What do you think?
Rate this book
Матрикант #1
Матрикант
Съществува ли човешка душа? Какво представлява идентичност на личността и може ли тя да се унаследява? Възможно ли е хората да постигнат безсмъртие?
Въпроси, въпроси... и още въпроси.
Ако се интересувате от тези фундаментални разсъждения, терзаещи човешките мозъци от хилядолетия, то този роман изглежда подходящ за вас. В него може да намерите отправни точки за размисъл, относно психология, философия, религия, и разбира се, най-вече био-етика.
Свободно за четене копие на романа (creative commons BY-NC-ND 2.5), в електронен формат (.mobi, fb2, .pdf), може да намерите на следния Интернет адрес: http://www.matricant.wordpress.com
или във формат PDF на бутона "Dawnload ebook" на тази страница.
Жанр: фантастика – киберпънк
Въпроси, въпроси... и още въпроси.
Ако се интересувате от тези фундаментални разсъждения, терзаещи човешките мозъци от хилядолетия, то този роман изглежда подходящ за вас. В него може да намерите отправни точки за размисъл, относно психология, философия, религия, и разбира се, най-вече био-етика.
Свободно за четене копие на романа (creative commons BY-NC-ND 2.5), в електронен формат (.mobi, fb2, .pdf), може да намерите на следния Интернет адрес: http://www.matricant.wordpress.com
или във формат PDF на бутона "Dawnload ebook" на тази страница.
Жанр: фантастика – киберпънк
- GenresFiction
ebook
First published August 18, 2013
11 people want to read
About the author
Александър Белтов
7 books14 followersБългарски автор, футурист.
Пише множество художествени текстове, в това число романи, есета, разкази и драматургия.
През 2015 г. издава романа „Матрикант" (с основна тема Трансхуманизъм).
През 2017 г. издава романа „Фосикър" (с основна тема Сингулярност на Изкуствения интелект).
През 2019 г. публикува драматургичния текст „Кутията на шута“ - театрална пиеса в пет действия (социална сатира, театър на абсурда).
През 2025 г. публикува пиесата „Махалото на Мински“ (с алтернативно заглавие „Билет за рая").
Есетата „Разумът: Еволюция и значение" и „Нечовешката човечност (ИИ-крацията: Възходът на нова социална структура)", посветени съответно на зараждането и еволюцията на феномена Разум, както и на раждането и значението нова социална структура, каквато е така наречената от автора ИИ-крация (всеобщ контрол над битието, упражняван от страна на развит Изкуствения интелект), са сред значимите му работи.
Произведенията му могат да бъдат отнесени към жанровете научна фантастика, киберпънк, антиутопия и прогностика.
Пише множество художествени текстове, в това число романи, есета, разкази и драматургия.
През 2015 г. издава романа „Матрикант" (с основна тема Трансхуманизъм).
През 2017 г. издава романа „Фосикър" (с основна тема Сингулярност на Изкуствения интелект).
През 2019 г. публикува драматургичния текст „Кутията на шута“ - театрална пиеса в пет действия (социална сатира, театър на абсурда).
През 2025 г. публикува пиесата „Махалото на Мински“ (с алтернативно заглавие „Билет за рая").
Есетата „Разумът: Еволюция и значение" и „Нечовешката човечност (ИИ-крацията: Възходът на нова социална структура)", посветени съответно на зараждането и еволюцията на феномена Разум, както и на раждането и значението нова социална структура, каквато е така наречената от автора ИИ-крация (всеобщ контрол над битието, упражняван от страна на развит Изкуствения интелект), са сред значимите му работи.
Произведенията му могат да бъдат отнесени към жанровете научна фантастика, киберпънк, антиутопия и прогностика.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
January 30, 2015
Предговор към хартиеното издание (издателска къща GAIANA, ISBN 978-954-8633-53-6)
По-наблюдателните от вас ще обърнат внимание на посвещението на този роман: „На Филип К. Дик – човекът, който задаваше въпроси“. Филип Киндред Дик е един крайно онеправдан автор, независимо че според повечето критици той е оказал огромно влияние върху научната фантастика и върху киберпънка в частност. До смъртта си през 1982 година Дик е почти неизвестен за масовия читател. Едва след като Холивуд решава да екранизира някои от произведенията му, публиката „преоткрива“ творчеството на американеца. Дори и тук обаче трябва да подходим с известна условност, защото, сигурен съм, почти всички от вас са гледали „Зов за завръщане“ (двете версии – на Пол Върховен с Арнолд Шварценегер от 1990 г. и тази на Лен Уайзман от 2012 г. с Колин Фарел), „Специален доклад“ на Спилбърг, „Блейд рънър“ на Ридли Скот, „Заплащането“ на Джон Ву и т. н., но едва ли дори и най-запалените киномани и фенове на жанра свързват името на Филип К. Дик със сценариите на въпросните филми.
