Той е на 61 и е прочут писател. Тя е на 18 и е готова заради него да престъпи нормите на обществото.
Великият норвежки драматург Хенрик Ибсен прекарва заедно с жена си и сина си няколко лета в австрийското алпийско селище Госензас. Тук през 1889 г. 61-годишният писател се запознава с 18-годишната Емилие Бардах, дъщеря на заможен еврейски бизнесмен от Виена. Тя става новата му муза, от която той толкова много се нуждае.
В този роман Атле Нес (световноизвестен с биографиите си на Леонардо да Винчи, Мунк и Галилей) представя своята версия на връзката им. Това е разказ за силни и противоречиви чувства на фона на възрастови различия, конвенции и задължения. Накратко: проблемите, повдигнати от реалната история, са сякаш изтръгнати от собствените пиеси на Ибсен – също толкова драматични, също толкова етически сложни.
Единадесет години по-късно Ибсен пише следното за времето им заедно: „Лятото в Госензас беше най-щастливото, най-красивото в целия ми живот. Едва се осмелявам да мисля за това – и все пак винаги си го спомням. Винаги!“
Повърхностно написана книга за изключително сериозен творец! Нищо не научих нито за Ибсен, нито за последната му муза! Преводът на български е ужасен и беше страшна пречка! През цялото време се опитвах да конструирам някакъв смисъл от всички тези тромави, на моменти съвсем безсмислени изречения. Кошмарен синтаксис, буквализми, никакво усещане за език! Загуба на време във всяко отношение.
- Човек може да заключи вратата, нали така, и да дръпне завесите на всички прозорци. - И да се разположи на дивана, да зачака. Да чака нещо, което никога няма да дойде, а след това вече е твърде късно. Моят живот е пропилян...
"Какъв вид странни електрически сили има, които изпращат в ума бурни заряди, когато някой види определен човек, човек, който е виждал десетки пъти преди?"