What do you think?
Rate this book
По следите на демона
Когато тъгата и самотата превземат сърцата ни. Тогава от дълбините на най-мрачните и потайни кътчета на душите ни, се събужда един демон. Той е по-тъмен от нощта и по-страшен от бездната. Очите му се впиват в нас. Само с един единствен поглед той ни смразява. Тогава болката става нетърпима.
Преди: Алис Милър има всичко - красив съпруг, две прекрасни деца и щастлив дом. Един ден всичко това се променя заради изневяра.
Сега: Намерен е труп на мъж. На местопрестъплението има нарисуван знакът на демона Астарот.
Какво се е случило и какво е предизвикало всичко това, може да откриете в страниците на "По следите на демона".
Преди: Алис Милър има всичко - красив съпруг, две прекрасни деца и щастлив дом. Един ден всичко това се променя заради изневяра.
Сега: Намерен е труп на мъж. На местопрестъплението има нарисуван знакът на демона Астарот.
Какво се е случило и какво е предизвикало всичко това, може да откриете в страниците на "По следите на демона".
222 pages, Unknown Binding
Published September 8, 2024
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
October 28, 2024
Винаги, когато подхващам дебютна книга на роден автор в някой от праведните жанрове - хорър/фентъзи/трилър - гледам да съм една идея по-благосклонен и по-обран откъм критика, защото знам колко пагубно може да се отрази лошият коментар върху бъдещите творчески пориви. Но-о все пак е редно да посоча недостатъците, а ако човекът държи да се самоусъвършенства и развива, ще ги вземе предвид и няма да ми се обиди.
Първо, не разбирам тоя стремеж на голяма част от българските жанрови автори да разполагат произведенията си в Щатите. Уважаеми, ако за писание, ситуирано в България трябва да направите куп проучвания, то за да "поамериканчите" същото, ще ви се наложи да сте десетократно по-прецизни и детайлни. Тук е и главната пробойна на този роман - практиките - полицейски, съдебни, наказателно-процесуални, медицински и пр., и пр. звучаха изключително наивно. Давам няколко примера: двама детективи пътуват със самолет до друг град, за да се срещнат с "потенциален свидетел" и му зададат два-три елементарни въпроса, което спокойно могат да сторят по телефона; момиченце решава да посети баща си в затвора "сега и на момента" и влиза там като в квартален супермаркет; прокурори подписват разрешения за обиски само въз основа на мъгливи и неподплатени с нищо конкретно съмнения...
Второ, хванах тотални разминавания във важни факти за една от героините. Уж вече ни е обяснено, че се е сближила с майка си след смъртта на бащата, а в следващата сцена се чуди как ще погледне баща си в очите, понеже се срамува, че са я заподозрели в убийство. Един път натиска бравата на входната врата на къщата, понеже знае, че е отключено, после обяснява как е влязла с ключа, оставен под изтривалката. Тази забележка отива в полето на редактора.
Трето, текстът бъкаше от неправилно използвани пълни членове и според мен не беше минал по-обстойна корекция.
Първо, не разбирам тоя стремеж на голяма част от българските жанрови автори да разполагат произведенията си в Щатите. Уважаеми, ако за писание, ситуирано в България трябва да направите куп проучвания, то за да "поамериканчите" същото, ще ви се наложи да сте десетократно по-прецизни и детайлни. Тук е и главната пробойна на този роман - практиките - полицейски, съдебни, наказателно-процесуални, медицински и пр., и пр. звучаха изключително наивно. Давам няколко примера: двама детективи пътуват със самолет до друг град, за да се срещнат с "потенциален свидетел" и му зададат два-три елементарни въпроса, което спокойно могат да сторят по телефона; момиченце решава да посети баща си в затвора "сега и на момента" и влиза там като в квартален супермаркет; прокурори подписват разрешения за обиски само въз основа на мъгливи и неподплатени с нищо конкретно съмнения...
Второ, хванах тотални разминавания във важни факти за една от героините. Уж вече ни е обяснено, че се е сближила с майка си след смъртта на бащата, а в следващата сцена се чуди как ще погледне баща си в очите, понеже се срамува, че са я заподозрели в убийство. Един път натиска бравата на входната врата на къщата, понеже знае, че е отключено, после обяснява как е влязла с ключа, оставен под изтривалката. Тази забележка отива в полето на редактора.
