What do you think?
Rate this book
Троянските коне в България, книга 1
Публицистика 1989 - 1998 г.
"Правя всичко това само по вътрешно убеждение и искам да помогна. Аз се съпротивлявам, това значи - съм жив! Защото рано или късно идва края на човека. И тогава ще ми е мъчно и няма да си простя, че не съм си мръднал пръста, когато е трябвало да кажа на хората истините, до които съм стигнал, за да им бъдат по възможност от полза. Защото обичам България. И каквото съм, аз съм благодарение на българския народ и на българския език. Имам дълг към този народ. Ето това не могат да го разберат сега младите хора, с които разговарям. Думата "дълг" за тях е непозната. Това, заради което Левски е отишъл на бесилото."
"България е от 10 години полигон за изпробване на съвършено непознат досега механизъм за претопяване на цял един народ и разграждането на държавата му със съдействието на самия този народ и основните му институции, които заработват в един момент по чужда програма, без видимо нарушение на нито един от основните принципи на Конституцията и демокрацията. По-кратичко казано, обреченият за бесене насапунисва сам въжето, налага си примката на шията и сам изритва бурето под себе си."
/Николай Хайтов/
"Правя всичко това само по вътрешно убеждение и искам да помогна. Аз се съпротивлявам, това значи - съм жив! Защото рано или късно идва края на човека. И тогава ще ми е мъчно и няма да си простя, че не съм си мръднал пръста, когато е трябвало да кажа на хората истините, до които съм стигнал, за да им бъдат по възможност от полза. Защото обичам България. И каквото съм, аз съм благодарение на българския народ и на българския език. Имам дълг към този народ. Ето това не могат да го разберат сега младите хора, с които разговарям. Думата "дълг" за тях е непозната. Това, заради което Левски е отишъл на бесилото."
"България е от 10 години полигон за изпробване на съвършено непознат досега механизъм за претопяване на цял един народ и разграждането на държавата му със съдействието на самия този народ и основните му институции, които заработват в един момент по чужда програма, без видимо нарушение на нито един от основните принципи на Конституцията и демокрацията. По-кратичко казано, обреченият за бесене насапунисва сам въжето, налага си примката на шията и сам изритва бурето под себе си."
/Николай Хайтов/
728 pages, Paperback
First published January 1, 2013
2 people are currently reading
3 people want to read
About the author
Nikolai Haitov
31 books11 followersNikolai Haitov (Bulgarian: Николай Хайтов) was a Bulgarian fiction writer, playwright, patriot and publicist known for his publications and research regarding the life of Bulgarian revolutioner Vasil Levski.
His book Wild Tales was widely translated.
Find out more on Wikipedia.
His book Wild Tales was widely translated.
Find out more on Wikipedia.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
Read
September 19, 2019Прочетох двете части на "Троянсите коне в България". "Публицистика 1989 - 1999", "Публицистика 1999 - 2002". Определено нямат художествена стойност. Повечето интервюта и статии са до голяма степен идентични, също както се повтарят въпросите в тях. Първото, което ми се набива на очи е това, че Хайтов се е опитал да придаде друг смисъл на думата "национализъм". По някакъв начин е приел думата за равностойна на родолюбие, ужасно погрешно. Твърди, че ползва значението на думата "национализъм" от енциклопедията на братя Данчеви ... Толкова е положителен този "национализъм", че Хайтов постоянно счита за необходимо да пояснява как не трябва да се бърка с шовинизма. Какво по-голямо доказателство, че греши в този негов смисъл. Опасно е на национализма да се придава положителен смисъл, пък дори и с нужното добавено пояснение.
Видя ми се странно да пише за "Троянските коне в България", да посочва грешки на комунистическата номенклатура и погрешни стъпки в последвалата приватизация след 1990г., а в същото време да му е убегнало как неговият съсед от долния етаж Андрей Луканов, на "Латинка" 15, е възпроизвеждал "червени милионери" ...
Струва ми се, че е бил ужасно заблуден по отношение на случващото се след разпадането на Социалистическа федеративна република Югославия и последвалите Югославски войни. Постоянно вини НАТО, Сорос, Отворено общество. Пише за бомбардировките на НАТО (през 1995 г. с операция "Преднамерена сила") като за огромна грешка, застава на страната на Милошевич, но никъде не споменава за масовите убийства, в които участва армията на Република Сръбска.
