What do you think?
Rate this book
По следите на демона
Когато тъгата и самотата превземат сърцата ни. Тогава от дълбините на най-мрачните и потайни кътчета на душите ни, се събужда един демон. Той е по-тъмен от нощта и по-страшен от бездната. Очите му се впиват в нас. Само с един единствен поглед той ни смразява. Тогава болката става нетърпима.
Преди: Алис Милър има всичко - красив съпруг, две прекрасни деца и щастлив дом. Един ден всичко това се променя заради изневяра.
Сега: Намерен е труп на мъж. На местопрестъплението има нарисуван знакът на демона Астарот.
Какво се е случило и какво е предизвикало всичко това, може да откриете в страниците на "По следите на демона".
Преди: Алис Милър има всичко - красив съпруг, две прекрасни деца и щастлив дом. Един ден всичко това се променя заради изневяра.
Сега: Намерен е труп на мъж. На местопрестъплението има нарисуван знакът на демона Астарот.
Какво се е случило и какво е предизвикало всичко това, може да откриете в страниците на "По следите на демона".
222 pages
Published September 8, 2024
3 people are currently reading
6 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
October 29, 2024
Винаги, когато подхващам дебютна книга на роден автор в някой от праведните жанрове - хорър/фентъзи/трилър - гледам да съм една идея по-благосклонен и по-обран откъм критика, защото знам колко пагубно може да се отрази лошият коментар върху бъдещите творчески пориви. Но-о все пак е редно да посоча недостатъците, а ако човекът държи да се самоусъвършенства и развива, ще ги вземе предвид и няма да ми се обиди.
Първо, не разбирам тоя стремеж на голяма част от българските жанрови автори да разполагат произведенията си в Щатите. Уважаеми, ако за писание, ситуирано в България трябва да направите куп проучвания, то за да "поамериканчите" същото, ще ви се наложи да сте десетократно по-прецизни и детайлни. Тук е и главната пробойна на този роман - практиките - полицейски, съдебни, наказателно-процесуални, медицински и пр., и пр. звучаха изключително наивно. Давам няколко примера: двама детективи пътуват със самолет до друг град, за да се срещнат с "потенциален свидетел" и му зададат два-три елементарни въпроса, което спокойно могат да сторят по телефона; момиченце решава да посети баща си в затвора "сега и на момента" и влиза там като в квартален супермаркет; прокурори подписват разрешения за обиски само въз основа на мъгливи и неподплатени с нищо конкретно съмнения...
Второ, хванах тотални разминавания във важни факти за една от героините. Уж вече ни е обяснено, че се е сближила с майка си след смъртта на бащата, а в следващата сцена се чуди как ще погледне баща си в очите, понеже се срамува, че са я заподозрели в убийство. Един път натиска бравата на входната врата на къщата, понеже знае, че е отключено, после обяснява как е влязла с ключа, оставен под изтривалката. Тази забележка отива в полето на редактора.
Трето, текстът бъкаше от неправилно използвани пълни членове и според мен не беше минал по-обстойна корекция.
Първо, не разбирам тоя стремеж на голяма част от българските жанрови автори да разполагат произведенията си в Щатите. Уважаеми, ако за писание, ситуирано в България трябва да направите куп проучвания, то за да "поамериканчите" същото, ще ви се наложи да сте десетократно по-прецизни и детайлни. Тук е и главната пробойна на този роман - практиките - полицейски, съдебни, наказателно-процесуални, медицински и пр., и пр. звучаха изключително наивно. Давам няколко примера: двама детективи пътуват със самолет до друг град, за да се срещнат с "потенциален свидетел" и му зададат два-три елементарни въпроса, което спокойно могат да сторят по телефона; момиченце решава да посети баща си в затвора "сега и на момента" и влиза там като в квартален супермаркет; прокурори подписват разрешения за обиски само въз основа на мъгливи и неподплатени с нищо конкретно съмнения...
Второ, хванах тотални разминавания във важни факти за една от героините. Уж вече ни е обяснено, че се е сближила с майка си след смъртта на бащата, а в следващата сцена се чуди как ще погледне баща си в очите, понеже се срамува, че са я заподозрели в убийство. Един път натиска бравата на входната врата на къщата, понеже знае, че е отключено, после обяснява как е влязла с ключа, оставен под изтривалката. Тази забележка отива в полето на редактора.
Трето, текстът бъкаше от неправилно използвани пълни членове и според мен не беше минал по-обстойна корекция.
Displaying 1 of 1 review