Трето, текстът бъкаше от неправилно използвани пълни членове и според мен не беше минал по-обстойна корекция.
October 26, 2026
🖤 Дора Нониска се заиграва с психиката на човека и демоните, които се крият вътре в неговата душа. Какво е злото? Сянка в нощта, тъмна фигура в ъгъла или игра на ума ни? Дали чудовищата идват отвън или се раждат в най-мрачните кътчета на собственото ни съзнание? Тези въпроси са вплетени в сюжета на книгата "По следите на демона". Жанрово тя е съспенс, психологически трилър и мистерия.
🖤 Изказът на авторката те грабва още отначало. Тя умее с думи да те накара да настръхнеш и да изтръпнеш в очакване на развитието на сюжета. През цялото време поддържа напрежение и параноя, които превземат сетивата ти. Имаш чувството за постоянна заплаха, подсилена от мрака, който бавно превзема ума и същността на героите, захвърляйки ги в бездна от отчаяние.
🖤 Действието преплита два случая като пъзел, който напасваме едва в последните страници. Серия от убийства, обвързани с демонски култ, хвърлят двама местни следователи в ужас и потрес от жестокостта си. Паралелно с това навлизаме в друг случай на брутална трагедия, в който съпруг и баща напада и убива семейството си без причина. Единствено дъщеря му успява да се спаси на косъм, но ще носи доживот товара на оцеляването си. Трагедията е огромна и авторката не ни дава глътка въздух нито в едната сюжетна линия на действие, нито в другата.
🖤 Краят е шокиращ, експлодиращ и те оставя в потрес и с множество въпроси. Има ли наистина демони, които те следват или всичко е в болния ум на човека? Отговор на този въпрос няма дори в края на книгата. Оставено е на нас да решим в какво да вярваме.
Ти в какво избираш да вярваш?
ЦИТАТИ:
🖤 Хората са странни същества. Вечно търсят смисъл, а всъщност се лутат в безсмисленото си съществуване, измислят си фалшиви идоли – герои и им се кланят, боготворят ги фанатично, като пренебрегват простичките неща, които имат най-голямо значение – семейство, дом, деца.
🖤 Всеки бързаше за някъде. В това бързане и целеустременост животът отлита, изтича между пръстите ти неусетно. Накрая остава само любовта на близките хора. Тя изпълва живота със смисъл. Нищо друго няма значение.
🖤 Истината бе, че има думи и дела, които никой не би могъл да прости. Има неща, които дълбоко нараняват. Душевната рана понякога е много по-страшна от физическата. Тя не се лекува с нищо. Никой не може да върне думите назад. Само можеше да се надява болката да намалее с времето.
🖤 Припомни си, че винаги има начин човек да продължи. Животът е низ от избори и независимо от това, което се случва, важното е да не се поддаваш на мрака, който всячески се опитва да се домогне до душата ти.
🖤 Изказът на авторката те грабва още отначало. Тя умее с думи да те накара да настръхнеш и да изтръпнеш в очакване на развитието на сюжета. През цялото време поддържа напрежение и параноя, които превземат сетивата ти. Имаш чувството за постоянна заплаха, подсилена от мрака, който бавно превзема ума и същността на героите, захвърляйки ги в бездна от отчаяние.
🖤 Действието преплита два случая като пъзел, който напасваме едва в последните страници. Серия от убийства, обвързани с демонски култ, хвърлят двама местни следователи в ужас и потрес от жестокостта си. Паралелно с това навлизаме в друг случай на брутална трагедия, в който съпруг и баща напада и убива семейството си без причина. Единствено дъщеря му успява да се спаси на косъм, но ще носи доживот товара на оцеляването си. Трагедията е огромна и авторката не ни дава глътка въздух нито в едната сюжетна линия на действие, нито в другата.
🖤 Краят е шокиращ, експлодиращ и те оставя в потрес и с множество въпроси. Има ли наистина демони, които те следват или всичко е в болния ум на човека? Отговор на този въпрос няма дори в края на книгата. Оставено е на нас да решим в какво да вярваме.
Ти в какво избираш да вярваш?
ЦИТАТИ:
🖤 Хората са странни същества. Вечно търсят смисъл, а всъщност се лутат в безсмисленото си съществуване, измислят си фалшиви идоли – герои и им се кланят, боготворят ги фанатично, като пренебрегват простичките неща, които имат най-голямо значение – семейство, дом, деца.
