Сигурно съм единственият, който е прочел първо разказите и почти не се е докосвал до поезията на един от най-известните български поети. Вероятно е някакъв странен късмет.
Странен сборник. От една страна разказите не са нищо особено - добре написани, с много чувство, много меланхолия... И все пак не мога да дам дори три звезди.
Странното също е, че имаше доста цитати, които много ме впечатлиха и останаха в съзнанието ми, но нещо пак ме спира да дам три звезди.
Едва ли причината е липсата на динамика - тя изглежда не е в стила на Дамянов, но това никога не ме е притеснявало. Освен това, разказите са пълни с напрежение и колебания, с интересни герои... защо взе само две звезди, не мога да си обясня.