What do you think?
Rate this book
Tempesta
Su un’isoletta persa nell’oceano vivono in solitudine il dottor Partolle e sua moglie Hélène. L’implacabile sole tropicale ha ucciso l’uomo che era in lui e l’amore che era in lei. Poi un giorno, nell’aria elettrica che sa di tempesta, approda sull’isola uno sconosciuto con gli occhi selvaggi e un destino funesto. Uno snack bar di Los Angeles, col suo popolo della notte, accoglie un ex sicario disilluso, aspirante scrittore e diplomatico che, deciso a non invecchiare, ha ingaggiato un killer professionista che non sa di doverlo uccidere. La moglie di un ingegnere francese, incaricato di strappare alla foresta indocinese terra per la ferrovia, giunge nella boscaglia con tanti bauli, un cane pechinese e una curiosità morbosa per i nativi. Seminerà agitazione e zizzania tra i soldati e precipiterà insieme a loro nella tragedia. E poi, un boy del Ciad che non sa la lingua canta a memoria dal repertorio francese. Un nuotatore di fondo ruba oggetti d’arte dalle isole nella Grecia dei colonnelli. In una base aerea inglese, i piloti di una squadriglia si stringono attorno a una stufa anemica per raccontarsi le missioni africane da cui non tutti sono tornati.
Questi sfavillanti racconti, inediti per il lettore italiano, abbracciano quasi per intero l’arco terreno di Romain Gary.
Con la sua scrittura inconfondibile, insieme dolce e selvaggia, l’autore sfiora tutte le ossessioni di una l’inferno della malinconia, il doppio, la fuga, la menzogna, la disperazione dell’amore, la tenacia del dolore. E dietro l’angolo, la morte, cercata ma con un volto inaspettato.
«Sono storie che brillano di uno splendore intatto, come quelle stelle estinte la cui luce continua a raggiungerci. Perché a volte pensiamo che i bravi scrittori non muoiano mai».
dalla Postfazione di Éric Neuhoff
«Sono sempre stato altro da me stesso». Romain Gary
Questi sfavillanti racconti, inediti per il lettore italiano, abbracciano quasi per intero l’arco terreno di Romain Gary.
Con la sua scrittura inconfondibile, insieme dolce e selvaggia, l’autore sfiora tutte le ossessioni di una l’inferno della malinconia, il doppio, la fuga, la menzogna, la disperazione dell’amore, la tenacia del dolore. E dietro l’angolo, la morte, cercata ma con un volto inaspettato.
«Sono storie che brillano di uno splendore intatto, come quelle stelle estinte la cui luce continua a raggiungerci. Perché a volte pensiamo che i bravi scrittori non muoiano mai».
dalla Postfazione di Éric Neuhoff
«Sono sempre stato altro da me stesso». Romain Gary
- GenresFranceShort Stories
148 pages, Kindle Edition
First published January 1, 2005
9 people are currently reading
208 people want to read
About the author
Romain Gary
163 books1,924 followersRomain Gary was a Jewish-French novelist, film director, World War II aviator and diplomat. He also wrote under the pen name
Émile Ajar
.
Born Roman Kacew (Yiddish: קצב, Russian: Кацев), Romain Gary grew up in Vilnius to a family of Lithuanian Jews. He changed his name to Romain Gary when he escaped occupied France to fight with Great Britain against Germany in WWII. His father, Arieh-Leib Kacew, abandoned his family in 1925 and remarried. From this time Gary was raised by his mother, Nina Owczinski. When he was fourteen, he and his mother moved to Nice, France. In his books and interviews, he presented many different versions of his father's origin, parents, occupation and childhood.
He later studied law, first in Aix-en-Provence and then in Paris. He learned to pilot an aircraft in the French Air Force in Salon-de-Provence and in Avord Air Base, near Bourges. Following the Nazi occupation of France in World War II, he fled to England and under Charles de Gaulle served with the Free French Forces in Europe and North Africa. As a pilot, he took part in over 25 successful offensives logging over 65 hours of air time.
He was greatly decorated for his bravery in the war, receiving many medals and honors.
After the war, he worked in the French diplomatic service and in 1945 published his first novel. He would become one of France's most popular and prolific writers, authoring more than thirty novels, essays and memoirs, some of which he wrote under the pseudonym of Émile Ajar. He also wrote one novel under the pseudonym of Fosco Sinibaldi and another as Shatan Bogat.
