисловата структура на текста... По-нататък Рикьор разглежда диалектиката на смисъл и събитие в структурата на дискурса." и т.н.
Втората част разглежда, най-общо казано, традицията в старогръцката проза, и по-конкретно личността и произведенията на Херодот, речите на Демостен, записките на римския император философ Марк Аврелий, както и писмата на Юлиан (гръко-римската култура). Петте глави на втората част на книгата представят "различни по тема и форма прозаични жанрове - историография, ораторска и философска проза, епистолография и роман".
Displaying 1 of 1 review