Един от най-впечатляващите дебюти в последните години. Важна и богата книга, пълна с красота, тъга, грижа, влюбвания, болка и дълбочина. Смела поезия, която увеличава територията на добрата съвременна българска литература. Стефан Иванов
Поезия, която с хладнокръвно съзнание за човешката уязвимост фиксира процеса на себеразкриване. Отказът от спасителни илюзии, скъсването с родителските очаквания, поколенческите травми, любовта, която ни опустошава и създава. Поезия за вътрешните съпротиви, раните и отговорността. Ина Иванова
Авторът е лауреат на ХL Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – 2023 г. Книгата се издава със съдействието на Община Стара Загора.
Една книга, която и ще те разплаче, и ще те усмихне. Стиховете на Мартин ме върнаха назад в 20- те ми години, заедно с тях преживях отново някои от радостите и болките на миналото си. Смея да кажа, че някои и излекувах четейки, защото поезията може и това - с нежния си допир и с разбирането, че не си сам в това, което си изпитал, да ти помогне по- уверено да продължиш напред. В стиховете си Мартин се разкрива до голяма степен и явно с доверие към читателя, благодарна съм за тази искреност и смелост, които струва ми се са все пак редки в литературата.
Чета, надигат се пред мен розови облаци, наситени с равни части любов и тъга. Разкрива се творба, през която така дръзко прозира човешката ранимост. Силно докосващи стихове.
Невероятен дебют! Поздравления! Стихосбирката е наситена с толкова емоции, че на моменти докато четох трябваше да спра и да оставя емоциите да преминат през мен, за да продължа. Споделям и любимото ми, което лаконично и точно описва съвремието ни: Български младеж Тук, в тази страна, където съм гласувал повече пъти, отколкото съм бил щастлив.
Рядкост е за мен да чета поезия от корица до корица, да отгръщам отдадено и да не ми липсва нищо. Тази стихосбирка ми даде именно това – топла усмивка и свити една към друга вежди, всяка от които казва: 'Колко познато...'. Поздравления и адмирации за смелостта и искреността, които се леят в тези редове! За мен беше удоволствие да се потопя в нещо толкова истинско и все по-рядко срещано в българската литература.
Ето и мой любим откъс:
докато те нямаше, се научих да меся хляб, да го чупя на две равни части и по-голямата да оставям настрана за този, който липсва.
Каквото и да напиша ще е недостатъчно ,за да изразя това насищане от емоции,с които книгата на Мартин те залива! Човек трябва да я прочете,и препрочете, за да се потопи сам в бурята от истини и себе открития! Приятно четене! ❤️❤️❤️