Книгата „Нацизмът: История, генезис, идеи и влияние“ разказва историята на Третия райх, но и търси отговори на въпроси, които не са изгубили актуалност: Как една водеща европейска нация с впечатляваща култура може да създаде жестока диктатура, която отприщва световна война и извършва геноцид? Какво представлява нацизмът и защо нацистите са действали по този начин?
Представено е драматичното развитие на нацисткото движение и експлозивното въздействие на неговата политическа вяра – от кървавото ѝ раждане в окопите на Първата световна война до катаклизмичната ѝ кулминация по време на Холокоста и Втората световна война.
Норвежкият историк Карл Мюлер Фрьолан по новаторски начин разглежда корените на нацизма, идеологическите му характеристики и психологическото, политическото и военното му въздействие върху привържениците на движението в Третия райх. Изследвани са ултранационализмът и тоталитаризмът, расовата теория и антисемитизмът, природният мистицизъм и окултизмът, преклонението пред фюрера и възхвалата на насилието.
Фрьолан ни помага да разберем една мрачна епоха, като показва не само това, което е било, но и това, което лесно може да се повтори.
Carl Müller Frøland holds an MA in Intellectual History from the University of Oslo and is currently working on a PhD dealing with religious and secular aspects of the Nazi worldview. He lives in Oslo, Norway.
Карл Мюлер Фрьолан прави преглед на няколко влиятелни германски философи и техните теории, започвайки някъде от 1790 година. Нямам подходяща образователна и интелектуална подготовка, за да разбера всичко написано. Но поне ми стана ясно, че нацистите не са открили топлата вода. Всичките им опорни точни, цялата им идеология е базирана на идеи, възниквали и попивали в немското общество в продължение на поне 150 години. Един вид почвата е била много благодатна за покълване на точно определени семена. Книгата не ми беше лесна за четене заради цялата философия. През половината време се чудих на какво ли интелектуално ниво са били германските селяни и работническата класа през 19-ти век, за да разберат концепциите за „Аз-а“ и „Не-Аз-а“, за субективното и обективното, за единствената истинска реалност, която е в ума им и още купища отвлечени размишления, идващи от хора или без съществени житейски трудности, или с леки психически отклонения. От друга страна приказките за висшата раса, нейното право да взема каквото й харесва от слабаците, социалният дарвинизъм и евгениката се възприемат сравнително лесно на всяко интелектуално ниво. За себе си получих отговор на въпроса, който ме тормози откакто преди години започнах да чета повече за ВСВ – как една водеща европейска нация с висока култура и пр. е направила каквото е направила. Излиза, че е било заради подходящата мисловна подготовка в продължение на десетки години. Било е въпрос на време да се появи харизматичният лидер, който страстно е повярвал на героичните приказки за великата раса с мисия да спаси света и свръхчовекът, който да я поведе. Детайлите са въпрос на добра организация, ефективна пропаганда, решителност и може би известна доза психопатия. Мисля си също, че философията е много важна, ако искаме да разберем разни неща за хората и обществата. Въпреки това почти всички я намираме за куп досадни дрънканици, несвързани с реалността. Но точно такива дрънканици, ако се повтарят постоянно и се преведат на ежедневен език, накрая определят живота ни. Концепцията за хуманизма е също толкова въобразена реалност, колкото и концепцията за единствената висша раса. Кой и как решава коя реалност ще възприемем, ето това е въпрос за милиони.
Interessant om den idéhistoriske bakgrunnen for nazismen. Frøland trekkjer linjene tilbake til romantikken og personar som Goethe, Herder, Schelling og Fichte. Han viser korleis nazistane nytta tankegods frå tidlegare tider og set dei inn i eit nytt system. Han viser òg kor viktig sosialdarwinismen og eugenikken var innan nazismen og korleis desse tankane var viktige i reinsinga av nasjonen. Idealisering av rase og blod kjem tydeleg fram i boka.
Sidan Frøland går kronologisk til verks, blir det ein del gjentakingar av dei same tankane. Det gjeld særleg når han tek for seg dei nazitiske ideologane kvar for seg. Han kunne unngått å bruke eit merkeleg ord som inferiør som er eit svært gamaldags ord (eller ein anglisisme for inferior). Trass i enkelte innvendingar er boka vel verdt å lese. Ein får ei viss forståing av kvifor naziemen kunne få så stor oppslutning som han fekk.