🖤 Всеки бързаше за някъде. В това бързане и целеустременост животът отлита, изтича между пръстите ти неусетно. Накрая остава само любовта на близките хора. Тя изпълва живота със смисъл. Нищо друго няма значение.
🖤 Истината бе, че има думи и дела, които никой не би могъл да прости. Има неща, които дълбоко нараняват. Душевната рана понякога е много по-страшна от физическата. Тя не се лекува с нищо. Никой не може да върне думите назад. Само можеше да се надява болката да намалее с времето.
🖤 Припомни си, че винаги има начин човек да продължи. Животът е низ от избори и независимо от това, което се случва, важното е да не се поддаваш на мрака, който всячески се опитва да се домогне до душата ти.
June 2, 2026
Току-що затворих последната страница на „По следите на демона“ и все още се опитвам да си събера мислите. Ако трябва да опиша преживяването с една дума, тя определено ще бъде „интензивно“.
Какво ме спечели: Цялата история е изключително увлекателна!Обожавам книги, които успяват да ме изненадат така, че да остана да гледам в една точка след последното изречение. Заради този край си струваше всяка една минута четене.
Единственото нещо,което според има нужда да се надгради е редакцията ,защото имаше моменти в които виждах пропуски там.Ако се изчистят тези детайли ,текстът ще стане много по-гладък и ще позволи на историята да блесне с пълната си сила. Потенциалът е огромен!Но дори и така – горещо ще я препоръчам на всеки, който обича мистериите и неочакваните обрати!
Какво ме спечели: Цялата история е изключително увлекателна!Обожавам книги, които успяват да ме изненадат така, че да остана да гледам в една точка след последното изречение. Заради този край си струваше всяка една минута четене.
Единственото нещо,което според има нужда да се надгради е редакцията ,защото имаше моменти в които виждах пропуски там.Ако се изчистят тези детайли ,текстът ще стане много по-гладък и ще позволи на историята да блесне с пълната си сила. Потенциалът е огромен!Но дори и така – горещо ще я препоръчам на всеки, който обича мистериите и неочакваните обрати!
May 26, 2026
Интересна история със страхотен прочит, която успя да задържи вниманието ми почти през цялото време.
Имаше моменти, в които забелязах пропуски, но ако трябва да бъда честна, те не ми попречиха да се потопя в историята и да се насладя на напрежението.
Краят успя да ме изненада, въпреки че през голяма част от времето имах свои предположения накъде вървят нещата.
Имаше моменти, в които забелязах пропуски, но ако трябва да бъда честна, те не ми попречиха да се потопя в историята и да се насладя на напрежението.
Краят успя да ме изненада, въпреки че през голяма част от времето имах свои предположения накъде вървят нещата.
May 5, 2026
Книгата (отново!) не е за мен. Предполагам, че просто съм свикнала с психотрилърите и изобщо не ми направи впечатление. Прекалено много разказвателен елемент има, но пък бе интересно преплитането на времевия диапазон и гледните точки. Идеята е много добре, това не може да бъде оспорено, ала все пак нещо ми липсваше - прекалено софт ми се виждаше всичко. Слушах я в Сторител и нараторката направо убиваше всичко. Гласът ѝ бе прекалено сладникав, особено за представянето на детския глас. мелодрамата на моменти ми късаше нервите.
Не знам как щеше да бъде, ако я бях прочела, вместо да я изслушам. Може би оценката ми щеше отново да варира - към плюса или минуса, не знам. Но в едно съм сигурна напълно - на книгата ѝ трябва редактор и то такъв, който не гледа да отбие номера. Имаше няколко двусмислици, които ми направиха впечатление и които съвестния редактор щеше да ги види от раз, но не искам да задълбавам навътре.
Книжката става за разпускане на времето и в този си вид!
Не знам как щеше да бъде, ако я бях прочела, вместо да я изслушам. Може би оценката ми щеше отново да варира - към плюса или минуса, не знам. Но в едно съм сигурна напълно - на книгата ѝ трябва редактор и то такъв, който не гледа да отбие номера. Имаше няколко двусмислици, които ми направиха впечатление и които съвестния редактор щеше да ги види от раз, но не искам да задълбавам навътре.
Книжката става за разпускане на времето и в този си вид!
Displaying 1 - 5 of 5 reviews