С аромат на печени чушки

by Ива Димитрова - Ийва

„С аромат на печени чушки“ не е просто роман, а пътуване през детството, семейните връзки и намирането на себе си. Авторката Ийва, позната с книгите „Безупречен дом“ и „За Сицилия се плаче три пъти“, отново доказва способността си да разказва силни истории, които оставят траен отпечатък върху читателя.

Романът на Ийва е дълбока и трогателна история за търсене на идентичност, преминаване през изпитания и откриване на любовта и подкрепата на най-важните хора в живота ни.

Това е книга за загубата и силата, за болката и надеждата, за уроците на живота, които често ни връщат към началото, към онези моменти и хора, които са ни оформили. Героят на романа се сблъсква с трудности – загуба на баща, отричане от майка, живот в дом за изоставени деца. Но любовта на баба и дядо, олицетворена от ароматния спомен за печени чушки, спасява и вдъхва нов живот.

Защо да прочетете „С аромат на печени чушки“?

- вълнуващ сюжет, който съчетава лични истории, емоционални моменти и вдъхновяваща трансформация;
- топла, човешка история за обичта, която надминава кръвните връзки;
- перфектен избор за всеки, който търси книга, която да вдъхнови и докосне сърцето.

Роман, който ще ви напомни за значението на корените, семейството и любовта.

264 pages, малък формат, меки корици

First published November 1, 2024

Reviews

[ЙОАНА МАНДЖУКОВА]

Купих книгата,защото ме грабна прекрасната корица!И тя,и историята в нея ме върна в моето детство.Толкова,че ти се струва,че усещаш наистина аромата на печени чушки.Ароматът на България 🙂 Една много топла история!Но някак си нещо ми липсваше.Сигурно има и такива българи по света,като Анастасия, главната героиня,но на места историята ми звучеше доста невероятно....

[Иван Кръстев]

Книгата е невероятна и много ми хареса! Грабна ме корицата - невероятна е. Заглавието е различно, грабващо и интересно. Тръгнах малко резервирано, защото в последно време масово се пишат книги за рода, традициите и миналото. Но тази книга е различна и в нея всеки може да открие себе си. А историята те кара да се замислиш, да поплачеш било то от радост или тъга, както и да осъзнаеш реалността около теб!

[Viktor Dremsizov]

Книгата е много хубава! Чете се бързо, защото те въвлича в историята и не те пуска! Има хубави моменти, напомнящи за силата на рода и за неговото значение! Родова памет, родословно дърво! Ароматът освен на печени чушки е и на хубаво прекарано време с книга в ръка!

[Mina]

Като човек, живеещ извън България от доста време, книгата ме грабна бързо. Спомените от детството на нашето поколение са всеобщи - летата при баба и дядо, ароматът на печените чушки в края на лятото, приготвянето на зимнина… всичко това спомага да се обвържем емоционално с историята в книгата.
На мен лично обаче, на моменти българските клишета ми идваха малко в повече. Не знам дали е било цел на авторката да ги изтъкне като национални недостатъци или просто действително са толкова вглъбени в културата, че дори и тя самата не е могла да се измъкне от тях..
Като цяло книгата ми хареса. Досега на бях чела нищо от Ива Димитрова, но определено я препоръчвам. Особено на хора, които не се сблъскват с българската реалност в ежедневието си

[Desi]

Приятна, уютна история, която носи своята автентичност. Стилът на писане е леко наивен. Контрастът между историята и нейният финал, те оставя в ступор. Героите са или изцяло положителни, или изцяло отрицателни. Повечето не ми бяха интересни като характери. Доста неща остават неясни за читателя, а просто изведнъж се оказва, че междувременно са се случили. Липсваха ми детайли, както и реализъм по отношение на изграждането на образите.

[Margarita Kostova]

Лесна за четене със страхотна история пълна с носталгия,тъга и семейство. Особено за хора живеещи в чужбина като мен тази книга успя да ме разчувства,разплача и накара да се усмихвам. Не очаквах края но това всъщност прави една история добра са не успееш да предвидиш как свършва! Със удоволствие бих прочела още книги от авторката.

[Kameliq Ilieva]

Доста сладникава и елементарна история!

[Ангѣлъ]

Приятно четиво, носталгично малко идва на такива като мене – живелите в двата века, но в момента ми се четат други работи.