Любопитно ми беше, че на няколко места се осланяше на Стефан Цвайг, а лично аз не съм чел по-силно произведение от "Светът от вчера. Спомените на един европеец", което да отрича и осъжда национализма.
Двете книги съдържаха и коментари относно обвиненията срещу Хайтов за "кражбата" на ръкописи от дома на Яна Язова, както и случаят с книгата на Екатерина Томова. Заинатих се и доста се порових в интернет, особено за случая с Яна Язова. Интересно, но се намери връзка между обвинителката Екатерина Томова и Петър Величков, който на по-късен етап ще е посочи Хайтов за човекът "откраднал" ръкописите на Язова.
Реших да представя всичко, до което успях да стигна, в една хронология от събития и нека всеки сам да си прави изводите. Лично аз откривам само журналистически скалъпени обвинения.
СЛУЧАЯТ "ЯНА ЯЗОВА"
Как от думите на проф. Тодор Буров:
Не мога така голословно да го обвинявам в нещо толкова тежко, но той е може би на дъното на тая история, която стигна до мене в този си вид, че някой, споменаваше се името на Н. Хайтов, че е взел ръкописа на романа и че има намерение да го използва вече както сам намери за добре - дали да го преработи и да го издаде под свое име, да го използва като материал, това аз не мога да знам и не ме е интересувало много.
https://www.fakel.bg/index.php?t=3072
се стига до:
Петър Величков:
Когато отидох при проф. Боров, той издиктува статия, в която се разказваше, че романът на Яна Язова „Левски“ е откраднат от Николай Хайтов и е депозиран в издателство „Христо Г. Данов"
https://e-vestnik.bg/6102/%D0%BF%D0%B...
1974г.
Предисторията, разказана от проф. Тодор Боров:
"На погребението на Яна Язова от страна на Писателския съюз бяхме само Елисавета Багряна и моя милост. Трябва да кажа, че имайки предвид книжата, които не много преди това бях преглеждал у Яна Язова, аз веднага се опитах да осигуря тяхното запазване и ако може да бъдат прибрани под мое наблюдение на сигурно място. ... от Управителния съвет ми се съобщи, че се назначава комисия под мое председателство, с участието на един от членовете на УС Матей Шопкин и един чиновник от СБП - Харалампиев, също млад поет, както ми се представи той, и ние съвместно с юрисконсулта на съюза да се погрижим за запазването на архивата на Яна Язова и да я приемем тая архива, тъй да се каже. След погребението аз се явих при тоя юрисконсулт и при чиновника там - Харалампиев. С Шопкин, доколкото си спомням, не съм се свързвал, той самият веднъж ми каза: „Да, да, ние сме в една комисия, ще уредим този въпрос.“ Обаче тоя юрисконсулт постоянно отклоняваше моето настояване с туй, че апартаментът на Яна Язова е запечатан от прокурора и че не може засега да се предприеме нищо. ... Когато най-после - може би след месец и половина, може би след два, един път наново отидох при него, той ми каза: „А-а, знаете ли, то се свърши тая работа.“ „Е, как се свърши! Защо не ме извикахте.“ „Ами те така, беше набързо, прокурорът вдигна възбраната, тия хора значи те ще получат с предимство апартамента.“ „А книжата?“ „Книжата се предадоха всичките в Държавния архив.“
Аз отидох веднага в Държавния архив и ползвайки се от положението си на бивш директор на Народна библиотека (навремето като директор участвах в научния съвет на държавните архиви) и там ръководните лица на архивите ме познаваха. Те наредиха веднага да ми се покаже в Съдебната палата, в помещението на архивите всичко, каквото е получено от Яна Язова. В една от страничните зали нямаше никой - само чиновникът от архивите беше, донесе в един кош това, което е получено от нея. Аз го прехвърлих. Направи ми впечатление, че материалът е намалял, че е по-малко, отколкото го помня. Цялото това разглеждане трая не повече от час-час и половина. Чиновникът трябваше да стои през това време при мен, мене ми беше съвестно да му отнемам повече време. Аз исках само да установя дали архивата на Яна Язова е съхранена.
