Златният Бръмбар

by Edgar Allan Poe, Едгар Алан По, Борис Дамянов (Translator)

4 криминални разказа - Златният бръмбар, Убийството на улица Морг, Загадката на Мари Роже и Откраднатото писмо

Genres: Horror, Classics, Fiction, Mystery, Short Stories, Detective, American

217 pages, Mass Market Paperback

First published January 1, 1843

About the author

The name Poe brings to mind images of murderers and madmen, premature burials, and mysterious women who return from the dead. His works have been in print since 1827 and include such literary classics as The Tell-Tale Heart, The Raven, and The Fall of the House of Usher. This versatile writer’s oeuvre includes short stories, poetry, a novel, a textbook, a book of scientific theory, and hundreds of essays and book reviews. He is widely acknowledged as the inventor of the modern detective story and an innovator in the science fiction genre, but he made his living as America’s first great literary critic and theoretician. Poe’s reputation today rests primarily on his tales of terror as well as on his haunting lyric poetry.

Just as the bizarre characters in Poe’s stories have captured the public imagination so too has Poe himself. He is seen as a morbid, mysterious figure lurking in the shadows of moonlit cemeteries or crumbling castles. This is the Poe of legend. But much of what we know about Poe is wrong, the product of a biography written by one of his enemies in an attempt to defame the author’s name.

The real Poe was born to traveling actors in Boston on January 19, 1809. Edgar was the second of three children. His other brother William Henry Leonard Poe would also become a poet before his early death, and Poe’s sister Rosalie Poe would grow up to teach penmanship at a Richmond girls’ school. Within three years of Poe’s birth both of his parents had died, and he was taken in by the wealthy tobacco merchant John Allan and his wife Frances Valentine Allan in Richmond, Virginia while Poe’s siblings went to live with other families. Mr. Allan would rear Poe to be a businessman and a Virginia gentleman, but Poe had dreams of being a writer in emulation of his childhood hero the British poet Lord Byron. Early poetic verses found written in a young Poe’s handwriting on the backs of Allan’s ledger sheets reveal how little interest Poe had in the tobacco business.

For more information, please see http://en.wikipedia.org/wiki/Edgar_al...

Reviews

[Nadia · Rating 2 out of 5]

Много ми се искаше да ми хареса прозата на Едгар. Може би и заради това изпитвам толкова голямо разочарование. Едва завърших книгата и и то без никакво удоволствие.

В написаното от него звучи самовлюбен, а едно е човек да бъде такъв, друго е да го показва толкова язвително чрез начина си на изразяване. Също създава усещането, че е писал историите си за идиоти - до такава степен обяснява и най-дребните неща в стремежа си да разясни велика загадка, че я превръща в една съвсем смачкана история, една предъвкана хапка. И си личи как иска да изтъкне своята интелигенстност, което прозира от всяко завъртяно изречение. Включително се опитва да развива задълбочени размисли в подкрепа на някакви свои солидни твърдения, като обаче се дави в плитчините, тъй като (колкото и да се старае да убеди читателя) във великата си и непогрешима логика, вижда се, че и самите му аргументи са безпочвени. Витае в нереална висота, до която е стигнал по въображаема стълба. Отделно все едно разговаряш с човек, който толкова много обича да спори и да е винаги прав, че се захваща за всяка твоя дума, докато ти самият разказваш някаква най-обикновена случка от ежедневието си. Човек, който обича да говори, не защото държи да сподели нещо съществено, а защото иска да слуша гласа си, докато не спира да хвърля думи в пространството.
Искрено съжалявам, че споделям подобно негативно мнение за книга и се надявам да не ми се случва отново в близкото бъдеще.

[Момчил Бонев · Rating 3 out of 5]

Откраднатото писмо - 8/10
Златният бръмбар - 9/10
Убийствата на ул. Морг - 5/10
Загадката "Мари Роже" - 4/10

[Tilen Dobnik · Rating 3 out of 5]

Izbor vključuje tri zgodbe in iskreno sta me obe daljši (Zlati hrošč in Umor v ulici Morgue) pustili precej hladnega in ju nikakor ne bi uvrstil med Poejeva boljša dela. Prva je dokaj dolgočasna zgodba o najdbi izgubljenega zaklada, druga pa nekakšen predhodnik Sherlocka Holmesa in njegovega induktivnega sklepanja. Sem pa zato zelo užival v zadnji, najkrajši od treh - Človek množice je spet tisti klasični Poe, ki tako dobro razkriva temačne kotičke človekove duše.