In 1952, he became secretary of the French Delegation to the United Nations in New York, and later in London (in 1955).
In 1956, he became Consul General of France in Los Angeles.
He is the only person to win the Prix Goncourt twice. This prize for French language literature is awarded only once to an author. Gary, who had already received the prize in 1956 for Les racines du ciel , published La vie devant soi under the pseudonym of Émile Ajar in 1975. The Académie Goncourt awarded the prize to the author of this book without knowing his real identity. A period of literary intrigue followed. Gary's little cousin Paul Pavlowitch posed as the author for a time. Gary later revealed the truth in his posthumous book Vie et mort d'Émile Ajar .
Gary's first wife was the British writer, journalist, and Vogue editor Lesley Blanch (author of The Wilder Shores of Love ). They married in 1944 and divorced in 1961. From 1962 to 1970, Gary was married to the American actress Jean Seberg, with whom he had a son, Alexandre Diego Gary.
He also co-wrote the screenplay for the motion picture, The Longest Day and co-wrote and directed the 1971 film Kill! , starring his now ex-wife Seberg.
Suffering from depression after Seberg's 1979 suicide, Gary died of a self-inflicted gunshot wound on December 2, 1980 in Paris, France though he left a note which said specifically that his death had no relation with Seberg's suicide.
Born Roman Kacew (Yiddish: קצב, Russian: Кацев), Romain Gary grew up in Vilnius to a family of Lithuanian Jews. He changed his name to Romain Gary when he escaped occupied France to fight with Great Britain against Germany in WWII. His father, Arieh-Leib Kacew, abandoned his family in 1925 and remarried. From this time Gary was raised by his mother, Nina Owczinski. When he was fourteen, he and his mother moved to Nice, France. In his books and interviews, he presented many different versions of his father's origin, parents, occupation and childhood.
He later studied law, first in Aix-en-Provence and then in Paris. He learned to pilot an aircraft in the French Air Force in Salon-de-Provence and in Avord Air Base, near Bourges. Following the Nazi occupation of France in World War II, he fled to England and under Charles de Gaulle served with the Free French Forces in Europe and North Africa. As a pilot, he took part in over 25 successful offensives logging over 65 hours of air time.
He was greatly decorated for his bravery in the war, receiving many medals and honors.
After the war, he worked in the French diplomatic service and in 1945 published his first novel. He would become one of France's most popular and prolific writers, authoring more than thirty novels, essays and memoirs, some of which he wrote under the pseudonym of Émile Ajar. He also wrote one novel under the pseudonym of Fosco Sinibaldi and another as Shatan Bogat.
In 1952, he became secretary of the French Delegation to the United Nations in New York, and later in London (in 1955).
In 1956, he became Consul General of France in Los Angeles.
He is the only person to win the Prix Goncourt twice. This prize for French language literature is awarded only once to an author. Gary, who had already received the prize in 1956 for Les racines du ciel , published La vie devant soi under the pseudonym of Émile Ajar in 1975. The Académie Goncourt awarded the prize to the author of this book without knowing his real identity. A period of literary intrigue followed. Gary's little cousin Paul Pavlowitch posed as the author for a time. Gary later revealed the truth in his posthumous book Vie et mort d'Émile Ajar .
Gary's first wife was the British writer, journalist, and Vogue editor Lesley Blanch (author of The Wilder Shores of Love ). They married in 1944 and divorced in 1961. From 1962 to 1970, Gary was married to the American actress Jean Seberg, with whom he had a son, Alexandre Diego Gary.
He also co-wrote the screenplay for the motion picture, The Longest Day and co-wrote and directed the 1971 film Kill! , starring his now ex-wife Seberg.
Suffering from depression after Seberg's 1979 suicide, Gary died of a self-inflicted gunshot wound on December 2, 1980 in Paris, France though he left a note which said specifically that his death had no relation with Seberg's suicide.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 26 of 26 reviews
April 24, 2024
За първи път чета разкази от Гари, но за пореден път се удивявам колко живот,емоция и енергия има между редовете изписани от него.