С това би трябвало да свърша тук разказа си. Обаче след погребението, след приключване на това отношение с покойната Яна Язова вече, до мен започнаха да идват слухове от разни места, че ръкописът на романа на Яна Язова е взет с помощта на този юрисконсулт на съюза. Между впрочем трябва да кажа, че когато по-късно аз го потърсих, оказа се че той е уволнен и не е вече там, тъй че му загубих дирите. Не мога така голословно да го обвинявам в нещо толкова тежко, но той е може би на дъното на тая история, която стигна до мене в този си вид, че някой, споменаваше се името на Н. Хайтов, че е взел ръкописа на романа и че има намерение да го използва вече както сам намери за добре - дали да го преработи и да го издаде под свое име, да го използва като материал, това аз не мога да знам и не ме е интересувало много. Аз си спомням, че разказах тази история веднъж на моя близък приятел по работата в читалищата Боян Балабанов и той искаше непременно да я запишем, той водеше някакви безкрайни разправии с Н. Хайтов и да я изложи в някакво изложение до ЦК на Партията. Аз му казах, че не обичам в такива работи да се бъркам.
Но изведнъж във в. „Пулс“ се яви един разговор между Г. Томалевски, П. Велков и ако се не лъжа, М. Ягодов. Тази публикация ме кара да смятам, че и аз съм длъжен да разкажа това, което си спомням”.
(Съкращавам, защото не може да се побере целият текст в ГР, цялото интервю е на този линк: https://www.fakel.bg/index.php?t=3072)
КАК СЕ ПОЯВЯВА СТАТИЯТА ВЪВ В. "ПУЛС":
Петър Величков: "– Историята е следната – Николай Хайтов обяви във „Всяка неделя“, че е приключил романа си за Левски и негов съветник е един доктор, на когото се доверява. Това интервю го вижда Георги Томалевски – известен български есеист и автор на повести, родом от Крушово, Македония. Той е рецензент на романа „Левски“ на Яна Язова през 1960 г. (б. р. – неиздаден тогава). Томалевски много се ядосва след това интервю, защото малко преди това той е имал разправия с Николай Хайтов във връзка с един дневник за Петко войвода, по който Томалевски прави първата книга за него. А пък след това Хайтов, въз основа на дневника, написва книгата си за капитан Петко войвода. Томалевски пуска във вестник „Пулс“ статия, в която се казва:
„Имаше писателка Яна Язова, тя написа роман за Левски, който е изчезнал, но ако някой си позволи да го публикува под свое име, или части от него, аз ще позная и ще го изоблича“
За да бъде по-достоверно, Томалевски представя текста си като разговор, на който са присъствали няколко писатели. Този текст го пуска Георги Тахов във в. „Пулс“."
https://e-vestnik.bg/6102/%D0%BF%D0%B...
1979г. - Въпросното предаване по "Всяка неделя" с Николай Хайтов, никъде в предаването не се споменава за "РОМАН":
Ето линк към снимка на тази част от интервюто, публикувано в сборника „Събеседник по желание”, том първи, на издателство „Народна младеж” от 1981 г.:
http://www.desant.net/files/images/ha...
http://www.desant.net/show-news/50941
ПОЯСНЕНИЕ:
"Десант" не е сайт, който да толерирам, но другаде не мога да намеря въпросното издание.
Кеворк Кеворкян:
"Николай Хайтов беше третият Събеседник по желание във "Всяка неде��я" - представих го в началото на 1979 година, и той написа в Книгата за автографи:"
https://www.facebook.com/kevorkkevork...
Всяка неделя 1979-1990-2005 / Участници / Събеседник по желание / 10 години по-късно / 1 въпрос - 2 отговора
https://www.kevorkkevorkian.com/bg/ni...
1984г.