[Denitsa · Rating 3 out of 5]

Доста приятни криминални разкази. От предговора на Богомил Райнов става ясно, че По е един от основоположниците на този жанр.

[Vasil Danailov · Rating 3 out of 5]

Методични и последователни разсъждения под влиянието на марихуана, но с доста калпав изказ и ситни букви.

[Emily · Rating 5 out of 5]

my first edgar allan poe, and i'm so satisfied (and very pleased that i have a few other works of his that i can tackle whenever i feel like it), didn't expect to dive into adventurous tales of crime and treasures that tickled my sherlock-loving brain just the right way, but i was not disappointed

the writing style is exquisite, even translated, and the mix of chemistry, maths and body horror was surprisingly fun to read about. the only thing i didn't like was a slight technical error with the print that i have on my copy that cut off some of the last story and repeated the ending, which confused me a bit and didn't give me a clear idea of what the conclusion was, but even despite that, i had a wonderful time with all four stories, and plenty of new ones to look forward to

[Ulya · Rating 4 out of 5]

4.5

[Mary · Rating 3 out of 5]

Не лучший детектив из тех, что я читала. Прости меня, По, но я не впечатлена. Детектив как детектив

[Людмила · Rating 1 out of 5]

Какой же автор душный, боже.

[Margaryta Kostyuk · Rating 4 out of 5]

Більшу частину мого свідомого життя наші з детективним жанром стосунки обмежувалися моєю палкою й вірною любов'ю до сера Артура Конан Дойля, що з'явилася в мене в ніжному підлітковому віці разом з грубою пожовклою від часу - 1978 рік видавництва, на хвилиночку, - книгою, що не мала бокового корінця, зате мала стійкий запах креозоту (навіть не намагайтесь зрозуміти, довга історія). І завжди моє детективно-читацьке "я" було прив'язане до тієї книги й сера Артура, коли не рахувати парочки бурхливих, але короткочасних знайомств з мсьє Себастьєном Жапрізо та містером Еваном Хантером, він же Ед Макбейн.

І от, коли я розгублено вже протягом півгодини витанцьовувала біля полиць книгарні, не знаючи, що обрати, раптово на горизонті намалювалася ще одна інтрига у вигляді книги з важливим ім'ям на обкладинці. До каси я йшла з передчуттям сплеску емоцій і розумової активності. І не помилилася.

Найбільше враження справив "Стук сердца" (в інших перекладах - "Сердце-обличитель"). Це коротесеньке оповідання - для мене новела у найкращих її традиціях. Гострий і з тим одночасно тягучий сюжет; події, що тривають кілька днів і цілу вічність; кінцівка, що змушує серце битися частіше... частіше... частіше!!!...
Словом, прочитайте. Рекомендую ;)

Однак мушу попередити, що в більшості те, що писав По, досить моторошне, тому люди з певним рівнем емоційної вразливості ризикують провести кілька найближчих ночей у полоні жахіть. Тому будьте обережні.

"Убийство на улице Морг" особливе тим, що у звичному розумінні в детективних історіях відбуваються якісь події, що приводять до розгадки. Тут же - одразу маєте результат, а весь шлях героя до успіху загнано у свого роду флешбек. Проте це в жодній мірі не робить історію менш захоплюючою.

"Повествование Артура Гордона Пима из Нантакета" сподобається не лише поціновувачам гостроти сюжету, але й тим, хто любить тематику морських подорожей. З рештою ж потенційних читачів маю поділитися відчуттям власної неспроможності в момент усвідомлення того, наскільки мізерні мої єдині й розмиті знання про поняття "грот-мачта" і "кіль". Тому тримайте гугл під рукою.

Єдиним розчаруванням для мене було те, що сюжет роману обривається в найбільш інтригуючий момент (іронія долі ще й у тому, що це єдиний закінчений роман По). Навіть складно з чимось порівняти це відчуття раптової пустки, яке виникає, коли в людини раптово забирають щось, від чого вона гарантовано очікувала позитивних емоцій. І все ж - воно того варте.

Підсумовуючи одним словом,

Загострено.