Защо се отплеснах толкова? Защото със сигурност и Александър Белтов е непознат за читателската аудитория в България. Защото самият жанр „киберпънк“ е сравнително слабо застъпен в програмата на родните издателски къщи, които в по-голямата си част залагат на утъпкания и порядъчно омръзнал на читателя път на псевдоепичното, гарнирано с купища незапомнени герои фентъзи. Защото и романът, който държите в ръцете си, би могъл да потъне в небитието, погребан преждевременно от куп пишман-критици, които не биха разпознали качествената литература, дори животът им да зависи от това, тъй като са прекалено свикнали да прехвалват онова, което се продава.
Искрено се надявам обаче Александър Белтов и неговият „Матрикант“ да бъдат забелязани. Не от критиката, не от нищите духом русокоси радетелки за световен мир, а от вас – читателите, които обичат българската фантастика и се опитват ежедневно да откраднат частичка от стресиращото ежедневие, за да се потопят в сътворения от родните фантасти свят.
„Матрикант“ е амбициозен опит за възраждане на българския киберпънк, който позамря в последните години независимо от блестящите творби на Георги Малинов, Богдан Русев, Елена Павлова и т. н. Започнал като разказ с името „Незаличими отпечатъци“, романът „Матрикант“ преминава през доста перипетии, пренаписвания, творчески паузи и прочие, за да изкристализира в сегашната си форма – брутално правдоподобен, интригуващ и лъхащ на тънка психология.
Би трябвало да предупредя тези, които не знаят какво точно представлява киберпънкът – светът на „Матрикант“ не е утопичен. В него няма да откриете модерните в последно време елфи и влюбени вампири. Мащабните битки с космически кораби, по-бързи от светлината, са му чужди. Ще останете разочаровани, ако очаквате да откриете километрични описания на далечни планети и магически зверове.
И слава Богу.
Защото от известно време насам, откак екранизациите на „Властелинът на пръстените“ ни подтикнаха да се дрогираме със синтетичния наркотик на изсмуканото от пръстите фентъзи, ние спряхме да се взираме в света около нас. И в собствените си души.
Също както книгите на Филип К. Дик, „Матрикант“ ще ви помогне именно в тази насока.
Приятно четене!
По-наблюдателните от вас ще обърнат внимание на посвещението на този роман: „На Филип К. Дик – човекът, който задаваше въпроси“. Филип Киндред Дик е един крайно онеправдан автор, независимо че според повечето критици той е оказал огромно влияние върху научната фантастика и върху киберпънка в частност. До смъртта си през 1982 година Дик е почти неизвестен за масовия читател. Едва след като Холивуд решава да екранизира някои от произведенията му, публиката „преоткрива“ творчеството на американеца. Дори и тук обаче трябва да подходим с известна условност, защото, сигурен съм, почти всички от вас са гледали „Зов за завръщане“ (двете версии – на Пол Върховен с Арнолд Шварценегер от 1990 г. и тази на Лен Уайзман от 2012 г. с Колин Фарел), „Специален доклад“ на Спилбърг, „Блейд рънър“ на Ридли Скот, „Заплащането“ на Джон Ву и т. н., но едва ли дори и най-запалените киномани и фенове на жанра свързват името на Филип К. Дик със сценариите на въпросните филми.
Защо се отплеснах толкова? Защото със сигурност и Александър Белтов е непознат за читателската аудитория в България. Защото самият жанр „киберпънк“ е сравнително слабо застъпен в програмата на родните издателски къщи, които в по-голямата си част залагат на утъпкания и порядъчно омръзнал на читателя път на псевдоепичното, гарнирано с купища незапомнени герои фентъзи. Защото и романът, който държите в ръцете си, би могъл да потъне в небитието, погребан преждевременно от куп пишман-критици, които не биха разпознали качествената литература, дори животът им да зависи от това, тъй като са прекалено свикнали да прехвалват онова, което се продава.
Искрено се надявам обаче Александър Белтов и неговият „Матрикант“ да бъдат забелязани. Не от критиката, не от нищите духом русокоси радетелки за световен мир, а от вас – читателите, които обичат българската фантастика и се опитват ежедневно да откраднат частичка от стресиращото ежедневие, за да се потопят в сътворения от родните фантасти свят.
