What do you think?
Rate this book
Складът на световете
Въведение
от Айзък Азимов
Дупката на ключалката
от Мъри Лейнстър
Плацдармът
от Клифърд Саймък
Схватката
от Клифърд Саймък
Оръжието
от Фредрик Браун
И си построи крива къща
от Робърт Хайнлайн
Третото равнище
от Джак Фини
Великия съдия
от Алфред Ван Вогт
Стената около света
от Теодор Когсуел
Бродерията
от Рей Бредбъри
Сирената
от Рей Бредбъри
Дългата нощ
от Айзък Азимов
Разказвачът на вицове
от Айзък Азимов
Общоприетото време
от Джеймс Блиш
Трудна задача
от Гордън Диксън
Специалитетът на златотърсача
от Робърт Шекли
Складът на световете
от Робърт Шекли
Да хванеш тигър за опашката
от Алън Нурс
През светлата страна
от Алън Нурс
Докато дойдат
от Лари Нивън
Няколко думи за сборника и авторите
от Огняна Иванова
от Айзък Азимов
Дупката на ключалката
от Мъри Лейнстър
Плацдармът
от Клифърд Саймък
Схватката
от Клифърд Саймък
Оръжието
от Фредрик Браун
И си построи крива къща
от Робърт Хайнлайн
Третото равнище
от Джак Фини
Великия съдия
от Алфред Ван Вогт
Стената около света
от Теодор Когсуел
Бродерията
от Рей Бредбъри
Сирената
от Рей Бредбъри
Дългата нощ
от Айзък Азимов
Разказвачът на вицове
от Айзък Азимов
Общоприетото време
от Джеймс Блиш
Трудна задача
от Гордън Диксън
Специалитетът на златотърсача
от Робърт Шекли
Складът на световете
от Робърт Шекли
Да хванеш тигър за опашката
от Алън Нурс
През светлата страна
от Алън Нурс
Докато дойдат
от Лари Нивън
Няколко думи за сборника и авторите
от Огняна Иванова
432 pages, Mass Market Paperback
First published January 1, 1988
2 people are currently reading
46 people want to read
About the author
Огняна Иванова
78 books4 followersФилолог, английска филология. Автор на кратка проза и поезия. Дългогодишен редактор в издателство "Отечество". Преводач от английски и руски език.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
October 13, 2025
Приличен, макар и малко поовехтял като съдържание сборник с научнофантастични творби на всепризнати американски майстори на жанра, които са били сравнително слабо познати на българския читател през далечната сега 1988 година.
Най ми допаднаха следните разкази, общо 6/19:
"Дупката на ключалката" от Мъри Лейнстър
"Оръжието" от Фредрик Браун
"Разказвачът на вицове" от Айзък Азимов
"Специалитетът на златотърсача" и "Складът на световете" от Робърт Шекли
"През светлата страна" от Алън Нурс - това е и фаворитът ми от всички произведения в тази антология.
Кориците и илюстрациите към всяка творба са дело на Венелин Вълканов, опулените му същества не могат да бъдат сбъркани. Познат е на мнозина с комиксите си, сътворени за списание "Дъга".
https://www.facebook.com/%D0%92%D0%B5...
Най ми допаднаха следните разкази, общо 6/19:
"Дупката на ключалката" от Мъри Лейнстър
"Оръжието" от Фредрик Браун
"Разказвачът на вицове" от Айзък Азимов
"Специалитетът на златотърсача" и "Складът на световете" от Робърт Шекли
"През светлата страна" от Алън Нурс - това е и фаворитът ми от всички произведения в тази антология.
Кориците и илюстрациите към всяка творба са дело на Венелин Вълканов, опулените му същества не могат да бъдат сбъркани. Познат е на мнозина с комиксите си, сътворени за списание "Дъга".
https://www.facebook.com/%D0%92%D0%B5...
November 23, 2018
Един от най-хубавите сборници с разкази правени у нас , почти всички класици на американската фантастика са вътре с отлични неща.