Петър Величков: "През 1984 г. аз работех във вестник „АБВ“ и главният редактор Филип Панайотов ми каза да отида при проф. Тодор Боров (известен български библиограф, приятел на проф. Александър Балабанов и Елин Пелин, баща на известния учен Цветан Тодоров, който живее във Франция) в Бояна, тъй като той по това време той вече не виждаше и трябваше някой да запише една негова статия. Когато отидох при проф. Боров, ТОЙ ИЗДИКТУВА СТАТИЯ, В КОЯТО СЕ РАЗКАЗВАШЕ, ЧЕ РОМАНЪТ НА ЯНА ЯЗОВА „ЛЕВСКИ“ Е ОТКРАДНАТ ОТ НИКОЛАЙ ХАЙТОВ И Е ДЕПОЗИРАН В ИЗДАТЕЛСТВО „ХРИСТО Г. ДАНОВ“
Твърденията на Петър Величко са подкрепени от Екатерина Томова.
(въпреки, че тя никъде не представя доказателства по случая със Яна Язова). Петър Величков и Екатерина Томова са дългогодишни приятели: https://www.youtube.com/watch?v=y-5xk...
Екатерина Томова: "Случаят с книгата ми „Забравените от небето“ (Документални разкази за столетници от Родопите, Издателство на ОФ, С., 1981) ме връща с три десетилетия назад. Навремето от личен той се превърна в обществен, въпреки тоталитарната ни държава. Предизвика го и го създаде самият Николай Хайтов, като се опита да открадне тази книга и, за съжаление, се оказа не единствен, а един от многото, предизвикани от него."
https://e-vestnik.bg/20748/zaradi-taz...
СЛУЧАЯТ "ЕКАТЕРИНА ТОМОВА":
1975г.
Хайтов от "Случаят Томова": "през 1975г. редакцията на сп. "Родопи" сключи договор с бившите Смолянски, Кърджалийски и Благоевградски окръзи да финансират набирането на животописни, исторически лични и други разкази на столетници в техните територии. ... Стотици страници магнетофонни записи от събраната по този начин документация бяха обнародвани в сп. "Родопи" от името на записвачите и при заплащане на определените за това възнаграждения, но конфликти не възникнаха. Единственият конфликт, който възникна бес Екатерина Томова, когато през 1979г. тя, без съгласието на списанието, публикува във вестниците "Отечествен фронт" и "Пулс" няколко очерка, написани по метериали от документацията на сп. "Родопи". Редакцията естествено реагира на този произвол, като уведоми "Отечествен фронт" и "Пулс" , че това са присвоени матириали. Така започна конфликтът с Томова, разпален още през есента на 1979г., когато тя представи за печат в издателство "Отечествен фронт" своите уж документални разкази "Забравените от небето", изградени в по-голямата си част върху присвоени от документацията на "Родопи" служебни материали. Като главен редактор на "Родопи", аз отново се противопоставих, но, както вече стана дума, книгата ѝ бе издадена по личното нареждане на Тодор Живков." След което Хайтов прилага двата паралелни текста, този на Томова и този с оригиналното интервю. Видимо идентични, с тази разлика, че при Томова текстът е осъвременен.
1976г. Хайтов отстранява Екатерина Томова като нейн сътрудник в СГНС, след като, цитирам: "на няколко пъти злоупотреби с името ми, за да пласира свои стихове и да урежда свои лични въпроси".
1979г. Екатерина Томова твърди, че Хайтов се е опитвал да пречи на издаването на нейните разкази "Забравените от небето", дори е правил опити да ги присвои и издаде като свои.
Николай Хайтов:
"... според собственото ѝ ( на Екатерина Томова ) признание в бр.13/1990г. на списание "Отечество, тя е разказала на повече от 5000 души как съм пречил за издаването на първият ѝ прозаически опит и съм се опитвал да го присвоя, за да излезе от мое име. Всичко това придружено с много пикантни епизоди, цветисти епитети, намеци и просто - клевети.
Отправила ми е госпожа Томова и модното сега обвинение в приятелство с влиятелни личности и дори с Тодор Живков, без да обясни защо, след като е уж мой приятел, именно той се е застъпил за издаването на нейната книга въпреки моите протести в ЦК, че в по-голямата си част тя е изградена върху служебни материали от документацията на сп. "Родопи". ... То може и сега - ако искрено държи на истината и на професионалната етика - да навакса изгубените в това отношение възможности, като провери например вярно ли е, че трилогията "Балкани" на починалата през 1974г. Яна Язова е била "задигната", "тайствено изчезнала" и т.н. след моето проникване в дома на покоййницата, преди да постъпят архивите ѝ в ЦДИА. Би ми се искало да знам как би реагирало "Отечество", ако проверката установи, че трилогията "Балкани 72" заедно с ръкописа на романа "Левски също от 1972г., за който се твърди, че е "изчезнал", се намира и в момента непокътнат в ЦДИА, а също и описа от 29 октомври 1974г. на иззетото архивно имущество на Язова? Как "Отечество" ще квалифицира опитите на Томова да създаде впечатление, че аз съм присвоил този ръкопис от квартирата ѝ? Като лъжа, клевета или и двете?"