Разказите са с разнообразна тематика и неочакван край, но човешката душа винаги е в светлината на прожекторите и способността на авторa да я изгради с много обич,чувстеност и малко ирония помага на героите да понесат или забравят тежестта на битието си.
Разказите са с разнообразна тематика и неочакван край, но човешката душа винаги е в светлината на прожекторите и способността на авторa да я изгради с много обич,чувстеност и малко ирония помага на героите да понесат или забравят тежестта на битието си.
January 20, 2021
«آزادی بزرگترین شعر تمام ادوار، اما هنوز نوشته نشده و هرگز نوشته نخواهد شد. شاید روزی بشود. اما به هزاران کشته نیاز خواهد داشت و تمام کسانی که شاعر نیستند خواهند گفت که ارزش نوشتن ندارد، همین»
June 16, 2019
Eine Sammlung von bislang nicht oder nur in Zeitschriften veröffentlichten Erzählungen und Kurzgeschichten von Ramain Gary. Etwa 2/3 stammen aus der Vorkriegszeit, 1/3 aus der Zeit kurz vor seinem Suizid. Wie immer bei Gary, keine hohe Literatur, wenig bis zum Ende Ausgefeiltes aber dafür viele clevere Ansätze und vieles was zum Nachdenken einlädt.
November 11, 2025
دیدی بعضی کتابا رو انقدر دوست داری که دلت نمیخواد تموم بشه؟
خیلی خوشحالم که این تموم شد :)
بهترین داستانش هم به نظرم خانم کوچولو بود.همین.
خیلی خوشحالم که این تموم شد :)
بهترین داستانش هم به نظرم خانم کوچولو بود.همین.
December 5, 2020
اول یه سوال: طوفان یا توفان؟؟؟
طبیعتا وقتی اسم رومن گاری را دیدم روی جلد بدون هیچ فکر و بررسیی کتاب را خریدم ولی کتاب برام ارضاع کننده نبود، نه این که کتاب بدی باشه ولی بقیه کار های رومن گاری کجا و این کتاب کجا...
کتاب بدی نیست ولی مثل من نباید ازش انتظار زیادی داشته باشید مگرنه مایوس میشید.
*کتابی نیست که دوست داشته باشم به کسی معرفیش کنم*
از کتاب هایی که در سربازی خوندم
طبیعتا وقتی اسم رومن گاری را دیدم روی جلد بدون هیچ فکر و بررسیی کتاب را خریدم ولی کتاب برام ارضاع کننده نبود، نه این که کتاب بدی باشه ولی بقیه کار های رومن گاری کجا و این کتاب کجا...
کتاب بدی نیست ولی مثل من نباید ازش انتظار زیادی داشته باشید مگرنه مایوس میشید.
*کتابی نیست که دوست داشته باشم به کسی معرفیش کنم*
از کتاب هایی که در سربازی خوندم
October 1, 2013
В #Книголандия:
Бурята на носталгията е безшумна: http://knigolandia.info/book-review/b...
"Разбира се, няма нищо по-нормално от това – след трийсет години да припишеш на жената, която си обичал, всичката красота, интелигентност и съвършенство на света. Много често подобна екзалтация за нещо, останало в миналото, означава, че наистина си го забравил."
“Бурята” е много различен сборник от “Птиците идват да умрат в Перу”, много по-вглъбен, меланхоличен, носталгичен, много повече обърнат навътре към самия Ромен Гари и собствения му бурен живот. Четох разказите в различни дни, някои ми допаднаха, други не, но определено останах възхитен от последния, най-дългия, описващ Гърция по красив, но неромантичен начин, с нужната доза мистерия и приключенски дух.
Унискорп ИК
http://knigolandia.info/book-review/b...
Бурята на носталгията е безшумна: http://knigolandia.info/book-review/b...
"Разбира се, няма нищо по-нормално от това – след трийсет години да припишеш на жената, която си обичал, всичката красота, интелигентност и съвършенство на света. Много често подобна екзалтация за нещо, останало в миналото, означава, че наистина си го забравил."
“Бурята” е много различен сборник от “Птиците идват да умрат в Перу”, много по-вглъбен, меланхоличен, носталгичен, много повече обърнат навътре към самия Ромен Гари и собствения му бурен живот. Четох разказите в различни дни, някои ми допаднаха, други не, но определено останах възхитен от последния, най-дългия, описващ Гърция по красив, но неромантичен начин, с нужната доза мистерия и приключенски дух.
