Hortulus

by Walafrid Strabo, Raef Payne (Translator)

This book contains an edition of the Latin text of Walahfrid Strabo's poem Hortulus, an English translation by Raef Payne, an Introduction by WIlfrid Blunt, and a complete facsimile of the poem from the ninth-century Vatican library manuscript lat. reg. 469.

Genres: Poetry, History, Classics, Medicine

91 pages, Hardcover

First published January 1, 840

About the author

Walafrid, alternatively spelt Walahfrid, nicknamed Strabo (or Strabus, i.e. "squint-eyed") (c.808 - 849), was an Alemannic Benedictine monk and theological writer who lived on Reichenau Island in southern Germany.

Reviews

[Jonas Roose · Rating 4 out of 5]

Zoals het een didactisch dichter betaamt (?) is de specifieke kennis van tuinieren en kruiden die Strabo etaleert net genoeg voor geleerden om eensgezind te beamen dat hij het vak verstond en net te weinig voor diezelfde geleerden om blijvend te kunnen discussiëren over welke hedendaagse wetenschappelijke plantnamen achter Strabo's Latijn verscholen gaan. In lijn met zijn antieke voorbeelden komt het dichten bij Strabo op de eerste plaats en hij schrijft vlotte hexameters die met hyperbata doorvlochten zijn. Deze handzame uitgave biedt een goede Duitse prozavertaling, de nodige noten en een interessant nawoord.

[Мартин Касабов]

ЗА ГРАДИНАРСТВОТО в Изумен

Никога не съм имал градина. Не съм сял, поливал, подрязвал, не съм полагал каквито и да е усилия за отглеждането на растения, като изключим анемичните училищни инициативи и 1-2 ваканционни приключения. Затова винаги съм чувствал липсата на тази толкова близка за нас хората дейност особено болезнена. Има нещо мистично в отглеждането на градина, нещо почти религиозно.

Валафрид Страбон пише поемата „De cultura hortorum“ през ІХ в., докато е абат в манастира „Райхенау". Изолиран от кръвопролитните борби за власт в сърцето на Европа по това време, монахът се фокусира върху задължението си като градинар. Според „Уставът на св. Бенедикт", който Страбон следва, освен на духовната подготовка, монасите трябва да обръщат внимание и на физическия труд. А каква по-благоугодна работа от грижата за растенията.

Първата задача на човека, сътворен от Бога е била да бъде достоен настойник на всичко живо. Райската градина като първообраз дава необходимата символична сила за ежедневното усърдие на монасите. Отделно на градината може да се погледне и като на отражение на вътрешния живот, а на плевенето на бурени като на изчистване от греха.

„За градинарството“ е поема, посветена на 24 цветя и билки, които Страбон отглежда в градината си. Монахът изтъква благотворното им влияние върху здравето, както и символичното им значение. Вдъхновители са Вергилий с неговата поема „Георгики", както и Плиний Стари с „Естествена история“. Сред избраните от Страбон растения са: Седефче, Бял пелин, Резене, Перуника, Сънотворен мак, Блатна мента, Целина и др.

Чуйте само каква любов предизвиква пъпешът:

И така, щом ножът разреже сърцевината на плода, изтичат обилни реки сок заедно с многобройни семена. После щастливият ти сътрапезник, като разкъса с ръка кухото тяло на много парчета, получава изобилните наслади на градината, а свежестта и вкусът се услаждат на небцето и тази храна не затруднява твърдите зъби, а лесно се дъвче и преглъща и с природната си сила захранва отвътре с прохлада.

Преводът на Калина Босева е изключително точен и лек за четене, а ерудицията й по темата предоставя множество бележки, които обогатяват опита и биха ви помогнали, ако решите да навлезете по-сериозно в материята. Книгата е информативна по два начина - като исторически извор и като биологически справочник. Лично аз взех решение да си направя балконска градинка с билки. Да видим какво ще стане от цялата работа.

В заключение...

Написана с любов и искрено възхищение пред чудото на природата, „За градинарството“ е поема, която ще ви накара да изключите компютъра и да прекопаете градината на баба си.

[Birgitta Hoffmann · Rating 1 out of 5]

The Gardening book of Walahfrid Strabo is on of these Medieval gems with an insight on medieval live.
Walahfrid Strabo a well educated Medieval abbot and diplomat wrote this as a gift to a friend at St.Gallen who shared his garden interest. The text veers from planting instructions to plant description to sudden outburst of poetical flights of fancy, when the author needs to imitate Horace or Ovid.

This is one of the few English translations available, but that makes it not a good translation. IT suffers in places from being to loose and colloquial and there is more than a few Latin mistakes,resulting in some rather interesting mistranslations. The text edition differs from some of the other editions without explaining where the text comes from.

I suppose at an affordable price this book will find quite a large market and there are not to many editions available in Latin in print, but it desperately needs to be done again and better.

[Hanneke · Rating 5 out of 5]

Heel veel informatie en leest fijn