Считам за коректо да се поясни: спечеленото дело на синовете на Хайтов срещу журналистът Петър Величков, всъщност е прекратено, то е било за:
"Делото ми със синовете на Николай Хайтов започна през 2013 г. - обяснява Петър Величков. - Поводът бе, че цитирах в интервю с мен във в. "Над 55" от 2012 г. думи на Тодор Живков, които той ми каза. Двамата братя не можеха да ме съдят като баща си по НК, защото няма как един човек да бъде съден за едно и също нещо два пъти. Намериха друг закон и поискаха 15 000 лева от мен и от издателя на вестника, защото претърпели материални и морални щети на техните търговски фирми. Те не са били очевидци на срещата ми с Живков или на делото ми с баща им. Бях принуден да наема двама адвокати."
Гражданско дело №11652/2013 г. е ПРЕКРАТЕНО в полза на ответника Петър Величков съгласно чл. 238, ал. 2 на ГПК. - https://www.168chasa.bg/article/5
Видя ми се странно да пише за "Троянските коне в България", да посочва грешки на комунистическата номенклатура и погрешни стъпки в последвалата приватизация след 1990г., а в същото време да му е убегнало как неговият съсед от долния етаж Андрей Луканов, на "Латинка" 15, е възпроизвеждал "червени милионери" ...
Струва ми се, че е бил ужасно заблуден по отношение на случващото се след разпадането на Социалистическа федеративна република Югославия и последвалите Югославски войни. Постоянно вини НАТО, Сорос, Отворено общество. Пише за бомбардировките на НАТО (през 1995 г. с операция "Преднамерена сила") като за огромна грешка, застава на страната на Милошевич, но никъде не споменава за масовите убийства, в които участва армията на Република Сръбска.
Любопитно ми беше, че на няколко места се осланяше на Стефан Цвайг, а лично аз не съм чел по-силно произведение от "Светът от вчера. Спомените на един европеец", което да отрича и осъжда национализма.
Двете книги съдържаха и коментари относно обвиненията срещу Хайтов за "кражбата" на ръкописи от дома на Яна Язова, както и случаят с книгата на Екатерина Томова. Заинатих се и доста се порових в интернет, особено за случая с Яна Язова. Интересно, но се намери връзка между обвинителката Екатерина Томова и Петър Величков, който на по-късен етап ще е посочи Хайтов за човекът "откраднал" ръкописите на Язова.
Реших да представя всичко, до което успях да стигна, в една хронология от събития и нека всеки сам да си прави изводите. Лично аз откривам само журналистически скалъпени обвинения.
СЛУЧАЯТ "ЯНА ЯЗОВА"
Как от думите на проф. Тодор Буров:
Не мога така голословно да го обвинявам в нещо толкова тежко, но той е може би на дъното на тая история, която стигна до мене в този си вид, че някой, споменаваше се името на Н. Хайтов, че е взел ръкописа на романа и че има намерение да го използва вече както сам намери за добре - дали да го преработи и да го издаде под свое име, да го използва като материал, това аз не мога да знам и не ме е интересувало много.
https://www.fakel.bg/index.php?t=3072
се стига до:
Петър Величков:
Когато отидох при проф. Боров, той издиктува статия, в която се разказваше, че романът на Яна Язова „Левски“ е откраднат от Николай Хайтов и е депозиран в издателство „Христо Г. Данов"
https://e-vestnik.bg/6102/%D0%BF%D0%B...
1974г.