„Матрикант“ е амбициозен опит за възраждане на българския киберпънк, който позамря в последните години независимо от блестящите творби на Георги Малинов, Богдан Русев, Елена Павлова и т. н. Започнал като разказ с името „Незаличими отпечатъци“, романът „Матрикант“ преминава през доста перипетии, пренаписвания, творчески паузи и прочие, за да изкристализира в сегашната си форма – брутално правдоподобен, интригуващ и лъхащ на тънка психология.
Би трябвало да предупредя тези, които не знаят какво точно представлява киберпънкът – светът на „Матрикант“ не е утопичен. В него няма да откриете модерните в последно време елфи и влюбени вампири. Мащабните битки с космически кораби, по-бързи от светлината, са му чужди. Ще останете разочаровани, ако очаквате да откриете километрични описания на далечни планети и магически зверове.
И слава Богу.
Защото от известно време насам, откак екранизациите на „Властелинът на пръстените“ ни подтикнаха да се дрогираме със синтетичния наркотик на изсмуканото от пръстите фентъзи, ние спряхме да се взираме в света около нас. И в собствените си души.
Също както книгите на Филип К. Дик, „Матрикант“ ще ви помогне именно в тази насока.
Приятно четене!
October 3, 2013
Макар да не познавам лично Александър Белтов, с него сме водили дискусии (да се чете „спорили сме“) във форума на софийския клуб „Иван Ефремов“. Чел съм негови къси разкази и предполагах, че подготвя нещо по-обемно, затова не се изненадах, когато намерих информация за „Матрикант“. Книгата се разпространява електронно (и безплатно), оформена е добре и се чете бързо. Има собствен сайт, авторът използва социалните мрежи и форумите, за да привлече по-голямо внимание към произведението си и това ми направи добро впечатление. Защо тогава ниската оценка?
В рекламния трейлър книгата се описва като киберпънк и носеща отправни точки за размисъл относно психология, философия, религия и биоетика. За съжаление не успях да намеря елементите, които превръщат „Матрикант“ в киберпънк, а отправните точки за размисъл са си точно това – отправни точки, нищо повече. Белтов се справя добре с генерализациите, но за нещастие не развива нито една от темите за душата, безсмъртието и какво прави един Аз Аз. (Тези теми са разработени добре в „Килн хора“ на Дейвид Брин, а и тематиката е сходна.)
Въпреки че успях да се свържа с главния герой и до голяма степен, но не съвсем, разбирам мотивацията му, разказваческият стил на автора изисква още доста работа. Описанията са постни, когато ги има. Редките изключения само затвърждават впечатлението ми. За човек, който не познава София, ми се искаше Белтов да опише по-добре обстановката около протагониста, отделните детайли, които вдъхват живот в картината.
Земята е в екологическа криза. Нещо свързано с прах във въздуха, но не се дава повече информация. Искаше ми се да има игра с темата, някакво развитие, впечатления. Повече технологична екстраполация. Вместо това само набързо нахвърляни щрихи. Земята е в екологична криза, нещо свързано с прахово замърсяване. И киселинни дъждове. Може би и мутанти. Точка.
Не бих казал, че героите са много добре развити, но това е най-силната страна на „Матрикант“. Направиха ми впечатление ситуациите, в които изпадат, макар на места диалозите да не изглеждат много естествено, докато на други са си съвсем натурални, по български. Колкото до отправните точки за размисъл – тук психологията е засегната на нивото, с което един писател борави, за да създаде действащи лица. Няма нищо, което да надхвърля прага, който прави един роман психологически. Това важи и за религията.
Литературното ниво в „Матрикант“ също не е много високо. Текстът е дървен на места, описанията са механични, изобилието от деепричастия, някои от които ползвани неправилно, също бави четенето, а последната трета от романа ми направи впечатление за написана набързо, все едно авторът е искал по-скоро да стигне до края. Краят е разочароващ.
Романът има потенциал да се превърне в нещо по-добро. Искаше ми се да е по-силен, искаше ми се да дам по-висока оценка, но не мога. Поздрави към автора за смелостта в написването и публикуването под Creative Commons. Надявам се „Матрикант“ да събере повече читатели и желая на Александър Белтов успехи в творчеството!
