„Мракобесини“ е шестият самостоятелен сборник на Валентин Попов-Вотан. Съдържа 27 разказа в жанровете на фантастика, ужаси, фентъзи, мистика и магически реализъм. Някои от творбите са публикувани в различни сборници от конкурси, но по-голямата част са изцяло нови, които не са срещали читатели.
Валентин Попов – Вотан е български писател. Пише в жанровете хорър, научна фантастика, фентъзи, трилър, криминале и мистерия. Роден е на 8 ноември 1979 г. в град Плевен. Завършва СОУ „Христо Смирненски” и „Специална педагогика” в СУ „Св. Климент Охридски”. След дипломирането си работи по специалността около пет години, после навлиза в сферата на туризма.
Член е на сдружението на българските хорър писатели „Lazarus“ от създаването му до 2 януари 2019 г.
Член на Съюза на българските независими писатели (СБНП) от 4 юни 2018 г.
- Лауреат на Национален литературен конкурс „Атанас Липчев” (2016 г.), организиран от Сдружение на писателите – Варна, за разказа „Ангелите нямат крила”. - Отличен е с наградата „Най-добро перо” (2017 г.) в конкурса „Под върха II” на Софийски планински клуб. - Отличен е с една от петте равностойни награди на Втория национален конкурс за драматичен женски образ „Албена” (2017 г.). - Печели специална награда за разказа „Рибоглавец” в конкурса „Морето” (2017 г.) на сдружение „Лумен”. - Разказът му „Девширме време” е отличен с втора награда в категория „История и традиции” на конкурса „Изящното перо” (2017 г.), организиран от Салон за българска култура и духовност. - Разказът му „Апликация” печели втора награда в четвъртия конкурс за литературен текст „Лист” (2017 г.), организиран от СНЦ „Пътуващите книги на Стара Загора”. - Разказът му "Сивотина" печели трета награда в 47-я конкурс "Етрополска литературно-музикална зима 2018" в категория проза - възрастни. - Поощрителна награда от списание „9 месеца“ в конкурса „Лабиринт на любовта“ (2018) за разказа „Василиса Прекрасна“. - Поощрителна награда от в. „Лечител“ в конкурса за разказ на здравна тема (2018) за разказа „За гълъбите и умирането“. - Втора награда в категория „проза“ на сдружение „Лумен“ в конкурса „Морето-2018“ за разказа „Диханието на морето“ - Първа награда в конкурса на КДК „Нов живец“ – „Пътят към Итака“ 2018 за разказа „Итака“ и номинация за разказа „Ализее“ - Първа награда в Третия национален конкурс за драматичен женски образ "Албена" (2019 г.) за разказа "Ева.891" -Награда на журито от Националния конкурс за къс разказ "Мостове" (2019 г.) за разказа "Гардеробът"
Авторски произведения Сборници с разкази
„Нощта срещу ноември” (Gaiana, 2014) „Пепел от мрак” (Gaiana, 2015) „Брод през световете” (Монт, 2016) „Ангелите нямат криле” (Gaiana, 2017) „26 истории“ (Gaiana, 2019)
Публикации
„Кучешката дупка” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.4/2013. „Нощта срещу 1 ноември” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.2/2014 „Дневникът на един луд” (разказ) - антологията „Вдъхновени от краля” (Gaiana, 2014) „Весела Коледа” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, декември 2014 „Музиката на цветята” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, септември 2015 „Когато се събуди в деня на смъртта си” (разказ) - антологията „451 градуса по Бредбъри” (Gaiana, 2015) „Топли, кафяви очи” (разказ) - ел. сп. „Молив”, бр.1/2016 „Господаря на болката” (разказ) - антологията „Писъци” (Gaiana, 2016) „Дървото на дядо” (разказ) - антологията „Детство” (Изток-Запад, 2016) „Starlight” (разказ) - сп. „Дракус”, специален англоезичен брой, септември 2016 „Огнената бездна” (разказ) - антологията „По крилете на гарвана” (Gaiana, 2016) „Влакът” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.4/2017 „Тебешир” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.5/2017 „Чаят на госпожа Бърнс” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.6/2017 „Рапсодия за мрака и светлината” (разказ в съавторство с Полина Лъвчиева) - антологията „Мечове във времето” (Gaiana, 2016) „В мрака на утрешния ден” (разказ) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017) „Морето е черно” (стихотворение) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017) Зелените цифри” (разказ) - сп. „Тера Фантастика”, бр.16/2017 „Пеперудите и Лайла” (разказ) - антология „Албена” (Световит, 2017) „Ритуалът” (разказ) - антология
Необичайна литература - извън съвремието и едновременно с това докосваща, без право на обжалване. В сборника изобилства от разкази, които са в остросюжетния жанр, но има и такива, които са запечатали делника и онова красиво минало, за което си спомняме с носталгия. Обичам да чета разкази, с които излизам от времевата и от литературната рамка и заради, които връщането ми в сивотата се оказва невъзможно.