Предисторията, разказана от проф. Тодор Боров:
"На погребението на Яна Язова от страна на Писателския съюз бяхме само Елисавета Багряна и моя милост. Трябва да кажа, че имайки предвид книжата, които не много преди това бях преглеждал у Яна Язова, аз веднага се опитах да осигуря тяхното запазване и ако може да бъдат прибрани под мое наблюдение на сигурно място. ... от Управителния съвет ми се съобщи, че се назначава комисия под мое председателство, с участието на един от членовете на УС Матей Шопкин и един чиновник от СБП - Харалампиев, също млад поет, както ми се представи той, и ние съвместно с юрисконсулта на съюза да се погрижим за запазването на архивата на Яна Язова и да я приемем тая архива, тъй да се каже. След погребението аз се явих при тоя юрисконсулт и при чиновника там - Харалампиев. С Шопкин, доколкото си спомням, не съм се свързвал, той самият веднъж ми каза: „Да, да, ние сме в една комисия, ще уредим този въпрос.“ Обаче тоя юрисконсулт постоянно отклоняваше моето настояване с туй, че апартаментът на Яна Язова е запечатан от прокурора и че не може засега да се предприеме нищо. ... Когато най-после - може би след месец и половина, може би след два, един път наново отидох при него, той ми каза: „А-а, знаете ли, то се свърши тая работа.“ „Е, как се свърши! Защо не ме извикахте.“ „Ами те така, беше набързо, прокурорът вдигна възбраната, тия хора значи те ще получат с предимство апартамента.“ „А книжата?“ „Книжата се предадоха всичките в Държавния архив.“
Аз отидох веднага в Държавния архив и ползвайки се от положението си на бивш директор на Народна библиотека (навремето като директор участвах в научния съвет на държавните архиви) и там ръководните лица на архивите ме познаваха. Те наредиха веднага да ми се покаже в Съдебната палата, в помещението на архивите всичко, каквото е получено от Яна Язова. В една от страничните зали нямаше никой - само чиновникът от архивите беше, донесе в един кош това, което е получено от нея. Аз го прехвърлих. Направи ми впечатление, че материалът е намалял, че е по-малко, отколкото го помня. Цялото това разглеждане трая не повече от час-час и половина. Чиновникът трябваше да стои през това време при мен, мене ми беше съвестно да му отнемам повече време. Аз исках само да установя дали архивата на Яна Язова е съхранена.
С това би трябвало да свърша тук разказа си. Обаче след погребението, след приключване на това отношение с покойната Яна Язова вече, до мен започнаха да идват слухове от разни места, че ръкописът на романа на Яна Язова е взет с помощта на този юрисконсулт на съюза. Между впрочем трябва да кажа, че когато по-късно аз го потърсих, оказа се че той е уволнен и не е вече там, тъй че му загубих дирите. Не мога така голословно да го обвинявам в нещо толкова тежко, но той е може би на дъното на тая история, която стигна до мене в този си вид, че някой, споменаваше се името на Н. Хайтов, че е взел ръкописа на романа и че има намерение да го използва вече както сам намери за добре - дали да го преработи и да го издаде под свое име, да го използва като материал, това аз не мога да знам и не ме е интересувало много. Аз си спомням, че разказах тази история веднъж на моя близък приятел по работата в читалищата Боян Балабанов и той искаше непременно да я запишем, той водеше някакви безкрайни разправии с Н. Хайтов и да я изложи в някакво изложение до ЦК на Партията. Аз му казах, че не обичам в такива работи да се бъркам.
Но изведнъж във в. „Пулс“ се яви един разговор между Г. Томалевски, П. Велков и ако се не лъжа, М. Ягодов. Тази публикация ме кара да смятам, че и аз съм длъжен да разкажа това, което си спомням”.