Унискорп ИК
http://knigolandia.info/book-review/b...
January 27, 2020
Не е този Гари от "Птиците отиват да умрат в Перу".
Немощни разкази, неприятна подборка, подскачаща през годините.
С изключение на един-два епизода, които загатват за най-силната страна на писателя, абсолютно за прескачане.
Немощни разкази, неприятна подборка, подскачаща през годините.
С изключение на един-два епизода, които загатват за най-силната страна на писателя, абсолютно за прескачане.
April 24, 2024
Des nouvelles un peu fades, et d'autres plus intéressantes. Petite préférence pour "À bout de souffle".
August 3, 2013
Има доста добри разкази, особено в началото, но останалите не издържат на темпото, а някои са направо за прескачане. 2,5 звездички, ако трябва да съм точна.
Това е поредната книга на Гари, която не мога да харесам без резерви и да ми остави някаква трайна следа. Продължавам да се убеждавам, че е повече прехвален, отколкото наистина добър. Ще му дам само още един последен шанс с толкова препоръчваната "Птиците идват да умрат в Перу", колкото да се убедя, че не е точно моят автор.
Има нещо необяснимо дразнещо и спъващо четенето на книгите му (с изключение на "Животът пред теб", която много обичам) - в историите, в образите, в диалозите, в хумора (доколкото изобщо има такъв). Имат потенциал, Гари рисува много красиво с думи, всичко е простичко, човешко и уж затрогващо, но само това не стига, за да ми влезе под кожата. Липсва нещо дребно, но важно, без което вместо наслада остава послевкус на скучновата боза средно качество. В повече ми идват и постоянните внушения за самота и обреченост.
Това е поредната книга на Гари, която не мога да харесам без резерви и да ми остави някаква трайна следа. Продължавам да се убеждавам, че е повече прехвален, отколкото наистина добър. Ще му дам само още един последен шанс с толкова препоръчваната "Птиците идват да умрат в Перу", колкото да се убедя, че не е точно моят автор.
Има нещо необяснимо дразнещо и спъващо четенето на книгите му (с изключение на "Животът пред теб", която много обичам) - в историите, в образите, в диалозите, в хумора (доколкото изобщо има такъв). Имат потенциал, Гари рисува много красиво с думи, всичко е простичко, човешко и уж затрогващо, но само това не стига, за да ми влезе под кожата. Липсва нещо дребно, но важно, без което вместо наслада остава послевкус на скучновата боза средно качество. В повече ми идват и постоянните внушения за самота и обреченост.
January 22, 2009
I absolutely loved La Vie Devant Soi and was dying to read more Romain Gary but this had nothing of the loveliness and absolute heart wrenching emotion of his masterpiece. This is a collection of short stories some never before published. They aren't memorable nor do they move you, it just fell flat. I do still love his writing style and his vocab is so rich and marvelous, but it really didn't do it for me :(
October 21, 2020
چون رومن گاری رو دوست دارم همون اوایل که دیدم یه کتاب جدید ازش چاپ شده با عجله گرفتم بدون تحقیق و برسی، چندتا داستان کوتاه داره که تو مجلات مختلف چاپ شده و انگار دوتا طرح رمان،داستان ها با اینکه همون قلم و سبک گاری رو دارن ولی برام انچنان لذت بخش نبودن یعنی بیشتر انتظارداشتم.
فقط داستان خانوم کوچولو برام جذاب بود و داستان آخر"یونانی"که فکر کنم طرح رمان بود و همینطوری ناقص باقی میمونه داستان،در حالت کلی کتابی نیست که همه خوششون بیاد شاید فقط سینه چاک های گاری که برای رفع دلتنگی بخوان این مجموعه رو بخونن و قلم گاری رو دوباره روی روح روانشون حس کنن.
از پنج بهش 2.95 میدم، کتاب همچنان روح و قلم گاری رو با خودش یدک میکشه هرچند به نظرم کسی که از گاری چیزی نخونده بره آثار شاخص و بهتر گاری رو بخونه به صلاح هست تا بیاد وقت و هزینه پای این کتاب بذاره.
*هرچی گفته شده صرفا نظرشخصی بنده بود و ممکنه غلط یا اشتباه باشه.