Винаги е удоволствие да се чете любим автор, който освен това мога да нарека и приятел. И не се лъжете като мен, че разказите с по-леки заглавия няма да ви отрежат главата или да ви накарат да се сгърчите от болка или погнуса...а тези със звучните и предвещаващи ужасии заглавия, всъщност ще се окажат леки, приятно приключенски и на моменти откровено забавни :) Не се лъжете, а подред всичко прочетете, от корица до корица. :)
Бих искала да обърна по-специално внимание на онези разкази от сборника, които най-много ми харесаха. Това са "Нокаут", "Девширме време", "Обезличаване", "Сърце на заем" и "Саламандър". Първият толкова силно ми въздейства, че го прочетох няколко пъти. Не само заради историята, но и заради реализма, с която е разказана. Същото може да се каже и за "Сърце на заем", който ме разплака и разтърси...Само човек, преживял истински голяма загуба в живота си, може да го разбере и усети по този начин. "Обезличаване" си играе със способностите за възприятие, дарбите и скритите сили, които някои хора притежават, за да въздават справедливост или пък да се намесват там, където не им е работа и да объркват естествения ход на събитията, предопределен от горе. Същото онова място, където е единственото спасение за окаяните души от разказа "Девширме време". Интересна дума, с която не бях запозната, но обогатих речника си. Само мога да си представя какво е било да живееш по онова време и дали всъщност не е било късмет да те вземат за еничар, за да се измъкнеш от бедността и нищетата, в която са живеели всички останали? Интересен поглед над този добре познат исторически период на България.
"Саламандър" ме грабна с ярките си герои и фентъзи елементите, върху които автора е развихрил въображението си и жадувах да разгърне още, но за съжаление историята се оказа по-кратка, отколкото ми се искаше. А, като говорим за ярки образи, не бих пропуснала да спомена Хуан и Анхела от другите разкази, които ме забавляваха искрено и ме накараха сериозно да преосмисля понятията за рая и ада... Бих се радвала на цяла поредица, посветена на техните приключения 😊 Той е типично нетипичен, а тя - манна небесна за всеки мъж, носеща спасение във всеки смисъл на думата. Общо взето идеалната двойка съвместимост :)
Поредната прекрасна книга от автор с невероятно богато въображение. Истинско удоволствие е да се потопиш във всички тези светове, умело изградени и описани, да изпиташ цялата палитра на емоциите, тук да се позасмееш, там да се размислиш, после да ти се налеят очите. Всеки един от разказите в сборника живее свой живот, всеки докосва, вълнува по различен начин, всеки блести със собствена светлина и по нищо не отстъпва на следващия. Авторът рисува с думите ту пасторални картини, ту смразяващи кръвта пейзажи, усещаш ту мирис на пушек, ту на парфюм, тук те обгръща тишината, там вървиш рамо до рамо с ангел, после бягаш от адските хрътки, които са се спуснали по петите ти, и всичко е така интересно, вълнуващо, че не можеш да се откъснеш от страниците. Имам си, разбира се, и любим разказ. Разказ, който усетих с всички възможни сетива. Който ме разнежи и едновременно с това разплака. Защото и в моята душа има една къща и хора, които копнея отново да видя, но знам, че няма как.
Много обичам да чета разкази. Особено когато са така добре написани. Красивата корица прави недвусмислен намек за качествено и заредено с емоции съдържание. Тези разкази е хубаво да се четат вечер, бавно и с наслада, така както се пие хубаво уиски. Дълго след прочитането остава послевкус на любов и щипка тъга. Някои от разказите са като тъмен шоколад - горчиво-сладки. Такъв е "Безкрайната самота на вселената". Зареден с любов и чар на латино джаз. На мен ми е абсолютен фаворит в този сборник. Валентин Попов показва майсторство във всички жанрове, но това едва ли е изненада за неговите читатели и почитатели. Сборникът е жанрово разнообразен и добре балансиран. Всеки разказ носи много силен емоционален заряд и фините послания на автора, размисли за миналото и бъдещето. Това са едни уютни 250 страници в света на Валентин Попов-Вотан!