Патрик Макконъхи не е обикновено ченге.Той е ирландец и трол-ловец, който работи за неправителствената агенция ОМИР, специализирана в разкриването на различни случаи и престъпления, извършени от променящи се.
Нъгитс сити е огромен мегаполис, в който властта в сивата зона си оспорват не само могъщи гангстерски групировки, но и силни променящи се, скрити в сенките. Водени от своите интереси и първични страсти, съществата, считани за митични потъпкват не само закона, но и неписаните правила, предизвиквайки хаос. С откриването на нарушителите на реда е натоварен Патрик Макконъхи. С помощта на своята секретарка-банши Лаура Емералд, двамата се изправят срещу чудати и опасни противници. Сред тях са могъщият змей Горен Пещен, коварна харпия, кумихо и пламенна дриада.
Там, където свършват изкусните детективски похвати, започват куршумите и юмруците. Защото справедливостта трябва да бъде въздадена и лошите – наказани за деянията си, от Пат Червения Трол.
Още през 2016 Миро започна да пуска на личния си профил във фейсбук любопитни откъси от своя нов проект - Случаите на Пат Червения трол и през септември 2017 обяви, че е на финалната права на едно вълнуващо приключение, в което криминалният елемент е доста сериозно застъпен, а фентъзито, доколкото съществува, е просто за вкус и цвят.
Уви, доста вода изтече оттогава, но най-накрая дочакахме това симпатично книжле. Решено е в любимия ми fiх-up похват – четири самостоятелни истории (Да уловиш дриада, Хомункулусът на професор Голдщайн, Змейова вендета и Перо от харпия), обединени от героите (коравият детектив Патрик Макконъхи и неговата секретарка Лаура Емералд, работещи за ОМИР – Организацията за мистични изследвания и разкрития) и света – алтернативно земно бъдеще, населено с всевъзможни чудати създания, в което е приключила Войната на корпорациите и мегаполисите са добили автономния статут на градовете-държави от древността.
Свежо и задъхано ърбън фентъзи, гълтащо се за броени часове. Вътрешните черно-бели илюстрации на Венцислав Великов внесоха допълнителен удоволствен момент.
Открих тази книга случайно във фейсбук, рекламираше я авторът й. Реших да сия купя импулсивно. За да подкрепя български автор, защото обичам да откривам нови за мен фентъзита, защото обложката ме привлече и не на последно място заглавието. Сборникът съдържа 4 новели, обединени от едно общо нещо - главните герои в тях. И в четирите истории главно действащо лице е Патрик Макконъхи или Пат червеният трол. Бивше ченге, преквалифицирал се в частен детектив, който става обект на интерес на доста “сенчести” работодатели. Първият разказ “Да уловиш дриада” ни въвежда в цялостната творба. От него разбираме кой е Патрик, как се превръща в червения трол ловец и каква ще е сюжетната линия на цялата книга. Историята е динамична, интригуваща, интересна. На нито едно място не ми бе скучна. Много силни впечатление ми направи черно-бялата илюстрация към разказа. Накратко можем да кажем, че с Пат се свързва изключително влиятелен и властен човек, който иска да го наеме, да изпълни задача, която само той би могъл. Да залови “престъпник” взел нещо от влиятелната личност неправомерно. Прочетете произведението и ще разберете защо има кавички. В “Хомункулусът на професор Голдщайн” се разказва за един откраднат Хомункулус(не ме питайте как се чувствах докато чета тази дума). Тук Пт е ангажиран да го открие и върне невредим. Но в крайна сметка ситуацията се оказва по-сложна, отколкото си мислех. Хареса ми атмосферата на разказа. Мрачна, леко тягостна. Диалозите допринасяха за това в значителна степен. Страничните герои бяха доста добре развити и колоритни. “Змейова вендета” е точно това, което се казва в заглавието. Един човек, който се променя и става змей иска разплата. Но за какво? Ще разберете ако прочетете. Тук ми хареса силно изразеният детективски елемент. Все едно чета фентъзи версия на Шерлок Хоумс. В пълен контраст с тази “лежерна” сюжетна линия е баталната сцена в края на историята. Изпипано до край! Много ми допадна. На едно-две места сюжета беше малко муден, но инак наистина много ми хареса. Последната история “Перо от Харпия”, може да се каже, че ме впечатли истински. Това е и най-дългият разказ(ако не бъркам). В него Пат разследва нещо много интересно, изчезването на огромен златен ключ за града. Това веднага ми напомни за Скуби Ду(казвам го без каквато и да е ирония, обожавам Скуби Ду и съм далеч от мисълта, че е изцяло детска поредица). С напредване на новелата действието се разгръщаше, но не и разплиташе. Което малко ме дразнеше, защото динамиката от предишните три истории малко се загуби. По някое време това се поправи и стана супер интересно и интригуващо. Самата история е много “завързана”, опитвах се да чета между редовете, да разбера кой е откраднал ключа, но така и не успях. Тук персонажите отново са разгърнати и описани страхотно. До последно се опитвах да разбера защо “перо от харпия”, какво иска да ни каже авторът с това заглави, метафора ли е за нещо? Хм… дали да ви издам. Не, няма! Сами ще стигнете до отговора. Само ще кажа, че финалът е грандиозен. Той ми напомни за най-добрите сюжети на DC вселената. Имаше една реплика, която сякаш беше излязла от устата на Жокера. И тук има по-груба сцена, която допринася за интензитета и динамиката на разказа. Книгата е много приятна, чете се на един дъх. Авторът не използва клишета. Опитва се да гради интересни и оригинални истории. Страничните персонажи са отлично описано, силни характери, всеки си има някаква отличителна черта. В началото казах какво е общото между четирите новели, но има и нещо друго. Освен общият главен герои и в четирите ковели има съвсем лек, ама съвсем лек еротичен елемент. Разбирайте описание на красива жена или нечий по-романтични мисли за някой. Това което може да се каже, че не ми допадна особено е факта, че героите са с чужди имена. Спокойно можеше тези истории да се разиграят в България и съществата да са с български имена. Тогава колорита на книгата щеше да е още по-силен. От друга страна “ЗМЕЙОВА вендета”, а не “Драконова” и на едно място в последната творба, един охранител беше именуван Болг, което на старобългарски означава Вълк. Тези два детайла много, много ми харесаха. Ако сте фенове на криминалното фентъзи, тази книга е за вас. Приятна за четене с интересни сюжети и разнообразни като характери герои. Желая ви приятно четене!
Като кафе със сметана, така хубаво се съчетава крими жанра с ърбан фентъзито в сенчестия свят на Америка някъде в близкото бъдеще, където пенсионираният полицай Патрик си влиза при себеподобните си, за да брани справедливостта. по принцип преди като чуех трол с представях ниско набито същество, но тук тролът е огромно мускулесто червеникаво Хълк, което е другото аз на полицая без да губи интелигентността си, както ставаше при доктор Банър, слагаме клишираната секси, но опасна секретарка с магичен произход и получаваме доза оригиналност с различни демони и полудемони. Той се изправя пред диадри, върколаци, змейове(с когото за съжаление не се сбиха), кухихо(в случая кицуне, заради Япония), харпии и всякакви биячи от човешки вид. така Пат Червения трол държи неопетнена своята чест с кървави битки и дъжд от куршуми.