(Съкращавам, защото не може да се побере целият текст в ГР, цялото интервю е на този линк: https://www.fakel.bg/index.php?t=3072)
КАК СЕ ПОЯВЯВА СТАТИЯТА ВЪВ В. "ПУЛС":
Петър Величков: "– Историята е следната – Николай Хайтов обяви във „Всяка неделя“, че е приключил романа си за Левски и негов съветник е един доктор, на когото се доверява. Това интервю го вижда Георги Томалевски – известен български есеист и автор на повести, родом от Крушово, Македония. Той е рецензент на романа „Левски“ на Яна Язова през 1960 г. (б. р. – неиздаден тогава). Томалевски много се ядосва след това интервю, защото малко преди това той е имал разправия с Николай Хайтов във връзка с един дневник за Петко войвода, по който Томалевски прави първата книга за него. А пък след това Хайтов, въз основа на дневника, написва книгата си за капитан Петко войвода. Томалевски пуска във вестник „Пулс“ статия, в която се казва:
„Имаше писателка Яна Язова, тя написа роман за Левски, който е изчезнал, но ако някой си позволи да го публикува под свое име, или части от него, аз ще позная и ще го изоблича“
За да бъде по-достоверно, Томалевски представя текста си като разговор, на който са присъствали няколко писатели. Този текст го пуска Георги Тахов във в. „Пулс“."
https://e-vestnik.bg/6102/%D0%BF%D0%B...
1979г. - Въпросното предаване по "Всяка неделя" с Николай Хайтов, никъде в предаването не се споменава за "РОМАН":
Ето линк към снимка на тази част от интервюто, публикувано в сборника „Събеседник по желание”, том първи, на издателство „Народна младеж” от 1981 г.:
http://www.desant.net/files/images/ha...
http://www.desant.net/show-news/50941
ПОЯСНЕНИЕ:
"Десант" не е сайт, който да толерирам, но другаде не мога да намеря въпросното издание.
Кеворк Кеворкян:
"Николай Хайтов беше третият Събеседник по желание във "Всяка неде��я" - представих го в началото на 1979 година, и той написа в Книгата за автографи:"
https://www.facebook.com/kevorkkevork...
Всяка неделя 1979-1990-2005 / Участници / Събеседник по желание / 10 години по-късно / 1 въпрос - 2 отговора
https://www.kevorkkevorkian.com/bg/ni...
1984г.
Петър Величков: "През 1984 г. аз работех във вестник „АБВ“ и главният редактор Филип Панайотов ми каза да отида при проф. Тодор Боров (известен български библиограф, приятел на проф. Александър Балабанов и Елин Пелин, баща на известния учен Цветан Тодоров, който живее във Франция) в Бояна, тъй като той по това време той вече не виждаше и трябваше някой да запише една негова статия. Когато отидох при проф. Боров, ТОЙ ИЗДИКТУВА СТАТИЯ, В КОЯТО СЕ РАЗКАЗВАШЕ, ЧЕ РОМАНЪТ НА ЯНА ЯЗОВА „ЛЕВСКИ“ Е ОТКРАДНАТ ОТ НИКОЛАЙ ХАЙТОВ И Е ДЕПОЗИРАН В ИЗДАТЕЛСТВО „ХРИСТО Г. ДАНОВ“
Твърденията на Петър Величко са подкрепени от Екатерина Томова.
(въпреки, че тя никъде не представя доказателства по случая със Яна Язова). Петър Величков и Екатерина Томова са дългогодишни приятели: https://www.youtube.com/watch?v=y-5xk...
Екатерина Томова: "Случаят с книгата ми „Забравените от небето“ (Документални разкази за столетници от Родопите, Издателство на ОФ, С., 1981) ме връща с три десетилетия назад. Навремето от личен той се превърна в обществен, въпреки тоталитарната ни държава. Предизвика го и го създаде самият Николай Хайтов, като се опита да открадне тази книга и, за съжаление, се оказа не единствен, а един от многото, предизвикани от него."
https://e-vestnik.bg/20748/zaradi-taz...
СЛУЧАЯТ "ЕКАТЕРИНА ТОМОВА":
1975г.
Хайтов от "Случаят Томова": "през 1975г. редакцията на сп. "Родопи" сключи договор с бившите Смолянски, Кърджалийски и Благоевградски окръзи да финансират набирането на животописни, исторически лични и други разкази на столетници в техните територии. ... Стотици страници магнетофонни записи от събраната по този начин документация бяха обнародвани в сп. "Родопи" от името на записвачите и при заплащане на определените за това възнаграждения, но конфликти не възникнаха. Единственият конфликт, който възникна бес Екатерина Томова, когато през 1979г. тя, без съгласието на списанието, публикува във вестниците "Отечествен фронт" и "Пулс" няколко очерка, написани по метериали от документацията на сп. "Родопи". Редакцията естествено реагира на този произвол, като уведоми "Отечествен фронт" и "Пулс" , че това са присвоени матириали. Така започна конфликтът с Томова, разпален още през есента на 1979г., когато тя представи за печат в издателство "Отечествен фронт" своите уж документални разкази "Забравените от небето", изградени в по-голямата си част върху присвоени от документацията на "Родопи" служебни материали. Като главен редактор на "Родопи", аз отново се противопоставих, но, както вече стана дума, книгата ѝ бе издадена по личното нареждане на Тодор Живков." След което Хайтов прилага двата паралелни текста, този на Томова и този с оригиналното интервю. Видимо идентични, с тази разлика, че при Томова текстът е осъвременен.