В рекламния трейлър книгата се описва като киберпънк и носеща отправни точки за размисъл относно психология, философия, религия и биоетика. За съжаление не успях да намеря елементите, които превръщат „Матрикант“ в киберпънк, а отправните точки за размисъл са си точно това – отправни точки, нищо повече. Белтов се справя добре с генерализациите, но за нещастие не развива нито една от темите за душата, безсмъртието и какво прави един Аз Аз. (Тези теми са разработени добре в „Килн хора“ на Дейвид Брин, а и тематиката е сходна.)
Въпреки че успях да се свържа с главния герой и до голяма степен, но не съвсем, разбирам мотивацията му, разказваческият стил на автора изисква още доста работа. Описанията са постни, когато ги има. Редките изключения само затвърждават впечатлението ми. За човек, който не познава София, ми се искаше Белтов да опише по-добре обстановката около протагониста, отделните детайли, които вдъхват живот в картината.
Земята е в екологическа криза. Нещо свързано с прах във въздуха, но не се дава повече информация. Искаше ми се да има игра с темата, някакво развитие, впечатления. Повече технологична екстраполация. Вместо това само набързо нахвърляни щрихи. Земята е в екологична криза, нещо свързано с прахово замърсяване. И киселинни дъждове. Може би и мутанти. Точка.
Не бих казал, че героите са много добре развити, но това е най-силната страна на „Матрикант“. Направиха ми впечатление ситуациите, в които изпадат, макар на места диалозите да не изглеждат много естествено, докато на други са си съвсем натурални, по български. Колкото до отправните точки за размисъл – тук психологията е засегната на нивото, с което един писател борави, за да създаде действащи лица. Няма нищо, което да надхвърля прага, който прави един роман психологически. Това важи и за религията.
Литературното ниво в „Матрикант“ също не е много високо. Текстът е дървен на места, описанията са механични, изобилието от деепричастия, някои от които ползвани неправилно, също бави четенето, а последната трета от романа ми направи впечатление за написана набързо, все едно авторът е искал по-скоро да стигне до края. Краят е разочароващ.
Романът има потенциал да се превърне в нещо по-добро. Искаше ми се да е по-силен, искаше ми се да дам по-висока оценка, но не мога. Поздрави към автора за смелостта в написването и публикуването под Creative Commons. Надявам се „Матрикант“ да събере повече читатели и желая на Александър Белтов успехи в творчеството!
March 30, 2015
Тази книга е чудесна.
Отдавна не ми се е случвало чудото съвременен български автор да ме държи посред нощ, разлиствайки страница след страница. Александър Белтов го постигна със своя "Матрикант".
И като пиша това, хем се радвам, хем ме хваща яд.
Хваща ме яд, защото тази книга има нужда от много солидна реклама, за да достигне до по-широк кръг читатели. Заслужава го! Има защо да се ядосваме, тъй като литературните й достойнства са изключително големи. В САЩ, например, поредицата "Дивергенти" на Вероника Рот е абсолютен хит, а авторката - световно известна. Действието в "Дивергенти", както знаете, се развива в един мръсен пост-апокалиптичен Чикаго. Александър Белтов заслужава да бъде популяризиран у нас, също както и Рот. Искрено се надявам "Матрикант" да бъде забелязана от масовото общество, колкото и да е трудно, тъй като литературната критика е заета от хора, които не познават добре литературата като цяло и разчитат предимно на субективната преценка, а родните ни мастити издателства се задоволяват единствено с продаваемото, което дори не трябва да е качествено... Достатъчно е само да пишеш за секс, марихуана и наркотици и правиш бестселър... Но стига съм се ядосвал...
Действието на "Матрикант" се развива в една София от близкото бъдеще. Белтовата София е мръсна, прашна, гадна... и нейните обитатели са също мръсни и гадни хора. На фона на тях се откроява матрикантът. Създаденият изкуствено, демонът. Човекът (?!) който търси своето място в това гнусно съвремие. Всичко, описано в книгата, изглежда толкова реално, толкова възможно... толкова истинско!
И за да не отрупвам книгата само от хвалби, трябва да кажа, че имаше две-три неща, които ме издразниха. На първо място - София, разпадаща се, но все още високотехнологична, е осеяна от улични телефони. Дразни и разваля впечатлението. Вероятно компромисът е направен умишлено поради изискването на сюжета. Не бих казал, че и всичко е оригинално. Героинята - проститутка ми напомня твъъъърде много на главната героиня от "Престъпление и наказание" на Достоевски. За справка: и тя вярва в Бог.