January 13, 2019
Ревюто в Wanderbook
С този сборник бе първата ми среща с Бредбъри. Признавам, въпреки че е изключително известен, досега не съм проявявала никакъв интерес към него! Дори не свързвах изобщо името му с фантастика. Да, знам, срамота. Но тукашният разказ ми направи чудесно впечатления - дори повече като начин на писане, отколкото като история. Което пък ми дава големи надежди, че и други негови истории. Какво фантастично негово бихте ми препоръчали? "Складът на световете", разказът, дал името на сборника, е дело на Робърт Шекли - може би единственият автор от сборника освен Азимов, с когото имам по-дълго книжно познанство. Приятен разказ, който обаче не ме впечатли извънредно чак до финала си - когато разбрах каква е цената за "достъп" до този склад. И тогава вее го оцених по достойнство. Но и иначе разбира защо неговото заглавие е избрано за цялата книга - та тя наистина е един склад на различни фантастични светове. (И аз си ги представям като топчетата в "Мъже в черно")
Любимците ми обаче бяха сред останалите разкази. А сред тях най-ярко изпъкна "Дългата нощ" на Азимов. Тази история ни пренася на планета, по много прилична на нашата. Но с една основна разлика - огрявана е от множество слънца, и над нея почти никога не пада мрак. Нощта и звездите са само мит, експлоатиран основно от религиозни култове - но неколцина учени са решили да разберат дали в тях не се крие и зрънце истина. А когато "Дългата нощ" настъпва, единствено им остава да опитат да оцелеят през нея - и може би да пренесат истината на следващото поколение.
"Светлите стени на вселената бяха срутени и от небето падаха страшни късове чернота, които щяха да затрупат, смажат и заличат човека."
Буквално онемях пред този разказ, стъписах се - както се стъписваха героите - пред начина, по който бе използван първичният страх от мрака. Ако от този сборник изберете един разказ, препоръчвам ви този. Дори си го представях филмиран - а ако мозъкът ми реагира така, това значи, че историята наистина ме е впечатлила :D
Друг любимец беше "И си построи крива къща" на Робърт Хайнлайн. Идеите за четвъртото пространствено измерение винаги са ми били интригуващи, а тукашната интерпретация беше хем плашеща, хем забавна. Общо взето, май общо за любимите ми разкази от този сборник е, че се разхождаха на ръба на здравия разум и подлудяването на героите.
"Стената около света" на Теодор Когсуел беше микс от фентъзи и фантастика. Всъщност, по-скоро фентъзи в голямата си част. Имаше летящи метли и намеци за впрегнати орли - как да не ми хареса :D
"Оръжието" на Фредерик Браун носеше много силна поука, а "Общоприетото време" ме ужаси по един дълбок, психологически начин.
Може би трябва да кажа, че разказите в тази американска фантастична антология са писани преди половин век - че и повече за някои. И нито един не ми звучеше остарял и невалиден. Защото всеки, дори и тези, за които не споменах изрично, работи с изначални неща - страхове, стремежи, идеи. Това първо. Второ, хвърлеят на въображението на авторите е стигнал толкова далеч, че и след 100 години тези неща ще бъдат актуални. А това, че междувременно сме стъпили на луната, изобщо не се отразява на актуалността им днес. Не смея да се разпростирам в сюжетите им, защото - особено при късичките разкази - това би значело да ви ограбя от голяма част от преживяването. Затова, въпреки че обичам да споделям поне късче от историята, в това ревю ви оставих почти само с впечатления.
"Докато дойдат" е последният разказ в сборника. Той уж не ме впечатли толкова като история, а сега, три месеца след срещата си го спомням така отчетливо и ясно и се оказа, че е оставил доста по-дълбока следа у мен. Завършвам с един цитат от там:
"Извлечете си поука от това: ето какво се случва, когато човек не желае да умре. "
С този сборник бе първата ми среща с Бредбъри. Признавам, въпреки че е изключително известен, досега не съм проявявала никакъв интерес към него! Дори не свързвах изобщо името му с фантастика. Да, знам, срамота. Но тукашният разказ ми направи чудесно впечатления - дори повече като начин на писане, отколкото като история. Което пък ми дава големи надежди, че и други негови истории. Какво фантастично негово бихте ми препоръчали? "Складът на световете", разказът, дал името на сборника, е дело на Робърт Шекли - може би единственият автор от сборника освен Азимов, с когото имам по-дълго книжно познанство. Приятен разказ, който обаче не ме впечатли извънредно чак до финала си - когато разбрах каква е цената за "достъп" до този склад. И тогава вее го оцених по достойнство. Но и иначе разбира защо неговото заглавие е избрано за цялата книга - та тя наистина е един склад на различни фантастични светове. (И аз си ги представям като топчетата в "Мъже в черно")
Любимците ми обаче бяха сред останалите разкази. А сред тях най-ярко изпъкна "Дългата нощ" на Азимов. Тази история ни пренася на планета, по много прилична на нашата. Но с една основна разлика - огрявана е от множество слънца, и над нея почти никога не пада мрак. Нощта и звездите са само мит, експлоатиран основно от религиозни култове - но неколцина учени са решили да разберат дали в тях не се крие и зрънце истина. А когато "Дългата нощ" настъпва, единствено им остава да опитат да оцелеят през нея - и може би да пренесат истината на следващото поколение.