فقط داستان خانوم کوچولو برام جذاب بود و داستان آخر"یونانی"که فکر کنم طرح رمان بود و همینطوری ناقص باقی میمونه داستان،در حالت کلی کتابی نیست که همه خوششون بیاد شاید فقط سینه چاک های گاری که برای رفع دلتنگی بخوان این مجموعه رو بخونن و قلم گاری رو دوباره روی روح روانشون حس کنن.
از پنج بهش 2.95 میدم، کتاب همچنان روح و قلم گاری رو با خودش یدک میکشه هرچند به نظرم کسی که از گاری چیزی نخونده بره آثار شاخص و بهتر گاری رو بخونه به صلاح هست تا بیاد وقت و هزینه پای این کتاب بذاره.
*هرچی گفته شده صرفا نظرشخصی بنده بود و ممکنه غلط یا اشتباه باشه.
December 14, 2019
Reading Gary’s short stories in the Hebrew translation reminded me of the books I used to read as a teenager, and of that feeling of Europe in the mid-20th century. A world of soldiers in Africa and the Middle East, of laconic dialogue, stories that leave behind a feeling or an atmosphere more than a plot.
August 10, 2021
کتاب مجموعهای از چند داستان کوتاه نوشتهٔ رومن گاری است که سبک نویسنده در آنها مشخص است تا جایی که در داستان آخر، به نام «یونانی» که بلندترین داستان کتاب نیز است، گویی «خداحافظ گاری کوپر» را به طور خلاصه شده و در setting دیگری مطالعه میکنی.
June 30, 2020
Първо прочетох "Бурята" в началото на пандемията и бях толкова ужасена, че се възмутих от тази ужасна книга. 3-4 месеца по-късно, я зачетох отново, заради чуждо ревю - прекрасна!
December 21, 2020
Un peu mitigée. Il y a des nouvelles que j'ai adoré, d'autres dans lesquelles je n'arrivais pas à rentrer.
July 27, 2023
La plume est toujours fabuleuse mais j’ai eu beaucoup de mal à accrocher à certaines des nouvelles.
Read
February 8, 2024"Бурята" е страхотен разказ. Гари го е написал едва на 23 години!
December 4, 2025
Plusieurs nouvelles sur la vie aventureuse de l'auteur. Certaines avec des dénouements imprévus.
May 17, 2020
Много обичам „Сияние на жена“. Някои от тези разкази обаче ми бяха странни и страховити. Харесвам стила му и ще ми е интересно да прочета и останалите книги, издадени на български.
Ето и малко цитати от любими моменти:
Ето и малко цитати от любими моменти:
August 2, 2013
Пъстри, неочаквани, човешки. Това, което търся у всеки автор - да казва нещо неочаквано, интересно, стъписващо дори, и то да е разказано по интересен и красив начин. Въпреки че този сборник не може да стигне магията на "Птиците идват да умрат в Перу", все пак и те са в същия дух и донякъде са като тяхно продължение. А може и би защото лично за мен "Птиците" са толкова в мен, толкова съм ги препрочитала и дори правила опити да превеждам някои от разказите още преди 14-15 години, че всичко, което идва след тях не може да ме грабне чак толкова.
June 26, 2012
Несколько рассказов лётной тематики напоминают Экзюпери, а вообще всё очень по-французски. Без претензии на гениальность, но с погружением в мир автора.
November 22, 2012
Няколко чудесни разказа за война, за прости и не толкова човешки истории, за избора, за любовта, за свободата... Всичко това в прекрасния стил на Гари, с разкошни думи и страхотни описания.
February 27, 2014
Винаги е прекрасно да чета Гари. Винаги.
"Това е проблемът със свободата, че не можеш да я ръководиш така, както се ръководи концентрационен лагер. Има нещо артистично в нея..."
"Това е проблемът със свободата, че не можеш да я ръководиш така, както се ръководи концентрационен лагер. Има нещо артистично в нея..."
September 17, 2014
Потресаващ сборник. Да не си жена в книга на Гари..
May 30, 2025
Un romanzo coinvolgente, ricco di passione e di pensiero, che interroga il lettore su cosa significhi davvero resistere, vivere e credere in qualcosa.
August 14, 2025
dice poco
Displaying 1 - 26 of 26 reviews