Знаете ли, започнах да чета "Матрикант", защото според интернет рекламата ми напомни много на моята "Саркания", поне по описание... и очаквах нещо подобно. Всъщност, книгата "Матрикант" се оказа различна. Да, има религиозна тематика, но това не е типичната религиозна фантастика. И освен това действието се развива у нас, което наистина я прави толкова ... близка... абе не искам да използвам думичката "ърбан", защото е дразнеща чуждица и ме дразни...
Отдавна не ми се е случвало чудото съвременен български автор да ме държи посред нощ, разлиствайки страница след страница. Александър Белтов го постигна със своя "Матрикант".
И като пиша това, хем се радвам, хем ме хваща яд.
Хваща ме яд, защото тази книга има нужда от много солидна реклама, за да достигне до по-широк кръг читатели. Заслужава го! Има защо да се ядосваме, тъй като литературните й достойнства са изключително големи. В САЩ, например, поредицата "Дивергенти" на Вероника Рот е абсолютен хит, а авторката - световно известна. Действието в "Дивергенти", както знаете, се развива в един мръсен пост-апокалиптичен Чикаго. Александър Белтов заслужава да бъде популяризиран у нас, също както и Рот. Искрено се надявам "Матрикант" да бъде забелязана от масовото общество, колкото и да е трудно, тъй като литературната критика е заета от хора, които не познават добре литературата като цяло и разчитат предимно на субективната преценка, а родните ни мастити издателства се задоволяват единствено с продаваемото, което дори не трябва да е качествено... Достатъчно е само да пишеш за секс, марихуана и наркотици и правиш бестселър... Но стига съм се ядосвал...
Действието на "Матрикант" се развива в една София от близкото бъдеще. Белтовата София е мръсна, прашна, гадна... и нейните обитатели са също мръсни и гадни хора. На фона на тях се откроява матрикантът. Създаденият изкуствено, демонът. Човекът (?!) който търси своето място в това гнусно съвремие. Всичко, описано в книгата, изглежда толкова реално, толкова възможно... толкова истинско!
И за да не отрупвам книгата само от хвалби, трябва да кажа, че имаше две-три неща, които ме издразниха. На първо място - София, разпадаща се, но все още високотехнологична, е осеяна от улични телефони. Дразни и разваля впечатлението. Вероятно компромисът е направен умишлено поради изискването на сюжета. Не бих казал, че и всичко е оригинално. Героинята - проститутка ми напомня твъъъърде много на главната героиня от "Престъпление и наказание" на Достоевски. За справка: и тя вярва в Бог.
Знаете ли, започнах да чета "Матрикант", защото според интернет рекламата ми напомни много на моята "Саркания", поне по описание... и очаквах нещо подобно. Всъщност, книгата "Матрикант" се оказа различна. Да, има религиозна тематика, но това не е типичната религиозна фантастика. И освен това действието се развива у нас, което наистина я прави толкова ... близка... абе не искам да използвам думичката "ърбан", защото е дразнеща чуждица и ме дразни...
November 9, 2019
Хареса ми, определено. Но към края ми изглеждаше малко (или много) претупана.
Започвам втората част с ентусиазъм, дано да е оправдан.
Започвам втората част с ентусиазъм, дано да е оправдан.
July 14, 2014
От страшно много време се каня да напиша коментар за първата част от „Матрикант”, киберпънк романи от баща ми. Четох първата книга няколко пъти, но все не успявах да измисля точните думи, за да опиша света и идеята му. Романът е много силно повлиян от творчеството на Филип Дик (неслучайно посвещението в началото е именно на него), но аз мога да разкажа и нещо повече, тъй като бях свидетел на самото написване на „Матрикант”. Помагах на баща ми основно с вдъхновение докато той си задаваше въпроси и пишеше. Всъщност идеята на „Матрикант” е не само да разкаже една завладяваща история, но и да зададе много въпроси. И до ден днешен, сигурен съм, повечето читатели едва ли са дали някакъв утвърдителен отговор.
Романът разказва за нашето близко бъдеще – мрачно и жестоко, впрочем действието се развива в София, което е достатъчно реалистично и без да е в жанра научна фантастика. Началото започва с един млад политик, който си поставя за цел да промени статуквото на всяка цена. Чрез убеждение и влияние той се включва в един експеримент, който обаче съвсем не е толкова безобиден, колкото изглежда.