"Светлите стени на вселената бяха срутени и от небето падаха страшни късове чернота, които щяха да затрупат, смажат и заличат човека."
Буквално онемях пред този разказ, стъписах се - както се стъписваха героите - пред начина, по който бе използван първичният страх от мрака. Ако от този сборник изберете един разказ, препоръчвам ви този. Дори си го представях филмиран - а ако мозъкът ми реагира така, това значи, че историята наистина ме е впечатлила :D
Друг любимец беше "И си построи крива къща" на Робърт Хайнлайн. Идеите за четвъртото пространствено измерение винаги са ми били интригуващи, а тукашната интерпретация беше хем плашеща, хем забавна. Общо взето, май общо за любимите ми разкази от този сборник е, че се разхождаха на ръба на здравия разум и подлудяването на героите.
"Стената около света" на Теодор Когсуел беше микс от фентъзи и фантастика. Всъщност, по-скоро фентъзи в голямата си част. Имаше летящи метли и намеци за впрегнати орли - как да не ми хареса :D
"Оръжието" на Фредерик Браун носеше много силна поука, а "Общоприетото време" ме ужаси по един дълбок, психологически начин.
Може би трябва да кажа, че разказите в тази американска фантастична антология са писани преди половин век - че и повече за някои. И нито един не ми звучеше остарял и невалиден. Защото всеки, дори и тези, за които не споменах изрично, работи с изначални неща - страхове, стремежи, идеи. Това първо. Второ, хвърлеят на въображението на авторите е стигнал толкова далеч, че и след 100 години тези неща ще бъдат актуални. А това, че междувременно сме стъпили на луната, изобщо не се отразява на актуалността им днес. Не смея да се разпростирам в сюжетите им, защото - особено при късичките разкази - това би значело да ви ограбя от голяма част от преживяването. Затова, въпреки че обичам да споделям поне късче от историята, в това ревю ви оставих почти само с впечатления.
"Докато дойдат" е последният разказ в сборника. Той уж не ме впечатли толкова като история, а сега, три месеца след срещата си го спомням така отчетливо и ясно и се оказа, че е оставил доста по-дълбока следа у мен. Завършвам с един цитат от там:
"Извлечете си поука от това: ето какво се случва, когато човек не желае да умре. "
September 10, 2020
Много приятен сборник с научнофантастични разкази, написални от някои от най-популярните американски писатели. Особено много ми харесаха следните произведения:
- "Дупката на ключалката" от Мъри Лейнстър
- "Плацдармът" от Клифърд Саймък
- "Стената около света" от Теодор Когсуел
- "През светлата страна" от Алън Нурс
- "Докато дойдат" от Лари Нивън
Все пак според мен най-добрият разказ в сборника беше "Специалитетът на златотърсача"
от Робърт Шекли. Трябва да си истински майстор на късия разказ за да успееш в около тридесет страници да накараш читателя наистина да хареса героя ти и да се притеснява за съдбата му. Шекли умело успя да ме накара да се тревожа за героя му...
- "Дупката на ключалката" от Мъри Лейнстър
- "Плацдармът" от Клифърд Саймък
- "Стената около света" от Теодор Когсуел
- "През светлата страна" от Алън Нурс
- "Докато дойдат" от Лари Нивън
Все пак според мен най-добрият разказ в сборника беше "Специалитетът на златотърсача"
от Робърт Шекли. Трябва да си истински майстор на късия разказ за да успееш в около тридесет страници да накараш читателя наистина да хареса героя ти и да се притеснява за съдбата му. Шекли умело успя да ме накара да се тревожа за героя му...
February 25, 2020
"Складът на световете" са фантастични разкази от известни американски разказвачи като Рей Бредбъри, Айзък Азимов, Робърт Шекли и много други. Харесаха ми, разнообразни са по сюжети и замисъл. Само че си личи, че са писани около 50-те години и са доста стари, някои са твърде много научни. Кратките разкази най-много ми харесаха.
June 3, 2024
Най-странното интересно нещо, което съм чела до сега .
Displaying 1 - 6 of 6 reviews