1976г. Хайтов отстранява Екатерина Томова като нейн сътрудник в СГНС, след като, цитирам: "на няколко пъти злоупотреби с името ми, за да пласира свои стихове и да урежда свои лични въпроси".
1979г. Екатерина Томова твърди, че Хайтов се е опитвал да пречи на издаването на нейните разкази "Забравените от небето", дори е правил опити да ги присвои и издаде като свои.
Николай Хайтов:
"... според собственото ѝ ( на Екатерина Томова ) признание в бр.13/1990г. на списание "Отечество, тя е разказала на повече от 5000 души как съм пречил за издаването на първият ѝ прозаически опит и съм се опитвал да го присвоя, за да излезе от мое име. Всичко това придружено с много пикантни епизоди, цветисти епитети, намеци и просто - клевети.
Отправила ми е госпожа Томова и модното сега обвинение в приятелство с влиятелни личности и дори с Тодор Живков, без да обясни защо, след като е уж мой приятел, именно той се е застъпил за издаването на нейната книга въпреки моите протести в ЦК, че в по-голямата си част тя е изградена върху служебни материали от документацията на сп. "Родопи". ... То може и сега - ако искрено държи на истината и на професионалната етика - да навакса изгубените в това отношение възможности, като провери например вярно ли е, че трилогията "Балкани" на починалата през 1974г. Яна Язова е била "задигната", "тайствено изчезнала" и т.н. след моето проникване в дома на покоййницата, преди да постъпят архивите ѝ в ЦДИА. Би ми се искало да знам как би реагирало "Отечество", ако проверката установи, че трилогията "Балкани 72" заедно с ръкописа на романа "Левски също от 1972г., за който се твърди, че е "изчезнал", се намира и в момента непокътнат в ЦДИА, а също и описа от 29 октомври 1974г. на иззетото архивно имущество на Язова? Как "Отечество" ще квалифицира опитите на Томова да създаде впечатление, че аз съм присвоил този ръкопис от квартирата ѝ? Като лъжа, клевета или и двете?"
Считам за коректо да се поясни: спечеленото дело на синовете на Хайтов срещу журналистът Петър Величков, всъщност е прекратено, то е било за:
"Делото ми със синовете на Николай Хайтов започна през 2013 г. - обяснява Петър Величков. - Поводът бе, че цитирах в интервю с мен във в. "Над 55" от 2012 г. думи на Тодор Живков, които той ми каза. Двамата братя не можеха да ме съдят като баща си по НК, защото няма как един човек да бъде съден за едно и също нещо два пъти. Намериха друг закон и поискаха 15 000 лева от мен и от издателя на вестника, защото претърпели материални и морални щети на техните търговски фирми. Те не са били очевидци на срещата ми с Живков или на делото ми с баща им. Бях принуден да наема двама адвокати."
Гражданско дело №11652/2013 г. е ПРЕКРАТЕНО в полза на ответника Петър Величков съгласно чл. 238, ал. 2 на ГПК. - https://www.168chasa.bg/article/5
November 11, 2025
Въпреки гръмкото си заглавие, книгата е много интересна и информативна. Представлява сборник, който за мен е своеобразна капсула на времето, с публицистика на Хайтов от периода 1989 - 1999г. Статии, есета, интервюта и публикации с основна тематика - обществото през последните години на социализма и първите години на прехода, българско образование и култура, българска литература, политика, исторически фигури и разбира се доста теми свързани с Родопския регион.
Животът премина в битки
Животът премина в битки
Displaying 1 - 2 of 2 reviews