Случват се много обрати, които в крайна сметка разкриват за главния проблем в романа – матрикантите. Тази концепция изглежда повърхностна на моменти, тъй като сме виждали много подобни създани преди в научната фантастиа. Интересното и уникалното в романите „Матрикант” обаче е етическата (моралната) и юридическата гледна точка, която се разкрива и проблематизира. Целта на творбите е да се пресъздаде ситуацията и да се откроят точно тези проблеми, а не чисто и просто див екшън с роботи. Разбира се, че без динамика и много гонения и напрежение няма как да се мине (типично по Филип Дик), но естеството на романите е съвсем друго.
Разкрива се не само човешкото у хората, но и човешкото в това, което създава хората ги прави хора.
Сигурен съм, че този тип литература ще се хареса на всеки, който би искал да надзърне в едно възможно близко бъдеще. Със сигурност описанията на София и България няма да ви се видят фантастика, те са съвсем истински и може да си ги представим и сега, но и идеята за матрикантите не е научна фантастика. Все повече корпорациите ще се състезават в областта на медицината и биотехнологиите, така че това да може да се случи. Прочелите и разбралите „Матрикант” поне ще са подготвени за евентуалната криза в нашето общество, ако това бъдеще се случи. Или се разбере, че вече се е случило …
Романът разказва за нашето близко бъдеще – мрачно и жестоко, впрочем действието се развива в София, което е достатъчно реалистично и без да е в жанра научна фантастика. Началото започва с един млад политик, който си поставя за цел да промени статуквото на всяка цена. Чрез убеждение и влияние той се включва в един експеримент, който обаче съвсем не е толкова безобиден, колкото изглежда.
Случват се много обрати, които в крайна сметка разкриват за главния проблем в романа – матрикантите. Тази концепция изглежда повърхностна на моменти, тъй като сме виждали много подобни създани преди в научната фантастиа. Интересното и уникалното в романите „Матрикант” обаче е етическата (моралната) и юридическата гледна точка, която се разкрива и проблематизира. Целта на творбите е да се пресъздаде ситуацията и да се откроят точно тези проблеми, а не чисто и просто див екшън с роботи. Разбира се, че без динамика и много гонения и напрежение няма как да се мине (типично по Филип Дик), но естеството на романите е съвсем друго.
Разкрива се не само човешкото у хората, но и човешкото в това, което създава хората ги прави хора.
Сигурен съм, че този тип литература ще се хареса на всеки, който би искал да надзърне в едно възможно близко бъдеще. Със сигурност описанията на София и България няма да ви се видят фантастика, те са съвсем истински и може да си ги представим и сега, но и идеята за матрикантите не е научна фантастика. Все повече корпорациите ще се състезават в областта на медицината и биотехнологиите, така че това да може да се случи. Прочелите и разбралите „Матрикант” поне ще са подготвени за евентуалната криза в нашето общество, ако това бъдеще се случи. Или се разбере, че вече се е случило …
June 5, 2014
Very creative and unordinary story. It catches you from the very begining with it's action, simplicity and realism (the street names and locations, that exist in the real world). This is the first cyberpunk book that I've read and I really like it - especially with the new cover design :) I can't wait to start the second book!
August 7, 2020
Матрикант - книга първа.
Какво представлява идентичност на личността и може ли тя да се унаследява? Възможно ли е хората да постигнат безсмъртие?
Въпроси, въпроси, и още въпроси.
Ако се интересувате от тези фундаментални разсъждения, терзаещи човешките мозъци от хилядолетия, то този роман изглежда подходящ за вас.
Матрикант е психология. Матрикант е философия. Матрикант е идея ... Матрикант е бъдещето.
Свободно за четене копие на романа (creative commons BY-NC-ND 2.5),в електронен формат, може да намерите на следния Интернет адрес: http://www.matricant.wordpress.com
Жанр - фантастика/киберпънк/ антиутопия.
Какво представлява идентичност на личността и може ли тя да се унаследява? Възможно ли е хората да постигнат безсмъртие?
Въпроси, въпроси, и още въпроси.
Ако се интересувате от тези фундаментални разсъждения, терзаещи човешките мозъци от хилядолетия, то този роман изглежда подходящ за вас.
Матрикант е психология. Матрикант е философия. Матрикант е идея ... Матрикант е бъдещето.
Свободно за четене копие на романа (creative commons BY-NC-ND 2.5),в електронен формат, може да намерите на следния Интернет адрес: http://www.matricant.wordpress.com
Жанр - фантастика/киберпънк/ антиутопия.
August 14, 2016
Въпреки що-годе обещаващото начало, книгата не успява да набере скорост и смисъл и ме накара да я изоставя на около 40%. Действието е бавно, не се случва нищо особено, а образите на героите са клиширани и едноизмерни.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews